От редакционния екип на “Девет коментара за комунистическата партия” – книгата, вдъхновила над 300 милиона души да напуснат Китайската комунистическа партия.
Небесата са създали човечеството и в дългия ход на историята са създали праведна култура, според която човечеството да живее. Въпреки че народите по света имат различни култури, те споделят поразително сходни основни ценности. Всички етнически групи на Изток и Запад отдават значение на добродетелите искреност, доброта, щедрост, справедливост, умереност, смирение, смелост, безкористност и други подобни – добродетели, които всеки народ почита и на които учи потомците си чрез класическите си текстове. Общото между всички групи е отдаване на почит към небето и спазването на небесния закон – защото небесата са предоставили културата и правилата за поведение, които човечеството трябва да притежава и въплъщава. Това е произходът на универсалните ценности.
Бащите-основатели на Съединените щати отдават голямо значение на морала и общоприетите норми. В ранните си години Джордж Вашингтон преписва на ръка 110 правила за учтивост и прилично поведение в компания и разговор, които се основават на правила, съставени от френски йезуити през 1595 г. [1] Въпреки че някои от спецификите могат да се променят с времето, правилата съдържат много универсални принципи: човек трябва да изпитва преклонение, когато говори за Бога и свързаните с него въпроси, да се отнася с уважение към другите, да бъде скромен, да спазва обществения морал, да не накърнява чувствата и интересите на другите, да се държи прилично при всички случаи, да се облича спретнато и да показва добър вкус, да се въздържа от отмъщение, да не говори лошо за другите зад гърба им, да се учи от мъдрите и добрите, да слуша съвестта си и т.н.
По сходен начин тринадесетте добродетели на Бенджамин Франклин са умереност, тишина, ред, решителност, пестеливост, усърдие, искреност, справедливост, въздържаност, чистота, спокойствие, целомъдрие и смирение. [2]
Преди 50-те години на миналия век моралните ценности на повечето хора като цяло отговарят на един общ, уважаван стандарт. Хората на Изток и Запад са запазили много от традициите и обичаите, които хората би трябвало да имат. В Китай, въпреки че Китайската комунистическа партия (ККП) е започнала да руши културното наследство и морала на Китай, обществото е запазило много от традиционните добродетели, които са доминирали, преди партията да узурпира властта.
Но с нарастването на властта и влиянието на комунизма, особено след 60-те години на миналия век, хората на Изток и на Запад все повече затъват в морална поквара.
Културната революция на ККП започва през 1966 г. и поставя началото на продължила десетилетие кампания за изкореняване на „четирите старини“ (старите обичаи, старата култура, старите навици и старите идеи). Скоро след това тя е съпроводена от бурното движение на контракултурата в САЩ и други антитрадиционни движения в други части на света. Всичко това са глобални събития, които се развиват в съответствие с целта на комунистическия призрак да унищожи традициите и да доведе до морален крах на човечеството.
Тези политически и културни движения са оставили дълбоки белези в днешния свят. Оттогава традиционните културни устои на китайското общество са напълно разрушени, а моралът стремглаво запада. В западното общество се налагат злоупотребата с наркотици, сексуалната свобода и разпуснатост, рокендролът и хипи културата, както и духовната празнота, като нанасят сериозна вреда на основите на западната традиция.
След като младите радикали от контракултурата започват на свой ред да задават дневния ред в обществото, те продължават движението си с други средства. Авангардното изкуство и литература, съвременните идеологии и изкривените концепции – всички те биват обединени. С помощта на технологиите, включително интернет, мобилните телефони и различните средства за масова информация, цялата човешка раса бързо се отклонява от традиционната култура и начин на живот към бездната на падение и разрухата.
Ако погледнем света днес, упадъкът на човешкия морал и покварата на почти всички аспекти на попкултурата и социалния живот са шокиращи. След като ККП унищожава дълбоката традиционна китайска култура чрез непрестанни политически кампании, тя създава пагубна система на партийна култура. По-младите поколения, израснали в тази партийна култура, не знаят нищо за традиционната, вдъхновена от Бога култура. С изключение на някои прослойки от западното общество, които държат на традициите и отказват да бъдат изкушавани и подмамвани, би било честно да се признае, че комунизмът почти успя да постигне целта си да разруши човешката култура по целия свят.
1. Култура на Комунистическата партия
След „реформите и отварянето“ на Комунистическата партия през 80-те години на миналия век, когато пътуват в чужбина китайците шокират гражданите на други държави с поведението си. По онова време много от западняците са запазили впечатлението за обикновените китайци като мили, учтиви, скромни, любезни, трудолюбиви и непринудени.
След десетилетия на промиване на мозъци и трансформация от страна на комунистическата партия обаче китайският народ напълно се е променил. Китайците са станали груби и говорят на висок глас. Нямат търпение да се редят на опашки или да бъдат почтителни и тихи на обществени места. Пушат пред знаците за забрана на пушенето. Обличат се небрежно, плюят по тротоара и хвърлят боклуци. Безогледно се възползват от любезността и добрината на другите.
Днес поведението на някои китайски туристи е дори още по-очебийно. Те се катерят по културни паметници и исторически обекти и ги повреждат, оставят децата си да уринират на обществени места, не пускат водата в тоалетната, след като са я използвали, грабят безплатни стоки, дърпат грубо и разхищават храна в заведенията, влизат в пререкания заради незначителни разногласия и създават проблеми на летищата, причинявайки закъснения на полетите.
Какво се е случило с китайския народ?
Отговорът е прост. ККП унищожава традиционната китайска култура и я заменя с културата на комунистическата партия – важен компонент в покваряването на човечеството.
Терминът „партийна култура“ се отнася до начина на мислене, говорене и поведение, произтичащ от характеристиките на комунистическата партия, които могат да бъдат обобщени като измама, злоба и борба. Водещата идеология на партийната култура е атеизмът и материализмът, включително комунистическите концепции, които Партията внушава на хората под нейно управление и които включват всякакви изкривени културни елементи, философия на борбата и най-лошите аспекти на древността, префасонирани в нова опаковка. ККП ефективно използва партийната култура, за да промени мисленето на китайския народ.
Пролетарската революция на ККП поставя етикета „експлоататорска класа“ на онези, които поддържат традиционния морал, цивилизация и порядки. ККП описва навиците на пролетариата (работническата класа) като революционни и добри, агитирайки, че китайските интелектуалци трябва да се търкалят в калта и да ходят с мазоли по ръцете, а въшките по тялото описват като „революционни буби“. От партийния лидер до обикновените кадри, всички се гордеят с клетвите (към Партията), защото те показват класовото им съзнание, отдадеността им на революцията и предполагаемата им близост с масите.
Така партията принуждава хората да изоставят всичко елегантно и цивилизовано и да приемат грубия начин на живот на пролетариите хулигани. Така една страна с толкова дълга история, известна с добрите си нрави, е доведена до състояние на объркване, в което всеки се бори за слава и богатство. Партията е превърнала Китай в изложбена зала за вулгарна комунистическа култура.
Под контрола и овладяването им от партийната култура, всички области на културния живот – включително литературата, изкуствата и образованието – са деградирали.
Партията иска да се бори с небето, земята и хората. Тя насажда множество порочни стандарти за добро и зло и изкривява мисленето на хората. Тази индоктринация е подкрепена с държавно насилие. След това поданиците на Партията неусетно започват да се влияят от това, което постоянно виждат и чуват още от деня на раждането си, защото Партията монополизира всички социални ресурси. Непрекъснато въртящата се пропагандна машина принуждава хората да четат произведенията на комунистическите лидери, а елитът съвместно избира да произвежда учебници, литература, филми, новини и т.н., чиято цел е да насаждат Партийната култура.
Само за няколко десетилетия комунизмът принуждава китайците да мислят с мислите на Партията, да говорят с езика на Партията, да престанат да вярват в божественото, да действат, без да се съобразяват с последствията и да се осмеляват да направят какво ли не. Почти навсякъде в междуличностното общуване може да има измама, а за поведението не съществуват долни граници. Подобният на зомби език на Партията и нейните предварително подготвени лъжи са зашеметяващи.
Благодарение на партийната култура днешните китайци са далеч от вселенските ценности. Техните съзнания, мисли и поведение са претърпели дълбоки промени и отклонения. Техните семейни, социални, образователни и трудови отношения са неприемливи, а постъпките им често са несъвместими с тези на хората от некомунистическите общества, които трудно разбират поведението им.
По време на Културната революция червеногвардейците са били погълнати от партийната култура и оттогава са пренесли порочните навици към по-младите поколения. Децата и юношите, възпитани в партийната култура, са по-хитри и по-зрели за годините си. Те знаят всичко лошо още от ранна детска възраст.
По-младите поколения често нямат духовни убеждения и са неморални и арогантни. Когато са провокирани или ядосани, те са склонни да реагират с ирационална жестокост. Сексуалната сдържаност и моралът са се сринали. Загубили традиционните си корени, днешните китайци възприемат всички най-лоши страни на контракултурното движение на Запад.
Прояви на културата на комунистическата партия
Сега ККП говори за възстановяване на традиционната култура, но това, което възстановява, не е истинска традиционна култура. Това е просто партийна култура с традиционен облик, в която липсва най-важният аспект на китайската традиция: вярата в божественото.
Под влиянието на партийната култура хората дори използват така наречените богове, за да натрупат състояние. „Нейней Мяо“ (Храмът на Бабата) в провинция Хъбей е много популярен и се казва, че там хората могат да намерят всички „богове“, на които искат да се поклонят. Ако някой иска да бъде държавен служител, има „бог на чиновниците“, на когото да се поклони. По същия начин има „бог на богатството“, съставен от банкноти, „бог на ученето“ и дори „бог на автомобилите“, който държи волан. Управителят на храма се хвали, че „ако някой бог липсва, просто правим нов“. [3]
Невъзможно е да се възроди традиционната култура, без едновременно с това да се изчисти моралната поквара, създадена от ККП. Въпреки че много съвременни литературни и художествени произведения предлагат преразкази на древни истории, съдържанието им е опетнено от съвременни идеи. Актьорите обличат традиционни дрехи, но участват в съвременни драми; по този начин традиционната култура се превръща във фасада, а истинското ѝ значение се замъглява още повече. Например през последните години популярни са дворцовите драми, чието действие се развива в имперски Китай, но те се въртят около ревност и интриги – проява на борбата и омразата, присъщи на комунизма, а не отражение на историческите реалности.
В произволни адаптации на „Пътуване на Запад“ Сун Укун (Кралят на маймуните) дори се поддава и е съблазнен от демоните, които е победил в класическия роман. Още по-плашещо е, че мнозина – особено младите, които не знаят нищо за традиционната култура на Китай – смятат всичко това за някак традиционно или достатъчно близко до нея. Това е последица от факта, че в продължение на десетилетия Партията опустошава вдъхновената от Небесата истинска китайска култура и индоктринира обществото. Китайският народ е започнал да мисли, че произходът на борбата е традиционен и че изкуството, литературата и драмата, пропити с идеите на партийната култура, но облечени в традиционни одежди, са истинското минало.
Партийната култура унищожава вярата в божественото и я замества с атеизъм. Най-пряката последица от това е загубата на социално доверие: измамите, фалшивите стоки, отровните храни, корупцията и т.н. – всичко това се е превърнало в обичайно явление. Така наречената „шанджай култура“ е типичен пример за тази криза на почтеността. Културата „шанджай“ се отнася до фалшифицирането на известни, най вече чуждестранни, продукти или марки. Това е едновременно кражба и измама. Терминът е станал толкова известен, че Оксфордският китайско-английски речник го включи като неологизъм. [4]
Поведението „шанджай“ фалшифицира не само продукти, но и цели магазини. Фалшиви магазини на Apple са документирани многократно в Китай. Магазините са грижливо обзаведени с всички атрибути на истинските магазини на Apple: стъклена фасада, витрини от светло дърво, вито стълбище, плакати на продукти на Apple, грижливо подредени стени с аксесоари и бели лога на Apple. Персоналът носи характерните тъмносини тениски с логото на Apple и дори изглежда, че вярва, че работи в истински магазин на Apple. [5]
В обществена атмосфера, белязана от такава измама, някои китайци не се спират пред нищо, за да постигнат собствените си интереси, и не се страхуват от наказание нито от небето, нито от хората. Лъжата и фалшификацията са станали част от масовата култура. Ако някой отказва да фалшифицира, го смятат за странен и го отбягват.
Партийната култура е разрушила и китайския език, което се вижда от постоянната употреба на хиперболични думи и фрази. На ресторантите се дават имена като „Небе отвъд небето“, „Император над всички императори“ или „Крал на кралете“. Литературните стилове и пропагандата също са станали помпозни. Официалната пропаганда редовно използва фрази като „първите в света“, „най-страховитите в историята“, „Съединените щати се страхуват“, „Япония е ужасена“, „Европа съжалява“ и други подобни.
Новините са пълни със заглавия като „Научната и технологичната сила на Китай надминава САЩ и заема първо място в света“, „Китай отново спечели първото място в света, като лично победи американските сини чипове и напълно разгроми Apple“, „Ще се случи нещо голямо. Необикновеното оръжие на Китай отново кара САЩ да се страхуват, светът да онемее, а Япония съвсем да се уплаши“, „Китай е номер едно в света в още една област! Изпълнява велика историческа промяна само за тридесет години, оставяйки САЩ, Япония и Южна Корея изумени“ и „Хуауей обяви, че е създал първия 5G чип, което шокира света!“
Пропагандният филм „Чудесно, моя страна!“ и специалната поредица от телевизионни предавания, наречена „Чудесно, моя страна!“, също са пълни с преувеличения по отношение на тона и смисъла. В тях се създава впечатление, че целият свят се предава пред Китай, което напомня на пропагандата, използвана по време на Големия скок напред, когато партията твърди, че Китай ще надмине Великобритания и ще настигне Съединените щати.
Новата вълна на преувеличение е конкретна проява на „фалшивата, преувеличена, празна етика“ (както е известна в Китай) на партийната култура в онлайн епохата. Но основният въпрос все още е този за почтеността. Реформите и отварянето през 80-те и 90-те години на ХХ век донесоха в Китай промяна под формата на най-лошите аспекти на съвременната западна култура: например сексуална освободеност, злоупотреба с наркотици, хомосексуализъм, компютърни игри и други подобни. Развлекателните програми по телевизията станаха вулгарни. Цялото общество се е превърнало в дворец на удоволствията за задоволяване на материални и плътски желания.
Комунизмът превърна Китай – държава, която някога е била цивилизована, величествена и красива – в нецивилизована нация.
2. Как комунизмът инфилтрира западната масова култура
Западните страни от свободния свят са известни със своите цивилизовани общества, в които мъжете са възпитани, а жените – добродетелни и грациозни, и където хората се отнасят един към друг честно и приятелски. Комунизмът внедрява в западните държави своите аранжировки с цел да подкопае и саботира тази цивилизация. Макар че не може да използва насилие и тоталитаризъм, за да навреди пряко на западната цивилизация, както прави в Китай, той провокира негативни и бунтарски мисли и поведение у хората, за да подкопае традициите, да разруши обществените ценности и да съсипе личния морал.
Докато обществеността се радва на триумфа на Съюзниците във Втората световна война, комунистите вече са започнали да работят усилено в областта на идеологията и културата. Докато обмислят последиците от войната и предстоящите нови вълни на идеологията си, те подпомагат появата на систематично отклонение от традициите, свързващи хората с божественото.
В Съединените щати следвоенните американски писатели от бийт-поколението, появило се през 50-те години на ХХ век, са родоначалници на едно художествено и литературно движение, чиято цел е да преосмисли културата. Макар че с право презират лицемерието и моралната поквара в тогавашното общество, техният отговор е цинично да отхвърлят и преобърнат целия традиционен морал. Те се застъпват за необузданата свобода, впускат се в псевдомистицизъм, наркотици и престъпления и водят недисциплиниран начин на живот, без задръжки. Опитът им за радикална критика на буржоазното капиталистическо общество съвпада с идеологическата насока на комунизма на Запад, което ги превръща в естествен инструмент на лявото движение.
Много от членовете на бийт-поколението наистина са били дълбоко повлияни от комунистическата и социалистическата идеология. Например преди съоснователят на движението Джак Керуак да стане известен, той пише разказа „Раждането на един социалист“ за своя бунт срещу капиталистическото общество. [6] Друг представител на движението, Алън Гинсбърг, казва, че не съжалява за комунистическите убеждения, които някога е имал. Той също така е подкрепял педофилията (вижте единадесета глава). Произведенията на групата отхвърлят традиционните конвенции, умишлено създават хаос и използват вулгарен език. Те представляват контракултурното движение, което ще обхване Запада през 60-те години на ХХ век – първото голямо отклонение от правилата и принципите на традицията.
През 60-те години на ХХ век се развива и разширява това, което бийт-културата предлага – субкултури като хипи, пънк, готик и др. Тези контракултурни течения намират жадна аудитория в градските райони на Запада, като подтикват едно след друго младите поколения към насилие, злоупотреба с наркотици, сексуална свободa, неконформистко облекло и културно отчуждение и в крайна сметка поощряват влечението им към мрака и смъртта.
През 1967 г., известно като Лятото на любовта, хиляди хипита в продължение на няколко дни се събират в парковете на Сан Франциско „Хайт-Ашбъри“ и „Голдън Гейт“, като изразяват съпротивата си срещу обществото с неадекватно поведение, употреба на наркотици, голота, песни, поезия и рокендрол музика. Това движение достига своята кулминация по време на убийствата на Мартин Лутър Кинг-младши и Робърт Кенеди и по време на ескалацията на войната във Виетнам.
През лятото на 1969 г. повече от четиристотин хиляди души се събират по същия начин на фестивала в Уудсток, който се провежда във ферма северозападно от Ню Йорк. Стотици хиляди се отдават на разврат, докато крещят „любов“, „свобода“ и „мир“. Уудсток е значимо културно събитие през 60-те години на миналия век, а през следващите десетилетия нюйоркският „Сентръл парк“, „Голдън Гейт“ и Уудсток се превръщат в символи на американската контракултура.
Точно когато контракултурата в Съединените щати се разраства, във Франция избухват милионни вълнения, известни като събитията от май’68. Началото бе поставено от разгневени студенти, които се бунтуват срещу традиционния морал и култура. По онова време училищата налагат строго разделение между мъжките и женските общежития, а на двата пола е забранено да влизат и излизат свободно в стаите едни на други. Премахването на тази разпоредба и искането на право на сексуална дейност в ученическите общежития са основните цели на първоначалните протести. След това студентският бунт намира подкрепа както сред социалистическата, така и сред комунистическата партия във Франция.
Има едно изказване, че в края на 1960-те години на миналия век е имало два центъра за революция: единият е Пекин, където Културната революция е в разгара си, а другият е Париж, където събитията от май´68 г. разтърсват света. Мнозина наричат това „културната революция на Запада“. По това време китайските студенти маршируват с лозунги и знамена в подкрепа на френските студентски бунтовници, докато в Париж „западните червени гвардейци“ носят зелени военни шапки и униформи с червени ленти на ръцете в подкрепа на маоистите в Китай. По време на шествията си те издигат огромни портрети на Мао Дзедун, а „трите М-та“ – Маркс, Мао и Маркузе – се превръщат в тяхна идеологическа опора. [7]
През 60-те години на миналия век Япония също започва своето контракултурно движение. Общояпонската лига за студентско самоуправление, свързана с Японската комунистическа партия, има голямо влияние сред студентите по това време. Те на свой ред са организирани от Японската комунистическа партия в отговор на дейността на Червените гвардейци в Китай. Лигата организира многобройни контракултурни демонстрации в Япония съвместно с други леви студентски организации, като например Японската червена армия и всеобщите Съвети за борба в студентските кампуси, и стига дотам, че пропагандира и извършва терористични актове срещу японското общество. [8]
Подобен хаос настъпва и в някои латиноамерикански държави. Така например под влиянието на Кубинската комунистическа партия студентското движение в Мексико се мобилизира за протести, като се събират на площад „Трес Културас“, а други леви студентски групи изпращат телеграми до студентите в Париж в подкрепа на бунта от май´68.
Погледнати глобално в цялост, контракултурните движения, избухнали едновременно в много страни, представляват масова комунистическа атака срещу традиционното общество. Вековните морални традиции и ценности, които божественото е оставило на човечеството, са се развивали в продължение на хиляди години, но претърпяват огромни щети под въздействието на това глобално комунистическо движение.
Западната рокендрол култура, злоупотребата с наркотици, сексуалната свобода, абортите, нестандартното облекло и модерното изкуство – всичко това е отклонение от традиционните норми и праведната вяра. Както и в комунистически Китай, където древната култура на страната е активно унищожавана от тоталитарния режим на ККП, контракултурните движения в свободния свят до голяма степен успяват да изхвърлят най-ценното от западната цивилизация и да изкоренят вярата в божественото.
3. Поп култура и социален хаос
След като традиционната култура е подложена на атака и отвътре, и отвън, в обществото започват да се утвърждават негативните елементи на антитрадиционната идеология. Предвид глобалното влияние на Америка, тя фактически е лидерът в задаването на тона на поп културата в световен мащаб и по този начин покварата на американската поп култура се отразява на целия свят. Както беше споменато, за някои общоприето консервативни държави с дълбока традиционна култура като Китай и Япония, отклоняващите се тенденции, идващи от Съединените щати, се оказаха неустоими и те започнаха да им подражават. Същото важи и за почти всички страни и региони, изложени на глобализацията; необузданата, аморална, антисоциална и самозабравила се поп култура се разпространява по целия свят.
a. Хип-хоп и рокендрол
Традиционната музика е имала за цел да цивилизова хората, да възпитава добродетели и да подпомага психическото и физическото здраве. Нейният ефект е бил социална хармония и хармония между хората и природата. Насърчавала се красивата музика, която възхвалява славата на божественото, докато атоналната, хаотичната или разпусната музика била отвъд допустимото. Но днес попкултурата е пълна с шокиращо покварени музикални продукции, като ярки примери за това са хип-хопът и рокендролът.
Хип-хопът се появява в Ню Йорк през 70-те години на миналия век. През последните няколко десетилетия хип-хопът, рапът и брейкът са изнесени от Ню Йорк и се превръщат в световна мания, като хип-хопът става част от популярната култура в Азия, Европа и много африкански региони. Въпреки очевидната морална поквара на тази музика, в която се набляга на разврата, убийствата, насилието и наркотиците, тя получава световно признание и е приветствана дори в световноизвестните концертни зали.
Рокендрол
Рокендролът води началото си от 40-те години на миналия век. През 60-те години на ХХ век той се превръща в тематрична музика за контракултурното движение. Истеричните вокали, жестоките барабани и изкривените рифове на електрическата китара в този жанр могат да пренесат слушателите в лудо, ирационално състояние на ума. След като разумът е отстранен, се отприщва демоничната природа, която обикновено се държи настрана, както изисква цивилизацията. Нихилизмът и други мрачни начини на мислене се превръщат в преобладаваща тема на много рок поджанрове. Психеделичният рок насърчава употребата на наркотици, а някои психеделични и други, по-мрачни форми на рока призовават към бунт, самоубийство и насилие или насърчават разпуснатостта, изневярата, хомосексуализма и отхвърлянето на брака. Текстовете на песните предлагат неприлични или непристойни неща или възхваляват злото и осъждат божественото. Някои рок звезди оправдават сексуалния тормоз на непълнолетни момичета в популярните си текстове, което тласка публиката към културата на сексуално насилие и разврат.
Някои текстове са изпълнени с враждебност, като например: „Ей! Казах, че ме наричат Нарушение/ ще крещя и ще викам/ ще убия краля, ще се нахвърля върху всички негови слуги.“ Една от песните е озаглавена „Съчувствие към дявола“. Един психеделичен албум е озаглавен „Искането на техни сатанински величества“. Друг емблематичен рок текст гласи: „Хей, Сатана, плащам си таксите …/ Аз съм на магистралата към ада“.
Някои рок песни възхваляват социализма и комунизма. Песента „Imagine“ („Представи си“) предизвиква слушателите си да си представят комунистическо общество без религия, държава и частна собственост.
Дори религиозните групи трудно устояват на негативното влияние на рокендрола. Християнската църковна музика е предназначена да възхвалява Бога, но съвременната музика на християнските църкви придобива рок елементи, за да се хареса на младите хора, което води до появата на т.нар. съвременна християнска музика. [9]
Рокендролът върви ръка за ръка с изневярата, насилието, упадъка, злоупотребата с наркотици, покварата и противопоставянето на вярата в божественото. Извратеното поведение, забранено от традиционния морал и вярвания, съпътства възхода на жанра.
б. Злоупотреба с наркотици
Злоупотребата с наркотици се превърна в глобален проблем през последните няколко десетилетия. В ранните етапи в основата на мащабната злоупотреба с наркотици на Запад стои контракултурата. В кампанията си срещу буржоазния морал хипитата се стремят да разрушат и подкопаят всички традиции и да издигнат свои собствени вярвания, морални стандарти и начин на живот. „Пътуванията“ с ЛСД и психотропни гъби са смятани за духовни изследвания, докато те използват амфетамини или кокаин като възбуждащи вещества, а хероин и барбитурати – като понижаващи, като всички те имат за цел да ги отделят от света и да ги пренесат в друго състояние.
Много млади членове на контракултурното движение проявяват силен интерес към източната философия и духовното усъвършенстване. Психеделиците обаче се превръщат в пряк път за онези, които търсят прозрение, без да се налага да усъвършенстват съзнанието си и да понасят физическата болка при медитация. Вместо това те просто вземат по една таблетка киселина, която им доставя псевдодуховно изживяване, но това не ги свързва с нищо истинско. Такива наркотици просто поставят телата им под контрола на демонични елементи, които изобщо не са свързани с истинските, ортодоксални практики за самоусъвършенстване. Тези преживявания довеждат мнозина с истински духовни стремежи до изкривени разбирания.
Много поппевци и рокзвезди умират на двадесет до тридесет години, често вследствие на свръхдоза наркотици. В съвременните Съединени щати най-дългата и най-страшната война е войната срещу наркотиците. В продължение на десетилетия страната се е посветила на арестуването и наблюдението на хиляди трафиканти на наркотици. Държавните служители многократно са отправяли предупреждения срещу употребата на незаконни наркотици, но тя все още продължава да преобладава. От 2000 г. до 2018 г. най-малко триста хиляди американци са починали от свръхдоза опиати. На 26 октомври 2017 г. президентът Доналд Тръмп обявява употребата на наркотици за извънредна ситуация в областта на общественото здраве и очертава как проблемът да бъде проборен. [10]
Според доклад от 2017 г. на Националния институт за злоупотреба с наркотици от тийнейджъри, употребата на марихуана сред учениците е широко разпространена: 45% от дванадесетокласниците заявяват, че са употребявали марихуана поне веднъж, а 37,1% от тях са я употребявали през последната година. 71% не смятат, че честата употреба на марихуана е много вредна. [11]
Употребата на екстази и пушенето на марихуана са се превърнали в нещо обичайно за младите хора, докато новите и по-силни наркотици, включително фентанил, продължават да се разпространяват. Фентанилът е синтетичен опиоид, който е петдесет пъти по-силен от хероина и 100 пъти по-силен от морфина. Той е толкова смъртоносен, че е наричан химическо оръжие; два милиграма могат да бъдат фатални. [12] Въпреки това подобни разрушителни наркотици заливат американските улици с ужасяващи темпове, убивайки много повече хора отколкото от другите наркотици, просто защото е толкова лесно да се предозира с тях.
По данни на Националния институт за злоупотреба с наркотиците, сред приблизително шестдесет и седемте хиляди смъртни случая от свръхдози наркотици през 2018 г. около тридесет и една хиляди се дължат на фентанил и неговите аналози. [13] Широко разпространена е информацията за трафик на фентанил от Китай. През 2018 г. властите, извършващи рутинна проверка на пристанището във Филаделфия, откриват и изземват 110 килограма фентанил в пратка железен оксид от Китай. Уличната стойност на откритите наркотици възлиза на 1,7 млн. долара. [14]
В Китай злоупотребата с наркотици също се разпространява като рак в обществото. Производството и злоупотребата с наркотици, особено синтетични, са широко разпространени, а продажбите на наркотици в интернет са извън контрол. Според доклада на Китайската национална комисия за контрол на наркотиците (CNNCC) за 2015 г. броят на незаконно употребяващите наркотици надхвърля четиринадесет милиона души. Реалният брой вероятно е по-висок, тъй като сред употребяващите наркотици все по-често се срещат работници с бели якички, хора на свободна практика, артисти и държавни служители. [15]
Докладът на CNNCC за ситуацията с наркотиците в Китай за 2017 г. показва, че службите за борба с наркотиците в Китай са разкрили 140 000 случая на наркотици, унищожили са 5 534 групи за трафик на наркотици, арестували са 169 000 заподозрени в трафик, иззели са 89.2 тона наркотици и са извършили 870 000 проверки, при които са открити 340 000 нови потребители на наркотици. [16]
Наркотиците често са силно пристрастяващи; заради тях хората разрушават семействата си, съсипват кариерата си, саботират репутацията и връзките си, извършват престъпления и дори губят живота си поради свръхдоза. Употребата и трафикът на наркотици вредят на хората, семействата и цялата нация и по този начин се превръщат в още едно от мрачните явления, измъчващи съвременното общество.
в. Порнография и проституция
От всички форми на революция, за които призовават комунистите, най-цялостната вероятно е сексуалната революция. Ако завземането на политическата власт бележи революция срещу външните компоненти на обществото, то сексуалната свобода е комунистическата революция, подбудена отвътре.
Пансексуализмът на Фройд – теория, според която всички желания и интереси произлизат от сексуалния инстинкт – осигурява теоретичната основа на сексуалната свобода, а появата на оралните контрацептиви започва да отделя секса от възпроизводството. Сексуалната революция нанася удар върху традиционния морал, поражда и насърчава радикалния феминизъм, абортите, предбрачния секс и гей движението. Сексуалното освобождение утвърди изкривената идея, че участието в развлекателен секс и търговията със сексуални услуги са основни човешки права. То унищожи традиционната сексуална етика и ограничения и позволи сексът да се превърне във форма на забавление. То превърна хората в обикновени сексуални инструменти и отвори широка врата за порнографията да се внедри и да саботира обществото.
През 1950-те години списание „Плейбой“ играе изключително важна роля в подпомагането на сексуалното разкрепостяване, тъй като прави бизнес с порнография. Докато лозунгът „правете любов, а не война“ се носи във въздуха по време на антивоенната епоха, сексуално откровеният филм „Синьо кино“ става първият по рода си, който се разпространява широко в кината в Съединените щати. На Запад настъпва петнадесетгодишна ера (1969-1984 г.) на „порношик“, съпътствана от рокмузика и цялостно отхвърляне на традициите.
През 1970-те години порнофилмите обикновено са достъпни само в забутани киносалони за възрастни. В началото на 80-те години на ХХ в. VHS завежда порнографията в домовете на милиони домакинства, а разпространението на интернет в края на 90-те години, а по-късно и на смартфоните, прави порнографията достъпна за който когато поиска. Към 2015 г. в световен мащаб стойността на порнографската индустрия възлиза на 97 млрд. долара годишно, а само в Съединените щати – на 10-12 млрд. долара. [17]
Въвеждането на интернет и смартфоните води до сериозни промени в порноиндустрията. Общото количество порнографско съдържание, на което един типичен възрастен през 80-те години на миналия век е бил изложен в продължение на години, сега може да бъде достъпно за едно дете само за няколко минути. Средно децата вече са изложени на порнография на осемгодишна възраст. Дванадесетгодишно британско момче толкова се пристрастява към онлайн порнографията, че изнасилва сестра си. Прокурор, участващ в делото, заявява: „Подобни дела все по-често ще се разглеждат в съда поради достъпа, който младите хора сега имат до всякаква порнография.“ [18]
Излагането на деца на порнография има много последици, като например ранна сексуална активност и повишена честота на сексуалните престъпления. Порнографията засилва впечатлението, че сексът е вид развлечение или транзакционна услуга, а не част от личния семеен живот, и убеждението, че поведението, което се вижда в порнографията, е обичайно. Тя също така насърчава нормализирането на сексуалната поквара и извращения.
В Япония порноиндустрията вече е нормализирана като част от обществото – рафтовете в супермаркетите са пълни със списания и комикси за възрастни, а в нощните телевизионни програми участват порноактьори. Порноактрисите са представени като тийнейджърски идоли и се появяват открито в медиите. Японската порноиндустрия оказва силно негативно влияние върху цяла Азия.
Дори в страни с преобладаващо мюсюлманско население като Египет и Тунис порноиндустрията – забранена от исляма – е в разгара си и работи в нелегалност.
В много европейски страни проституцията е законна и много европейци я смятат за нормална форма на работа. През 1969 г. Дания става първата страна, която легализира картинната порнография. Норвегия, която е имала едни от най-строгите ограничения върху порнографията в Европа, легализира хардкор порнографията през 2006 г. [19] Покупката на сексуални услуги в Дания понякога дори може да бъде субсидирана от правителството. Например, за да се защитят „равните права“, пълнолетните лица с увреждания могат да посещават публичен дом, а сметката се плаща от данъкоплатците. [20] Подобен тип мислене е застъпено още в началото на XIX в. от утопичния социалист Шарл Фурие.
Китай, чието общество дълго време се характеризира с консервативна семейна етика и морална сдържаност, където дори обсъждането на секса е табу, през последните десетилетия също попада в глобалната вълна на сексуалната деградация. От всички политики на ККП най-„успешна“ – далеч отвъд отварянето на икономиката или политическата система – е тази на сексуалната свобода. В рамките на тридесет години се извършва пълна трансформация от „революционна дисциплина“ към „сексуална свобода“. Проституцията е широко разпространена в Китай, като според една оценка от края на 2000 г. в страната има между двадесет и тридесет милиона сексуални работници. [21] Колкото повече любовници има един богат бизнесмен или корумпиран чиновник, толкова по-висок е социалният му статус. Китай е смятан за фабриката на света, но държавата също така изнася голям брой проститутки за страни и региони, сред които Япония, Малайзия, Близкия изток, САЩ, Европа и Африка. Според изчисленията през 2018 г. в Африка на юг от Сахара е имало от 13 000 до 18 500 китайски проститутки. [22]
Страните от Югоизточна Азия и Южна Америка не са по-различни. Много градове са се превърнали в основни дестинации за секс туризъм – практика, която, макар и незаконна, е толкова широко разпространена, че допринася за икономическия растеж.
Най-пряката последица от едно общество, залято от порнография и проституция, е разрушаването на семейството и брака. Порното в частност е наречено „тихият убиец на семейството“. [23] Гледането на порнография предизвиква незаинтересованост към здравите семейни взаимоотношения, като същевременно подхранва желанието и похотта, които пораждат сексуални нагони, които често могат да бъдат задоволени само чрез извънбрачни връзки или по друг начин, включително чрез насилствени или престъпни действия.
По време на изслушване в Сената през 2005 г. Джил Манинг представя проучване сред адвокати по бракоразводни дела, според което 56% от бракоразводните дела включват един от партньорите, който има „обсебващ интерес към порнографски уебсайтове“. [24] По време на годишната среща на Американската социологическа асоциация през 2016 г. е представен изследователски доклад, който показва удвояване на случаите на развод сред браковете, в които едната страна е започнала да гледа порнография, в сравнение с браковете на неконсумиращите порно. Изследването показва, че ако съпругът започне да гледа порно, процентът на разводите се увеличава от 5 на 10 %, докато ако съпругата започне да гледа порно, процентът на разводите се увеличава от 6 на 18 %. Колкото по-млад е индивидът, толкова по-вероятно е да се разведе. [25]
Преди 1950-те почти всички традиционни култури по света са смятали секса преди брака за неприличен и в разрез със заповедите, които божественото начало е оставило на човечеството. Както социалният натиск, така и общественото мнение са действали за потискане на подобни дейности. Ако младият мъж и жената заченат дете преди брака, от тях се очаквало да поемат отговорност, да се оженят и да отгледат детето заедно като семейство. По онова време мнозинството от хората вярват, че ако една жена забременее от мъж, достойното нещо, което той трябва да направи, е да се ожени за нея. [26] Ако човек направи грешка, от него се очаква да поеме отговорност за нея.
Въпреки това с моралния упадък и възхода на сексуалната свобода от 1960-те извънбрачните бременности драстично нарастват. Всичко това се случва точно когато порно индустрията започва да оказва по-голямо влияние върху общественото съзнание. През 1964 г. в повечето страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ражданията без брак обикновено са били по-малко от 10 %, а през 2014 г. – повече от една трета. В Съединените щати извънбрачните раждания през 2014 г. са средно 40%, като сред афроамериканците достигат 71%. Сред 140-те милиона новородени в света през 2016 г. около 15 процента, или 21 милиона, са родени без брак. [27]
Семействата с един родител, извънбрачната бременност и разводите често са тясно свързани с бедността. Такива семейства от своя страна увеличават тежестта върху системата за социално подпомагане.
г. Видеоигри
Много деца днес прекарват безброй часове, играейки видеоигри. Хората, които измислят видеоигри, ги правят все по-реалистични, динамични и интерактивни. В тях има също все повече насилие и еротика. Както децата, така и възрастните, лесно се пристрастяват към игрите, което се превръща в основен проблем за родителите, училищата и дори за правителството.
Днес видеоигрите са форма на поп културата, която следва хората от детството до зрелостта, но каква култура е това? Това е култура на разрушението, която не се различава от тази на наркотиците. Тези, които са пристрастени към видеоигрите, не могат да видят недостатъците им по трезв и обективен начин. Те просто смятат, че игрите са забавни и интересни, и няма да се откажат, докато има още едно ниво, на което да преминат, още едно убийство, което да извършат или нов висок резултат, който да постигнат.
Освен това почти всички днешни видеоигри – от самата игра и сюжета до естетиката на атмосферата – са свързани с насилие и убийства или съдържат еротично съдържание или безчувственост. Казано по-просто, посланията, които се предават, събуждат демоничната природа на човека. Всичко това е неподходящо и вредно за тийнейджърите и младите хора. Доставянето на чувство на вълнение от убийства, разрушаваия, насилие и борба може да лиши младите хора от емоции, да ги подтикне към нездрави мисли и поведение и дори да допринесе някои от тях да извършат престъ.
Онлайн игрите са още по-пристрастяващи. В миналото игрите са се използвали за запълване на времето, когато хората са били сами и са изпитвали скука. В днешно време онлайн игрите са се превърнали в състезателен спорт и самостоятелно социално занимание, особено за децата. Тъй като в една игра си взаимодействат голям брой играчи, те бързо могат да се увлекат във виртуалния свят на играта.
В такива игри се влагат огромни усилия и капитали, а децата, които не ги играят, могат да изглеждат странни сред връстниците си. Така, почти против волята си, родителите се чувстват принудени да позволят на децата си да се присъединят към общността на онлайн игрите, а след това стават свидетели на това как децата им развиват зависимост. Видеоигрите отнемат време, което би трябвало да се използва за учене, дейности на открито и нормално общуване. Вместо това децата се превръщат в пленници на видеоигрите.
Ученият Ерик Хърст споделя, че позволява на дванадесетгодишния си син да играе видеоигри само няколко часа през уикендите, след като свърши домашните си. Но ако детето трябва да решава само, то би играло почти непрекъснато, пропускайки душове и ядене, за да продължи да играе. [28]
Научните изследвания показват, че видеоигрите заемат и доминират в свободното време на младите хора. Данните сочат, че младите хора, особено тези с по-ниски доходи и с по-ниско образование, все повече намират щастие във видеоигрите, намалявайки времето си, което прекарват на работното място и в реалния свят. [29] Това е често срещано явление в Съединените щати и в други развити страни.
Хърст наблюдава тенденция в днешното общество, при която видеоигрите карат младите хора да отказват да се включат в пазара на труда и вместо това разчитат на родителите си да ги подкрепят финансово. Малко вероятно е видеоигрите да им помогнат да си изкарват прехраната, да успеят да подобрят уменията им или да намерят по-добра работа. Когато тези млади хора станат родители, децата им няма да могат да разчитат на тях за напътствия. По този начин видеоигрите са стигнали дотам, че подкопават нормалния човешки живот.
Видеоигрите са духовни наркотици. За разлика от производството на твърди наркотици като хероин, което е незаконно в повечето държави, разработването на видеоигри е голяма индустрия. Какви са последствията от това? Тъй като компаниите произвеждат тези наркотици, които унищожават следващото поколение, държавите, които ги допускат за свободна продажба, саботират собственото си бъдеще.
С появата на интернет и мобилните телефони за индустрията на видеоигрите се отваря още по-широк пазар. В своя доклад за глобалния пазар на игри от април 2018 г. изследователската компания Newzoo прогнозира, че през 2018 г. геймърите по света ще похарчат 137,9 млрд. долара за игри, което представлява увеличение от 13,3% спрямо предходната година. Прогнозите са, че повече от половината от всички приходи от игри ще дойдат от мобилния сегмент. Приходите от цифрови игри ще съставляват 91% от световния пазар.
В доклада също така се прогнозира, че пазарът на игри ще поддържа двуцифрен растеж през следващите няколко години. Докато темпът на нарастване на БВП в много страни е едноцифрен, индустрията на видеоигрите продължава да се развива. Очаква се само мобилните видеоигри да достигнат 100 млрд. долара до 2021 г. Според доклада трите водещи държави на световния пазар на игри ще бъдат Китай, САЩ и Япония, като на Китай ще се падат над 25 % от общия пазар. [30]
Традиционните игри, включително спортовете и другите дейности на открито, са ограничени от природната среда, времето, оборудването и физическата сила и играчите обикновено не развиват пристрастяване към тях. Видеоигрите нямат такива ограничения. Играчите са поканени и примамени да се потопят във виртуалния свят на играта без прекъсване, без сън и почивки. Това, наред с факта, че в тези игри рядко има нещо поучително, заради което да заслужават препоръка, означава, че играещите ги все повече попадат под влиянието на негативни фактори.
д. Културата на насилието
В Америка от 1960 до 2016 г. общият брой на населението се е увеличил 1,8 пъти, докато общият брой на престъпленията е нараснал 2,7 пъти, а броят на насилствените престъпления – 4,5 пъти. [31] Според автора и криминолог Грант Дюве през петдесетте години, преди да се случи инцидентът със стрелбата в кулата на Тексаския университет през 1966 г., е имало само двадесет и пет публични масови стрелби, при които са загинали четирима или повече души. Оттогава насам масовите стрелби са станали по-смъртоносни. [32] От масовата стрелба в Килийн, Тексас, през 1991 г., при която загиват двадесет и трима души, до масовата стрелба в Лас Вегас през 2017 г., при която загиват петдесет и осем души, инцидентите стават все по-шокиращи.
Терористичните инциденти в световен мащаб са се увеличили от 651 на година през 1970 г. до 13 626 през 2016 г., което е двадесет пъти повече. След терористичните атаки от 11 септември 2001 г. броят на годишните терористични нападения се е увеличил около пет пъти към 2018 г. [33]
Много актове на насилие в реалния свят са проява на потапянето на хората в културата на насилие чрез средствата за масова информация. Не само интензивната музика на хеви метъла е изпълнена с насилие, но и по-голямата част от развлеченията, включително филмите, телевизията и видеоигрите, изобразяват или са съсредоточени върху насилието. Много филмови и телевизионни продукции представят мафията, бандите и пиратите в положителна светлина, правейки тези отрицателни стереотипи привлекателни и достойни за уважение, така че хората не само вече не се чувстват отблъснати от тях, но и започват да възприемат престъпността и престъпниците като идоли.
Появата на видеоигрите даде на хората още един канал за възхвала на насилието, който е интерактивен и позволява на самите играчи да упражняват насилие във виртуалния свят. Вместо еднопосочното индоктриниране на насилието чрез филмите и телевизията, играчите сами преживяват насилието чрез тези игри, много от които съдържат сцени с отрязани глави, разчленени тела и пръски кръв навсякъде – всичко това надхвърля нормалните граници на филмите и телевизията.
В проучване от 2013 г. изследователи анализират филми, създадени между 1985 и 2012 г., и установяват, че броят на случаите на насилие с огнестрелно оръжие във филми от категорията PG-13 се е утроил. [34] Последващо проучване на филми от 2013 г. до 2015 г. показа, че тази тенденция се е запазила. [35] През 2008 г. изследователският център Pew съобщава, че 97% от младите хора на възраст между дванадесет и седемнадесет години играят видеоигри и че две трети от тях играят категории игри, които обикновено съдържат насилие. [36]
Изправени пред проблема с нарастващото насилие в обществото, експерти, учени и широката общественост продължават да предлагат теории и решения – от по-строги ограничения чрез закони и по-силно правоприлагане до предоставяне на психологически консултации на гражданите. Но тези решения са просто като отрязване на клоните на отровно дърво, без самото то да бъде изтръгнато от корен.
е. Декадентска мода
На пръв поглед в днешното общество различните форми на странно облекло, поведение и други обичайни елементи на поп културата изглеждат като част от „свободата на изразяване“ или актуална „модна тенденция“, но всъщност те са повече от това. Проследяването на тези явления до техния източник разкрива връзките им с комунистическия натиск срещу традицията и вярата. Въпреки че тези тенденции срещат първоначална съпротива от страна на обществото, с течение на времето хората просто свикват с тях и вече не ги намират за странни, което позволява на тези негативни фактори да се превърнат в допустима част от ежедневието и културата.
Например днешното общество е свикнало жените да имат къси прически. Това било популяризирано от “флапърките” на Запад през 20-те години на миналия век. Повлияни от първата вълна на феминизма и движението за сексуална свобода (вж. седма глава), “флапърките” носят къси рокли, подстригват се късо, слушат джаз, носят силен грим, пият алкохол, пушат цигари и се отнасят небрежно към секса. Носенето на къса коса е начин да изразят презрението си към традиционните роли на половете и стремежа си към женска „еманципация“.
След като прическата става модерна, известна оперна певица пише: „Късата прическа е състояние на духа, а не просто нов начин да преобразя главата си. … Смятам, че да се отървем от дългата си коса е една от многото малки окови, които жените захвърлят при преминаването си към свободата.“ [37]
По време на Голямата депресия през 30-те години на миналия век тази къса женска коса постепенно изпада в немилост. През 60-те години на ХХ век обаче, когато бунтът срещу традиционните норми отново става модерен, късите прически за жени се завръщат. По същия начин дългите прически сред мъжете в съвременността водят началото си от битниците и хипитата. [38] Въпреки че дългите коси при мъжете могат да се проследят до древни времена, мъжете на Запад носят къса коса през десетилетията след Първата световна война, а контракултурното движение от 60-те години на ХХ век популяризира дългите коси при мъжете като форма на бунт.
Първоначално обществото се противопоставя на нетрадиционното облекло на младите хора. С течение на времето хората свикват с антитрадиционните тенденции и според прогресивните възгледи това се дължи на увеличаването на социалната толерантност. В традициите на Изтока и Запада обаче различията между мъжете и жените са се отразявали не само във физиката им и в различните им роли в обществото и семейството, но и в облеклото, прическата, говора и маниерите им.
Наред с разрушаването на класовите различия в обществото комунизмът цели да премахне и сексуалните различия между мъжете и жените. По подобен начин ЛГБТ и феминистките движения използват лозунга за „равенство“, за да заличат половите различия в социалните и семейните роли. Андрогенните модни тенденции допълнително размиват и обръщат различията в облеклото. Тези фактори служат за проправяне на пътя за по-широко обществено приемане на това, което традиционно се счита за девиантни сексуални практики и начин на живот, и допълнително допринасят за подкопаване на традиционния морал.
В продължение на хиляди години моралните норми както на Изток, така и на Запад са изяснявали разликата между мъжете и жените и идеята, че мъжкото и женското начало, подобно на ин и ян, имат своите роли. Комунизмът преобръща ин и ян, надявайки се да преобърне традиционния морал и да настрои хората един срещу друг в името на свободата.
Предвид този дневен ред може да се види, че макар различните отклонения в облеклото и модата да изглеждат повърхностно като обикновени развития и промени в популярния вкус, те всъщност имат за цел да подкопаят човешкото общество. Голяма част от съвременната мода набляга на разврата, възникнал в движението за контракултура през 60-те години на ХХ век. [39]
Друг признак на културен упадък е феноменът на групите, който е популярен сред младите хора и е още един страничен продукт на контракултурата. През 60-те години на ХХ в., когато рокендролът става популярен на Запад, групи от млади момичета, обсебени от рок звездите, следят техните изпълнения и предоставят лични и сексуални услуги на членовете на групата. Тези млади жени стават жертви на една прищявка. [40] Днес младите хора се възхищават на звезди, които пропагандират объркана сексуална идентичност: както известни мъже, които се държат женствено, така и обратното.
Съществува и така наречената модерна пънк субкултура. Подобно на хипи движението, пънкарите се бунтуват срещу традициите и насърчават нихилизма. Повечето хипита са били бунтарски настроени млади хора от традиционни семейства от средната класа, докато пънкът е по-типичен бунт на по-нисшите класи срещу социалните традиции. [41] За да изразят изцяло антитрадиционалистките си нагласи, пънкарите често демонстрират странни прически и носят раздърпани дрехи, пълни с шипове и катарами. Те боядисват косите си, правят си татуировки, пробиват телата си навсякъде и понякога излагат на показ части от тялото си, които нормален човек не би извадил на показ. Пънк стилът е вдъхновение за много от съвременните модни тенденции.
Пънкарите са привърженици на хедонизма, поради което един от популярните пънк лозунги е „Живей бързо, умри млад и бъди красив труп“. Това напълно отразява трагедията на изгубената вяра в божественото и на това, че заблудените хората попадат в бездната на хедонизма и материализма. Въпреки че подобен саморазрушителен нихилизъм би трябвало да предизвика тревога сред хората и обществото, повечето от тях са твърде дълбоко потопени в съвременната попкултура, за да видят какво представлява тя.
Изкривената и извратена съвременна култура се е пропила в ежедневието: използването на призрачни или демонични образи върху най-търсените дрехи или в музиката; изборът на грозни изображения за татуировки; гротескни детски играчки и украшения; литература, филми и телевизионни програми, пълни с демони, призраци и свръхестествени ужаси – образи, които се консумират широко от обществото – както и разрушителното и нихилистично съдържание в интернет.
4. Възстановяване на моралните основи на човешката култура
Всеки има право да преследва щастието – но с това право идва и отговорността да остане в рамките на моралните стойности. Прекомерното преследване на удоволствието неизбежно води до страдание, нещастие и скръб.
Традиционната култура на човечеството не забранява разумното задоволяване на желанията. Традиционната култура обаче учи хората да контролират желанията си и да избират здравословния начин на живот. Тя цени баланса с природата, традиционния труд, хармоничните семейни отношения, здравото гражданско общество и участието в самоуправлението и управлението на държавата; също така и традиционните изкуства, литературата, спорта и развлеченията. Всичко това носи щастие и удовлетворение, като дава на индивида полза за тялото и духа му, както и на обществото като цяло.
Крайната цел на комунизма обаче е да унищожи човечеството. Една от стъпките в този процес е покваряването на морала и премахването на божественото от човешката култура. Следователно целта е поп културата и начинът на живот да бъдат наситени с негативизъм и мрак. През последните няколко десетилетия на Изток и на Запад беше създадена точно такава поп култура. Егоцентризмът, хедонизмът и нихилизмът са станали обичайни, приемливи и дори модерни.
Сексът, наркотиците, рокендролът и видеоигрите стимулират и увеличават желанията. Мнозина се отдават на тези неща, за да избягат от мизерията и разочарованието на живота, но няма как да спрат да мислите си. Тези пристрастявания носят само моментно удовлетворение, последвано от още повече болка и нещастие. Злоупотребата с наркотици причинява болести, смърт и личностни разстройства; хаотичните сексуални отношения разрушават семейството, като карат хората да губят доверие и топлота; а видеоигрите карат хората да се изгубят в един фалшив свят. Наркоманите имат чувството, че са в карнавал на забавленията, но всъщност те просто са експлоатирани от външни сили, тъй като единственото, което ги очаква, е духовно разпадане и физическа смърт.
Същото важи и за обществата и нациите. Когато голям брой хора се пристрастят към желанията и удоволствията, бедствието е неизбежно.
Божественото начало е създало човечеството и е дало на всеки човек свободна воля. Хората не бива да злоупотребяват със свободата си и да продължават да вървят по пътя на упадъка. Вместо това те трябва да се възползват от тази свобода и да изберат да се върнат към традиционната култура и начин на живот. Божественото винаги се е грижело за човечеството и го е закриляло. Но дали хората могат да се върнат на правия път зависи изцяло от избора на всеки отделен човек.
Препратки
1. Джордж Вашингтон, цитиран в „Правилата на Джордж Вашингтон за цивилизованост и прилично поведение в компания и разговор“, Foundations Magazine, http://www.foundationsmag.com/civility.html.
- Benjamin Franklin, The Autobiography and Other Writings on Politics, Economics, and Virtue, ed. Alan Houston (Cambridge, UK: Cambridge University Press, 2004), 68–69.
- Бенджамин Франклин, „Автобиография и други съчинения за политиката, икономиката и добродетелта“, изд. Алън Хюстън (Кеймбридж, Великобритания: Cambridge University Press, 2004), 68-69.
- Xue Fei 薛飞, “‘Que nage shen jiu zao yige’: Hebei nainai miao luanxiang” “缺哪个神就造一个” 河北奶奶庙乱象 [“‘If a god is missing, just make one’: Chaos at the grandmother temple, Hebei”], The Epoch Times, August 10, 2017, http://www.epochtimes.com/gb/17/8/9/n9513251.htm. [In Chinese]
3. Xue Fei 薛飞, „Que nage shen jiu zao yige“: Hebei nainai miao luanxiang“ „缺哪个神就造一个“ 河北奶奶庙乱象 [„“Ако липсва бог, просто си го направете“: Хаос в храма на бабата, Хъбей“], The Epoch Times, 10 август 2017 г.,
http://www.epochtimes.com/gb/17/8/9/n9513251.htm. [На китайски език]
4. “Oxford Dictionary Adds Popular Chinese Terms,” China Daily, September 6, 2010, http://www.chinadaily.com.cn/business/2010-09/06/content_11259791.htm.
4. „Оксфордският речник добавя популярни китайски термини“, China Daily, 6 септември 2010 г., http://www.chinadaily.com.cn/business/2010-09/06/content_11259791.htm.
5. Loretta Chao, “The Ultimate Knock-Off: A Fake Apple Store,” The Wall Street Journal, July 21, 2011, https://blogs.wsj.com/chinarealtime/2011/07/21/the-ultimate-knock-off-a-fake-apple-store/.
5. Loretta Chao, „The Ultimate Knock-Off: A Fake Apple Store“, The Wall Street Journal, 21 юли 2011 г., https://blogs.wsj.com/chinarealtime/2011/07/21/the-ultimate-knock-off-a-fake-apple-store/.
6. Jack Kerouac, “The Birth of a Socialist,” in Atop an Underwood: Early Stories and Other Writings, ed. Paul Marion (New York: Penguin, 2000).
6. Джак Керуак, „Раждането на социалиста“, в „Atop an Underwood“: ранни разкази и други текстове, изд. Пол Марион (Ню Йорк: Penguin, 2000).
7. Roberto Franzosi, review of Jeremy Suri, Power and Protest: Global Revolution and the Rise of Détente, American Journal of Sociology 111, no. 5, (March 2006), 1589, https://www.journals.uchicago.edu/doi/full/10.1086/504653.
7. Роберто Францози, рецензия за Джереми Сури, Власт и протест: Сири: „Глобалната революция и възходът на размириците“, American Journal of Sociology 111, no. 5, (март 2006 г.), 1589, https://www.journals.uchicago.edu/doi/full/10.1086/504653.
8. Meredith Box and Gavan McCormack, “Terror in Japan,” Asia-Pacific Journal: Japan Focus 2, issue 6 (June 25, 2004), 1570, https://apjjf.org/-Gavan-McCormack/1570/article.html.
8. Мередит Бокс и Гаван Маккормак, „Терор в Япония“, Asia-Pacific Journal: Japan Focus 2, брой 6 (25 юни 2004 г.), 1570, .
9. Amy D. McDowell, “Contemporary Christian Music,” Oxford Music Online, 2013, https://doi.org/10.1093/gmo/9781561592630.article.A2234810.
10. White House, Ending America’s Opioid Crisis, accessed April 29, 2020, https://www.whitehouse.gov/opioids/.
11. US National Institute on Drug Abuse for Teens, Drug Facts: Marijuana, last revised December 2019, accessed April 29, 2020, https://teens.drugabuse.gov/drug-facts/marijuana.
12. US Drug Enforcement Administration, 2019 National Drug Threat Assessment, December 2019, 9, https://www.dea.gov/sites/default/files/2020-02/DIR-007-20%202019%20National%20Drug%20Threat%20Assessment%20-%20low%20res210.pdf.
13. National Institute on Drug Abuse, Overdose Death Rates, revised March 2020, accessed April 29, 2020, https://www.drugabuse.gov/related-topics/trends-statistics/overdose-death-rates.
14. Amanda Hoover, “110 Pounds of Fentanyl Seized at Port in Shipment from China,” New Jersey Advance Media, July 2, 2018, https://www.nj.com/news/index.ssf/2018/07/110_pounds_of_fentanyl_found_in_philadelphia_port.html.
15. “Zhongguo dupin baogao: quanguo xidu renshu yu 1400 wan” 中国毒品报告：全国吸毒人数逾1400万 [“China Drug Report: More than 14 million drug users nationwide”], BBC Chinese, June 24, 2015, http://www.bbc.com/zhongwen/simp/china/2015/06/150624_china_drugs_report. [In Chinese]
16. Zhang Yang 张洋, “Quanguo pohuo dupin xingshi anjian 14 wan qi” 全国破获毒品刑事案件14万起 [“140,000 Drug Criminal Cases Cracked Across China”] in “2017 nian Zhongguo dupin xingshi baogao 2017” 年中国毒品形势报告 [“China’s Drug Situation Report 2017”], People’s Daily, June 26, 2018, http://yuqing.people.com.cn/n1/2018/0626/c209043-30088689.html. [In Chinese]
17. “Things Are Looking Up in America’s Porn Industry,” NBC News, January 20, 2015, https://www.nbcnews.com/business/business-news/things-are-looking-americas-porn-industry-n289431.
18. “Boy, 12, Repeatedly Raped Sister After Becoming Fascinated With Internet Porn,” New Zealand Herald, November 7, 2016, https://www.nzherald.co.nz/world/news/article.cfm?c_id=2&objectid=11743460.
19. Inga Margrete Ydersbond, “The ‘Promiscuous’ and the ‘Shy’: Denmark and Norway: A Historic Comparative Analysis of Pornography Legislation,” NPPR Working Paper Series: The Politics of Commercial Sex (March 2012), https://www.duo.uio.no/bitstream/handle/10852/34447/NPPRWP201201.pdf?sequence=1.
20. Lars Gravesen, “Taxpayers Foot Bill for Disabled Danes’ Visits to Prostitutes,” The Daily Telegraph, October 2, 2005, https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/denmark/1499735/Taxpayers-foot-bill-for-disabled-Danes-visits-to-prostitutes.html.
21. Chen Jing 沉靜, “Fanrong changsheng de chaoji xingdaguo” 繁榮娼盛的超級性大國 [“Prosperous Prostitution in a Sex Industry Superpower”], The Epoch Times, September 25, 2009, https://www.epochtimes.com/b5/9/9/25/n2668274.htm. [In Chinese]
22. Takudzwa Hillary Chiwanza, “Thousands of Chinese Prostitutes Are Flocking to Africa for Lucrative Fortunes,” African Exponent, May 7, 2018, https://www.africanexponent.com/post/8965-chinese-prostitutes-have-joined-the-scramble-for-africas-fortunes.
23. Pat Fagan, “The Effects of Pornography on Individuals, Marriage, Family and Community,” Family Research Council (March 2011), accessed April 29, 2020, https://downloads.frc.org/EF/EF11C36.pdf.
24. US Congress, Senate, Subcommittee on the Constitution, Civil Rights, and Property Rights, Hearing on Pornography’s Impact on Marriage and the Family, 109th Cong., November 9, 2005, https://www.judiciary.senate.gov/imo/media/doc/manning_testimony_11_10_05.pdf.
25. David Shultz, “Divorce Rates Double When People Start Watching Porn,” Science, August 26, 2016, http://www.sciencemag.org/news/2016/08/divorce-rates-double-when-people-start-watching-porn.
26. George Akerlof, et al., “An Analysis of Out-of-Wedlock Childbearing in the United States,” in Explorations of Pragmatic Economics (New York: Oxford University Press, 2005), 120.
27. Joseph Chamie, “Out-of-Wedlock Births Rise Worldwide,” YaleGlobal Online, March 16, 2017, https://yaleglobal.yale.edu/content/out-wedlock-births-rise-worldwide.
28. Erik Hurst, “Video Killed the Radio Star,” Chicago Booth Review, September 1, 2016, http://review.chicagobooth.edu/economics/2016/article/video-killed-radio-star.
29. Mark Aguiar, Mark Bils, Kerwin Kofi Charles and Erik Hurst, “Leisure Luxuries and the Labor Supply of Young Men,” The National Bureau of Economic Research, Working Paper no. 23552 (June 2017): 1, http://www.nber.org/papers/w23552.
30. Tom Wijman, “Mobile Revenues Account for More Than 50% of the Global Games Market as It Reaches $137.9 Billion in 2018,” Newzoo, April 30, 2018, https://newzoo.com/insights/articles/global-games-market-reaches-137-9-billion-in-2018-mobile-games-take-half/.
31. “United States Crime Rates 1960–2018,” FBI UCS Annual Crime Reports, DisasterCenter.com, http://www.disastercenter.com/crime/uscrime.htm.
32. Bonnie Berkowitzand Chris Alcantara, “The Terrible Numbers That Grow With Each Mass Shooting,” The Washington Post, updated March 4, 2019, accessed April 29, 2020, https://www.washingtonpost.com/graphics/2018/national/mass-shootings-in-america/?utm_term=.f63cc1b03c0b.
33. “Global Terrorism Database,” University of Maryland: National Consortium for the Study of Terrorism and Responses to Terrorism, accessed on April 29, 2020, https://www.start.umd.edu/gtd/.
34. Jacque Wilson and William Hudson, “Gun Violence in PG-13 Movies Has Tripled,” CNN, November 11, 2013, http://www.cnn.com/2013/11/11/health/gun-violence-movies/index.html.
35. Assil Frayh, “Gun Violence Keeps Rising in PG-13 Movies, Study Says,” CNN, January 20, 2017, https://www.cnn.com/2017/01/20/health/gun-violence-pg-13-movies-study/index.html.
36. “Violent Video Games and Young People,” Harvard Mental Health Letter 27, no. 4 (October 2010), http://affectsofvideogames.weebly.com/uploads/6/4/3/3/6433146/medical_journal.pdf.
37. Mary Garden, “Why I Bobbed My Hair,” Pictorial Review, April 1927, 8.
38. “Long Hair for Men,” Encyclopedia of Fashion, accessed April 29, 2020, http://www.fashionencyclopedia.com/fashion_costume_culture/Modern-World-Part-II-1961-1979/Long-Hair-for-Men.html.
39. “Hip Huggers,” Encyclopedia of Fashion, accessed April 29, 2020, http://www.fashionencyclopedia.com/fashion_costume_culture/Moder7n-World-Part-II-1961-1979/Hip-Huggers.html.
40. Kathryn Bromwich, “Groupies Revisited: The Women with Triple-A Access to the 60s,” The Guardian, November 15, 2015, https://www.theguardian.com/music/2015/nov/15/groupies-revisited-baron-wolman-rolling-stone-pamela-des-barres.
41. Neil Eriksen, “Popular Culture and Revolutionary Theory: Understanding Punk Rock,” Theoretical Review 18 (September-October 1980), accessed via Marxists Internet Archive on April 29, 2020, https://www.marxists.org/history/erol/periodicals/theoretical-review/19801802.htm.
