Десет години след референдума за Брекзит Великобритания се връща в „Еразъм+“ и в сътрудничеството с ЕС срещу незаконната миграция
Европейският съюз и Великобритания се договориха на 20 ноември за по-тясно сътрудничество в сигурността, икономиката, образованието и борбата с незаконната миграция. Договореностите бяха обявени в Брюксел след среща на председателя на Европейския съвет Антониу Коща и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен с британския министър-председател Анди Бърнам.
Срещата се проведе десет години след референдума от 2016 г., на който британците гласуваха за напускане на ЕС. Страната излезе от съюза през 2020 г.
Младежи, храни и емисии
Фон дер Лайен обяви, че от следващата година Великобритания отново ще участва в програмата „Еразъм+“. Двете страни приключиха и преговорите за схема за младежка мобилност: до 100 000 млади хора от ЕС и до толкова от Великобритания ще могат да прекарат до три години в другата страна, за да работят, учат, участват в доброволчески дейности или да пътуват.
ЕС и Великобритания се договориха и за търговията с храни и други земеделски стоки, което според Фон дер Лайен се очаква да намали цените и да разшири избора за потребителите. Успешно приключиха и преговорите за свързване на пазарите за въглеродни емисии – системите, при които компаниите плащат за замърсяването, което причиняват. По думите ѝ двете страни ще възстановят и сътрудничеството си за икономическа сигурност, срещу чуждестранната намеса, включително в интернет, и срещу незаконната миграция.
Коща съобщи, че Великобритания ще участва в невоенни мисии на ЕС. Той нарече страната най-близкия съсед и естествен партньор на съюза и се обърна към Бърнам с думите: „Винаги сте добре дошли в ЕС“. Коща добави, че Брюксел ще уважи всяко решение на Лондон за бъдещето на дългосрочните отношения и остава открит за възможно най-тесни връзки.
Какво означава това за българските студенти
След Брекзит следването във Великобритания стана много по-трудно за студентите от ЕС, включително за българите. От 1 август 2021 г. новоприетите студенти от ЕС вече нямат право на по-ниските такси за местните студенти и плащат значително по-високите такси за чуждестранни студенти. Те загубиха и достъпа до британските студентски заеми за таксите и издръжката, а за да учат, им е нужна студентска виза, като плащат и допълнителна такса за здравно обслужване. По данни на британската Агенция за статистика на висшето образование (HESA) през учебната 2020/2021 г. в британските университети учеха 5 400 българи в редовна форма на обучение, а година по-късно – близо 3 700.
Договорената сега схема за младежка мобилност отваря нова възможност и за българите. Според Ройтерс младежи на възраст от 18 до 31 години ще могат да учат или работят до три години в другата страна, като за всяка от страните са предвидени до 100 000 места. Двете страни предвиждат схемата да заработи до януари 2030 г. Въпросът за таксите обаче остава отворен: прилагането на договореностите зависи от отделно споразумение за намаляване на таксите за студентите от ЕС във Великобритания, което двете страни планират да постигнат в рамките на шест месеца.
„Рестарт“ след Брекзит
Бърнам, който наследи Киър Стармър като министър-председател през юли, определи деня като „добър ден за Великобритания и добър ден за Европа“. Той заяви, че според последните проучвания три четвърти от британците искат по-близки отношения с Европа след „десетилетие на лутане“, бавен икономически растеж и по-високи цени в магазините. Премиерът добави, че засега не е взето решение за дългосрочното развитие на отношенията между Великобритания и ЕС.
Преди срещата британското правителство посочи в информационен документ, че споразумението за храните може да добави до 5,1 млрд. паунда годишно към икономиката, а свързването на пазарите за емисии – до 3,8 млрд. паунда. Лондон потвърди също, че до края на мандата на сегашния парламент няма да връща Великобритания в ЕС, единния пазар, митническия съюз или свободата на движение.
Сближаването среща съпротива във Великобритания. Лидерката на Консервативната партия Кеми Баденок определи намеренията на Бърнам като „най-лошото от двата свята“, а лидерът на Reform UK Найджъл Фараж говори за „пълна капитулация“ на британския премиер.
















