В изпълнение на политиката за реиндустриализация на страната бяха финансирани 11 индустриални парка и зони с 207 млн. лв., като за първи път бяха подкрепени и семейни компании, занаяти и творчески индустрии със 117,5 млн. лв.
„Министерството на иновациите и растежа работи активно през годината за повишаване на икономическия растеж и конкурентоспособността на предприятията в страната, за подкрепа на инвеститори и реиндустриализация на България чрез изграждане на индустриални паркове и уплътняване дейността на Българската банка за развитие“. , посочи доц. д-р Карадимов.
Постигнатото през 2024 г.
Европейските програми за финансиране на бизнеса
През 2024 г. бизнесът кандидатства за над 700 млн. лв. по двете европейски програми, които МИР администрира – за „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“.
Над 4000 компании и институции поискаха безвъзмездна подкрепа по 13-те процедури, отворени през годината. По тях фирмите кандидатстваха за безвъзмездно финансиране за:
- разработване на иновации,
- утвърждаването на България като конкурентна инвестиционна дестинация,
- засилване на взаимодействието между бизнеса и научните организации,
- цифрова трансформация на публичния сектор в страната.
За първи път през 2024 г. бяха подкрепени и семейни компании, занаяти и творчески индустрии със 117,5 млн. лв. за придобиване на нови машини, съоръжения, оборудване, инструменти, както и специализиран софтуер, осигуряващи подобряване на производствения им капацитет.
Финансиране на реиндустриализацията на България
По Плана за възстановяване и устойчивост сключените през 2024 г. договори по мерките, които МИР администрира, възлизат на общо 420 млн. лв. Сред тях МИР финансира 11 индустриални парка и зони с 207 млн. лв. Те са в десет общини – Русе, Шумен, Свищов, Ловеч, София, Бургас, Стара Загора, Видин, Търговище и Сливен. „Индустриалните паркове са стъпка към реиндустриализацията на България и ефективен механизъм за преодоляването на регионалните дисбаланси“, подчерта министър Карадимов.
Ключова роля в изпълнението на политиката на МИР за реиндустриализация има и Българската банка за развитие (ББР) чрез подкрепа за изграждането на индустриалните паркове и за бъдещи инвеститори. През 2024 г. Банката премина през ключова трансформация. С приетата през юни т.г. тригодишна стратегия Банката се превърна в партньор на държавата в изпълнение на ключови публични политики в стратегически сектори като здравеопазване, енергетика, военнопромишлен комплекс, както и експортна дейност на производствените предприятия.
Сертифициране на инвестиционни проекти
В подкрепа за инвеститорите МИР издаде 22 сертификата за инвестиционни проекти в размер на близо половин милиард лева по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Проектите предвиждат разкриване на близо 1700 работни места в секторите ИТ, производство, здравеопазване, складиране, логистика и др. Инвестициите ще се реализират в Перник, Русе, София, Пловдив, Балчик, Симитли, Сопот, Шумен, Стара Загора, Търговище и Кърджали. В момента още над 40 проекта са в процес на сертифициране по ЗНИ.
По ЗНИ Министерството подкрепи пет общини за изграждане на довеждаща пътна и техническа инфраструктура. Общата стойност на договорите за насърчителната мярка с Русе, Марица, Сопот и Куклен е близо 10 млн. лв. Инвестициите са в индустрията за над 70 млн. лв. и над 440 работни места.
Фонд на фондовете
Фондът на фондовете стартира три процедури за избор на финансови посредници за изпълнение на финансови инструменти, подкрепени с публичен ресурс, в размер на общо 770 млн. лв. Очаква се той да бъде наличен на пазара през 2025 г.
Фонд на фондовете („Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД) разпределя целево публични средства от европейски програми и национално съфинансиране чрез специализирани механизми за подкрепа (финансови инструменти).
Финансиране на малките и средни предприятия
Над 500 български малки и средни предприятия бяха подкрепени от Агенцията за насърчаване на МСП към МИР на международни изложения, институционални щандове, бизнес делегации и търговски мисии, а над 1000 – на бизнес форуми и конференции в страната.
Присъединяване на България към ОИСР
По отношение на стратегическия национален приоритет за присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) МИР направи ключова стъпка. След представяне на националната позиция и изслушване на министъра на иновациите и растежа относно напредъка по препоръки в областта на цифрова политика бе взето положително решение и България затвори тази глава от преговорния процес. Генералният секретар на ОИСР Матиас Корман потвърди на среща с министър Карадимов, че се очаква България да се присъедини към Организацията през есента на 2025 г.
Иновации в космическия сектор
МИР провежда и политика за създаване на партньорства за разработка на ключови технологии с космически приложения, като целта е България да се превърне в регионален лидер в иновациите в космическия сектор. Стратегическото партньорство по Споразумението „Артемида“ беше обсъдено на среща на министър Карадимов с ръководителя на НАСА Бил Нелсън в МИР.
През 2022 г. МИР подписа Споразумение за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция (ЕКА), с което се продължава партньорството от предишния петгодишен период за активно участие на българските фирми и изследователски организации в космическата индустрия на Европа. Микро, малките и средни предприятия, висши училища и академични институции в страната участват в създаването на нови космически технологии, приложения, използване на данни и учебни програми за космическо инженерство.
Финансиране по Програмата за наука и бизнес за 2025 г.
Процедури на обща стойност близо 440 млн. лв. бяха обявени за кандидатстване по програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 (ПНИИДИТ). Това заяви Радослав Ризов – главният директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ (ГД ЕФК) към МИР по време на V-то заседание на Комитета за наблюдение на Програмата миналия месец.
През 2025 г. се планира да бъдат обявени 12 процедури по Програмата на обща стойност близо 530 млн. лв. Сред процедурите е мярката за насърчаване развитието на съществуващи иновационни клъстери, които са двигател за растеж на регионите на стойност близо 49 млн. лв.
Вече е обявена за кандидатстване мярката „Малки иновативни грантове за малки и средни предприятия (МСП)“ с общ бюджет от 25 млн. лв. Тя предвижда предоставяне на иновативни услуги на предприятия от висши училища, научни организации, центровете за компетентност и за върхови постижения. Компаниите могат да кандидатстват за малки грантове във фиксиран размер от 14 710 лв. за една услуга или 29 420 лв. за две услуги. Те обхващат както консултантски услуги в сферата на иновациите, така и използването на високотехнологично оборудване.
Друга процедура, насочена към малки и средни предприятия в партньорство с висшите училища и научните организации, е мярката „Зелени и цифрови партньорства за интелигентна трансформация“. Тя е с бюджет 60 млн. лв. и ще насърчи разработването и/или внедряването на зелени и/или цифрови технологии, иновации или решения.
Платформата за сътрудничество между висшите училища, изследователските организации и бизнеса
Услугите в сферата на иновациите и предоставящите ги организации са налични в Платформата за сътрудничество между висшите училища, изследователските организации и бизнеса на адрес: https://s2b.nacid.bg/home. Тя се администрира от Националния център за информация и документация и може свободно да се използва от малки и средни предприятия за намиране на необходимите им услуги и/или оборудване.
Инвестиционна среда в България
От МИР посочват конкурентните предимства на страната ни, обуславящи инвестиционния климат към момента.
Конкурентни предимства на България
- Финансова стабилност – валутен борд до влизане в еврозоната
- Членство в NATO и ЕС
- Стратегическо географско разположение
- Либерализиран достъп до пазари с над 560 млн. потребители
- Най-нисък корпоративен данък в ЕС: 10%
- Най-ниските оперативни разходи в ЕС
- Нулев процент данък печалба за инвестиции в 152 общини с висока безработица (от общо 265 общини)
- Завишени амортизационни норми (на 50%) за инвестиции в нови машини, производствено оборудване и апаратура; компютри, периферни устройства и софтуер
- 5% данък върху дивидентите
- 10% „плосък данък“ върху доходите на физическите лицаПолзване на данъчен кредит по специалния ред за начисляване на ДДС при внос за изпълнение на инвестиционни проекти над 10 млн. лв.
- 1 процедура, 1 такса до 2 работни дни за вписване на фирма в електронния търговски регистър на Агенцията по вписванията
- Продължаващо подобряване на административната среда (премахнати или облекчени са 83% от всички режими предложени за облекчаване; премахване на ненужните, облекчаване и прехвърляне на някои регулаторни режими на неправителствения сектор)
- Стимули за насърчаване на инвестициите по Закона за насърчаване на инвестициите и Правилника за неговото прилагане.
С всички политики и стратегии на МИР можете да се запознаете тук. За актуални публикации от страна на МИР следете тук.
