24 май е един от най-тачените български празници, отбелязван още от началото на XIX век. На този ден българите по света почитат делото на светите братя Кирил и Методий, както и значението на българската просвета, култура и книжовност. Празникът е свързан и със създаването на кирилицата в Преславската книжовна школа – принос, който поставя България сред духовните центрове на Европа.
Още с идването на учениците на Кирил и Методий в България през 886 г. двамата братя са възприети като велики християнски просветители и равноапостоли. Макар през вековете българската държава да изчезва от политическата карта, духовното и културното влияние на България остава живо. Именно затова акад. Дмитрий Лихачов нарича България „Държавата на духа“, а редица чуждестранни учени подчертават, че българската култура е сред най-древните и значими в Европа.
Първото организирано честване на Кирил и Методий през Възраждането се смята, че е проведено на 11 май 1851 г. в Пловдив по инициатива на Найден Геров. Датата е избрана, защото тогава църквата почита двамата светци. Постепенно празникът започва да се отбелязва и в други български градове – Шумен, Лом, Варна, Скопие и София, превръщайки се в символ на националната идентичност и уважението към знанието и културата.
По време на борбите за църковна независимост делото на Кирил и Методий вдъхновява българите в стремежа им към духовна и национална самостоятелност. След Освобождението празникът се утвърждава като училищен и общонароден. След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. той започва да се чества официално на 24 май, докато църквата продължава да отбелязва паметта на светите братя на 11 май.
През 1990 г. 24 май е обявен за официален празник на Република България. По-късно, през 2020 г., Народното събрание приема новото официално наименование: „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“.
Особено място в празника заема химнът „Върви, народе възродени“. Текстът е написан от Стоян Михайловски през 1892 г., а музиката създава Панайот Пипков през 1901 г. Днес песента звучи във всички български училища и се е превърнала в символ на духовността и образованието.
Празникът се чества не само в България, но и в други славянски страни като Русия, Северна Македония и Чехия. Всяка година българска делегация посещава Рим, където в църквата „Сан Клементе“ се намира гробът на св. Кирил.
24 май остава един наистина уникален празник – ден на буквите, знанието и културата, който обединява българите и напомня за огромния принос на България към европейската цивилизация.
Честит празник!
Икона на Св. св. Кирил и Методий, 1861 г. от сградата на българската църква и първото българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Букурещ, открити на 11 май 1869 г.
Експонат в постоянната експозиция „Българските земи под османска власт, XV – XIX век“ в зала № 4 на НИМ
