България взе участие в глобалната Климатична конференция COP29 в Баку, както имаше ключово участие в регионалния енергиен форум в Истанбул
В Истанбул на 22 ноември се проведе първият международен енергиен форум под надслов „Общо бъдеще, общи цели“. Той се проведе под егидата на турския министър на енергетиката и природните ресурси Алпарслан Байрактар, като в него участва и турския президент Н. Пр. Реджеп Таип Ердоган.
Участници във форума бяха министърът на енергетиката на България Владимир Малинов, министърът на енергетиката на Азербайджан Парвиз Шахбазоб, министърът на нефта и природния газ на Либия д-р Халифа Абдулсадек, първият вицепремиер и министър на икономиката и устойчивото развитие на Грузия Леван Девиташвили, министърът на външните работи и търговията на Унгария Петер Сиярто, министърът на минното дело и енергетиката на Сърбия Дубравка Ханданович, министърът на енергетиката на Узбекистан Джурабек Мирзамахмудов, министърът на енергетиката на Молдова Виктор Парликов.
Участниците имаха възможност да обменят мнения по въпроси на регионалната енергетика, стратегиите за финансиране на енергийния преход, пазарите на петрол и газ на фона на новите технологии и други.
В министерската сесия Владимир Малинов посочи: „Енергетиката е гръбнакът на всяка икономика и е в основата на сигурността на страните. Благодарение на засилването на стратегическото партньорство на регионално равнище ще сме по-добре координирани и ще имаме общи решения и отговори за справяне с предизвикателствата в енергетиката. Инвестициите и по-добрата свързаност между регионите производители и регионите потребители на природен газ и зелена енергия ще гарантира енергийната сигурност. По този начин потребителите и бизнесът ще имат достъпни и предвидими енергийни доставки.“
Дни след енергийния форум министър Малинов посети ТЕЦ Марица Изток, като в изявление от 26 ноември той посочи: „От 1 януари 2025 година 3-и и 4-ти блокове на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ ще заработят и до края на март ще дават своя принос за поддържане баланса и сигурността на електроенергийната ни система. Според нашата оценка двата блока са в добро техническо състояние“. По думите му така ще се намали значително потенциалът от внос на електроенергия от съседните пазари.
Българската инициатива за Зелен коридор
На енергийният форум в Истанбул българският енергиен министър организира четиристранна среща за обсъждане на новата негова инициатива за отделен енергиен коридор между Азербайджан, Грузия, Турция и България за пренос на зелена енергия. По време на срещата министър Владимир Малинов и колегите му – министърът на енергетиката и природните ресурси на Турция, азербайджанският министър на енергетиката и първият вицепремиер и министър на икономиката и устойчивото развитие на Грузия бяха категорични, че съвместните дейности на страните ще гарантират енергийната сигурност и достъпни цени за потребителите в региона.
В рамките на двустранна среща унгарският външен министър Петер Сиярто изрази подкрепата на унгарската страна за присъединяването на България към Междуправителственото споразумение по Зеления коридор, както и готовност да се присъединят към инициативата на министър Малинов за втори коридор.
Двустранните енергийни отношения между България и Турция
В рамките на форума министър Малинов проведе двустранна среща с турския енергиен министър. Двамата обсъдиха развитието на двустранните енергийни отношения между страните във всички области от взаимен интерес като основа за енергийната сигурност в региона.
Основен акцент в разговора бе увеличаването на електроенергийната и газовата свързаност между двете държави. Малинов отново постави въпроса за предоговаряне на споразумението между компаниите „Булгаргаз“ ЕАД и „Боташ“. Те се обединиха около това, че експертни разговори между фирмите продължават в конструктивен дух.
Климатичната конференция COP29 в Баку
Пред участниците в климатичния форум в Истанбул Владимир Малинов посочи, че по време на Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата – РКООНИК (COP29) България обяви неофициален документ за насърчаване на диалозите за енергийна свързаност.
На 24 ноември официално приключи 29-ата Конференция COP29 в Баку, Азербайджан. Бяха приети редица от обсъжданите от почти 200 държави текстове в рамките на двете седмици на конференцията.
За България COP29 ще се запомни с конструктивното участие в трудния преговорен процес, укрепването на регионални сътрудничества с партньори от Югоизточна Европа в областта на изменението на климата и енергийния преход и успешното провеждане на редица събития с гости на високо равнище в българския павилион.
Поради продължаващия блокаж на номинациите на държави от ЕС в рамките на процесите за определяне на домакинства и позиции в рамките на РКООНИК, наложен от Беларус и Русия, България бе възпрепятствана да бъде домакин на COP29, но в продължение на една година заедно с Армения съпредседателства Източноевропейската регионална група, която излъчи Азербайджан за председател на конференцията.
„Въпреки предизвикателствата в процеса на вземане на решения в Групата, страната ни изигра съществена роля в изграждането на конструктивни коалиции и намирането на консенсус по съществените въпроси, материализирани като решения на СОР29“, се казва в изявление на Министерството на енергетиката в България.
Най-важният сред приетите на COP29 текстове е решението за Нова колективна количествена цел (NCQG), която се състои в утрояване на финансирането за климатично действие за развиващите са страни до 2035 г. Финалният текст, предложен от азербайджанското председателство на COP29 и обсъждан в продължение на над 30 часа, включва призив за общо мобилизиране на средства от поне 1,3 трилиона щатски долара годишно, но с участието на всички страни. Ангажиментът на развитите държави за осигуряване на 300 милиарда долара на година към 2035 г. ще бъде изпълняван както с публични средства, така и с участие на частния сектор и посредством принос от международните банки за развитие.
Изпълнителният секретар на ООН по изменение на климата Саймън Стийл окачестви приемането на новата цел от 300 милиарда долара годишно като „застрахователна полица за човечеството“, която ще доведе до повече работни места, икономически растеж и по-евтина и чиста енергия за всички. Много от представителите на развиващите се държави, които настояваха за увеличаване на публичните средства до суми от трилиони долари годишно, бяха силно разочаровани от крайния резултат и отправиха бурни критики към развитите страни, текста на решението и начина на договаряне на целта.
От своя страна развитите страни и Европейският съюз, който е страна по Конвенцията, са изправени пред редица финансови предизвикателства и кризи, които ограничават техните възможности да предоставят помощ на развиващите се страни. Едно от тези предизвикателства е свързано с поетите по-амбициозни ангажименти по отношение на декарбонизацията и прехода към климатична неутралност, водещи до дългосрочни икономически ползи, но и до необходимост от мащабни краткосрочни инвестиции.
ЕС настояваше за препотвърждаване на ангажиментите за намаляване на емисиите на глобално ниво, които бяха направени през 2023 г. на COP28 в Дубай. След сериозен отпор от някои бързо развиващи се големи икономики и страни износители на петрол, разговорите не достигнаха желания консенсус. Междувременно всички страни по РКООНИК трябва да потвърдят и допълнят своите ангажименти по отношение на намаляването на емисиите до февруари 2025 г.
Най-големият пробив в рамките на конференцията, окачествен като успех от повечето страни и наблюдатели, бе постигането на съгласие за прозрачното функциониране на доброволните пазарни механизми по чл. 6 на Споразумението от Париж. Одобрените текстове увенчават 9-годишни преговорни усилия на страните по РКООНИК. Те дават насоки за прозрачно функциониране на пазарен обмен на въглеродни спестявания и приноси за поглъщането на въглерод, включително от възстановяване на екосистеми и прилагане на природно-базирани решения. Подсилването на критериите, процесът на мониторинг и подобряването на регистрите ще спомогне за избягване на неправилно отчитане на емисионни спестявания и недопускане на спекулативни проекти без климатични ползи – проблеми, наблюдавани при предходни пазарни механизми.
Друго постижение на конференцията бе приемането на важно решение за т.нар. Глобална цел за адаптацията. Това всъщност не е една цел, а серия от тематични цели, зад които трябва да стоят редица индикатори, свързани с изпълнението и финансирането на мерки за адаптация по различни направления. Те произтичат от приетата на СОР28 в Дубай всеобхватна рамка, известна като „Рамката на Обединените арабски емирства за глобална устойчивост на климата“ и включваща 11 глобални цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. Седем са цели за действия за адаптиране в конкретни области: води, здраве, биоразнообразие, храна, инфраструктура, бедност, културно и историческо наследство. Останалите четири цели са за цикъла на адаптиране към климатичните изменения – оценки на риска и уязвимостта, планиране на мерки за адаптация, изпълнение и мониторинг, оценка на изпълнението. Приетото на COP29 решение подпомага експертната работна програма за определяне на индикаторите и легитимира нов амбициозен подход за постигане на „трансформационна адаптация“. Работата по индикаторите на техническо ниво ще продължи през 2025 г. като се очаква избор на до 100 индикатора (от първоначално предложените 5000), които да покрият всички цели.
Годишната конференция COР30 през 2025 г. ще се проведе в гр. Белем, Бразилия, а за домакинство на COP31 се конкурират Турция и Австралия.
