Санкциите за пръв път засягат пряко китайски компании за ролята им в Руско-украинската война
Европейският съюз постигна споразумение за нови санкции срещу Русия, фокусирани върху „сенчестия петролен флот“ от танкери, използвани от Москва за заобикаляне на западните ограничения.
Това е последната от поредицата санкции на ЕС от февруари 2022 г., когато десетилетният конфликт между Русия и Украйна ескалира до пълномащабна война. С продължаването на войната, ЕС все повече се фокусира върху прекъсването на приходите, които поддържат руската военна машина.
„Приветствам приемането на нашия 15-и пакет от санкции, насочен по-специално към сенчестия флот на Русия,“ написа председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в X на 11 декември.
Пълните подробности за санкциите не бяха публикувани, но унгарското председателство на Съвета на ЕС потвърди, че списъкът с лица и организации, засегнати от санкциите, се разширява.
Сред допълненията са шест компании, базирани в Китай и Хонконг, чиито активи ще бъдат замразени. Един китайски гражданин също ще се сблъска със забрана за визи. Имената на санкционираните лица и фирми не са разкрити.
Преди това китайски компании, обвинени в продажба на компоненти и оборудване на руската военна индустрия, бяха добавени в черния списък на организации, на които е забранено да купуват продукти, произведени в ЕС. Този последен пакет обаче е първият случай на преки санкции, наложени на китайски предприятия за тяхната роля във войната на Русия в Украйна.
Пакетът е също първият набор от санкции, договорен по време на унгарското председателство на Съвета на ЕС – облекчение за тези, които са очаквали по-бавен напредък по санкциите поради предпазливия подход на Будапеща спрямо Москва.
Министрите на външните работи на ЕС ще гласуват официално пакета, когато се съберат на 16 декември.
„Сенчестият флот“ на прицел
Централният елемент на новите санкции е насочен към „сенчестия флот“, който се състои от остаряващи, лошо поддържани танкери – някои от тях на повече от 20 години – чиито неясни структури на собственост и застраховане им позволяват да заобикалят западните санкции. Новите мерки ще забранят достъпа на повече такива плавателни съдове до пристанищата на ЕС.
Тези кораби обикновено оперират под „удобните флагове“ на Панама, Либерия и Маршаловите острови. В доклад на ЕС от ноември се посочва, че техните оператори използват измамни тактики, включително предаване на фалшифицирани данни, изключване на транспондери за избягване на сателитно откриване и извършване на множество прехвърляния от кораб на кораб, за да скрият произхода на петрола.
Русия използва „сенчестия флот“, за да заобиколи ценовия таван, който западните съюзници наложиха през 2022 г. върху руския суров петрол, транспортиран по море. Таванът беше определен на 60 долара за барел и забранява на западните компании да предоставят услуги като застраховане, финансиране или регистрация на танкери, които продават руски петрол над тази цена.
Санкциите направиха транспортирането на руски петрол от руския Далечен изток до Китай и Индия изключително доходно. Сега най-големите купувачи на руски петрол – Китай и Индия – го рафинират на своя територия, преди да го изнесат на Запад като бензин и дизел под различни етикети.
Русия е инвестирала приблизително 10 милиарда долара в развитието на своя „сенчест флот“. Въпреки че няма официално число поради секретността на Кремъл, S&P Global изчислява, че приблизително 600 такива танкера оперират в руската петролна търговия.
Компромис с балтийските държави
Дискусиите по пакета започнаха миналия месец, като последните несъгласни бяха Латвия и Литва.
Двете балтийски държави възразиха срещу клауза, която би позволила на компаниите от ЕС да продължат да работят в Русия, съобщи LRT, литовската обществена информационна служба.
Разпоредбата беше разработена, за да помогне на компаниите, които се стремят да се оттеглят от Русия, но се сблъскват с практически трудности при това. Критиците обаче я нарекоха „вратичка“, която би подкопала ефективността на санкциите.
Латвия и Литва оттеглиха възраженията си след преговори при закрити врата. Часове преди сключването на сделката, Фон дер Лайен обяви нов финансов пакет за шест държави-членки, граничещи с Русия и Беларус, а именно Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша и Норвегия.
„Те осигуряват нашите общи граници. Затова днес предоставяме 170 милиона евро в подкрепа на техните усилия,“ написа тя в X.
