На 31-ви декември приключва договорът между руската компания „Газпром“ и украинската „Нафтогаз“ за транзит на газ по газопровода Уренгой—Помари—Ужгород. Той снабдява с гориво Словакия, Молдова, Унгария, Австрия и Италия. Руският президент Владимир Путин заяви, че до края на годината едва ли ще се постигне съгласие за продължаването му. Премиерът на Украйна Денис Шмигал потвърди, че Киев е готов да пусне по тръбите си всякакъв газ, но не и руски. В резултат стойността на газовите фючърси в Европа в петък се повиши с 5%, съобщава агенция Блумбърг.
Запасите на газ в европейските хранилища в момента са 75%. Миналата година такова е било състоянието им едва в края на януари, пише Блумбърг. Това е тревожен знак не само по отношение на потребителите тази зима, но и за запълването им през идващата зима на 2025-2026 година. Това обикновено се случва през лятото, а Русия вече предупреди, че новите договори ще бъдат значително по-скъпи от газта, която върви през украинските тръбопроводи. И макар да съществува опцията „Турски поток“, нейните мощности не са достатъчни, за да покрият възникващия заради Украйна дефицит.
Държавите членки на ЕС, освен от Русия, получават газ от САЩ, Алжир, Норвегия, Азърбейджан, Катар, Великобритания и още няколко партньора с малки количества, припомня Блумбърг. Но на Европа ѝ се налага да влиза във все по-сериозна конкуренция с Азия, където големите икономики на Индия и Китай също се нуждаят от все по-големи количества газ. Урсула фон дер Лайен предлага да се разчита на американския шистов газ, но и там положението не е розово. Фирмени банкрути и проблеми с еколози възпрепятстват разширяването на този добив в Америка, казват от Блумбърг.
Анализатори от Международния център за отбрана и сигурност със седалище в Талин напомнят, че руската газопроводна система не само осигурява на Украйна приходи от 6,5 милиарда долара, но и служи като защита от руските атаки.
Руският президент заяви, че Русия има желание да доставя газ на Европа и предложи като опция Полша. Засега отговор от поляците по темата няма.
Особено притеснен от спирането на руския газ по украинския тръбопровод е словашкият премиер Роберт Фицо. Той предупреди, че в отговор Братислава може да спре да доставя ток на Украйна.
„В първите дни на януари ще анализираме ситуацията и возможности за ответни мерки против Украйна – заяви той пред словашката информационна агенция. – При необходимост ще прекратим доставките на електроенергия, от които Украйна остро се нуждае, когато Русия удари по енергийната ѝ система.“
Робърт Фицо на няколко пъти призова възможно най-скоро да се започнат преговори за мир между Русия и Украйна и предложи Словакия да бъде техен домакин.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че от Киев са предлагали Братислава пари като компенсация за щетите, които спирането на газа е донесе на Словакия, както и намиране на решение съвместно с Европейската комисия за алтернативни маршрути.
По-рано словашкият премиер каза, че Киев е предлагал на Словакия половин милиард евро от замразените руски активи, ако подкрепят Украйна за членство в НАТО. Фицо категорично е отказал, а според Зеленски мотивите за отказа са лични. На личната си страница в X украинският президент е заявил, че словашкият премиер „се бори за пари“ и смята сътрудничеството с Москва за по-изгодно.
На 1-ви януари от „Газпром“ ще прекратят газовите си доставки за Молдова, заради сериозна задлъжнялост на държавната компания „Молдовагаз“. Властите на Молдова обявиха дълга си към руската компания за „несъществуващ“.
„Молдовагаз“ редовно не изпълнява задълженията си да заплаща за доставките по действащия договор, казват от пресслужбата на Газпром. Те оценяват дълга на Молдова заедно с глобите на 709 милиона долара. През септември 2023 г. премиерът на Молдова Дорин Речан казва, че Кишинев признава дълг само от 8.6 милиона долара. Ограничението за доставки на газ ще действа, докато „Газпром“ не уведоми „Молдовагаз“ за промяна в писмен вид. Двете компании са сключили петгодишен договор през 2021 г.
