От редакционния екип на “Девет коментара за комунистическата партия” – книгата, вдъхновила над 300 милиона души да напуснат Китайската комунистическа партия.
Призракът на комунизма от векове действа за покваряване и унищожаване на човечеството. Започва, като уврежда хората духовно, отделяйки ги от техния божествен произход. След това призракът кара хората да отхвърлят своите хилядолетни културни традиции, внимателно подбрани от божественото като подходящ стандарт за човешкото съществуване.
С ограбено културно наследство, цялото човешко общество пропада надолу с безпрецедентна скорост. Междувременно земните агенти на призрака използват този обществен упадък, за да прокарат своя порочен дневен ред под маската на „либерализма“ и „прогреса“.
През последните над 200 години влиянието на призрака е превзело лабиринта от социални отношения и историческо развитие. Неговото демонично влияние придобива безброй и привидно несъвместими форми, от откритата бруталност на комунистическия режим на Изток, до пълзящото подронване на западната политика, култура и традиционно общество.
1. Покваряване на човешката мисъл
В днешния свят критериите за различаване на добро и лошо са преобърнати. Праведността се смята за порок, а злото – за състрадание. Мрачните концепции се разглеждат като наука, а логиката на гангстерите се смята за “социална справедливост”. „Политическата коректност“ се използва за налагане на контрол върху мислите, а представата за „неутралност на ценностите“ има за цел да направи хората безчувствени към брутални жестокости.
Човекът е създаден от божественото начало и вярващите получават божествена закрила. Съответно първата и основна цел на призрака е да разбие връзката между човека и Небето.
В социалистическия химн „Интернационалът“ се казва, че никога не е имало никакъв Създател. През 50-те години на 19-и век германският философ материалист Лудвиг Фоейрбах казва, че Бог е просто проекция на вътрешната природа на човека. Но традиционният човешки морал, културата, общественото устройство, разумът – всичките те идват от Небето. В смутните времена на историята духовната вяра може да бъде описана като стабилна котва, която пази хората да не бъдат погубени сред вълните.
Атеизмът подмамва арогантните да се правят на богове и да се опитват да контролират съдбините на другите хора и на обществото; лидерите на комунистическите движения са склонни към себеобожествяване. Британският философ Едмънд Бърк казва: “Когато хората си играят на богове, те всъщност се държат като дяволи“.
Концепция, пряко свързана с атеизма, е материализмът, който отрича съществуването на душата. Материализмът започва по време на Индустриалната революция, когато бързият напредък на науката, технологиите и производството дава тласък на култа към емпиризма и атеизма. Хората губят вяра в божествените чудеса и отхвърлят божествените повели. Концепцията на диалектичния материализъм е в основата на марксизма и на други радикални идеологии. В съвременната история диалектическата теория е развита първо от германския философ Джордж Хегел като основен набор от принципи за логическа мисъл. Марксизмът след това приема избрани аспекти от творчеството на Хегел, като преувеличава природата на диалектическия конфликт.
В ръцете на призрака материализмът и атеизмът служат като демонични оръжия с цел да прекършат човешката духовна вяра, да подкопаят човешкия морал и да унищожат традиционната култура. Материализмът и атеизмът са създали основата за цял набор от изкривени интелектуални претенции. Покварата на философията върви ръка за ръка с покварата на науката. Култът към “научната рационалност” е заместил здравия разум с вид светска религия, използвана за репресии срещу вярата и отхвърляне на морала, подсилваща атеистичния мироглед.
Съвременната научна общност презира като суеверия и псевдонаука всички феномени, които не може да обясни или установи чрез традиционните си методи, или пък напълно ги пренебрегва. С цел да доминира образователната система и университетите, тя насища тези области с атеистични теории като Дарвинизма. Дарвиновата теория за еволюцията бе широко използвана като инструмент за отдалечаване на човека от божествения му произход. Тя приравнява хората с животни, като подкопава едновременно себеуважението им и почитта към божественото сътворение. През 20-и век теорията превзема сферите на научните изследвания и образованието. Днес тези, които вярват в Сътворението, биват осмивани. Отделно от влиянието им върху природните науки, материализмът и атеизмът вдъхновяват много философски и идеологически течения, в чиято основа е концепцията за борбата. Теорията на еволюцията не само доминира изучаването на биологията, но превзема и социалните науки. От първоначалната теория на Дарвин произлиза зловредната теория на социалния дарвинизъм, с концепциите ѝ за “естествен подбор” и “оцеляване на най-способния”, която принизява общността на нациите до джунгла на варварски борби.
Демоничната философия на борбата навлиза и в полето на езика. Определенията и нюансите на думите са изкривени, за да се вписват в рамките на атеистичната и материалистична мисъл. В антиутопичния роман на Джордж Оруел „1984“ Новговор е изкуствен език, измислен с цел да засили контрола на Партията върху хората. Предсказанията на Оруел в известен смисъл вече са реалност. Думата “свобода” вече значи състояние, неограничавано от морал, закон или традиции. Принцип като „всички хора са създадени равни“ и “всички хора са равни пред закона” е изкривен да означава абсолютно равенство. “Толерантност“ пък е изопачено да означава приемане на всякакви изкривени начини на мислене и поведение. Рационалното мислене е превърнато в инструмент на тесногръдата емпирична наука. В преследване равенството на произхода, справедливостта се е превърнала в “социална справедливост”.
Целта на комунизма не е да разрешава проблеми, а по-скоро, както казва веднъж китайският републикански лидер Чан Кайшъ: “да разширява глобалните противоречия в най-голяма степен и да причинява борбата между хората да продължава вечно.”
Това се наблюдава отново и отново в съвременната история. Комунизмът разпалва омраза между хората, създава и ескалира конфликти и превзема властта чрез яростни революции или измама. Във всеки случай, “освобождението”, обещано от революционерите, завършва с убийства, тирания и промиване на мозъци.
2. Подкопаване на традиционната култура
Праведната култура на човечеството му е завещана от Небето. В допълнение към поддържане нормалното функциониране на човешкото общество, най-важната роля на божествено вдъхновената култура е да даде на човечеството начин да разбере божествения закон, преподаван в последните дни и да бъде спасено от елиминиране.
Божествено вдъхновената култура дава силна морална защита срещу злото. Затова призракът на комунизма се стреми да унищожи човешката култура, като обърне хората срещу собствените им традиции.
Разпространяването на атеизма и материализма отслабва религиозните корени на цивилизацията, давайки тласък на нови идеологически движения, основани на борбата. В светския свят представителите на призрака подкопават традиционното образование, създават упадъчно съвременно изкуство, възхваляват сексуалната свобода и порнографията и популяризират употребата на наркотици. Грехът и бунтът днес се славословят като освобождаващи и експресивни.
Десетки хиляди години традиционното образование играе основна роля в развитието и предаването на уникалната човешка култура. Учениците се учили да работят усърдно, за да развият професионални, артистични или академични умения, и да бъдат добри хора и граждани.
Западните общества полагат основите на безплатното обществено образование през 19-и век. В началото на 20-и век атеистичната и антитрадиционна мисъл постепенно започва да се промъква в програмата, насочвана от педагогически експерти с леви убеждения, които са влезли в академичните среди и определят образователната политика. Теорията на еволюцията става задължителна за изучаване, а политическата коректност става норма в социалните науки. Учебниците постепенно се пълнят с атеизъм, материализъм и класова борба. Традиционната култура, съдържаща се във великите литературни класики, не е съвместима с демоничното идеологическо течение. Съответно класическите произведения биват постепенно маргинализирани или интерпретирани според съвременната социална теория, оставяйки умните и талантливи ученици без дълбоко разбиране за мъдростта, съдържаща се в най-важните литературни произведения на човечеството.
Фантазията и любопитството на студентите са заклещени в преследване на безсмислени каузи, докато те остават непросветени в основите на работата и живота. Стандартите по математика и литература падат. Дългите часове в училище разделят децата от техните семейства и родители, осигурявайки постоянно излагане на пропадналата образователна система. Под слогана за “независимо мислене” учениците се образоват против традициите и против авторитетите и се настройват да презират обществото и възрастните хора. Те се захранват с леви интерпретации на историята и социалните науки и се въвличат във вулгарни забавления.
В държавите, управлявани от комунистически режими, децата активно се индоктринират с политическите учения на Маркс още от детската градина и предучилищна възраст. Традиционната култура и вяра са напълно заменени с атеистичната комунистическа култура на омраза и борба. Растейки под постоянните бомбардировки на идеологическото промиване на мозъка, децата в тези държави порастват с извратената логика на комунистическата партия.
Ексцентричните и отклонени тенденции изпълват днешната консуматорска култура, докато вековните традиции отмират. Традиционните стандарти за творчество и бизнес етика са изгубени. Отдалечени от традиционната култура и методи на живот, хората се отдалечават от божественото. Днешното общество обожествява сексуалната свобода и перверзия. Младежите са зависими от видео игри, порнография и от социалните мрежи.
Изкуството също е под постоянни атаки. Праведните традиционни изкуства идват от божественото и се появяват първо в храмове, църкви и други места за поклонение. Истинското изкуство представя истината, добротата, красотата, честта, тоест помага на човечеството да поддържа праведната морална култура. Сега обаче изложбените зали са пълни с боклук. Мрачни, тъмни картини показват неща от подземния свят. Импресионизмът, сюрреализмът и други гротескни стилове са изместили уникалните творби на древността и Ренесанса. В литературата древните класики, въплъщаващи мъдростта на цялата цивилизация, са заместени от плитко, сложно замислено съвременно писане.
Музиката, някога композирана и изпълнявана в чест на божествената слава, днес е доминирана от шум и вулгаризми. Поп културата е пълна с демонични теми, възхваляващи насилие и наркотици. Знаменитости със стотици милиони фенове промотират упадъчен и неморален начин на живот. Благородното, красивото, чистото са осмивани, докато вулгарното и безсрамното са възхвалявани.
3. Комунизмът на Изток и Запад
Комунизмът се характеризира с атеистичната философия на борба и заема своята политическа организация и идеология от тези на култовете и бандите. На изток комунизмът се пропагандира от тоталитарни режими и брутални лидери като Владимир Ленин, Йозеф Сталин, Мао Дзедун, Дзян Дзъмин и последователите им. Ситуацията на запад е по-сложна, тъй като могъщите елити в сферата на политиката, бизнеса, науката и религията плетат интриги, за да подкопаят обществото.
Някога праведните религии също са индоктринирани със светската религия на социализма. Дали заради политическия контрол на комунистическите режими, или заради изкривените интерпретации на невярващи свещеници, традиционните учения и свещени текстове са променени. Либералната теология е заредила иначе праведната вяра с марксистка идеология и класова борба; сред свещениците цари морална извратеност. Съответно много вярващи са загубили надежда в църквата и вече не вярват в божественото спасение.
Освен религията и нацията, семейството също е една от божествените опори на човешката цивилизация. То е важен бастион на морала и традицията и служи като посредник за културата и нейното предаване от поколение на поколение. Левите движения по света проповядват феминизъм, сексуална свобода, хомосексуализъм, като подкопават традиционната семейна структура и хармоничните роли на двата пола. Тези идеологически тенденции легитимират и окуражават многото сексуални партньори, изневярата, разводите, абортите, прекъсването на стабилните връзки и на основните стандарти за човешкото съществуване. Унищожаването на семейството е основен фактор за начина, по който дяволът разрушава човечеството.
Тоталитаризмът на Изток
През Първата световна война Русия е отслабена от загубите си и принуждава царя да абдикира. От политическия хаос се възползват комунистическите революционери, които инициират Октомврийската революция през 1917 г. и изгонват конституционното правителство на Декабристите. Следва опустошителна гражданска война, след която комунистите създават първия социалистически режим – Съветски съюз – и използват огромните му ресурси, за да изнасят революции зад граница чрез Комунистическия интернационал.
Китайската комунистическа партия (ККП) е създадена през 1921 г. с директното съдействие на Съветския съюз. През последвалите десетилетия комунистите започват яростна и измамническа съпротива срещу Република Китай. ККП е големият печеливш от Японската инвазия по време на Втората световна война и продължава да се сражава с управляващата Националистическа партия по време на и след войната. През 1949 г. комунистите превземат континентален Китай и създават тоталитарната Народна република.
И КПСС, и ККП безскрупулно убиват десетки милиони свои съграждани в мирно време. За да прокара своята зла марксистка идеология, ККП инициира безпрецедентната Културна революция, обявявайки война на петхилядолетната традиционна култура на Китай и унищожавайки древната цивилизация.
В началото на 80-те години на 20-и век ККП започва икономически реформи, за да отложи собствения си колапс, но политическата сфера остава под строгия ѝ тоталитарен контрол. И до днес Партията държи властта със свит юмрук чрез репресивни кампании, като унищожаването на демократичното движение в края на 80-те и преследването на Фалун Гонг.
Проникване на Запад
Китайският имперски двор, небесното кралско право на Запад, както американската система на контрол и баланс са форми на управление, създадени от Небето за хората, спрямо техните уникални култури и общества. Макар комунистическите революции да не успяват да завземат властта в западните държави, призракът на комунизма все пак успява да упражнява прикрит контрол върху свободния свят чрез скрито проникване и подкопаване. Без насилствена революция западните държави доброволно се отказват от праведните методи на държавно управление и приемат различни характеристики на комунистическата система като високи данъци, големи социални помощи, огромна самообслужваща се бюрокрация и политическа коректност.
Законът, първоначално основаващ се на религиозния морал и божествените напътствия, е променен и включва изкривени разбирания за етика и свобода. В комунистическите държави на изток законът съществува, за да поддържа режима. На запад законът се тълкува през лявата идеология и се изменя така, че да изкорени моралните концепции за добро и зло. Прокарва се законодателство, което неглижира сериозните престъпления, поощрява аморално сексуално поведение, подкопава семейството и ограничава правата на гражданите чрез тежки регулации.
Правителства и граждани по подобен начин са вкарани в режим на неспирна консумация. Финансовите елити са се отказали от традиционната мъдрост, управлявала икономиките по устойчив път и са заменили златния стандарт с плаващи, нестабилни валути. Банките и държавата поощряват акумулирането на безкрайни дългове, което води до чести икономически кризи и подкопава суверенитета на нациите.
Комунистическият призрак използва глобализацията като инструмент постепенно да съсипе суверенността на отделните нации чрез организации като Лигата на нациите и Обединените нации. Създадени като утопични решения за международни конфликти и спорове, тези глобални власти са започнали да обслужват престъпни намерения. ООН, макар че получава парите си най-вече от западните демокрации, все повече попада под влиянието на комунистически режим като Китайската народна република. Международните организации се използват за разпространяване на леви идеологии и подкопаване на законните национални интереси. Целта е целият свят да попадне под един тоталитарен режим със силен контрол върху политиката, идеологията и хората.
Левите идеи и други подобни на тях вредни течения стават толкова популярни на запад не и без подкрепата на масмедиите. В държави, управлявани от комунистически режими, всички печатни издания, ако не са под прекия контрол на партията, са подложени на държавна цензура. В останалите части на света медиите са под различни финансови и партийни влияния. Честните репортажи и отразяване са погребани под търсенето на сензации, промотиране на еднопосочен политически дискурс и чиста проба фалшиви новини.
4. Пропадането на обществото
С цел да разруши традиционното човешко общество, призракът разиграва на световната сцена социални движения, масова имиграция и други социални брожения. Този процес е в ход вече няколко столетия.
Благосъстояние и революция
Завземането на политическата власт е една от основните стъпки в плана на комунизма да унищожи човечеството. В обобщението на наученото от Парижката комуна Карл Маркс пише, че работническата класа трябва да отхвърли съществуващия управленски апарат и да го замени със своя собствена държава. Властта е основен въпрос в марксистката политическа теория.
Войната е един от най-ефективните инструменти на призрака за унищожаване на стария международен ред, съсипването на традициите и ускоряване развитието на комунистическата идеология. Много от войните избухват под въздействието на демонично влияние. Първата световна война води до разпадането на няколко европейски империи и основно на царска Русия. Това отваря път за болшевишката революция.
Втората световна война пък дава шанс на ККП да вземе властта, а на Съветския съюз – да завземе Източна Европа, създавайки по този начин следвоенния соцблок. Войната създава и хаоса на деколонизацията, който съветският и китайският комунистически режими използват, за да подкрепят международното комунистическо движение. Националните освободителни движения в много държави от Азия, Африка и Латинска Америка водят до установяване на авторитарни социалистически режими.
Инициирането на революция може да бъде разделено на следните стъпки:
- Всейте омраза и раздор между хората.
- Заблудете обществеността с лъжи и създайте обединен революционен фронт.
- Побеждавайте силите на противника една по една.
- Използвайте насилие, за да създадете атмосфера на терор и хаос.
- Направете преврат, за да вземете властта.
- Потискайте съпротивата.
- Създайте и поддържайте нов ред, използвайки революционния терор.
Комунистическите държави опитват да инициират световна революция чрез комунистическия Интернационал, изнасяйки революционна дейност и провокирайки недоволство сред местните леви в некомунистически държави.
Комунизмът използва разделението между хората и канализира яростта на отделния човек в колективна омраза. Комунистическите революции успяват чрез терористични актове, а комунистическите режими използват политиката на държавен тероризъм. Повечето терористични движения са вдъхновени от организационния модел на Ленин, а съветските и китайските комунисти поддържат терористични групи като вид специални отряди за рушене на обществения ред и разделение на обществото в държавите по целия свят.
Икономически и социални кризи
По целия свят социалистическите и комунистическите движения се възползват от икономическата нестабилност, за да се позиционират като актьори с влияние, като крайната им цел е да отхвърлят съществуващия социален ред.
Икономическите кризи могат да бъдат създадени и използвани като средство за подбуждане на революции и/или представяне на социалистическите движения като спасителни. Когато политиците в западните държави отчаяно търсят решения, те правят фаустовски сделки, тласкайки държавите си към големи правителства и социализъм с високи данъци. Както пише Сол Алински в „Правила за радикали“, „истинското действие е във вражеското противодействие.“
Голямата депресия от 30-те години на 20-и век е ключът към отговора на въпроса защо Европа и САЩ поемат пътя на големите правителства и всеобхватни държавни намеси. Финансовата криза от 2008 г. също става причина за разширяване на левите политики.
С възхода на индустриализацията и глобализацията идва и масовата миграция, първо от селата към градовете, а след това и между държави и континенти. Хората са се движели от едно място на друго още от древността. Но такова масово движение на хората като днес е резултат от манипулациите на призрака.
Масовата миграция разрушава национални идентичности, граници, суверенитет, културни традиции и социални връзки. Когато много хора са отдалечени от традициите и корените си, те лесно биват погълнати от потока на модерността. За имигрантите, попаднали в нова среда е трудно да осигурят прехраната си, да не говорим за участие в политическите процеси или културните традиции на техните нови домове-държави. Новопристигналите емигранти са лесен електорат за левите партии и различни социални каузи. Междувременно имиграцията създава и благоприятна среда за расови и религиозни конфликти.
Комунизмът използва социалните тенденции да възпламенява и разгневява хората, да създава социални конфликти, да мобилизира движения за дестабилизиране на обществото, да мачка опозицията, да доминира обществения дискурс и да се представя като високоморална алтернатива. Примери за това са движението за мир и зеленото движение, които комунистите са похитили за своите цели.
5. Стратегията „Разделяй и владей“
Комунистическият призрак третира хората според техните различни характеристики и мотивация. Той отнема живота на едни и се възползва от алчността на други. Може да задейства човешкия идеализъм и емоция, може да индоктринира отделни хора да бъдат пешки на революцията и недоволството.
Елиминиране на достойните
Някои хора са по-мъдри и възприемчиви от други. Някои са по-близо до божественото и не се поддават на дяволските трикове. В държави с дълга и богата история е трудно да се намерят хора, които ще се примирят с измамата. Комунистическият призрак не се колебае да ликвидира физически определени членове от обществото, които ясно виждат конспирациите му и са достатъчно смели да му се противопоставят. Призракът не е спрял да измисля политически кампании, религиозни преследвания, показни съдебни процеси и атентати.
В Китай, където има петхилядолетна, вдъхновена от божественото цивилизация, ККП можеше да разруши културния порядък само като започне серия от политически кампании и убие десетки милиони китайци. И обръща специално внимание на убийствата на академиците, на обществения елит и на последователите на духовни практики, защото те служат като пазители на традиционната китайска култура.
Елитите на всички нации и индустриални държави поемат по демоничен път, тъй като призракът познава интересите им и ги възнаграждава с власт в зависимост от това колко се придържат към неговия дневен ред. На търсещите слава и влияние призракът предлага добро име и власт. За алчните урежда печалба. Той възпламенява егото на арогантните и поддържа блаженството на невежите. Талантливите биват изкушавани чрез наука, материализъм и неограничена свобода на изразяване. Хората с големи амбиции и добри намерения виждат идеалите си осъществени, което ги кара да чувстват топлите лъчи на постигнатите цели чрез назначаването им на президентски и премиерски постове, членове на различни тинк-танк организации, законодатели, администратори, високопоставени банкери, професори, експерти, Нобелови лауреати и подобни с висок социален статус, политическо влияние и завидно финансово състояние. След постигане на обществените им цели, те са присъединени, всеки според собствените му обстоятелства. Мнозина са станали невежи агенти на призрака, или, по думите на Ленин, „полезни идиоти“.
Првръщане на хората в невежи индивиди
Комунистическата идеология манипулира общественото мнение чрез вкарване на маловажни теми в обществения дневен ред, заблуждаване на хората чрез изкривена образователна система и контрол върху масмедиите. Тя използва чувството за сигурност на хората и повърхностните им интереси, за да ги накара да мислят само за моментните си интереси, за вулгарни забавления, за спортни надпревари, за клюки за обществени личности и за плътски желания. В същото време политиците обръщат внимание само на най-ниските общи интереси, за да подкопаят бдителността и оценката на избирателите, и така да си спечелят електорат.
В тоталитарните комунистически режими на хората не е позволено дори да се докосват до политиката. В демократичните държави хората, загрижени за общото благо, са подведени да се занимават с дребнотемия като правата на транссексуалните, чрез следване на основното стратегическо правило от древната китайска военна история: “Да напредваш по скрит път, докато за пред хората поправяш дървените мостчета“. Сензационни новини и социални клюки, и дори терористични атаки и войни са аранжирани, за да се прикрие крайната цел на комунизма.
Обществеността е индоктринирана със съвременния манталитет и мобилизирана да надвие над малцинството, което стриктно се придържа към традициите. Интелектуалците не спират да критикуват културите на отделните народи, създавайки тесногръди предубеждения сред своите неспособни да различават детайли аудитории. Критичното и креативно мислене се използва, за да бъде настроено по-младото поколение срещу авторитетите, за да не може да възприемат знанието и мъдростта на традиционната култура.
В комунистическите държави, след като носителите на традиционната култура са изклани, останалата част от населението е индоктринирана да участва в революцията. След като ККП взема властта, са ѝ нужни 25 години, за да отгледа поколение „вълчета“, пораснали при комунизма и приучени да мразят и убиват „враговете на народа“. Те са поощрявани да бият, чупят, ограбват и горят всичко поред.
ККП активно култивира страстта да се убива. По време на културната революция гимназистите ентусиазирано пребиват своите учители до смърт в идеологическия поход на Мао. Днес интернет тролове, познати като „Армията за 50 цента“ наводняват световната мрежа с постове за бой и убийства, като “Да си върнем островите Дяою, дори това да разруши Китай“ и „По-скоро нека Китай да се превърне в гробище, отколкото да оставим жив дори един японец.”
На запад комунистическите партии се гордеят с Френската революция и Парижката комуна. Всяка революция и метеж се извършват от тълпи без скрупули, без срам и без съчувствие.
Разделение на обществото
Днес по-възрастните поколения са маргинализирани и премахвани от обществото с бърза скорост. На младите хора се дават все повече права, политическа власт и привилегии, а възрастните губят своите позиции на авторитет и престиж, което ускорява скъсването на човечеството с традициите. Съвременната литература, изкуства и попкултура всички са насочени към вкуса и ценностите на младите, които са под натиск да следват постоянно променящи се тенденции, за да не бъдат осмивани от връстниците си.
Бързият научен и технологичен прогрес прави по-възрастните неспособни да се пригодят към появяващите се в резултат от него масови социални промени. Трансформацията на градовете и селата, в съчетание с масовата миграция, отчуждават по-възрастните и ги отдалечават от настоящето. Мъчителната безпомощност на самотата им се увеличава от реалността на модерния живот, където младите са постоянно в състояние на професионално и социално съревнование, и нямат свободно време за своите родители и възрастни роднини.
В традиционното човешко общество хората си помагат едни на други. Когато има конфликти, религията, моралът, законите и фолклорните обичаи помагат за намиране на решение и сътрудничество. Общество със силни връзки няма как да се разпадне отведнъж. То трябва да бъде разделено на отделни частици, прекъсвайки традицонните връзки между хората и отчуждавайки ги едни от други.
Всички измерими стандарти се използват за разделяне на обществото на съперничещи си групи и създаване на омраза и борба между тях. Социална класа, пол, раса, етническа принадлежност и религия – всички служат като основа за разделения. Комунизмът и други идеологии, повлияни от призрака, засилват враждебността между буржоазията и пролетариата, между управлявани и управляващи, прогресивни и „регресивни“, либерали и консерватори – и всичко това, докато правителствата разширяват правомощията си, за да създадат тоталитарна държава, която никой не може да спре.
6. Измама и отбрана
Комунистическият призрак се прикрива много добре. Трудно е да се проумее скалата на измамите му, създадена чрез обширен кръг от стратегии, от напълно скрити до съвсем открити.
Най-дяволските схеми на призрака се разиграват пред очите на обществото и се представят за разумни и законни. Те са толкова обширни, че е трудно да бъде разпозната истинската им същност. Понякога определени аспекти от дневния ред на призрака се разкриват, но само за да отклонят вниманието и обществения интерес от по-голямата конспирация. Например по време на Студената война светът е разделен на два политически и военни лагера. И докато социалните системи изглеждат съвършено противоположни, от двете страни се случват едни и същи демонични процеси, но под различни форми. Много западни комунисти, социалисти, фабианци, либерали и прогресивни отричат модела на СССР и КНР, но усилията им водят обществото към социална структура, не по-различна от тази на Китай и Съветския съюз. Казано просто, комунистическият призрак използва тоталитаризма на Изток, за да отклони вниманието от активното си проникване на Запад.
Онези, които се осмеляват да разобличат игрите на призрака, се заклеймяват като „любители на конспирации“, „екстремисти“, „крайнодесни“, „стари десни“, „сексисти“, „расисти“, „войнолюбци“, „фанатици“, „нацисти“, „фашисти“ и с други обидни квалификации, с цел да бъдат изолирани и маргинализирани от академичните среди и широката общественост. Те са сведени само до обекти на присмех и страх и идеите им не могат да спечелят публика и да упражняват влияние. Едновременно с това хората се настройват да мразят определени групи хора или личности, включително и на етническа основа, като по този начин вниманието се отклонява от основното зло, което е комунистическият призрак.
Не е възможно цялото човечество да бъде обхванато от измамите на призрака. Но комунизмът в многобройните му форми влияе на повечето хора по света, както и на техните лидери. Няма да е преувеличено, ако кажем, че призракът на комунизма управлява нашия свят. С оглед на вече описаните генерални стратегии следващите глави проследяват точно как започва управлението на призрака и какво трябва да направи човечеството, за да избегне финалното си унищожение от неговите ръце.