Често наричат Александър Дугин идеологът на Владимир Путин. Той самият отрича това да е вярно и изтъква, че дори няма пропуск за Кремъл – какъвто имат всички доверени лица на руския президент. И все пак, ако искаме да разберем какво мисли Владимир Путин за Украйна и защо продължава да нарича военните действия там „специална военна операция“ – трябва да чуем какво говори Александър Дугин. И(ли) да прочетем някои от книгите му. От печат в България е излязла „Четвъртият път“, издание на „Изток-Запад“. Останалите му книги и статии могат да се намерят на руски език в интернет. В САЩ книгите на Александър Дугин са забранени от администрацията на Джо Байдън.
Тук ще обърнем внимание на една кратка, но изключително съдържателна статия – „Какво е традиция“. Но най-вече на интервюто на Александър Дугин с Тъкър Карлсън. То е взето при първото пътуване на Карлсън в Русия, когато той интервюира Владимир Путин. И едва ли е случайно, че другият му събеседник е именно Александър Дугин. Интервюто се води изцяло на английски език. Публикуваме го с незначителни съкращения.
Г-н Дугин, откъде според Вас идва странното, на моменти саморазрушително поведение на англоезичните държави – САЩ, Канада, Великобритания, Нова Зеландия и Австралия?
Според мен всичко започва с индивидуализма, който е погрешно разбиране за човешката природа. Той започва в англосаксонския свят с протестантската реформа, а преди това с номинализма, който казва, че няма идеи, а само отделни материални неща. Индивидът е ключова концепция, поставена в центъра и на либералната идеология. А либерализмът е освобождаване на индивида от всякаква колективна идентичност. Либерализмът отрича католическата църква като колективна идентичност, западните империи като колективна идентичност. После идва освобождаването от националната държава като колективна идентичност. И останаха само две колективни идентичности, от които либерализмът да освободи човека. Едната е сексуалната идентичност – ние сме мъже или жени, и принадлежим или към едната, или към другата група. LGBT и трансджендър идеологията са точно този процес. Последната стъпка, към която не е пристъпено наистина сериозно все още, е освобождаването от човешката идентичност. Това също си има име: трансхуманизъм, постхуманизъм, изкуствения интелект. Клаус Шваб, Реймънд Курцвайл, Ювал Харари открито проповядват трансхуманизма. И това е финалната спирка на път, започнат преди пет века. Няма вече протестанти, има секуларисти, атеисти, материалисти. Разрушени са империите, идват националните държави, сега бяха разрушени и националните държави, и семейството. И последното нещо: пола, а бъдещето е да разрушим и човешката идентичност и да можем да избираме дали да сме хора, или да не сме. И вие, англосаксонците сте по-податливи на тази концепция от всички други европейци.
Вие описвате нещо, което се случва и е ужасяващо. Но в моите представи като американец либерализмът е противоположност на робството. Да си либерал означава да следваш своята съвест, да казваш каквото мислиш, да се противопоставяш на държавния терор – нещо, което сте правили и Вие по време на Съветския съюз. И повечето американци мислят по този начин. Каква е разликата?
Интересен въпрос. Проблемът е в двете дефиниции за либерализъм – стария, класически либерализъм и новия либерализъм. Класическият либерализъм е в името на демокрацията, мнозинството решава, личната свобода, която трябва да взема предвид и личната свобода на другите. Но при новия либерализъм нямаме управление на мнозинството, а управление на малцинствата. Вече се критикува не просто държавата, но и традиционното разбиране за индивидуалност. Говорил съм с Фукуяма и той е казвал, че трябва да сме много внимателни с мнозинството, защото то може да избере Хитлер или Путин. Човек вече няма избор дали да бъде прогресивен, или не. Негов дълг е да бъде прогресивен. Тоест, прогресивизмът стигна до точката, в която самият той се превърна в тоталитаризъм.
И Вие мислите, че този процес е бил неизбежен?
Според мен, ако сега Вие кажете, че искате да си останете класически либерал, новите либерали ще Ви обвинят, че сте десен, че сте фашист.
И къде ще стигнем?
Според мен Матрицата и Терминатор показват бъдещето много ясно. Ако гледаме на хората като на рационални животни, ние може да ги създадем, или да ги комбинираме, да ги конструираме. Американските филми винаги са показвали бъдещето. И забележете, в нито един от тях нямаме бъдеще, в което човечеството се завръща към традициите и има просперитет. Бъдещето винаги е в черни краски. И за мен това е политически проект. Това е дневният ред на либерализма.
Имам един последен въпрос, свързан с Русия. Няма да ви питам за руската политика, защото да чуя гледната точка за западното общество от един страничен негов наблюдател за мен е изключително интересно. Въпросът ми е за западните либерали, които харесваха Съветския съюз, сталинизма, шпионираха за Сталин или поддържаха лявата идея в американските медии. Те харесваха и Елцин, който беше пияница. А после ръководството в Русия се смени и Русия стана враг номер едно. Те започнаха да мразят Русия. Как си обяснявате тази промяна?
Путин е традиционен, консервативен лидер. Когато дойде на власт, той започна да изтръгва Русия от влиянието на глобализма. Той се противопостави на глобалистката прогресивистка идея. И хората, които са харесвали Съветския съюз, са прогресивисти. Те и сега са прогрсивисти. А имат работа с някой, който не споделя този прогресивен дневен ред. Вместо това успешно възстановява традиционните ценности, независимостта на държавата, християнството, традиционното семейство. Това не беше видно в началото. Но Путин настоя да се види руската гледна точка, руската представа за обществен порядък, само преди година Путин издаде държавен декрет за защита на традиционните ценности. Така че тази омраза не е случайна.
Да, тя е много сериозна.
Тя е метафизична. Ако твоята основна задача е да разрушиш традиционните ценности, традиционното семейство, традиционните държави, традиционните отношения, традиционните вярвания, a някой с ядрени оръжия – това е много важно – застане открито срещу теб… Те имат своите основания да мразят Русия и особено Путин. Така че тази симпатия към Съветския съюз да се превърне в русофобия не е случайно. Има нещо по-дълбоко. Така мисля.
Със сигурност е нещо по-дълбоко. За нас е важно идеите Ви да бъдат разпространени на английски език в САЩ, защото ние вярваме в свободното разпространение на идеи и в този смисъл, предполагам, сме либерали. Благодарен съм Ви, че ни отделихте от времето си, г-н Дугин.
В интервюто при Карлсън Дугин споменава издаването на държавен декрет за защита на традиционните ценности. Именно на този декрет е посветена статията „Какво е традиция“. Тя може да бъде намерена в превод на български език, но тук ще публикуваме началото и края ѝ, защото именно това е, заради което се водят военните действия в Украйна. Не заради територия, подземни богатства или пари. И дори не заради етническа принадлежност. Тази битка е за ценности. За традиционните човешки ценности. И срещу онези, които искат да унищожат традицията.
Закон 809, за който днес се говори много, е повратна точка. Ние живеем в нова ера. Тази нова епоха в Русия започна на 24 февруари с началото на специалната военна операция, която бе последвана от огромна трансформация в позиционирането на нашата държава в глобален контекст. Законът „Одобряване на принципите на държавна политика за запазване и подсилване на традиционните руски духовни и морални ценности“ е принцип, обявяване на нова идеология в Русия.
Това не е държавна идеология. Това е забранено от конституцията на Русия. Това е суверенната идеология на нашето общество. Това е обединяващото звено между представителите на всички институции и организации, участвали в Световния всерусийски събор, който се проведе в Москва. Говориха представители на всички партии в Думата. „Културният фронт“ също включва в себе си водачи и представители от всички партии. Хората са обединени: дори и политическите възгледи да се разминават, тази суверенна идеология ни обединява, сплотява ни обетът към традицията и традиционните ценности. Това е мета-идеология: тя събира партии, правителствени служители, общественици, граждани, църквата и традиционните вероизповедания – тоест всички онези, които се придържат към традиционните ценности. На първо място това е Православието, но също ислямът, будизмът и т.н.
…….
Законът за традиционните ценности, речите на нашия Президент, които са все по-явно в духа на руската традиционна идентичност, все по-конкретни, ни помагат да се приближим до ясното разбиране кои сме. Ние днес сме това, което са нашите предци, нашите бащи основатели, нашите светци – тези, които са положили основите на Руската църква, на руската държава, на руското семейство, на руската цивилизация. Трябва да намерим това измерение на руската вечност чрез руската традиция. Измерение в духовната битка. За да го направим, не трябва просто да спечелим, а да се променим: да се променим вътрешно. Трябва да спечелим тази духовна битка в собственото си общество – в нашата държава, в нашите хора. Затова хората днес са единни: едно с войниците, които се бият в западните ни територии срещу врага, срещу целия Запад, срещу силата, събудила този глобален Левитиан.
Днес трябва да сме обединени, но и да се променим. Зомбирани от елементите на Модерността и Постмодерността, ние няма да спечелим тази война, защото тази война е свещена. Тя наистина е на живот и смърт. Това е нашата последна битка.
Изразените в тази статия възгледи са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
