|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Натискът за насочване на света към веганска диета може да означава край на производството на месо
Европейският съюз (ЕС) и Световният икономически форум (СИФ) продължават да прокарват глобалисткия план да поставят света на веганска диета и да прекратят производството на месо. Под призивите за спасяване на планетата от климатични промени, те усилено пропагандират консумирането на насекоми, въпреки опасенията от свързаните с това алергични реакции.
В статия, публикувана през февруари 2022 г., СИФ насърчава насекомоядството за намаляване на изменението на климата, като твърди, че насекомите съдържат повече протеин на 100 г в сравнение с месото.
В нея се цитира проучване, което показва, че докато месото осигурява 16,8 до 20,6 г протеини на 100 г, то при насекомите това количество е между 9,7 и 35,2 г протеини.
„Разбира се, не всички протеини от насекоми са еднакви. Например, известно е, че щурците, някои видове мравки и брашнените червеи са богати на протеини и калории, и доминират света на консумацията на насекоми“, се посочва в публикацията.
В нея СИФ също така твърди, че насекомите изискват по-малко грижи и поддръжка в сравнение с добитъка, и че светът изпитва недостиг на белтъчини. Като аргумент се изтъква бързото нарастване на човешкото население, което се предполага да достигне почти 10 милиарда през 2050 г.
Според СИФ буболечките трябва да се използват като заместител на животинските протеини поради техния нисък екологичен отпечатък и предполагаемата им способност да намалят изменението на климата.
ЕС одобри четири вида насекоми за консумация
Европейският съюз побърза да приложи пропагандата на СИФ на практика, като през месец януари 2023 г. Европейската комисия одобри още два вида насекоми за консумация в еврозоната, с което станаха общо четири.
Въпреки предупрежденията, че предизвикват алергии, с новите два регламента на територията на ЕС вече са разрешени като човешки храни:
– Замразени, сушени и прахообразни форми на жълт брашнен червей (ларва на Tenebrio molitor);
– Замразени, сушени и прахообразни форми на Locusta migratoria (прелетни скакалци);
– Замразени, сушени и прахообразни форми на Acheta domesticus (домашни щурци);
– Замразени, под формата на паста, сушени и прахообразни форми на ларви на Alphitobius diaperinus (малък мрачник).
Европейският съюз определя насекомите като „нова храна“, което означава храна, която не е била консумирана в значителна степен в региона преди 15 май 1997 г.
Регламентът изисква както от производителите, така и от търговците, и ресторантьорите ясно да етикетират и обозначават продуктите от насекоми, а също така да информират ако в приготвената храна има части от такива продукти. Етикетите трябва да съдържат предупреждение за риска от алергични реакции от тези продукти.
В условията, при които новата храна може да се употребява, са посочени максимални нива (г/100 г) в следните категории храни: многозърнест хляб и хлебчета; крекери и гризини; продукти от преработени картофи, ястия на основата на бобови растения и зеленчуци, пица, продукти на основата на макаронени изделия; суроватка на прах; месни аналози и месни заготовки; супи и концентрати за супи или супи на прах; снаксове на основата на царевично брашно; напитки, подобни на бира; шоколадови изделия и др.
Европейската комисия в момента разглежда още осем молби за разрешаване консумацията на продукти от насекоми, тъй като производителите трябва да кандидатстват за разрешение за всеки вид насекомо, който искат да пуснат на пазара.
Опасения за алергии и отвращение от консумацията на насекоми
Според експерти обаче, ползите от насекомите като източник на храна трябва да бъдат преценени спрямо всички възможни предизвикателства. За това предупреждава в свой доклад Организацията по прехрана и земеделие на САЩ от 2021 г. В него се посочва, че консумирането на насекоми може да бъде свързано с редица рискове за безопасността на храните, които трябва да се вземат предвид, когато се разглеждат като източник на храна. Това включва „биологични агенти (бактериални, вирусни, гъбични, паразитни), както и химически замърсители (пестициди, токсични метали, химикали – забавители на горенето)“.
Консумирането на продукти от насекоми обаче може да предизвика алергични реакции при определени хора, посочва Европейския орган за безопасност на храните (EFSA). Данните сочат, че хранителните алергии засягат приблизително 2 до 4 процента от възрастните и до 8 до 9 процента от децата.
Това важи особено за хора с предшестващи алергии към ракообразни, прахови акари, а в някои случаи и мекотели. Освен това алергените от фуража (напр. глутен) могат да попаднат в насекомото, което се консумира“, посочва Европейската комисия.
Също така е предизвикателство да бъдат накарани хората да ядат буболечки и техните хоботчета, пипалца, рога, мустаци, мембрани, люспи, ципи и прочие вдъхващи отвращение атрибути.
Според доклад на Германската агенция по околна среда, 45,7 процента от анкетираните са изразили отвращението като основна причина, поради която не искат да се хранят с насекоми. На второ място с 14,9 процента са опасенията за хигиената.
Според същия доклад „желанието да се консумират насекоми като заместител на месото е много ниско“, като се посочва също, че въпреки, че полът не играе съществено значение, мъжете сякаш са по-отворени към идеята за консумация на насекоми и че „няма други социално-демографски фактори, които влияят върху приемането на насекомите като храна“.
Синтетично месо, произведено в лаборатории
Буболечките обаче не са единствена продоволствена алтернатива на СИФ за предполагаемата опасност от промяна климата и нарастващото население. В статия, публикувана на 17 януари 2023 г. организацията оптимистично предлага и други хранителни решения, като месо на растителна основа и „месо, култивирано директно от животински клетки“.
По данни на научното списание Nature Food през 2015 г. глобалните хранителни системи са виновни за 34% от емисиите на парникови газове. СИФ подчертава, че това, заедно с нарастващия брой хора на планетата, който надхвърли осем милиарда, налага спешно необходимостта „от устойчиви технологии и методи за подобряване на настоящите хранителни системи и използването на земята за земеделие“.
Световната организация предупреждава, че сме достигнали предела на нашите „планетарни граници“ и че същността на проблема се крие в нашите „предпочитания към храни, произведени от домашни животни“. И че биотехнологиите, които варират от модифициране на ДНК до ваксини за добитък, са възможното решение.
СИФ се аргументира, че в хода на историята хората са манипулирали природата в своя полза, като са развъждали определени растения и животни, за да получат желани характеристики. И че научни постижения, като редактирането на генома са просто най-новия вариант на този процес (редактирането на генома е тип генно инженерство, при което се променя геномът на жив организъм – бел. ред.)
В своята публикация СИФ цитира компанията BIOMILQ, която е разработила „първото лабораторно отгледано мляко за бебета, получено от клетки на млечната жлеза“. Според уебсайта на компанията, клетките на млечната жлеза се поставят в „микросреда, която пресъздава условия, подобни на тези в гърдата“, в която клетките се подреждат в структура, позволяваща създаването на мляко.
Компанията BIOMILQ е собственост на жени и гарантира, че млякото е „култивирано при безопасни условия“.
Друг биотехнологичен стартъп, посочен от СИФ, е компанията Roslin Tech, която работи за отглеждането на годно за консумация месо в лаборатория. Тя е базирана в Единбург, Шотландия и е разработила технология за „препрограмиране“ на животински клетки в плурипотентни стволови клетки – т.е. клетки, които са способни да се възстановяват и могат да „дадат началото на всички клетки на тъканите в тялото“.
След като през ноември миналата година получи финансиране в размер на 13,6 млн. щ.д. (25 млн. лв.), стартъпът заяви, че е в процес на производство и в момента разпространява продукта си в Северна Америка, Европа и Азия, но не и сред потребителите на дребно. Милиардерите Бил Гейтс и Ричард Брансън са инвестирали в различни компании за производство на месо, отглеждано в лаборатории.
В днешно време алтернативата за производство на месо е поевтиняла значително в сравнение с миналото. Например производството на първият бургер от култивирано говеждо месо през 2013 г. е струвало повече от 210 000 щ.д. (385 хил. лв.) . Оттогава до 2019 г. цената е спаднала на по-малко от 10 щ.д. (18 лв.)
Американската администрация по храните и лекарствата (FDA), неотдавна одобри първия клетъчно култивиран хранителен продукт – лабораторно създадено пиле. Агенцията го определи през ноември 2022 г. като „безопасен“, след поредица от тестове по отношение на срока на годност, хранителната стойност и методите за генно модифициране.
По повод опасенията относно потенциални, непредвидени, бъдещи генетични ефекти, FDA заяви, че рисковете са „приемливо ниски и добре разбрани“ и че за последните 20 години изследване на генното модифициране не са се проявили сериозни странични ефекти.
СИФ похвали решението на американския FDA да „проправи пътя към нова екологична диета“. Световната организация обаче разкритикува подхода на Европейския съюз, като твърде предпазлив.
Европейският съюз ограничава количеството генетично модифицирани храни, които могат да бъдат внасяни и култивирани на негова територия. Много американски селскостопански продукти са забранени в ЕС поради добавките, използвани в тях.
Междувременно израелската компания Redefine Meat сключи сделка с вносителя Giraudi Meats, за да стимулира разпространяването в Европа на нейните стекове, наречени „Ново месо“, които се произвеждат от 3D принтери.
Критика и опоненти
Експерти еколози разкритикуваха СИФ заради налагането на екстравагантни решения за промяната на климата, докато в същото време негови елитни членове, като например Китай, отказват да ограничат собствените си въглеродни емисии.
„Европа преживява най-топлите януарски дни, регистрирани някога, и общностите по света се борят с екстремни метеорологични явления, подсилени от климатичната криза“, заяви на 13 януари 2023 г. активистката от Грийнпийс Клара Мария Шенк. „Междувременно богатите и могъщите се стекоха в Давос на борда на изключително замърсяващи, социално несправедливи частни самолети, за да обсъждат климата и неравенството при закрити врати.“
„Учените са установили, че всички полети на частни самолети до и от летищата, обслужващи Давос по време на Световния икономически форум през 2022 г., са причинили общо 9 700 тона въглероден диоксид, еквивалентни на емисиите на около 350 000 средностатистически автомобила за седмица.“, допълни активистката.
