Три седмици след като украинските войски навлязоха масово в руския регион Курск, много въпроси остават без отговор относно стратегическите цели и значение.
Продължаващата офанзива на Киев в руския регион Курск, която вече е в четвъртата си седмица, бе приветствана на Запад като потенциален преломен момент, тъй като пренесе войната на прага на Русия.
Но въпреки че украинските сили успяха да установят контрол над тънка ивица руска територия, стратегическите цели на операцията остават неясни.
Според Андрю Корбет, преподавател в Катедрата по отбранителни изследвания в Кингс Колидж Лондон, основната цел на офанзивата е била да принуди Москва да изтегли войски и оборудване от източния фронт.
„Тактически, размерът и скоростта на операцията предполагат, че тя е замислена да създаде дилеми пред руските командири“, каза Корбет пред The Epoch Times.
„Дали да подсилят силите в Курск или да се съсредоточат върху офанзивни операции по-на юг?“
Повече от три седмици след началото на офанзивата, малко са наблюдателите, които оспорват, че офанзивата на Киев причинява главоболие на руския президент Владимир Путин.
Въпреки ожесточените руски контраатаки, украинските сили са установили контрол над повече от 1165 квадратни километра територия – според Киев – и десетки гранични селища.
Междувременно десетки хиляди цивилни са евакуирани от Курск и от съседните региони Брянск и Белгород поради продължаващите украински атаки.
„Стратегическото въздействие вероятно ще бъде отрицателно за режима на Путин“, каза Корбет, „като се има предвид, че Русия е нападната, а реакцията е всичко друго, но не и решителна“.
Въпреки че Москва оспорва мащаба на териториалните придобивки на Киев, руските сили изглежда не са успели – засега – да изгонят нашествениците от Курск.
„Украинските войски [в Курск] активно се окопават и изграждат отбранителни линии“, каза Апти Алаудинов, високопоставен служител на руското министерство на отбраната, пред руската информационна агенция ТАСС на 29 август.
Според Абдуллах Агар, турски военен експерт и бивш офицер от специалните сили, офанзивата на Киев е целяла да подкопае Путин, като го представи като неспособен да защити руската територия.
„Ако Путин бъде възприет като неспособен да защити границите на Русия… това ще създаде сериозни проблеми за него“, каза Агар пред The Epoch Times.
„Ето защо предстоящият отговор на Русия [на офанзивата] ще бъде от решаващо значение“, каза той.
Подвижни цели
На 6 август стотици украински войници, подкрепени от танкове и артилерия, нахлуха в Курск от североизточната област Суми на Украйна.
С площ от приблизително 47 915 квадратни километра, Курск споделя приблизително 240-километрова граница със североизточна Украйна.
На втория ден от офанзивата Киев заяви, че украинската армия е поела контрола над Суджа, ключов енергиен център, разположен на 9,5 километра източно от границата.
Въпреки тези първоначални успехи, целите на операцията остават неясни от самото начало – дори за западните наблюдатели.
„Ще оставя на тях [украинците] да говорят за… какви са целите им“, каза говорител на Държавния департамент на 7 август – ден след като Киев започна офанзивата.
В същия ден говорителката на Белия дом Карин Жан-Пиер заяви, че Вашингтон е поискал разяснение от Киев, „за да научи повече за целите им“ в Курск.
На 8 август Михайло Подоляк, висш съветник на украинския президент, даде известна представа, като каза, че офанзивата има за цел да укрепи позицията на Киев преди евентуални преговори за прекратяване на огъня.
„Кога ще бъде възможно да проведем преговори по начин, по който можем… да получим нещо от тях [руснаците]?“, каза Подоляк в изявление пред пресата. „Само когато войната не върви според техните сценарии“.
Въз основа на последвалите изявления от Москва обаче, тази стратегия може да се е провалила, като руските официални лица изключват преговори – поне в краткосрочен план.
„След безразсъдния ход в региона Курск всякакво обсъждане на тази тема [преговори за прекратяване на огъня] вече не е актуално“, заяви руският външен министър Сергей Лавров на 29 август.
Киев също така предположи, че целта на операцията е била да се създаде „буферна зона“ в Курск с оглед предотвратяване на руски трансгранични атаки срещу североизточните области Суми и Харков на Украйна.
„Създаването на буферна зона… има за цел да защити нашите гранични общности от ежедневните вражески атаки“, заяви на 14 август украинският министър на вътрешните работи Игор Клименко.
Попитана за плана на Киев за създаване на буферна зона, говорителката на Пентагона Сабрина Син имаше малко информация за споделяне.
„Това е нещо, по което продължаваме да работим с тях [украинците], относно точно какви са техните стратегически цели за създаване на тази буферна зона и как планират да я разширят“, каза Син пред репортери на 22 август.
„Това са въпроси, които продължаваме да задаваме“, каза тя.
Междувременно Москва също предположи, че ключова цел на офанзивата на Киев е била да завладее – или да обезвреди – съветската ядрена електроцентрала в Курск, която осигурява електроенергия за няколко региона на Русия.
Миналата седмица Путин обвини украинските сили в Курск, че са се опитали да ударят ядрената централа в нощна атака с дронове.
Киев от своя страна все още не е отговорил на руските твърдения.
Но на 27 август Рафаел Гроси, ръководител на Международната агенция за атомна енергия, ядрения наблюдател на ООН, посети Курск, за да оцени ситуацията.
По време на посещението си Гроси призна, че съществува сериозен риск от потенциална ядрена катастрофа.
„Опасността или възможността за ядрена авария е възникнала в непосрествена близост“, каза той пред репортери в Курск.
Въпреки че Гроси инспектира щетите, причинени от предполагаемата украинска атака с дронове, той отказа да припише вина на която и да е страна в конфликта.
Безпокойство на Източния фронт
Офанзивата на Киев съвпадна с безмилостното руско настъпление в региона Донбас, където силите на Москва предстои да завладеят стратегическия град Покровск.
Някои западни медии предположиха, че офанзивата е била стратегическа грешка, тъй като е послужила за отклоняване на ограничените ресурси на Украйна от основните бойни действия в Донбас.
„Нашествието на Украйна [в Курск] беше голяма стратегическа грешка, която ще ускори нейното поражение“, написа Джон Миършаймър, виден американски геополитически анализатор, в Responsible Statecraft на 15 август.
„Киев изтегли първокласни бойни части от фронтовите линии в Източна Украйна – където те са отчаяно необходими – и ги направи част от ударната сила в Курск“, каза Миършаймър.
Според Сергей Марков, бивш говорител на Путин и бивш член на руската Държавна дума (парламент), Киев е преместил около 20 000 войници от Донбас в Курск – и в украинската област Суми – от началото на офанзивата.
„Има консенсус сред военните експерти, че [украинският президент Володимир] Зеленски е изпратил войски в Курск с нереалистични цели“, каза Марков пред The Epoch Times.
„Това е една от причините за настоящия провал на украинската армия в Донбас.“
Марков все пак заяви, че и руските войски са били прехвърлени в Курск от източния фронт.
„Но не толкова много, колкото очакваше Зеленски“, каза той.
Попитан как – и кога – според него ще приключи офанзивата, Марков каза, че Курск вероятно ще остане сцена на „тежки бойни действия“ в идните месеци, „но няма да има големи териториални промени“.
„Няколко села ще останат под украински контрол“, каза той, „но преди да може да се постигне мирно споразумение, украинските сили ще бъдат изтласкани от Курск от предстоящата руска контраофанзива.“
Корбет изрази подобно мнение.
„Изобщо не бих се изненадал, ако видим украинските сили да се оттеглят, ако предстои голяма руска контраатака“, каза той.
„Но подобен бърз удар [от украинските сили] може да се очаква скоро след това на друго място, усложнявайки проблемите на руските командири.“
