Някога ни казваха, че феминизмът е за равенство, за създаване на равнопоставени условия, при които жените могат да заемат полагащото им се място в света.
Щастливо нарекох себе си „феминистка“, след като прочетох „Жената евнух“ на Джърмейн Гриър, по ирония на съдбата, докато работех през ваканцията в университета като момиче на Hertz Rent-a-car (коли под наем), облечена в яркожълтата си мини пола и флиртувах с американски туристи.
Но постепенно се наложи днешната култура, в която мъжете са в ролята на боксова круша, а жените са безсрамно рекламирани, инфантилизирани и идеализирани.
Стигнах до извода, че феминизмът е излязъл от релси.
Оказа се, че съм сгрешила. Истината за историята на феминизма сега се разкрива от забележителната Джанис Фиаменго (Janice Fiamengo) с помощта на видеоклипове, базирани на научна основа, която показва, че феминизмът никога не е бил за равноправие.
Поднасяйки с вълнение своя коментар, Фиаменго заявява в неотдавнашно видеоинтервю: „Феминизмът никога не е бил разумен. Той никога не е бил лишен от дълбока ненавист и озлобление срещу мъжете, никога не е бил свободен от твърдението, че жените са абсолютни жертви на мъжкото хищничество, никога не е бил незаинтересован от разрушаването на семейството, никога не е бил верен в твърденията си за социалното положение на жените… Той винаги е бил дълбоко мразещо и обвиняващо мъжете движение.“
Силни думи от тази доста сдържана бивша професорка по английски език от Университета в Отава, солиден академик с множество книги и статии в научни списания.
Феминисткото обучение на Фиаменго започва, когато тя се оказва член на комисиите за повишаване в длъжност в университетите и става свидетел на нарастващата дискриминация срещу мъжете учени. Тя смело започва да огласява публично предразсъдъците към мъжете, предизвиквайки възмущението на студентската аудитория.
Разкриване на истинския произход на радикалния феминизъм
Миналата година тя стартира нова видеопоредица „Fiamengo File 2.0“, която проследява историята на феминизма от възникването му в края на XVIII в. до наши дни – разкривайки колко ефективно феминистките са скрили истината за ранната си история, за да преекспонират постиженията си и да демонизират мъжете.
Вълнуващата новина е, че канадски клиничен психолог, критик и професор по психология в Университета на Торонто Джордан Питърсън е помолил Фиаменго да води курс за истинската история на феминизма в Академията на Питърсън – неговата нова онлайн образователна платформа, която има за цел да научи студентите как да мислят, а не какво да мислят.
Инициативата на Питърсън е свързана с предлагане на платформа на известни учители от цял свят, които да преподават по важни теми. Като например истината за феминизма.
Важно е, че нашето общество е индоктринирано да вярва в една напълно погрешна версия на социалната ни история.
Например схващането, че женското движение е спасило жените от тиранията на патриархалното общество, в което мъжете са отказвали на жените правото на глас, имали са право да изнасилват жените си, да заграбват имуществото и доходите им и да се възползват от привилегията си да държат жените здраво под контрол.
Реалността е съвсем различна, както обясни Фиаменго в неотдавнашната си кореспонденция с мен: „Мъжете и жените в предишните векове са водили взаимозависим живот, в който крехкостта на живота и наличието на болести, високата детска смъртност, липсата на социална мрежа за сигурност и сложността на домакинството и отглеждането на деца са означавали, че повечето жени и мъже са разделяли своя труд в отделни сфери – домашна и обществена.“
И все пак в най-известния и показателен документ на американското женско движение от началото на XIX в. (pdf), „Декларация на чувствата“, откриваме твърдението, че „историята на човечеството е история на повтарящи се посегателства и издевателства от страна на мъжа към жената, които имат за пряка цел установяването на абсолютна тирания над нея“.
Тази декларация, написана основно от феминистката Елизабет Кейди Стантън, е пълна с огнени обвинения за бруталното отношение на мъжете към жените и откровено изопачаване на положението на жените.
Неверни твърдения като това, че мъжете са отричали правото на жените да гласуват. „Това просто не е вярно“, обяснява Фиаменго.
Опровергаване на лъжите в радикалните феминистки твърдения
Истината е, че по онова време повечето мъже също не са могли да гласуват на национални избори – само богатите мъже с имущество.
Данъците върху гласоподавателите, изискванията за грамотност и имуществените изисквания ограничават правото на много мъжете да гласуват, а мъжете, които имат право на глас, го получават в замяна на задължението да защитават страната си по време на война.
В декларацията също така погрешно се посочва, че мъжете могат да конфискуват имуществото и заплатите на съпругите си, но вече е приет Закон за имуществото на омъжените жени – факт, който феминистките удобно пренебрегват.
Но какво да кажем за смелите британски суфражетки? Фиаменго разкрива, че Емелин Панкхърст и нейното женско суфражетно движение за право на гласуване на жените на политически избори имат много тъмна история, тъй като са използвали подривни тактики, включващи подпалване на домовете на членовете на парламента.
Що се отнася до техните възхвалявани постижения, Фиаменго посочва, че през целия XIX век темите, по които жените агитират за реформи – като висшето образование за жените, промените в бракоразводното право и попечителството над деца, имуществените права на жените, възрастта за съгласие – са били бързо одобрявани от изцяло мъжки парламент.
Огромното мнозинство от британските мъже не са имали право на глас. Всъщност Първата световна война решава въпроса за избирателните права, като службата на жените на вътрешния фронт – работата им във фабриките за боеприпаси и фермите – променя общественото отношение към жените.
Тогава, през 1917 г., британският парламент гласува разширяване на избирателното право за военнослужещите, които дотогава не са имали право на глас, както и за жените над 30-годишна възраст.
„Феминистките активистки като Емелин Панкхърст и нейните дъщери, които днес се смятат за героини на борбата за избирателни права, имат малък или никакъв принос за победата“, заключава Фиаменго.
Дали мъжете са можели да изнасилват съпругите си през XIX век? Е, мъжът не е подлежал на наказателно преследване за това деяние, но със сигурност не е било вярно, че съпружеското изнасилване е било приемливо или че вредите от него са били пренебрегвани, казва Фиаменго.
Тя описва подробно правната история, според която по онова време се е приемало, че съпругата дава съгласие за сексуална връзка, както и че мъжът има задължение да отговаря за всички дългове на съпругата си, дори това да го вкара в затвора. Моралната щета от брачното изнасилване всъщност е била широко призната.
Голямо постижение е, че тази впечатляваща жена ще има възможност да запознае по-широка аудитория с това, което е открила. Джанис Фиаменго чрез своите видеоклипове и блогове прави всичко възможно, да сложи край на изкривяването и подмяната на истината за историята на феминизма.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
