130 години от рождението на Вадим Лазаркевич – художника-вълшебник

По-възрастното поколение в България помни красивите детски рисунки към приказките «Работна мецана» на Леда Милева, «Маскираната лисица» на Светослав Минков, към многобройните творби на Ран Босилек, «Веселите футболисти» на Димитър Стоевски. И още, и още… Зад този вълшебен свят от образи на приказни герои стои душата и ръката на Вадим Лазаркевич – бащата на детската илюстрация в България. Днес от неговото рождение се навършват 130 години.

Бащата на художника е генерал от руската армия, автор на учебни пособия по артилерия. Майка му е завършила Музикална консерватория в Киев. От нея Вадим наследява любовта към природата и таланта си на художник. Според семейната традиция Вадим завършва Втори Михайловски кадетски корпус в Петербург. Но кариерата на военен не го влече и той моли семейството си да прояви разбиране към желанието му да стане художник. И то е уважено. Вадим учи изобразително изкуство в Императорската художествена академия в Петербург, взима уроци и в частна школа. Прекъсва следването си заради Първата световна война. През 1915 г. е изпратен на фронта, където вече се сражават неговите брат и баща. А Вадим не само се сражава – той не спира да рисува. Военните му рисунки и до днес се пазят като реликва от семейството, но не са били показвани в изложба.

След трагедията на Първата световна война в Русия през 1917 г. революциите следват една след друга – Февруарската през 1917 г. сваля от престола император Николай Втори, Болшевишката през ноември (октомври по стар стил) дава началото на комунизма в Русия. Избухва гражданска война между белогвардейците и комунистите. Последен пада Крим и сражавалите се на страната на императора се пръсват из цяла Европа.

За семейство Лазаркевич трагедията е двойна – бащата Вадим Константинович с двамата си синове напускат Русия, а майката и сестрата остават. Семейството никога вече не се събира. Първоначално мъжете Лазаркевич се настаняват в Несебър. След това по-големият син Вадим заминава за София, където първоначално живее във вагоните, приготвени като подслон за белогвардейските бежанци.  

През 1920 г. е нает работи в издателство „Хемус“ като илюстратор на списания и книги за деца и възрастни.  Първата творба за деца, която илюстрира, е една приказка за списание „Светулка“. Канят го да работи и към списанията „Детска радост“ и „Детски живот“, където започва съвместното му творчество и голямо лично приятелство с писателя Ран Босилек.

Вадим Лазаркевич е илюстрирал книгите за деца от автори като Александър Пушкин, Вилхелм Хауф, Майн Рид, Ръдиард Киплинг, Ханс Кристиан Андерсен, Хенрик Сенкевич и др. Той е автор и на кориците на много книги за възрастни, на илюстрации за списания и учебници.

В интервю за в. «Литературен форум» от 2001 г. неговият син Вадим Лазаркевич си спомня: Баща ми имаше невероятна работоспособност, беше много жизнен. Дисциплината, придобита в кадетския корпус, му беше като втора природа. Сядаше и работеше много интензивно. Сътрудничеше на 35 детски издания, илюстрираше стотици книги за деца. Всичко ставаше някак си много бързо, някои илюстрации се раждаха пред очите ми. Той обичаше да се занимава с децата – аз сядах до него, а той си работеше. Най-важното – казваше той – е да си нарежеш картончетата, да си подготвиш хартията – това е половината работа. Набелязва с молив, после се явява перото, само една скица, която е основа, но не е нещо, което само перото ще повтори. Някои неща преработваше два, три, пет пъти.»

Комунизмът, от който мъжете от семейство Лазаркевич бягат през 1920 г., през 1944 г. все пак застига второто поколение в България. Семейството е обявено за «неблагонадеждно» и следено, но срещу него не са извършвани реални репресии. Вадим Лазаркевич умира през 1963 г., а семейството му запазва неговите рисунки като ценно семейно съкровище.  

През 2014 г. със съдействието на двете внучки на Вадим Лазаркевич в галерия «София прес» е открита изложба, на която са показани непонати до този момент илюстрации към «Фауст» на Гьоте, както и библейски сюжети.