|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Американец преобразява излязъл от експлоатация самолет, в който живее на плаж в джунглата – вижте отвътре
Това е самолет, който не става за нищо – изгнил на летището, седи нежелан от собственика си и му причинява само главоболия.
Тъй като се опасява, че 59-годишният изведен от експлоатация Боинг 727 може да бъде използван от терористи, той го продава за 1 долар, след което той се превръща в апартамент на брега на морето в джунглата с изглед към водата.
До тази продажба самолетът стои паркиран между двете писти на международното летище „Хуан Сантамария“ в Коста Рика, където в продължение на повече от 15 години разглобеният алуминиев планер е използван за симулирани пожарни учения с горящи гумени гуми, заместващи пожари с реактивно гориво.
Летището изглежда не знае и не се интересуваше от самоличността на собственика, който се оказва индиец, живеещ в Ню Йорк.
Преди него Боингът за първи път е бил собственост на South Africa Airways през 1965 г. и е държан до 1980 г., преди да бъде продаден на Avianca, националния авиопревозвач на Колумбия. В крайна сметка попада в ръцете на гореспоменатия собственик от Ню Йорк. Около 2001 г. той започва да се притеснява, когато по това време тероризмът поразява САЩ и започва да вилнее навсякъде.
Той се опасява, че терористите могат да „използват катастрофиралия самолет като място за терористична атака“, казва пред The Epoch Times Алън Темпълтън, човекът, който купува самолета от собственика. „Беше доста лесно да се скриеш там и да извършиш някаква терористична атака на летището“.
През 2006 г. собственикът с радост продава самолета на 69-годишния Темпълтън, който управлява хотел „Коста Верде“ в Мануел Антонио, като му го дава на безценица, но предлага разписка за 1 долар.
На летището Темпълтън разглобява самолета и го разделя на огромни цилиндрични парчета, след което го изпраща парче по парче с огромен камион, като след това вдига всяко парче с кран в имота си, за да го сглоби отново. Идеята му е да го преустрои в апартамент към своите хотели в Коста Рика – начинание, което ще му струва стотици хиляди долари.
Когато през 2008 г. работата е завършена и първите му гости пристигат в апартамента му Боинг 727 „балдахин в джунглата“, Темпълтън се притеснява, че може да не са доволни. Опасенията му се оказват неоснователни: „Всички са много щастливи. Много им харесва“, казва той. „Местоположението е перфектно.“
Върхът на самолета се извисява на фона на светлото небе, заобиколен от джунгла от всички страни. Огромният му корпус се държи от три големи постамента от излят бетон, които го поддържат на мястото, където би трябвало да са колесниците.
Удивително и може би донякъде обезпокоително е, че големият алуминиев цилиндър просто си почива там и не е вграден. Той е прикован към бетона „като диво животно“, казва собственикът.
Около 200 стъпала на зиг-заг се изкачват до очарователна тераса от тиково дърво, където са крилата. Големият наклонен покрив осигурява много сянка. Джунглата е оживена от викове, лай, крясъци и маймуни. Много маймуни.
Усещането е за уютна къщичка на дърво. Само че по-голяма.
Вътре в самолета е изненадващо просторно, съвсем различно от това, което бихте очаквали от типичните пътувания със самолет.
В този самолетен апартамент няма дискомфорт.
Пространството в купето се дължи на гениалната му реконструкция.
Мястото вътре е доста по-ниско от старата пилотска кабина – това е самата основа на долното ниво, в багажното отделение, в което се е изнасял багажът. Благодарение на това допълнително пространство таваните са високи 3 м. Пътуването със самолет изведнъж изглежда много по-луксозно.
Темпълтън казва, че в пилотската кабина няма седалки, „затова донесох от Аржентина няколко седалки от 737, които са абсолютно същите“.
Гостите могат да се настанят на мястото, където седят пилотът или вторият пилот, и да се любуват на маймуните навън.
Когато крилата на самолета били демонтирани, за да се монтират на друг самолет 727, и останали две големи, безполезни части, Темпълтън се сетил да монтира балкони, които много добре се вписват в спиращата дъха гледка към Коста Рика.
Дори прозорците с илюминатори не са оригинални – първоначално не е имало, но той закупил такива, за да придадат на апартамента усещането за истинско пътуване със самолет. Приятно допълнение е монтираното под пилотската кабина шаси за кацане.
Две спални с топли дървени стени посрещат гостите. Кухнята е разположена в здравата надстройка на самолета – напречната част на самолета, където крилата се съединяват с фюзелажа. Банята е вместена в опашката.
Повечето от стотиците гости, които идват всяка година, са американски семейства – вероятно защото американските визи се получават много трудно за Коста Рика. Американският регион също така традиционно е бил изключително скъп за посещение, докато правителствените регулации не отпадат и свободната конкуренция не отваря полетите на авиокомпаниите.
Някои пътници са оставали тук, за да създават съдържание в социалните медии, което е донесло на Темпълтън много главоболия. Туристи с дронове са се качвали на покрива му, а инфлуенсъри са твърдели, че апартаментът е техен собствен, построен от собствените им ръце.
„Поставихме табели: „Забранено качването на покрива“, но не сме поставили никакви препятствия или нещо друго“, казва той. „Но поне ако някой падне или реши да се самоубие, няма да могат да ни кажат, че не сме им казали“.
„Искаха да си присвоят моя проект, за да могат да привлекат вниманието към себе си, може би дори да продават недвижими имоти или нещо подобно.“
Темпълтън се премества в Коста Рика през 1979 г. Занимава се с колекциониране на монети, а по-късно с фермерство и износ на екзотични растения. Това прераства в бизнес с 200 служители, докато не продава фермата си през 2000 г., за да открие хотела, към който сега се намира и неговият Боинг.
Вдъхновението му за авиацията?
Идеята за Боинга той открива във Форбс.
„Публикуваха статия за човек в Тенеси, който вземал стари самолети 727“, казва той. „Именно от там получих вдъхновението“.
Темпълтън, който е родом от Кънектикът, се влюбва в Коста Рика през 20-те си години, докато служи в Американския корпус на мира, и винаги е бил целеустремен, превръщайки мечтите си в реалност.
„Отворих хотела си през 1988 г. с три стаи“, казва той, след което се разрасна до 50 стаи, а след това добавих и самолета. „Това е, което обичам да правя. Аз съм предприемач. Обичам да изграждам проекти, а предпочитаното от мен място е джунглата“.
