От редакционния екип на “Девет коментара за комунистическата партия” – книгата, вдъхновила над 300 милиона души да напуснат Китайската комунистическа партия.
1. Тероризмът и комунистическата революция
След терористичните атаки от 11 септември 2001 г. западната общественост се запозна със световното терористично движение и неговите представители. По-малко известна обаче е тясната връзка между тероризма и комунизма.
Комунистическата идеология се корени в омразата и борбата. Тя разглежда всички аспекти на „старото общество“, включително неговите закони и морал, като следи от деспотичната управляваща класа, която трябва да бъде свалена от власт с всички необходими средства. Затова комунистическото движение превръща тероризма във важен инструмент за преследване на властта и разпространение на своята идеология по света. Термините „тероризъм“ и „терорист“ са записани за първи път през 1795 г. като препратка към Царството на терора по време на Френската революция, което полага основите на комунистическото движение (виж Втора глава). [1]
Владимир Ленин е разчитал на тероризма, за да изведе комунистите до победа в Русия. Марксисткият теоретик Карл Кауцки, в книгата си „Тероризъм и комунизъм“ от 1919 г., прави изчерпателен преглед за това, което ще се случи при пролетарската диктатура, която Ленин се е стремял да установи. Разсъждавайки върху насилието на Френската революция, Кауцки твърди, че болшевиките на Ленин са унаследили терористичния характер на якобинците. [2]
Феликс Дзержински, ръководител на Лениновата тайна полиция, през 1918 г. заявява: „Ние сме за организиране на терор – това трябва да се признае открито“. [3] Всерусийската извънредна комисия (ЧК) действа активно по време на Руската гражданска война, когато болшевиките се конкурират, както с антикомунистическите белогвардейци, така и със съперничещи социалистически фракции. Тя прилага отвличания, изтезания, убийства и екзекуции по бързата процедура на „класови врагове“ в голям мащаб, като част от репресиите на Ленин, станали известни като Червения терор.
ЧК се стреми да причини максимален страх и болка на враговете на болшевиките. Според записите и разкази на очевидци, събрани в „Червеният терор в Русия“, написана през 1924 г. от руския емигрант историк Сергей Мелгунов, много от жертвите на ЧК са били подбирани, защото са били собственици на имоти или дворяни. Те са били извеждани от домовете си през нощта, принуждавани са да се съблекат и след това са разстрелвани. Телата на убитите от ЧК, сред които жени, деца, възрастни хора и духовници, често носят следи от садистично насилие – осакатяване, изгаряне, одиране, изнасилване, обезглавяване или още по-страховити действия.
Според Мелгунов, въпреки че ЧК се е хвалела с кланетата си, „броят на публикуваните имена е бил многократно по-малък от действителността“. [4] Смята се, че по време на Червения терор само ЧК е отговорна за убийствата на десетки или дори стотици хиляди хора.
Съветският комунистически режим смята Дзержински за революционен герой. ЧК е преименувана многократно, преди окончателно да се превърне в Комитет за държавна сигурност (КГБ), но агентите ѝ винаги неофициално са наричани „чекисти“. От смъртта на Дзержински през 1926 г. до 1990 г. площадът пред Любянка – щаба на КГБ – носи неговото име. През 40-те години на миналия век на площада е издигната негова статуя, която стои там до събарянето ѝ през 1991 г. [5]
След установяването на съветския режим комунистическите революционни движения по света следват същия модел на червен терор. Както беше разгледано в предишните глави на тази книга, марксистко-ленинската система без изключение е разчитала на ужасяваща жестокост, за да завземе и запази властта. Насилието и убийствата са само един от компонентите на терористичната програма на комунизма. Още по-разрушително е как комунизмът използва политическата и религиозната страст, за да индоктринира хората с културата на комунистическата партия, като посява семената на измамата, омразата и насилието, които се предават от поколение на поколение.
Днес тероризмът се проявява основно в три форми: държавен тероризъм в рамките на комунистическите режими; терористична дейност, извършвана в чужбина от агенти на комунистическите режими с цел разпространение на насилствена революция; фундаменталистки ислямски екстремизъм, който всъщност дължи голяма част от идеологията и методите си на комунизма.
2. Как комунистическите режими изнасят революция
Докато причиняват масов терор и страдания на собствения си народ, комунистическите режими подкрепят терористични организации в чужбина с цел подклаждане на революции или дестабилизиране на конкурентни държави.
По време на Студената война Съветският съюз активно подкрепя широк обхват от терористични дейности в световен мащаб. Китайският комунистически режим също подкрепя терористични безредици в чужбина, разпространявайки маоистките революционни теории и създавайки съюзи с терористични организации, както и с измамни режими, основни спонсори на тероризма.
Станислав Лунев, бивш офицер от Главното разузнавателно управление на съветската армия, който е избягал на Запад, заявява, че управлението е основен наставник на терористите по света. [6] Много екстремистки групи, организирали антиамерикански нападения, са имали връзки със съветската агенция за сигурност КГБ. Сред тях са организации като Народния фронт за освобождение на Палестина (НФОП), Японската червена армия, Червените бригади в Италия, Фракцията на Червената армия в Западна Германия и различни партизански групи в Южна Америка.
Най-влиятелната форма на съвременния тероризъм обаче е радикалният ислям, подхранван от съветския блок като средство за дестабилизиране на мюсюлманския свят.
През първата половина на ХХ в. Близкият изток е част от западната колониална сфера. Когато народите в региона придобиват независимост, Съветският съюз се възползва от възможността да засили влиянието си сред тях. Днес Близкият изток се намира в сложна и хаотична ситуация, която е резултат от противоречията между мюсюлманските вероизповедания, арабско-израелския конфликт, Студената война, политиката около петрола и сблъсъка между културите на Запада и исляма.
Както се споменава в Пета глава, Йон Михай Пачепа, бивш генерал-лейтенант и изпълняващ длъжността началник на службата за външно разузнаване на комунистическа Румъния, става най-високопоставеният дезертьор от съветския блок, когато през юли 1978 г. бяга в Съединените щати. В статията си „Руски следи“ Пачепа разкрива доста информация относно комунистическата подкрепа за тероризма в Близкия изток. [7] Той цитира Александър Сахаровски, ръководител на съветското външно разузнаване: „В днешния свят, когато ядрените оръжия направиха военната сила излишна, тероризмът трябва да се превърне в наше основно оръжие.“ Само през 1969 г. са извършени осемдесет и две отвличания на самолети. Много от тях са дело на Организацията за освобождение на Палестина (ООП), подкрепяна от Съветския съюз и Китайската комунистическа партия. Пачепа си припомня, че когато е посетил кабинета на Сахаровски, е видял „море от червени знаменца“, осеяно по световната карта. Всеки флаг представлявал отвличане на самолет. Сахаровски казал на Пачепа, че тактиката на отвличането е негово собствено изобретение.
Концепцията за „ислямски социализъм“ започва да се налага по време на Студената война, когато Съветският съюз подкрепя арабските държави срещу Израел. Сред представителите са Ясер Арафат, който ръководи ООП от 1969 г. до смъртта си през 2004 г., и Гамал Абдел Насър, който е вторият президент на Египет от 1956 г. до смъртта си през 1970 г. ООП се заема с мащабна терористична дейност с подкрепата на съветските и китайските комунисти.
Между 1968 г. и 1978 г. румънските сили за сигурност извършват ежеседмични въздушни доставки на боеприпаси за палестинските терористи в Ливан. Архивите на източногерманското правителство показват, че през 1983 г. източногерманската агенция за външно разузнаване изпраща в Ливан боеприпаси за автомати „Калашников“ на стойност 1 877 600 долара. Чехословакия снабдява на ислямските терористи с 1 000 тона Semtex-H – непроследим пластичен експлозив (без мирис).
В началото на 70-те години Юрий Андропов, тогавашен ръководител на КГБ, а по-късно генерален секретар на Съветската комунистическа партия, започва тайна, старателно планирана пропагандна кампания за посяване на семената на антисемитската и антиамериканската омраза в арабския и ислямския свят. В книгата си „Дезинформация“ Пачепа и съавторът му Роналд Райхлак наричат Андропов „бащата на новата ера на дезинформацията“. [8]
3. Комунистическите корени на ислямския екстремизъм
Докато съветските и китайските комунисти финансират много терористични организации в Близкия изток, действителното въвеждане на комунизма в райони с дълбоко застъпени религиозни вярвания се оказва сериозно предизвикателство. Усилията на Съветския съюз за директен износ на социалистическа революция в мюсюлманския свят водят до недобри и често временни резултати.
Докато в Близкия изток има многобройни съюзнически държави, по време на Студената война само Южен Йемен и Афганистан са под комунистическо управление за различен период от време. През 1979 г. Съветският съюз нахлува в Афганистан и окупира страната за десет години в опит да подкрепи комунистическия режим, на който наскоро е помогнал да дойде на власт. През 1989 г. Съветският съюз се отказва и се изтегля от страната.
Въпреки че комунизмът сам по себе си не успява да установи контрол над мюсюлманския свят, той оказва голямо влияние върху създаването и развитието на съвременния ислямски екстремизъм.
След атентатите от 11 септември заплахата от ислямския екстремизъм придобива известност, а действията на Осама бин Ладен и неговата терористична група „Ал Каида“ стават водеща новина. Но идеологическият източник на ислямския екстремизъм на Бин Ладен може да се проследи до човек, който е определян като Карл Маркс на радикалния ислям. [9]
a. Саид Кутб: Маркс на ислямския екстремизъм
На пръв поглед може да изглежда пресилено да се предполага връзка между радикалния ислям и комунизма, като се има предвид, че мюсюлманите вярват в Аллах и пророка Мохамед, докато комунизмът е атеистичен и цели да изкорени вярата в религиите. Всъщност теорията и методите на съвременния ислямски екстремизъм са тясно свързани с марксизмо-ленинизма.
Пионер на радикалния ислям и съвременния джихад е Саид Кутб, връзката на египетското „Мюсюлманско братство“ с Комунистическия интернационал и Египетската комунистическа партия. [10][11] Идеите на Кутб са пропити с комунистическа логика и реторика. Роден през 1906 г., Кутб изучава социализъм и литература през 20-те и 30-те години на ХХ век. В края на 40-те години на ХХ в. учи в САЩ в продължение на две години, а след завръщането си в Египет се присъединява към Мюсюлманското братство. [12]
Кутбизмът може да се опише като стремеж към насилие за унищожаване на старото общество, доминирано от „джахилията“. Като религиозен термин джахилия означава непознаване на религиозната истина и първоначално се отнася за обществото преди разпространението на исляма. Кутб призовава мюсюлманите да посветят живота си на борбата срещу джахилията, която се предполага щяла да доведе до освобождение на човечеството. За да формулира идеите си за тази борба, Кутб тълкува по нов начин значението на джахилията и ислямската концепция за джихад.
При споменаването на „джихад“ мнозина веднага се сещат за „свещена война“, но на арабски език „джихад“ означава просто „борба“ или „битка“. В традиционния ислям той може да се възприеме като вътрешен конфликт (самоусъвършенстване) или отбранителен джихад. [13] Кутб обаче разширява тази дефиниция, за да включи проактивната и необуздана употреба на насилие в „свещената война“ на джихада и излага нейните теоретични основи. [14] Според философията на Кутб всяка социална система, която се придържа към светските закони или етика, е антиислямска джахилия. Той вижда джахилията като най-голямата пречка както за мюсюлманите, така и за немюсюлманите, която им пречи да следват ислямските ценности и закони. Дори едно общество, което се обявява за мюсюлманско, може да бъде джахилия. Кутб смята, че египетската социална система, в която живее, е такава, в която джахилията е доминираща, затова смята, че тя трябва да бъде свалена от власт. [15]
Това тълкуване на джихада и джахилията отразява марксистката философия за борба по класов признак. Кутб твърди, че старото общество на джахилията е било наложено на хората и в този процес ги е лишило от свободата им. Тези поробени хора – аналог на работническата класа в марксизма – имали право да водят джихад, за да свалят потисничеството на джахилията. Кутб препоръчва джихада като средство за освобождение на цялото човечество – както на мюсюлманите, така и на немюсюлманите. [16] Когато трудовете на Кутб са публикувани, много от основните мюсюлмански лидери смятат, че той е отишъл твърде далеч и осъждат идеите му като ерес. [17]
Кутб отдавна поддържа контакти с Насър, лидер на социалистическото Движение на свободните офицери, а по-късно дългогодишен президент на Египет. През 1952 г. Насър извършва военен преврат, с който сваля от власт династията на Мохамед Али, прозападната монархия в Египет. Твърди се, че този социалистическо-революционен преврат е планиран от Кутб и Мюсюлманското братство заедно с Насър. Но докато Кутб се надява, че Насър ще установи ислямистки режим, Насър вместо това поема по пътя на секуларизацията и през 1954 г. започва да репресира Братството.
Кутб и Братството се подготвят да убият Насър, но заговорът се проваля и Кутб е вкаран в затвора. През първите няколко години в затвора той е подложен на жестоки изтезания, но когато условията се облекчават, му е позволено да пише. По време на престоя си в затвора Кутб написва двете си най-важни произведения – „В сянката на Корана“ и „Вехи“. В тези две книги, които обхващат възгледите му за Корана, ислямската история, Египет и западното общество, той ясно изразява цялостна подкрепа за антисветския и антизападен екстремизъм. В един момент Кутб е освободен от затвора, но остава в Египет и отново е вкаран в затвора. През 1966 г. е осъден и обесен за участието си в заговора за убийството на Насър. Кутб се изкачва с гордост до бесилото и се превръща в религиозен мъченик.
Айман ал-Зауахири, лидерът на „Ал-Каида“ след смъртта на Бин Ладен, смята, че именно екзекуцията на Кутб е разпалила огъня на джихадисткия екстремизъм. [18] Ислямските екстремисти често се позовават на учението на Кутб и смятат себе си за негови „интелектуални наследници“, както отбелязва Уилям Маккантс, експерт по борба с тероризма от „Уест Пойнт“. [19] Експертът по Близкия изток Хасан Хасан в доклад за терористичната групировка ИДИЛ от 2016 г. цитира популярна сред привържениците на ИДИЛ поговорка за произхода на основната доктрина на терористичната групировка: „Ислямска държава“ е съставена от Саид Кутб, преподавана от Абдула Аззам и глобализирана от Осама бин Ладен. [20]
б. Ленинският авангард на Джихада
Друга марксистка концепция, която Кутб заимства, е тази за „лъжливото съзнание“, което се отнася до приемането на идеалите и културата на владетеля от обикновените маси. Според концепцията това пречи на масите да възприемат собственото си потисничество и да свалят от власт капитализма в полза на социализма. Според Кутб живеещите под властта на джахилията не осъзнават, че са роби, поради което не се впускат в джихад, за да се еманципират. [21]
Едно от основните произведения на Ленин е памфлетът, озаглавен „Що делать?“, в който той твърди, че работническата класа няма да осъзнае необходимостта от комунизъм, ако не бъде поведена до него от елитна група революционери. Изправен пред същия въпрос в кръстоносния си поход срещу джахилията, Кутб търси отговор от Ленин.
Съчиненията на Кутб изобилстват с лексика, позната на изучаващите марксизъм-ленинизъм, като „авангард“, „държава“, „революция“ и други подобни. Ситуацията и предизвикателствата, с които Ленин се сблъсква по време на написването на памфлета, отразяват обстоятелствата, с които се сблъсква Кутб, когато формулира собствената си радикална идеология. Ленин възлага цялата си надежда за успешна революция на пролетарската прогресивна партия – високодисциплинирана елитна организация, натоварена да наблюдава революцията и да направлява масите – и се присмива на идеята, че комунизмът може да успее, ако неговите представители просто действат в обществото като цяло. Кутб копира тази теория и заменя ленинската политическа партия с ислямски екстремистки организации.
Ленин прави ясно разграничение между спонтанност и съзнание и въвежда идеята за изграждане на партия, акцентирайки върху организацията и концепцията за авангарда. Според Ленин със спонтанни действия работниците могат да отправят само повърхностни искания (например повишаване на заплатите и осемчасов работен ден), тъй като им липсва съзнанието, необходимо за освобождаване на човечеството. Ленин вярвал, че са необходими външни авангарди (обикновено състоящи се от буржоазни интелектуалци, които имат привилегията на образованието), които да подбуждат и индоктринират работниците, така че те да повярват, че революцията е единственият им изход и че само чрез освобождаването на цялото човечество те самите могат да бъдат освободени. За да се реализира напълно авангардът, е необходима тясно свързана политическа партия, която да организира дейността им и да им предоставя възможности за нелегална работа като професионални революционери. [22]
Глен Е. Робинсън, доцент във Военноморското следдипломно училище в Монтерей, Калифорния и научен сътрудник в Центъра за близкоизточни изследвания към Калифорнийския университет в Бъркли, казва за радикалния ислям: „Съвременният джихадизъм е подчертано ленинистки. Въпреки че по очевидни причини джихадистките идеолози не посочват Ленин като вдъхновител, техните концепции и логика, особено на Саид Кутб, издават това влияние. Образован в Египет през 40-те години на ХХ век, Кутб със сигурност се е натъквал на писанията на Ленин. Две ключови понятия на Кутб идват директно от Ленин: джама’а (авангард) и манхадж (програма). … Настойчивостта на Ленин за централната роля на авангарда да има подробна и последователна програма за предприемане и последващо укрепване на революцията е също така отразено, с ислямски тон, в писанията на Кутб.“
Изхождайки от същността на ленинизма, Кутб насърчава организирането на мюсюлманска версия на ленинската авангардна партия. „Кутб изтъква точно същия аргумент за мюсюлманския свят“, пише Робинсън. „Огромното мнозинство от мюсюлманите е твърде погълнато и покварено от системата на несправедливо и антиислямско управление, за да знае как и кога да вдигне на оръжие срещу държавата. Необходим е бил специален авангард от джихадистки кадри, които да организират преки действия срещу държавата.“ [23]
Този авангард, който се състои от екстремисти или това, което Кутб нарича „истински мюсюлмани“, има революционната мисия да освободи всички мюсюлмани и цялата човешка цивилизация. Авангардът трябва да нанася силни удари срещу лъжемюсюлманите, да следва ислямската идеология, определена от тълкуването на Кутб, да създаде нова държава, основана на този ислямизъм, и да използва насилие, за да наложи исляма на целия свят.
В допълнение към ленинския авангард теорията на Кутб включва и утопични идеи като „социалното равенство“ и премахването на класите. [24] Подобни идеи повтарят поставените цели на комунизма.
След смъртта на Кутб неговият по-малък брат Мохамед Кутб продължава да публикува неговите трудове. В книгата „Ma’arakat ul-Islam war-Ra’samaaliyyah“, публикувана през 1993 г., отново се подчертават комунистическите вдъхновения на Кутб. Кутб откровено заявява, че ислямът е „уникална, конструктивна и позитивистка „акида“ [вероизповедание], която е оформена и формирана от християнството и комунизма заедно, преплетени по най-съвършен начин, която включва всички техни цели и добавя към тях хармония, равновесие и справедливост“. [25]
в. Комунистическото ядро на ислямския екстремизъм
Класовата борба е друга марксистка идея, която заема централно място в ислямския екстремизъм. Маркс прекарва целия си живот в опити да разпалва конфликта между пролетариата и буржоазията до точката, от която няма връщане назад, за да може след това да „разреши“ конфликта чрез революция. Ислямските екстремисти действат по почти същия начин.
Разрушаването на Световния търговски център в Манхатън само по себе си не допринася за изграждането на обединения мюсюлмански свят, за който мечтае Кутб, но служи като средство за изостряне на конфликта между западния и мюсюлманския свят. Терористичните атаки имат за цел да предизвикат ответна реакция на Запада срещу мюсюлманите, което от своя страна би подтикнало мюсюлманите да извършват повече атаки. [26] Методите на екстремистите отразяват насърчаването на конфликтите между пролетариата и буржоазията от страна на Маркс и Ленин, за да се създадат необходимите условия за започване на революция.
Теориите на Кутб имат много по-голяма прилика с комунизма, отколкото с традиционния ислям. Макар ислямските екстремисти да изповядват религиозна опозиция на комунизма, всъщност те са усвоили чисто основните елементи на комунистическата революционна доктрина. Както отбелязва журналистът Чък Морс: „Истинският враг, с който се сблъсква свободният свят, си остава комунизмът. … Радикалният ислям не е нищо повече от комунизъм, облечен в традиционните одежди на исляма. Същият комунистически враг, който преобърна Европа… пусна корени в ислямския свят и трансформира големи сегменти от ислямския елит“. [27]
Финландският политически историк Антеро Лайцингер смята, че съвременният тероризъм се ражда около 1967 г., развивайки се в синхрон с международното комунистическо движение. Тъй като през 60-те години на ХХ век радикалните студентски движения изпадат в безпорядък, студентите от мюсюлманските страни, които учат на Запад, се свързват с лявата мисъл и пренасят със себе си у дома концепции като насилствена революция. [28]
През 1974 г. Абдала Шлайфер, приел исляма, който впоследствие става професор по медийни науки в Американския университет в Кайро, се запознава с Айман Зауахири, бъдещия лидер на Ал-Каида. Зауахири, който по това време учи медицина в Каирския университет, се хвали, че ислямските екстремистки групи са набрали много членове от елитни учебни заведения като медицински и инженерни училища. Шлайфер заявява, че през 60-те години на ХХ в. в тези институции е имало висока концентрация на млади марксисти и че радикалният ислям е просто нова тенденция в студентския бунт. Шлайфер казва на Зауахири: „Слушай, Айман, аз съм бивш марксист. Когато говориш, имам чувството, че съм отново с Партията. Нямам усещането, че общувам с мюсюлманин традиционалист“. [29]
Любопитно е, че много наблюдатели свързват ислямския екстремизъм с фашизма (ислямофашизма) и по различни причини пропускат да споменат комунистическия му произход. Фашизмът е форма на националсоциализъм, а социализмът е първият етап на комунизма, както са казвали Ленин и други. Комунизмът е интернационален по своя обхват, като се стреми към комунистически революции по целия свят. Когато разглеждаме ислямския екстремизъм от гледна точка на цялостния му подход и доктрина, става ясно, че той има повече общо с комунизма.
г. Кутб и възходът на тероризма
Доктрината на Кутб оказват влияние върху много млади араби, включително палестинския учен и съосновател на „Ал Каида“ Абдула Юсуф Аззам. [30] В Доклада на Комисията от 11 септември 2001 г. Аззам се споменава като „ученик на Кутб“ и се очертава влиянието на Кутб върху мирогледа на Бин Ладен. [31]
Братът на Кутб – Мохамед – става професор по ислямски науки в Саудитска Арабия и отговаря за редактирането, публикуването и популяризирането на теориите на покойния Кутб. Бин Ладен редовно посещава седмичните публични лекции на Мухаммад и чете книгите на Кутб.
Зауахири разказва, че като младеж многократно е чувал от чичо си колко велик бил Кутб и как страдал в затвора. [32] През 1966 г., годината, в която Кутб е обесен, петнадесетгодишният Зауахири помага за създаването на нелегална клетка, която има за цел да свали правителството и да създаде ислямистка държава. Зауахири пише в мемоарите си: „Насърският режим смяташе, че ислямското движение е получило смъртоносен удар с екзекуцията на Саид Кутб и неговите другари. … Но привидното повърхностно спокойствие прикриваше непосредственото взаимодействие с идеите на Саид Кутб и формирането на ядрото на съвременното ислямско джихадистко движение в Египет.“ [33] По-късно Зауахири се присъединява към създадената през 70-те години на ХХ век египетска група „Ислямски джихад“ и става съветник на Бин Ладен, както и важен член на „Ал Каида“, като след смъртта на Бин Ладен той поема ръководството.
В сунитския мюсюлмански свят Кутб е най-изтъкнатият радикален мислител. [34] На практика всички основни концепции и идеологически нововъведения на сунитските джихадистки групи могат да бъдат открити в неговите трудове. [35] Въпреки че различните джихадистки групировки могат да се различават по форма, всички те използват насилие, за да реализират политическите си цели в името на исляма. [36]
Терористични актове като убийството на египетския президент Ануар Садат през 1981 г. от Египетския ислямски джихад и нападенията на египетската терористична групировка „Ал-Гамма ал-Исламия“ срещу държавни служители, светски интелектуалци, египетски християни и туристи през 90-те години на ХХ век са все стъпки по пътя към осъществяването на визията на Кутб. [37]
Радикалните джихадистки групи, които следват идеологията на Кутб, се категоризират като салафитско-джихадистки терористи. През 2013 г. в света има близо петдесет салафитско-джихадистки групи, като повечето от тях, според доклад на американската корпорация „Ранд“, се намират в Северна Африка и Леванта. [38] Робърт Ман, автор на книгата „Разумът на Ислямска държава: ИДИЛ и идеологията на халифата“, нарича Кутб „баща от 20-и век на политическото движение, наричано сега салафитски джихадизъм“ и предшественик на терористичната групировка ИДИЛ, като добавя, че макар Кутб да не е пряко отговорен за ИДИЛ, „той поставя първия крайъгълен камък от пътя, който в крайна сметка ще доведе до там“. [39]
Сред различните съществуващи екстремистки ислямски организации, въпреки че им липсва единна визия и са подвластни на идеологически борби, има една обща черта/характеристика за преобладаващото мнозинство от тях: По същество те са наследили агресивната форма на джихад на Кутб – комунистическа революция в различна форма.
д. Как обикновените мюсюлмани стават жертва на комунизма
Въпреки че екстремистките групировки действат в името на исляма, най-много страда мюсюлманското общество. Това е така, защото истинската мотивация на тероризма – подобно на тази на комунизма – е желанието за убийство и разрушение, независимо от повърхностните оправдания.
В доклада „Ислямът и моделите на тероризма и насилствения екстремизъм“ от 2017 г., публикуван от Центъра за стратегически и международни изследвания, се посочва, че „почти цялото човешко въздействие на екстремистките атаки е свързано с това, че мюсюлмани убиват или нараняват други мюсюлмани“.
Според доклада „общо 83% от нападенията [на ислямски екстремисти] и 90% от смъртните случаи са извършени в преобладаващо ислямски държави“, както и по-голямата част от самоубийствените нападения, извършени пеша или с помощта на превозни средства. „Ако се разгледат петте най-тежки движения на извършители в света през 2016 г., четири от тях са „ислямски“ екстремисти. Общо 88% от 2916 нападения и 99% от 14 017 смъртни случая, които са резултат от петте най-големи извършители, са причинени от ислямски екстремистки групи.“ [40]
В доклада на Държавния департамент за 2018 г. „Country Reports on Terrorism 2018“ са регистрирани общо 8093 терористични нападения, извършени в света през същата година, причинили общо 32 836 смъртни случая. В голямата си част нападенията са се случили в държави и райони с преобладаващо мюсюлманско население: „През 2018 г. терористични актове има в 84 държави и територии. Около 85% от тях са били съсредоточени в три географски региона: Близкия изток, Южна Азия и Африка на юг от Сахара. Най-голям брой терористични атаки са били регистрирани съответно в Афганистан, Сирия, Ирак, Индия, Нигерия, Сомалия, Филипините, Пакистан, Йемен и Камерун. Инцидентите в тези 10 държави съставляват 71% от общия брой инциденти и 81% от всички смъртни случаи в резултат на терористични инциденти.“ [41]
За разлика от тях, терористичните атаки в западните държави са довели до много по-малко смъртни случаи. В доклад от 2019 г. на Института „Катон“ се посочва, че родените в чужбина терористи в САЩ са причинили 3037 от 3518 убийства, причинени от терористи в САЩ в периода 1975-2017 г. Това число включва 2979 души, убити при атентатите от 11 септември. [42]
4. Подкрепа за тероризма от Китайската комунистическа партия
ККП отдавна подкрепя терористични дейности в чужбина, включително тези на палестинския терористичен лидер Ясер Арафат. Един от първите, които прилагат тактиката да се отвличат търговски самолети, Арафат се насочва към американските машини, превръщайки се в вдъхновител на Осама бин Ладен.
a. Подкрепата на ККП за терористичните дейности на Ясер Арафат
През 1959 г. Арафат основава Палестинското движение за национално освобождение, известно също като „Фатах“, а през 1988 г. обявява Палестина за независима държава. До смъртта си през 2004 г. Арафат е водеща фигура на различни палестински бойни организации. Той е и любимец на ККП, като посещава Китай четиринадесет пъти и се среща с много китайски комунистически лидери, включително Мао Дзедун, Джоу Енлай, Дън Сяопин и Дзян Дзъмин.
През 1964 г. Арафат създава „Ал-‘Асифа“ (Бурята), военното крило на „Фатах“, след което веднага заминава за Пекин, за да се срещне с китайския премиер Джоу Енлай. Джоу напомня на Арафат да обърне внимание на стратегията и да не използва контрапродуктивни лозунги като тези, призоваващи за пълното унищожение на Израел. [43]
Освен че предоставя оръжия и финансова подкрепа, Пекин често дава насоки на Палестина как да води конфликт със Съединените щати и Израел, като същевременно разширява влиянието си в международен план. ККП също така кани палестинците да получат обучение в Китай.
През януари 1965 г. Арафат обявява война на Израел в Северна Палестина, използвайки своята партизанска организация, а през май същата година ООП открива офис в Пекин. Китайската народна република (КНР) предоставя на офиса на Организацията за обединение на Палестина (ООП) дипломатическо отношение и открито подкрепя ООП на различни международни арени.
През ноември 1988 г., когато Арафат обявява независимостта на Палестинската държава, Пекин незабавно я признава и установява дипломатически отношения.
Арафат и тогавашният генерален секретар на ККП Дзян Дзъмин си разменят официални посещения през 2000 и 2001 г. В същия период между Израел и палестинските групировки избухват мащабни кървави конфликти. Израел многократно осъжда Арафат за ролята му в насилието. С подкрепата на ККП Арафат успява да се противопостави на Съединените щати и Израел, като същевременно дестабилизира допълнително Близкия изток.
Организациите, членуващи в ООП, участват в различни открити и нелегални военни терористични дейности. Те твърдят, че насилствената революция е единственият начин за освобождаване на страната. Арафат е много близък с ръководствата на комунистическите държави и се среща с членове на Социалистическия интернационал. „Фатах“ участва като наблюдател в Партията на европейските социалисти.
През 1970 г. ООП извършва опит за убийство на йорданския крал Хюсеин бин Талал и неуспешен преврат на йорданското правителство. През септември същата година ООП отвлича пет търговски самолета – четири, пътуващи за Ню Йорк, и един за Лондон – в рамките на така нареченото отвличане в „Доусън Фийлд“. Един от терористите твърди, че отвличането на самолет има по-голям ефект от убийството на сто израелци в битка.
През 1972 г. терористичната група „Черният септември“, войнстваща фракция на „Фатах“, убива единадесет израелски спортисти по време на Олимпийските игри в Мюнхен. Един от терористите е Али Хасан Саламех, началник на сигурността на „Фатах“ и един от най-доверените лейтенанти на Арафат. Освен израелците, при нападението загива и западногермански полицай. [44]
Съединените щати и Израел посочват Арафат като подбудител на редица терористични атаки в Близкия изток. През 1987 г. Белият дом обявява ООП за терористична организация и закрива информационния офис на ООП във Вашингтон.
б. Връзките на ККП с „Ал Каида“
За огромното мнозинство от хората по света атентатите от 11 септември са шокираща трагедия. Но в континентален Китай, в интернет форуми и чатове, както и в кафенетата на университетите голям брой хора подкрепят терористите, правейки коментари като „Добре свършена работа!“ и „Силно подкрепяме справедливото възмездие срещу Съединените щати“. В анкета сред 91 701 души в NetEase, голяма китайска интернет компания, само 17,8% от анкетираните изразяват категорично несъгласие с терористичните атаки, докато мнозинството от хората избират като отговор на трагедията „противопоставяне на Съединените щати“ или „най-доброто тепърва предстои“. [45]
Китайците, ликували по повод 11 септември, нямат връзка с бин Ладен или радикалните мюсюлмани по отношение на етническа принадлежност, религия или наследство, но корените на токсичното им мислене са сходни. Подобно на ислямските екстремисти в тяхната „свещена война“, водена както срещу неислямския свят, така и срещу „фалшивите“ мюсюлмани, за които се твърди, че са заблудени от джахилията, ККП е прекарала седемдесет години да трови китайския народ с омраза към „класовите врагове“ и да го индоктринира с извратената култура на комунистическата партия.
За ККП общите характеристики между ислямския екстремизъм и комунизма надхвърля простото идеологическо припокриване. ККП поддържа тесни връзки с талибаните и Ал-Каида, след като талибаните завземат властта в Афганистан, както и по времето, когато талибаните осигуряват защита на Бин Ладен. През 1998 г., след като Съединените щати атакуват бази на Ал-Каида с крилати ракети, китайският режим предполагаемо плаща на Бин Ладен 10 млн. долара за всички невзривени ракети, вероятно за да открадне технологията. [46] [47]
В същото време ККП продължава да предоставя чувствителни военни технологии на държавни спонсори на тероризма. В края на 2000 г. Съветът за сигурност на ООН предлага санкции срещу талибаните, за да ги принуди да закрият терористичните тренировъчни лагери на Бин Ладен, разположени на тяхна територия, но КНР се въздържа при гласуването. Вместо това тя изпраща военен персонал в подкрепа на талибаните веднага след като САЩ започват въздушни удари в Афганистан.
След 11 септември 2001 г. служители на американското разузнаване съобщават, че ZTE и Huawei, две големи китайски технологични компании, свързани с Народната освободителна армия, помагат на талибанските военни да създадат телефонна мрежа в Кабул, столицата на Афганистан. [48] В деня на атентатите от 11 септември китайски и талибански служители подписват договор за разширяване на икономическото и техническото сътрудничество. [49]
В книгата си „Неограничена война“ от 1999 г. двама китайски военни офицери обсъждат хипотетично второ нападение срещу Световния търговски център в Ню Йорк след неуспешния опит за бомбен атентат през 1993 г., като отбелязват, че това би поставило Съединените щати пред сложна дилема. Авторите посочват и Ал-Каида като организация, способна да извърши такава операция. [50] Независимо от това дали ККП е знаела за 11 септември преди да се случи, концепцията на режима за „неограничена война“ предоставя теоретични насоки за бъдещите операции на Бин Ладен. В допълнение през 2004 г. е разкрито, че китайските разузнавателни служби са използвали подставени дружества на световните финансови пазари, за да помогнат на Бин Ладен да набира средства и да пере пари. [51]
С падането на Берлинската стена комунистическият лагер е изправен пред пълен крах и ККП е оставена да се справя сама с огромния натиск от страна на свободния свят. 9/11 се случва точно когато Съединените щати и свободният свят започват да съсредоточават вниманието си върху осъждането на комунистическата тирания. Приоритетите се променят драстично и започва война срещу тероризма. Това дава на ККП шанс да си поеме въздух и позволява на комунизма отново да се разрасне.
Заплахата от радикалния ислямски тероризъм принуждава Съединените щати да отклонят ресурсите и вниманието си от продължаващата заплаха от комунизма, което създава пречки пред свободния свят да се изправи срещу безпрецедентните злоупотреби на ККП. Докато западният свят води война в Близкия изток, между Китай и Съединените щати тихомълком се осъществява мащабно прехвърляне на богатство, което позволява на мястото на падналия Съветски Съюз да се издигне друга комунистическа суперсила.
5. Сближаването на тероризма и западната радикална левица
След 11 септември радикалните западни леви интелектуалци приветстват събитието и защитават извършителите. Дни след атентатите един италиански драматург и Нобелов лауреат за литература заявява: „Големите спекуланти се гърчат в икономика, която всяка година убива десетки милиони хора с бедност – какво тогава са 20 000 убити в Ню Йорк?“. [52] Професор от Университета на Колорадо-Боулдър определя загиналите в Световния търговски център като „малки Айхмани“ (позовавайки се на един от архитектите на нацисткия Холокост), като казва, че жертвите са били част от „технократския корпус в самото сърце на световната финансова империя на Америка“ и намеква, че атаките са били просто наказание. [53]
На 11 февруари 2003 г., месец преди САЩ да нападнат Ирак, Бин Ладен пуска аудиозапис чрез телевизия „Ал Джазира“, в който казва, че „няма да навреди, ако интересите на мюсюлманите се обединят с интересите на социалистите в борбата срещу кръстоносците“, и призовава хората да се сражават по улиците с американските военни. [54]
С надеждата да попречат на Съединените щати да проведат военни операции в Афганистан и Ирак, а по-късно и да възпрепятстват усилията им във войната срещу тероризма, различни радикални леви сили започват широкомащабно антивоенно протестно движение. Повечето членове на основаната през 2001 г. антивоенна организация ANSWER (Act Now to Stop War and End Racism/ Действайте сега за да спрете войната и расизма) са социалисти, комунисти и леви или прогресивни хора. Много от нейните основатели са имали връзки с Международния център за действие и Световната работническа партия – комунистическа радикална организация, свързана със севернокорейския режим. По този начин ANSWER е фронтова сила, съюзник на сталинисткия комунизъм. В антивоенното движение участва и „Не в наше име“ – фронтова организация на Революционната комунистическа партия, която е марксистко-ленинска партия, свързана с китайския комунистически режим. [55]
В книгата си от 2004 г. „Нечестив съюз: радикалният ислям и американската левица“ американският учен Дейвид Хоровиц описва мръсната връзка между радикалните левичари и ислямските екстремисти. Според неговия анализ радикалната левица по света е индиректен защитник на ислямските джихадисти. [56]
По време на среща с представители на „Хизбула“ виден ляв професор заявява, че Съединените щати са „една от водещите терористични държави“. [57] Пред множество от около 3000 студенти доцент по антропология в Колумбийския университет заявява, че „лично той би искал да види един милион Могадишу“, визирайки битката при Могадишу през 1993 г., в която предполагаеми бойци, обучени от Ал-Каида, убиват осемнадесет войници от специалните сили на САЩ. Професорът също така изразява надежда, че американските войници ще се избиват помежду си. [58]
Някои леви фигури са подпомагали пряко терористите. През 1995 г. Омар Абдел-Рахман е осъден за заговор за извършване на бомбения атентат срещу Световния търговски център през 1993 г. Един от адвокатите на защитата му, Лин Стюарт, е осъден на затвор през 2006 г. за това, че е помогнал за контрабандата на съобщения от Абдел-Рахман до последователите му в Близкия изток, в които им се казва да продължат терористичните си дейности. Стюарт се превръща в политически идол за левите и многократно е канена да изнася лекции в колежански кампуси. [59]
Заставането на страната на терористите срещу западното демократично общество е част от дългия поход на радикалната левица за унищожаване и превземане на западното общество отвътре. Левицата е готова да използва всеки метод, който ѝ помага да постигне тази цел. На едно по-дълбоко ниво, въпреки че западната лява идеология няма повърхностна връзка с ислямския екстремизъм, общите им корени се крият в омразата и борбата на комунистическия призрак.
6. Премахване на основната причина за тероризма
От Парижката комуна и институционализирането на насилието от Ленин до спонсорираните от държавата преследвания на ККП, комунизмът винаги е използвал тероризма за постигане на целите си. Терористите използват насилието, за да хвърлят обществото в безредие, и страха, за да поставят хората под свой контрол. За да постигнат целите си, те нарушават моралните ценности, които са общовалидни за цялото човечество.
Корените на комунизма могат да се видят в основните идеи и методи на съвременните терористични групи, тъй като именно комунистическата идеология осигурява теоретичната рамка за злия им дневен ред.
Още повече, извън териториите, пряко контролирани от комунистическите режими, комунизмът манипулира различни групи и индивиди да извършват терористични актове, сеейки хаос по света и хвърляйки димна завеса за отвличане на вниманието, за да обърка и заблуди враговете си.
Радикалният ислямски тероризъм заема централно място в международните конфликти след края на Студената война. Въпреки това, докато Съединените щати и техните съюзници са въвлечени в скъпоструващи и продължителни военни кампании в Близкия изток, китайският комунистически режим тихо работи, за да се превърне в свръхсила, способна да отправи предизвикателство към свободния свят. Хаосът, който цари в Близкия изток и на други места, отвлича вниманието на западните правителства и обществеността от възраждащата се заплаха на комунизма, както и от безпрецедентните престъпления срещу човечеството, извършвани от ККП, въпреки по-тесните ѝ икономически и културни връзки със Запада.
Основан на омраза и борба, комунизмът е основната причина за тероризма по света. Докато медиите фокусират вниманието си върху терористичните атаки, насочени срещу западното общество, огромното мнозинство от убитите от ислямските екстремисти са обикновени мюсюлмани, живеещи в ислямски държави. По същия начин от над 100-те милиона жертви, причинени от комунизма, почти всички живеят в комунистически режими.
Докато токсичните корени на комунизма не бъдат изтръгнати, човечеството няма да се радва на нито един ден мир. Само ако признаем ролята на комунизма в терористичните дейности, които поразяват нашия свят, и застанем на страната на традиционните морални ценности и вяра, можем да победим тази заплаха и да сложим край на „глобалната война срещу терора“.
Препратки
1. Брайън Уитакър, „Определението за тероризъм“, The Guardian, 7 май 2001 г., https://www.theguardian.com/world/2001/may/07/terrorism.
2. Карл Кауцки, Тероризъм и комунизъм: Принос към естествената история на революцията, прев. W. H. Kerridge (Manchester, United Kingdom: The National Labour Press Ltd., 1919), Marxists Internet Archive, достъпно на 5 май 2020 г., https://www.marxists.org/archive/kautsky/1919/terrcomm/index.htm.
3. Феликс Дзержински, цитиран в: Michael Foley, Russian Civil War: Red Terror, White Terror, 1917-1922 (United Kingdom: Pen & Sword Books, 2018).
4. Сергей Мелгунов, Червеният терор в Русия (Обединеното кралство: Hyperion Press, 1975 г.), гл. 3.
5. Дебора Сюард, „Статуята на шефа на съветското разузнаване е свалена“, The Associated Press, 22 август 1991 г., .
6. Станислав Лунев, „През очите на врага: Автобиографията на Станислав Лунев“ (Вашингтон, окръг Колумбия: Regnery Publishing, Inc., 1998 г.), 80.
7. Йон Михай Пачепа, „Руски следи“, National Review, 24 август 2006 г., https://www.nationalreview.com/2006/08/russian-footprints-ion-mihai-pacepa.
8. Ion Mihai Pacepa and Ronald Rychlak, Disinformation: Бивш шеф на шпионажа разкрива тайни стратегии за подкопаване на свободата, атакуване на религията и насърчаване на тероризма (Вашингтон, окръг Колумбия: WND Books, 2013 г.), 259-266.
9. Пол Берман, „Философът на ислямския терор“, New York Times Magazine, 23 март 2003 г., https://www.nytimes.com/2003/03/23/magazine/the-philosopher-of-islamic-terror.html.
10. Реймънд Ибрахим, „Айман Зауахири и Египет: A Trip Through Time“, The Investigative Project on Terrorism, 30 ноември 2012 г., https://www.investigativeproject.org/3831/ayman-zawahiri-and-egypt-a-trip-through-time.
11. Robert R. Reilly, The Roots of Islamist Ideology (Корените на ислямистката идеология), Centre for Research Into Post-Communist Economies (Център за изследване на посткомунистическите икономики), февруари 2006 г., 4.
12. Берман, „Философът“.
13. Андрю Макгрегър, „Египетският пророк на Ал Кайда: Sayyid Qutb and the War on Jahiliya“, Terrorism Monitor 1, no. 3 (4 май 2005 г.), https://jamestown.org/program/al-qaedas-egyptian-prophet-sayyid-qutb-and-the-war-on-jahiliya.
14. A. E. Stahl, „‘Offensive Jihad’ in Sayyid Qutb’s Ideology“ (Настъпателен джихад в идеологията на Саид Кутб), Международен институт за борба с тероризма, 24 март 2011 г., .
15. Макгрегър, „Египетският пророк на Ал Кайда“.
16. Стал, „“Настъпателен джихад“.
17. Макгрегър, „Египетският пророк на Ал Кайда“.
18. Дейл Ейкмайер, „Кутбизъм: An Ideology of Islamic-Fascism,“ Parameters, vol. 37, issue 1, http://www.dtic.mil/docs/citations/ADA485995.
19. Уилям Маккантс, „Проблеми с играта на арабски имена“, Център за борба с тероризма, 22 май 2006 г.
20. Хасан Хасан, „Сектантството на Ислямска държава“: (Вашингтон: Carnegie Endowment for International Peace, юни 2016 г.), 26, https://carnegieendowment.org/files/CP_253_Hassan_Islamic_State.pdf.
21. Roxanne L. Euben, „Mapping Modernities, ‘Islamic’ and “Western'“ („Картографиране на модерностите, „ислямски“ и „“западни““), в Border Crossings: Към сравнителната политическа теория, изд. Fred Dallmayr (Lanham, MD: Lexington Books, 1999), 20.
22. Владимир Ленин, „Какво трябва да се направи?“ в Избрани произведения на Ленин, прев. Джо Файнбърг и Джордж Хана (Москва: Издателство за чужди езици, 1961), т. 1, 119-271, Марксистки интернет архив, посетен на 5 май 2020 г., https://www.marxists.org/archive/lenin/works/1901/witbd.
23. Глен Е. Робинсън, „Информационна стратегия на джихадистите: Sources, Opportunities, and Vulnerabilities,“ в John Arquilla and Douglas A. Borer, eds., Information Strategy and Warfare: A Guide to Theory and Practice (London: Routledge, 2007), 92.
24. Макгрегър, „Египетският пророк на Ал Кайда“.
25. Абдаллах ал-Кутби, цитиран в „Impaling Leninist Qutbi Doubts: Shaykh Ibn Jibreen Makes Takfir Upon (Declares as Kufr) the Sayyid Qutb That Islam Is a Mixture of Communism and Christianity,“ TheMadKhalis.com, 2 януари 2010 г., http://www.themadkhalis.com/md/articles/bguiq-shaykh-ibn-jibreen-making-takfir-upon-the-saying-of-sayyid-qutb-that-islam-is-a-mixture-of-communism-and-christianity.cfm.
26. Деймън Линкър, „Марксистките корени на ислямския екстремизъм“ (The Marxist Roots of Islamic Extremism), The Week, 25 март 2016 г., http://theweek.com/articles/614207/marxist-roots-islamic-extremism.
27. Чарлз Московиц, „Ислямският комунизъм: (Бостън: City Metro Enterprises, 2013 г.): „Комунистическата връзка с ислямския тероризъм“ (The Communist Connection to Islamic Terrorism).
28. Antero Leitzinger, „The Roots of Islamic Terrorism“ („Корените на ислямския тероризъм“), The Eurasian Politician, бр. 5 (март 2002 г.), http://users.jyu.fi/~aphamala/pe/issue5/roots.htm.
29. Лорънс Райт, „Надвисналата кула: Al-Qaeda and the Road to 9/11 (New York: Knopf Publishing Group, 2006), 42.
30. Dawn Perlmutter, Investigating Religious Terrorism and Ritualistic Crimes (New York: CRC Press, 2003 г.), 104.
31. Национална комисия по терористичните атаки срещу САЩ, Доклад на Комисията от 11 септември (Вашингтон, окръг Колумбия): National Commission on Terrorist Attacks Upon the United States, 2004), 55, https://www.9-11commission.gov/report/911Report.pdf.
32. Wright, The Looming Tower, 36-37.
33. Лорънс Райт, „Човекът зад Бин Ладен: как един египетски лекар стана майстор на терора“, New Yorker, 16 септември 2002 г., .
34. Глен Е. Робинсън, „Четирите вълни на глобалния джихад, 1979-2017 г.“, Middle East Policy 24, no. 3 (Fall 2017): 70, достъпно чрез Research Gate на 5 май 2020 г., https://www.researchgate.net/publication/319160351_The_Four_Waves_of_Global_Jihad_1979-2017.
35. Робинсън, „Информационна стратегия на джихадистите“, 88.
36. Робинсън, „Четирите вълни на глобалния джихад“, 85.
37. Антъни Бубало и Грег Фийли, „Между глобалното и локалното: The Brookings Project on US Policy Towards the Islamic World, no. 9 (October 2005): 7, https://www.brookings.edu/wp-content/uploads/2016/06/20051101bubalo_fealy.pdf.
38. Seth G. Jones, A Persistent Threat: The Evolution of al Qa’ida and Other Salafi Jihadists (Santa Monica, CA: RAND Corporation, 2014 г.), 64-65, https://www.rand.org/content/dam/rand/pubs/research_reports/RR600/RR637/RAND_RR637.pdf.
39. Robert Manne, „Sayyid Qutb: Баща на салафитския джихадизъм, предшественик на Ислямска държава“, Australian Broadcasting Corporation, 7 ноември 2016 г., .
40. Антъни Кордесман, „Ислямът и моделите в тероризма и насилствения екстремизъм“, Център за стратегически и международни изследвания, 17 октомври 2017 г., https://www.csis.org/analysis/islam-and-patterns-terrorism-and-violent-extremism.
41. Бюро за борба с тероризма и насилствения екстремизъм, Доклади за страните относно тероризма за 2018 г. (Вашингтон, окръг Колумбия: Държавен департамент, 2019 г.), https://www.state.gov/reports/country-reports-on-terrorism-2018.
42. Alex Nowrasteh, „Terrorists by Immigration Status and Nationality (Терористи по имиграционен статут и националност): Анализ на риска, 1975-2017 г.“, Cato Institute, 7 май 2019 г., https://www.cato.org/publications/policy-analysis/terrorists-immigration-status-nationality-risk-analysis-1975-2017.
43. Shi Yanchun 時延春, „Zhou Enlai yu Zhongdong“ 周恩來與中東 [„Zhou Enlai and the Middle East“], Party History in Review, issue 1 (2006), 7-8, http://waas.cssn.cn/webpic/web/waas/upload/2011/06/d20110602193952375.pdf. [На китайски език]
44. Stefan M. Aubrey, The New Dimension of International Terrorism (Zürich: vdf Hochschulverlag AG an der ETH, 2004), 34-36.
45. „911 kongbufenzi xiji shijian zhi hou: Guonei yanlun zhaideng“ 911恐怖分子袭击事件之后：国内言论摘登 [„A Sampling of Chinese Public Opinion Following the 9/11 Terrorist Attacks“], Modern China Studies, issue 4 (2001), http://www. modernchinastudies.org/us/issues/past-issues/75-mcs-2001-issue-4/596-911.html. [На китайски език].
46. Ицхак Шихор, „Великата стоманена стена: Frederick Starr, ed., Xinjiang: China’s Muslim Borderland (London: Routledge, 2004), 149.
47. Джон Хупър, „Твърдения, че Китай е платил на Бин Ладен, за да види крилати ракети“, The Guardian, 19 октомври 2001 г., https://www.theguardian.com/world/2001/oct/20/china.afghanistan.
48. „Китайски фирми помагат за въвеждането на телефонна система в Кабул“, The Washington Times, 28 септември 2001 г., https://www.washingtontimes.com/news/2001/sep/28/20010928-025638-7645r.
49. Шишор, „Великата стоманена стена“, 158.
50. Qiao Liang 乔良 и Wang Xiangsui 王湘穗, Chao xian zhan 超限战 [Неограничена война], (Beijing: Zhongguo shehui chubanshe, 2005), chap. 2. [На китайски език].
51. Д. Ж. Макгуайър, „Как комунистически Китай подкрепя антиамериканските терористи“, Асоциация за азиатски изследвания, 15 септември 2005 г., https://web.archive.org/web/20110914053923/http://www.asianresearch.org/articles/2733.html.
52. Даниел Флин, „Защо левите мразят Америка“: (Съединени щати: Crown Publishing Group, 2004 г.).
53. „Ward Churchill“ [профил], Discover the Networks, достъпно на 5 май 2020 г., http://www.discoverthenetworks.org/individualProfile.asp?indid=1835.
54. Transcript of Osama bin Laden tape, BBC, 12 февруари 2003 г., достъпно на 9 юни 2020 г., http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/2751019.stm.
55. Jamie Glazov, United in Hate: The Left’s Romance With Tyranny and Terror (Los Angeles: WND Books, 2009), 164-165.
56. Дейвид Хоровиц, Нечестив съюз: Радикалният ислям и американската левица (Вашингтон: Regnery Publishing, Inc., 2004), 37.
57. Glazov, United in Hate, 159-176.
58. „Nicholas De Genova“ [профил], Discover the Networks, достъпно на 5 май 2020 г., http://www.discoverthenetworks.org/individualProfile.asp?indid=2189.
59. „Lynne Stewart“ [профил], Discover the Networks, посетен на 5 май 2020 г., http://www.discoverthenetworks.org/individualProfile.asp?indid=861.
