Икономиката на страната бележи най-голям ръст при кабинетите от 2021 г.
Според икономиста Любомир Дацов българският бизнес се чувства по-добре, когато страната ни е управлявана от служебни правителства. Това заяви той в ефира на „Нова телевизия“, а малко по-рано посочи пред „24 часа“: „Служебните правителства осигуряват на бизнеса необходимата глътка въздух. Нямат време да тормозят бизнеса и дават свобода”.
Икономистът, който не пести критиките си по икономическите политики, както към коалицията ПП-ДБ, така и към ГЕРБ, разяснява защо българският бизнес работи по-добре, когато в страната ни са на власт служебни правителства. Той споделя, че за бизнеса и не само за него свободата е основополагащ идеал. За бизнеса свободата е важна, за да има ръст, за да има свободна конкуренция.
Експертът даде примери със сектора на IT технологиите и изкуствения интелект, а именно, че една от причините този сектор да бележи бурен растеж е малката степен на регулация от страна на държавата. Когато политиците се занимават със себе си, а не се занимават да ни управляват, излиза, че ситуацията е много по-добра, допълва той. При негово собствено изследване всички служебни кабинети (с изключение на един) са внасяли спокойствие – може би, защото не са имали възможност да изнудват бизнеса. Икономистът допълва, че когато бизнесът бива оставен на свобода сам да си регулира, той (бизнесът) получава по-добри резултати.
Според Дацов служебното правителство е по-добро от редовното, защото няма разлика между тях (структурно), а разликата е в свободата, която служебните правителства предоставят. По статистика досега хоризонтите на управление на служебно и редовно правителство са едни и същи като време, но това което отличава едно редовно правителство е, че то трябва да има стратегия, визия за решаване на структурни промени. За сметка на това, едно служебно правителство не може да реши тези проблеми и то се занимава с ежедневните такива, като не пречи.
Дацов споделя още, че българската икономика се развива малко по малко и не допуска големи грешки, въпреки понякога некачественото управление. Той даде за пример съседна Гърция и посочи, че в някои отношения стандартът на живот на българите е по-висок от този на гърците, тъй като при тях има сериозен спад – те са с 50% под средно европейско ниво за богатство, като преди няколко години са били с над 70% под нивото на индикатора.
Попитан кое от служебните правителства има най-голям принос за увеличаване на доходите на българите и в кой момент това е здравословно, така че икономиката да има бърз ръст на доходите, Дацов отговаря на база на статистическите данни, че най-висок растеж се наблюдава през 2021 г. – близо 8%.
Според експерта тези 8% се дължат на два факта. Първо, защото през периода 2019-2020 г. бизнесът претърпя рецесия, поради Корид кризата и след това през 2021 г. се отбелязва ръст, след като икономиките започнаха малко по малко да се съживяват. Той отчита, че принос също има правителствата на Бойко Борисов (действало до май тази година), след това правителството на ген. Янев (управлявало до средата на декември). И така служебно плюс редовно на Борисов има заслуга да най-висок икономически растеж.
По отношение на плана за възстановяване и дали той играе съществена роля в икономиката на страната ни експертът изрази тезата, че в България липсват инвестиции. Те не надхвърлят 1% от брутния вътрешен продукт (БВП), като даде пример с Румъния, коята поддържа ниво на инвестиции между 7-10% от БВП. Според Дацов проектите, които са одобрени по Плана за възстановяване, не носят някаква добавена стойност. Той дори изказва скептицизъм и посочва, че той не би усвоил тези средства.
Ескпертът даде примери за икономическо разделение в българското общество, като посочи земеделските субсидии, които според него са смачкали земеделието и са направили няколко фамилии много богати. Това от своя страна причинява увреждане в структурата на земеделието, като остава скептичен към обръщане на тенденцията в следващите поне 10 години. Но освен лошите практики в този сектор, Дацов изтъкна и проблемите при обществените поръчки. Експертът сподели мнението, че поръчките са концентрирани в най-големите фирми, а не в малките, какъвто е правилният принцип и в тази връзка изказа съмнение, че средствата от Плана за възстановяване „ще отидат в едни и същи стомаси“. Той дори даде пример, че 30% от тези пари отиват в държавната, а другите 70% – във фамилиите, между които се разпределят.
Дацов изрази и малка доза оптимизъм, като изтъкна, че ситуацията започва да се променя, дори с малко, но България се нуждае от разумна политика. Експертът обясни, че повишаването на заплатите в публичния сектор трябва да се извършва много внимателно, като държавата не трябва да издува икономически балон, а трябва да охлажда икономиката.
Любомир Дацов – бивш зам.-министър на финансите
Любомир Дацов е бивш заместник-министър на финансите в две последователни правителства. Работил е за Министерството на финансите от 1992 до 2009 г. Започва кариерата си като специалист в отдел „Бюджетна политика”, директно от студентската скамейка по покана на свой преподавател. Отговарял е за бюджета, координацията на еврофондовете и икономическата политика. Името му се свързва с реформата на публичния сектор и въвеждането на бюджетните рамки в България и бюджетиране ориентирано към резултати (програмно бюджетиране).
Любомир Дацов е координирал дейностите по следните инициативи и проекти:
- Реформата на българския бюджетен сектор, подобрение на системата на планиране и подготовка на бюджета (2001 – 2002)
- Създаването на училище по публични финанси в България (2004 – 2005)
- Стандартизация на бюджетните предложения и оценка на публичните разходи (2005)
- Дейностите по изпълнение на програмите PAL и DPL на Световна банка в секторите: образование, здравеопазване и социално подпомагане, като е бил ръководител на българския екип за изготвяне на докладите за оценка на съответните сектори, както и на докладите за оценка на публичните разходи в сектори: земеделие и съдебна власт.
От 2011 година досега Любомир Дацов е общински съветник в Столична община. Понастоящем е член на две постоянни комисии на Народното събрание – Комисия по финанси и бюджет и Комисия по образование, култура, наука и културно многообразие.
