Основателят на Фалун Гонг разказва за това как напътства хората в духовната практика, за първите дни в Китай и за ролята си в „Шен Юн“
Преди две десетилетия на един горист планински хребет в щата Ню Йорк имало само малка къщичка и една голяма мечта.
Сега в местността, известна като Dragon Springs, се намират кампуса и централата на Shen Yun Performing Arts – компания за класически китайски танци, която всяка година изнася представления пред световна публика от над един милион души, възраждайки Китай, съществувал преди комунизма.
Зад усилията им да създадат елитната компания за сценични изкуства, която се е превърнала в културна сила, изнасяща представления на най-известните места в света, стои вярата им във Фалун Гонг.
Ли Хонгджъ е основател на Фалун Гонг – духовна практика, която става толкова популярна в контролирания от комунистите Китай, че режимът се опитва да я изкорени от 1999 г. насам. В отговор на това практикуващите Фалун Гонг полагат непрестанни усилия в Китай и в чужбина, за да повишат осведомеността за преследването, включително чрез културни и религиозни организации с нестопанска цел като „Шен Юн“.
Сега г-н Ли проектира костюми за „Шен Юн“, пише текстове, композира музика и отговаря за цялостната артистична визия на спектакъла, за да помогне за съживяването на пет хилядолетната традиционна китайска култура, която е почти изгубена в Китай. „Шен Юн“ представя и съвременната жестокост на комунистическия режим.
Когато в края на 90-те години на ХХ век ККП се обръща срещу Фалун Гонг, Ли Хонгджъ е обект на мащабни клеветнически кампании в Китай, целящи да настроят обществеността срещу него и популярната практика. В Съединените щати, където той и много практикуващи Фалун Гонг намират убежище, атаките от Китайската комунистическа партия (ККП) продължават и до днес, използвайки някои западни медии.
Водеща роля в това отношение има вестник „Ню Йорк Таймс“, който през последните месеци неколкократно атакува Фалун Гонг и „Шен Юн“. В една от последните статии се обръща внимание на финансовия капитал на „Шен Юн“ и се спекулира, без доказателства, че той е в полза на Ли.
В отговор на обвиненията г-н Ли заяви, че не участва във финансовите въпроси на „Шен Юн“ и не получава възнаграждение за ролята си на артистичен директор на компанията.
„Никой не ми дава и цент, не ми се плаща“, заяви г-н Ли в рядко интервю, което даде в Dragon Springs за Sound of Hope Radio, китайскоезична радио мрежа с нестопанска цел.
Г-н Ли каза, че вниманието му е насочено към духовното издигане на практикуващите Фалун Гонг, включително на тези, които са създали компании в САЩ като част от усилията си да се противопоставят на преследването.
Сред организациите са вестници като The Epoch Times, телевизионни станции като NTD News, радио мрежи като Sound of Hope, уебсайтове, инструменти за заобикаляне на интернет блокадата и училища.
Въпреки че учредители на тези компании са практикуващи Фалун Гонг, г-н Ли казва, че не участва в тях, освен че призовава практикуващите да издигнат характера си чрез духовна практика.
„Техните операции, персонал и финанси не са нещо, в което се намесвам, така че всъщност не знам как се управляват“, казва той.
„Трябва да им позволя да вървят по собствения си път; това е част от тяхното духовно пътуване. Ако продължавам да се намесвам, това е все едно да разрушавам мостовете и пътищата по техния път. Така че не управлявам нито едно от тези неща – фокусът ми е единствено върху духовната практика на практикуващите.“
Г-н Ли се гордее с пестеливия си характер. Тази добродетел е отвела „Шен Юн“ далеч от трудните години и е позволила на компанията да достигне глобално влияние. Но никой не знае за дългия списък разходи, които трябва да се плащат всеки ден: за обучение на нови таланти, скъпо оборудване, изработване на нови костюми всяка година и изплащане на заплати.
Тези високи разходи са една от причините „Шен Юн“ да поддържа парични резерви, казва президентът на компанията Джоу Ю.
Пандемията COVID-19 ги е научила да бъдат финансово подготвени за всякакви извънредни ситуации; те успяват да се задържат на повърхността по време на пандемията и да запазят целия си персонал, въпреки че в продължение на година и половина не изнасят представления. Компанията потвърждава, че е подготвена да реагира по същия начин, ако отново се наложи.
Средствата служат и за друга важна цел: „да се подготвим за времето, когато „Шен Юн“ ще може да отиде в Китай, когато в страната настъпят промени“, казва Джоу. „В момента се подготвяме за представления в Китай, като обучаваме таланти и спестяваме финанси.“
Комунистически Китай все още е враждебно настроен към „Шен Юн“. Мечтата на компанията обаче е да върне традиционната култура на Китай обратно в родината ѝ.
Началото
Когато през 1992 г. г-н Ли представя Фалун Гонг на обществеността, Китай преживява голяма промяна. Атеистичните комунистически идеали на партията и поредицата от смъртоносни политически кампании – от продължилата десетилетие Културна революция до клането на площад „Тиенанмън“ – са разтърсили китайския народ до основи.
Чигонг – древните енергийни упражнения, които обединяват позите на тялото и съзнанието, се появяват, за да запълнят духовната празнина в населението, което в продължение на хиляди години е основавало вярванията си на будизма, даоизма и конфуцианството.
На един семинар през 1992 г. в североизточния китайски град Чанчун 40-годишният г-н Ли трогва присъстващите, като обяснява на прост разговорен език дълбоки духовни принципи, които дълго време са обърквали дори пламенните ентусиасти на чигонг обществото. Скоро те наемат зали за него, желаейки да го чуят да говори по-задълбочено и в по-официална обстановка.
През следващите две години г-н Ли изнася 54 семинара в цялата страна, всеки от които продължава средно по девет дни. Посещават ги около 60 000 души. Тези участници предават практиката на приятели и роднини; приятелите и роднините я предават по-нататък и тя бързо се разпространява из цялата страна, от човек на човек.
Истинност, доброта и търпение са водещите принципи на Фалун Гонг, който включва и набор от медитативни упражнения. Практикуващите се учат да прилагат тези прости концепции във всички аспекти на живота си, за да подобрят характера си. Това се описва като тяхно лично усъвършенстване.
През 1994 г. Дзин Чънцюен посещава една от последните серии лекции в родната си провинция Дзилин. Тогава Дзин е на 20 години. Спомня си, че бил поразен от думите на г-н Ли, че „материята и мислите са едно и също нещо“. Сторило му се логично, че подобряването на вътрешната същност може да доведе до физически ползи.
„Това е като да се отворя към един различен свят“, каза той пред The Epoch Times.
„Влиянието ви в Китай е твърде голямо“
Непретенциозен, точен, търпелив – това са думите, с които няколко от присъстващите на лекцията описват г-н Ли пред The Epoch Times.
Пътуването из цял Китай, за да изнася лекции, било далеч от комфортния живот. Дългогодишният асистент-доброволец Ми Жуейдзин си спомня, че по дрехите и обувките на г-н Ли имало следи от износване, а Йе Хао, пенсиониран полицейски служител и ученик, който пътувал с г-н Ли, казва, че г-н Ли перял дрехите си на ръка всяка вечер.
Той си спомня, че храната им по време на тези пътувания често е била рамен, гарнирана с най-евтиния вид колбас.
Билетите за лекциите се разпродавали бързо, а стадионите понякога отваряли допълнително пространство, за да поберат желаещите.
Независимо от признанието, г-н Ли взимал ниска входна такса от няколко десетки юана, по-малко от 10 долара за нови ученици и половин цена за повторни посетители, което едва покривало разходите. Акцентът не бил върху печеленето на пари, а върху усъвършенстването на характера. Посетителите го приемали присърце и културата в рамките на лекциите бързо се преобразявала. След първия ден мнозина спирали да се съревновават за местата на първия ред. Хората се отказвали от билетите си или отстъпвали най-добрите места в полза на посетителите, които идвали за първи път; изгубени бижута или портфейли били връщани на служителите, които с помощта на високоговорител откривали собствениците им.
Поредицата от лекции в крайна сметка е издадена в книгата „Джуан Фалун“ („Въртене на колелото на закона“), която се превръща в основния текст на Фалун Гонг. Книгата многократно попада в списъка на бестселърите в Пекин. Китайското посолство във Франция кани г-н Ли в Париж през 1995 г. за първата му лекция в чужбина. А китайските държавни медии популяризират лечебния ефект на Фалун Гонг и как практикуващите са издигнали обществото.
По официални данни в края на 90-те години броят на практикуващите Фалун Гонг в Китай е между 70 и 100 милиона души.
Висшите служители на ККП забелязват нарастващата популярност на Фалун Гонг с безпокойство.
През 1996 г. директорка на отдел в Държавния съвет кани г-н Ли да вечеря с нея.
„По онова време хора, които се надяваха да бъдат излекувани, често искаха да ме почерпят храна“, казва г-н Ли в интервюто. „След като седнахме, служителката беше пряма с мен и каза: „Учителю Ли, вашето влияние в Китай е станало твърде голямо. Трябва да напуснете страната.“
Познавайки добре историята и атеистичния характер на ККП и осъзнавайки подразбиращата се заплаха, за да запази безопасността на практикуващите, той подава молба за приоритетна виза поради изключителни способности и през 1998 г. емигрира в Съединените щати.
В рамките на една година китайският режим започва тотална кампания за смазване на Фалун Гонг, като затваря практикуващите в трудови лагери, психиатрични заведения и затвори в опит да ги принуди да се откажат от вярата си.
В същото време китайски шпиони преследват г-н Ли в Съединените щати. Той прекарва приблизително една година на път, като постоянно се мести, за да не могат да го открият.
В крайна сметка няколко практикуващи Фалун Гонг купуват и даряват парче земя в северната част на щата Ню Йорк. Там група доброволци старателно изграждат Dragon springs – комплекс, проектиран в архитектурния стил на древната китайска династия Тан, и седалище на „Шен Юн“.
Постепенно общността се разраства и се превръща в убежище за хора, бягащи от жестокостта в комунистически Китай. Деца, които са загубили родителите си при изтезания в Китай, стават едни от първите изпълнители на „Шен Юн“.
„Ние, практикуващите Фалун Гонг, по същество сме бежанци в Съединените щати“, казва Джоу. Докато други артистични групи могат да разчитат в голяма степен на корпоративни дарения или държавно финансиране, „Шен Юн“ трябва да разчита на себе си.
„Големите американски компании, страхувайки се от ККП, също се въздържат да ни спонсорират. Ние оцеляваме в предизвикателствата със собствени усилия“, казва Джоу.
Китайските официални лица постоянно се опитват да заглушат Фалун Гонг и да възпрепятстват представленията на „Шен Юн“ в световен мащаб, като заплашват и сплашват театри, спонсори, правителствени представители и всякакви други структури, работещи с „Шен Юн“.
Гумите на автобусите за турнета на „Шен Юн“ са били нарязвани, а компанията редовно получава смъртни заплахи, заплахи за бомба и заплахи за масова стрелба, които са проследени от американските власти до Китай. Компанията документира тези инциденти на своя уебсайт, в раздел, наречен „Предизвикателства, пред които сме изправени“.
През 2022 г. китайският лидер Си Дзинпин ескалира тази саботажна кампания до ново ниво, като инструктира свои агенти да разпространяват дезинформация чрез западните медии и социалните мрежи и да манипулират съдебната система на САЩ срещу Фалун Гонг. Подробности за тайната среща от 2022 г. бяха съобщени за първи път от The Epoch Times през декември и бяха предоставени от Юан Хонбин, китайски учен юрист, живеещ в изгнание в Австралия, който поддържа връзки във висшите политически кръгове на китайския режим.
Въпреки продължаващите атаки и репресии „Шен Юн“ заявява, че остава отдадена на мисията си: „да покаже красотата, величието и духовността на петхиляди-годишната китайска цивилизация“.
„Шен Юн“ играе роля в усилията за „даване на гласност на историите на жертвите“ и спасяване на човешки животи, се казва в изявление на компанията.
„Ние ценим тази страна и сме благодарни за свободата, която тя ни предоставя“.
По материала работи и Алън Дзън – главен редактор на Sound of Hope Radio, радио мрежа на китайски език, водещ на предаване в YouTube и колумнист в The Epoch Times.
