Целта не е да се приведат религиите в съответствие с китайските принципи, а самите религиите да се подкопаят, принуждавайки ги да се придържат към марксистките доктрини на режима, твърдят анализатори
Според конституцията на китайския режим гражданите на Китай се ползват с пълна религиозна свобода.
Въпреки това, политиките, създадени от Китайската комунистическа партия (ККП) през последните години, разкриват начертаната цел не само да се контролират религиите, но и да се модифицират, за да отговарят на марксистките принципи на режима.
Анализатори и бивши американски правителствени служители заявиха пред The Epoch Times, че това се прави чрез политика, наречена „синификация„, прилагана в цялата страна спрямо религиите в Китай.
„Използването на думата „синификация“ всъщност е измама на ККП“, казва пред The Epoch Times Масимо Интровийн, италиански социолог на религиите, основател на Центъра за изследване на новите религии и главен редактор на Bitter Winter, онлайн списание, което разкрива религиозното преследване в Китай.
„Историците и мисионерите измислиха думата „синификация“, за да обозначат адаптирането на външните форми на религията към китайската култура. Йезуитите започват да „синифицират“ християнството през XVI век. Думата се използва от ККП с напълно различно значение. За тях „синификация“ означава адаптиране на религията към марксизма и идеологията на ККП“.
В публикувания през септември доклад на Комисията на Съединените щати за международна религиозна свобода (USCIRF) се обръща внимание на проблема, като подробно се описва как режимът подкопава религиите чрез тази „принудителна религиозна политика“, която „фундаментално трансформира религиозната среда в Китай“.
В доклада на USCIRF подробно се описват твърденията, че чрез „синификацията“ партията се е намесвала пряко в религиозните дела, включително е разпореждала премахването на кръстове от църкви, затваряла е или е разрушавала места за поклонение, хвърляла е в затвора и е убивала практикуващи и дори се е опитвала да диктува кой да бъде превъплъщението на следващия религиозен водач на тибетския будизъм.
Джош Депенброк, ръководител на отдела за връзки с обществеността на Global Christian Relief – институт, който осъжда преследването на християни по света – посочва, че целта на режима с тази политика е да засили контрола си върху религиозните групи.
„Целта на „синификацията“ на религиите е да се гарантира, че всички религиозни практики, доктрини и ръководства са под контрола и влиянието на партията.“
Политиката, прилагана от режима, се отнася най-вече до трансформирането на петте „одобрени“ от режима области – протестантско християнство, католицизъм, будизъм, ислям и даоизъм – така че според ККП те да съответстват на „патриотичните ценности“.
На конференции през 2015 г. и 2016 г. китайският лидер Си Дзинпин подчертава, че религиите трябва да се ръководят от синификацията, за да се „адаптират към социалистическото общество“.
Интровийне посочва, че целта на синификацията не е да приведе религиите в съответствие с китайските принципи, а да подкопае религиите, като ги принуди да се придържат към марксистките доктрини на режима.
„Доказателство за това е, че се провежда кампания, наречена „синификация на даоизма“. Даоизмът е квинтесенция на китайската религия. Ако „синификация“ означаваше адаптиране към китайската култура, идеята, че даоизмът се нуждае от синизиране, би била просто смешна. Даоизмът е китайска култура. Но ако „синификация“ за ККП означава религията да бъде напълно подчинена на марксизма и мисълта на Си Дзинпин, тогава дори „синификацията“ на даоизма има смисъл.“
Историческите данни показват, че преследването на религиите е постоянна величина в страната, откакто Китайската комунистическа партия поема ръководството през 1949 г. За експертите „синификацията“ изважда наяве нова форма на унищожаване на вярата, която може да бъде използвана от режима, за да прикрие преследването на вярващите в страната.
„Смятам, че „синификацията“ се различава от други преследвания по това, че не е открито усилие за прекратяване на практикуването на нещо, наречено християнство в Китай, а по-скоро усилие за кооптиране и пресъздаване на псевдохристиянство, което е приемливо за и служи на интересите на Китайската комунистическа партия“, казва пред The Epoch Times Тод Нетълтън, водещ в радио „Гласът на мъчениците“ (The Voice of the Martyrs Radio) – международна организация с нестопанска цел, която защитава човешките права на преследваните християни.
Според Нетълтън това позволява на китайското правителство да покаже на света фасада на религиозна свобода, „като същевременно дава на партията контрол върху това, което хората учат в църквите“.
Политики на синификация
За да се гарантира, че петте „одобрени“ религии са приведени в съответствие с партийните разпоредби, всяка от тях се администрира от своите съответни „патриотични религиозни асоциации“, които са пряко контролирани от партийни служители.
„Китайското правителство използва тежка ръка, когато се занимава с религиозни дейности. Всички религиозни групи трябва да се регистрират в одобрените от държавата организации, като например Тристранното патриотично движение за протестантските конгрегации и Китайската патриотична католическа асоциация за католиците, които след това се контролират от Департамента за работа на Обединения фронт“, казва Депенброк от организацията Глобалната християнска помощ (Global Christian Relief).
Отделът на Обединения работнически фронт (UFWD), който е един от основните органи, отговорни за прилагането и контрола на синификацията, е държавна агенция, която се отчита директно пред Централния комитет на комунистическата партия и отговаря за управлението на тези религиозни асоциации, както и за координацията на девет вътрешни служби, включително тези, които се занимават с етническите и религиозните въпроси.
През юни в Пекин се проведе важен семинар за „синификацията“ – на който присъстваха високопоставени ръководители по религиозните въпроси – и на който Ши Тайфън, ръководител на Отдела на обединения работнически фронт и член на Политбюро на ККП, заяви, че „синификацията“ на религията е единственият начин за активно насочване на религиите към адаптиране към социалистическото общество“.
Отделът на Обединения работнически фронт работи с партийни служители в различни региони и провежда срещи с ръководителите на патриотични асоциации, за да прилага новите политики, свързани със „синификацията“ на религиите, и да следи за спазването на партийните разпоредби.
През февруари беше въведена нова политика за управление на местата, използвани за религиозни дейности, която позволява на режима да одобрява и контролира откриването и управлението на религиозни места, както и това на техните религиозни лидери, и да гарантира, че идеологията на партията е интегрирана във всички религиозни дейности и учения.
Депенброк заяви: „Има нива на ограничения и надзор, за да се гарантира, че тези религиозни общности се привеждат в съответствие с политиките и убежденията на ККП.“
Чл. 7 и чл. 9 от Правилника за политиката за местата на провеждане на религиозни мероприятия гласят, че за да се открие религиозен обект, ръководителят на религиозните дейности трябва да „отговаря на изискванията на правилата и разпоредбите на националната религиозна група“ и да притежава „сертификат за религиозен персонал“, който се издава само от правителството. Това означава, че местата за богослужение не могат да бъдат открити без присъствието на лидер, който е одобрен, обучен и сертифициран от партията.
В допълнение към насоките за контрол, тези религиозни политики, прилагани от ККП, поставят значителен акцент върху политическата индоктринация, която под прикритието на насърчаване на патриотизма насърчава поклонението към партията, китайските лидери и нейните ценности на „социализъм с китайски характеристики“.
В чл. 40 от новата политика се посочва, че местата за религиозна дейност трябва да създадат образователна система за персонала и да организират групи за обучение по съдържание като „принципите и политиките на Китайската комунистическа партия и мисълта на Си Дзинпин за социализма с китайски характеристики за новата ера“.
„Говорейки за това, че режимът използва идеологическа индоктринация в религията, е абсолютно ясно. Има снимка на Си Дзинпин в предната част на църквата, по изискване на държавата. В онази епоха имаше снимка на Мао отпред“, казва Сам Браунбек, бивш посланик на Службата за международна религиозна свобода, пред The Epoch Times.
В доклада си Комисията на Съединените щати по международна религиозна свобода подчертава, че ККП е наредила изображенията на Исус Христос и Дева Мария да бъдат заменени със снимки на сегашното китайско ръководство, както и да се излагат партийни лозунги на религиозни места.
„Пасторите често са притискани или дори задължавани да насърчават внасянето на програмата на ККП в своите проповеди и учения, като насочват вниманието към лоялността към партията и отдалечават вниманието от духовните въпроси“, казва Депенброк.
Той добавя, че действията на режима напомнят, че ККП претендира за надмощие над религиите.
„ККП прави това, за да се увери, че религиите се подчиняват на нея. Това е напомняне, че в техните представи авторитетът им е по-висш от Исус, Мария или която и да е друга религиозна фигура. И това е част от по-широки усилия за ограничаване на растежа на религиозните общности – като домашните църкви, които режимът разглежда като заплаха за властта си.“
Подобни насоки за индоктринация бяха изтъкнати и през юли тази година, когато Отделът на Обединения работнически фронт проведе среща за популяризиране на нова кампания, наречена „Строго управление на религията“.
По време на събитието беше заявено, че „засилването на идеологическото и политическото ръководство за религиозните лидери и вярващите е от основно значение“ и че „подкрепата за религиозната общност трябва да включва строги образователни практики … засилване на идеологическото и политическото образование за култивиране на повече патриотични и религиозни таланти“.
През октомври свещеници, монахини и лидери на Католическата патриотична асоциация бяха водени на така наречената „Червена обиколка за изразяване на благодарност към партията“. Пътуването включваше посещения на обекти, които популяризират „постиженията на партията“ и „патриотични“ сесии, за да може асоциацията „твърдо да се придържа към посоката на „синификация“ на католицизма в нашата страна, да слуша партията, да изпитва благодарност към партията, да следва партията“.
Тази нова политика се прилага и сред мюсюлманите хуей и тибетските будисти.
„Тибетските монаси в Тибет насилствено издигат знамето и пеят китайския национален химн, преди да се молят сутрин“, казва пред The Epoch Times Шаде Дава, изследовател в Tibet Watch, базирана в Лондон организация с нестопанска цел, която следи за спазването на човешките права в Тибет.
Отстраняване на религиозни елементи – отзвук от миналото
„Културната революция в Китай беше преврат. Тя беше негодувание към посоката, в която се развиваше страната, и беше смъртоносна. Смятам, че има някои прилики между сегашната ситуация с религиозните репресии по времето на Мао. По време на Културната революция там отново имаше период на тежко религиозно потисничество“, каза посланик Браунбек, сравнявайки сегашните религиозни репресии в страната и периода на Културната революция от 1966 до 1976 г., водена от вече покойния китайски комунистически лидер Мао Дзедун.
Други също виждат паралел между сегашните и предишните репресии на ККП, тъй като преобразуването и унищожаването на културното наследство отново е политика.
Масимо Интровийн от Bitter Winter посочва, че „Синификацията е преди всичко визуална. Разрушават се архитектурни елементи, които показват религията на минувачите или не са „китайски“, като големи кръстове, мегастатуи на Буда или Гуанджин, минарета и куполи на джамии.“
Неотдавна важни ислямски символи в страната станаха обект на посегателство от страна на режима – като джамията в Шадиан – важен обект на културното наследство за мюсюлманите хуей. Преди това тя е била разрушена по време на Културната революция, по-късно е възстановена, а сега архитектурата ѝ е променена.
Руслан Юсупов, постдокторант в Обществото за хуманитарни науки към университета Корнел, предаде миналата година, че местните власти са затворили обекта, за да бъдат преустроени минаретата му в „китайски“ стил, а характерният за исляма купол е бил разрушен.
Отвъд религията, война срещу всяка вяра
Докато основните религии са подкопавани и принуждавани да се подчиняват на партийната линия, непризнатите от режима религиозни групи също са обект на мащабни преследвания.
През 2018 г. Китайската комунистическа партия актуализира разпоредбите си относно религиозните въпроси, като засили контрола върху петте „одобрени“ религии и предприе репресии срещу нерегламентираните вероизповедания.
„Целта на лидерите на Китайската комунистическа партия е контролът и те разглеждат всяка разрастваща се църква като пряка заплаха за техния контрол“, казва Нетълтън от радио „Гласът на мъчениците“.
Депенброк казва, че нерегистрираните групи са сплашвани, преследвани и наблюдавани, за да може режимът да потиска религиозното им поклонение.
Така наречените „домашни християни“ – които носят това име, защото се събират в домове или на частни места – са една от тези групи.
„ККП редовно смята домашните църкви, които не се подчиняват на Тристранното патриотично движение, за предатели на правителството и ги обозначава като незаконни религиозни организации“, казва Депенброк.
Нетълтън каза: „Изглежда, че всяка седмица има съобщения за закриване на църкви, за арестуване на пастори и за други преследвания на нашите китайски християни.“
Тод Нетълтън посочва като пример пастор Уанг И, който в момента е в затвора, след като е осъден на девет години за ръководене на нерегистрирана църква.
Уанг е един от лидерите на местната Църква на завета на ранния дъжд, която е преследвана от режима поне от 2018 г., когато църквата е затворена от китайското правителство. Уанг е осъден една година по-късно.
След затварянето ѝ членовете на църквата продължават да се събират, криейки се от режима.
Миналата година Bitter Winter съобщи, че полицейски служители са отишли в дома на Сяо Луобиао, заместник-дякон на църквата „Ранен дъжд“, като са се опитали да му попречат да присъства на богослуженията и дори са го заплашили да го арестуват.
Твърди се, че полицаите са казали на Сяо: „Неделното събрание на църквата „Ранен дъжд“ е незаконно събрание, нямаш право да ходиш!“.
Неотдавна едно от местата им за поклонение в Чънду, провинция Съчуан, беше нападнато от служители на режима по време на неделната служба, на която присъствали около 60 поклонници. Полицията обградила мястото на събитието и задържала четирима църковни водачи.
Според Депенброк „пасторът на църквата „Гуян Ливингстън“ в провинция Гуейджоу е арестуван от китайския режим и хвърлен в затвора за две години под предлог, че е „разкрил държавни тайни“. След като пасторът е арестуван, партията преследва други лидери в църквата, включително счетоводителя и старейшините. След това правителството конфискува сградата на църквата.“
Преследването на ККП обхваща и безброй други групи – от 1999 г. насам режимът е насочен по-специално към една от тях. В доклада си Отделът на Обединения работнически фронт изразява усилията на китайския режим да принуди практикуващите Фалун Гонг, китайско духовно учение, да се откажат от вярата си.
„Ако погледнете документите на китайското правителство относно това, се касае за „трансформация“. И това е нещо като термин от епохата на културната революция на маоистите. Но по същество това означава да се принудят хората да се откажат от вярата си и да се закълнат във вярност на комунистическата партия“, казва пред The Epoch Times Сара Кук, независим изследовател на Китай и автор на бюлетина China UnderReported. Кук добави, че „от самото начало на преследването на практикуващите Фалун Гонг от страна на Китайската комунистическа партия това е бил ключов приоритет“.
Фалун Гонг, известен също като Фалун Дафа, е древна китайска система за самоусъвършенстване, чието учение се основава на принципите истинност, доброта и търпение, като включва и 5 медитативни упражнения. Духовната практика започва да се разпространява публично сред обществеността в началото на 90-те години на миналия век. Заради моралните си учения и ползите за здравето дисциплината се разпространява бързо в цялата страна и през 1999 г. по официални данни на китайските власти Фалун Гонг практикуват между 70 и 100 милиона души. Опасявайки се от популярността на практиката и нейния акцент върху независимото мислене и морала, на 20 юли същата година режимът започва брутално преследване срещу групата в Китай. Бързо се появяват съобщения за отвличания и неоправомерни задържания, по време на които практикуващите са подлагани на изтезания, промиване на мозъци, сексуално насилие и други форми на преследване.
„Така че ККП инвестира много ресурси в опити да заличи практиката Фалун Гонг“, казва Кук за опитите на режима да накара практикуващите да се откажат от вярата си.
„На хартия това не звучи много зле. Но на практика е много брутално.“
Тя описва методите, използвани от ККП за провеждане на това „трансформиране“.
„Те използват комбинация от психологически натиск, включително опити за вербуване на членове на семейството, които да оказват натиск върху практикуващите Фалун Гонг, икономически стимули, като лишаване на хората от пенсии, ако не се откажат от Фалун Гонг, и психически тормоз.“
В допълнение към описаните злоупотреби, практикуващите Фалун Гонг са една от основните цели на насилственото отнемане на органи.
През 2019 г. независим международен трибунал в Лондон, Трибуналът за Китай, постанови, че в Китай, със съгласието на Китайската комунистическа партия, се извършва принудително отнемане на органи в значителен мащаб, като практикуващите Фалун Гонг са основните източници на органи.
Неотдавна първият известен оцелял от отнемането на органи от китайския режим, Чън Пей Мин, който избяга от Китай, излезе пред обществеността, за да разкаже историята си. Чън е практикуващ Фалун Гонг, който е осъден заради убежденията си и докато е в затвора, без негово съгласие са му отстранени част от белия и черния дроб.
Други международни организации, като Европейския парламент, също разкриха тази мрачна практика през последните няколко години.
Преди месеци Законът за защита на Фалун – законопроект, целящ да санкционира хората, участващи в принудителното отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг в Китай, беше приет от Камарата на представителите на САЩ. Съпътстващ законопроект е внесен в Сената на САЩ.
Кук заяви, че потенциалното въздействие на законопроекта не се ограничава само до Фалун Гонг, тъй като той е свързан „в по-широк план с въпроса за злоупотребите с трансплантации на органи в Китай“ и има за цел да санкционира лицата, замесени в медицински нарушения.
„Практикуващите Фалун Гонг са основна мишена на тези злоупотреби, но те не са единствените. Ето защо смятам, че приемането на законопроект като този, който не е просто резолюция, а всъщност ще бъде закон. … Той ще изисква от правителството на САЩ да предприеме определени действия. Това би могло да бъде важно както за вярващите във Фалун Гонг в Китай, така и за други религиозни вярващи.“
Използване на технологиите за преследване
За тези, които са избрали да изповядват вярата си по начин, който не е в съответствие със заповедите на режима, и които трябва да го правят скрито, натискът става още по-голям, тъй като партията усъвършенства технологичния си апарат за наблюдение.
Според доклад на Комисията на Съединените Щати по Международна религиозна свобода, публикуван по-рано тази година, китайските власти агресивно използват технологии като събиране на биометрични данни, лицево и гласово разпознаване и изкуствен интелект, за да се доберат към духовни групи като християни, практикуващи Фалун Гонг, уйгурски мюсюлмани и тибетски будисти.
През 2019 г. в доклад на Human Rights Watch изтъкнаха, че приложение за мобилни телефони се използва от властите в Синдзян за събиране на лична информация от уйгурските мюсюлмани и други мюсюлмански малцинства и записване на дейности, считани за подозрителни, с цел идентифициране на хора, считани за „проблемни“, които след това могат да бъдат разследвани и задържани в обширната мрежа от лагери за интерниране в региона.
Няколко западни държави са обвинили Китай, че използва тези лагери за произволно лишаване от свобода, изтезания и промиване на мозъци на повече от един милион уйгури.
Нетълтън изтъкна, че основната разлика между религиозното преследване, извършвано от режима, и това, което се случва другаде по света, е използването на модерни технологии за подробно наблюдение на населението.
„Мащабът на бюджета, технологичните средства и работната сила правят християнското преследване в Китай различно от това, с което се сблъскват християните в почти всички други страни“, каза той.
„Вярата ще оцелее“
Посланик Браунбек заяви, че вярва, че въпреки жестоките преследвания от страна на режима, опитите му да изкорени вярата на хората няма да успеят.
„Това няма да успее. Както съм го наричал и казвал много пъти, това е … войната на Китайската комунистическа партия срещу вярата. Това е война, която те няма да спечелят.“
„Интервюирах един човек от Фалун Гонг, единственият, когото съм срещал, който е оцелял след насилствено отнемане на органи. Той се присъединил към Фалун Гонг, защото му е дал надежда и го е излекувал от сърдечно заболяване, което е имал. А те са го били, правели всичко възможно, за да го накарат да се откаже от вярата си. И това само я е задълбочило“, казва Браунбек.
