Изследването на екипа на проф. Мартин Иванов поставя въпроса за ролята на Народния съд след 9 септември 1944 г. – възмездие или машина за политическо унищожение
При голям интерес и препълнена Аула на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 6 октомври беше представен вторият том на „Народният съд в България (1944–1945). Герои и антигерои“ – изследване на екип историци с ръководител проф. Мартин Иванов.
Мястото на представянето носи особена историческа символика – именно в Аулата е заседавал и е произнасял част от присъдите си т.нар. Народен съд – една от най-тежките страници от периода на установяването на комунистическата власт в България след 9 септември 1944 г.
Интересът към представянето беше толкова голям, че залата не успя да побере всички желаещи. Имаше множество правостоящи, а част от гражданите останаха отвън. Сред публиката имаше и много млади хора.
В събитието участваха президентът на България в периода 1997–2002 г. Петър Стоянов, ректорът на Нов български университет Пламен Дойнов и историкът Александър Стоянов.
Отвъд двете противоположни версии
Изследването стъпва върху голям масив от документи. По данни, представени от проф. Иванов пред БНР, е проучена информация за около 11 000 българи, преминали през Народния съд.
Според историка събраните материали очертават значително по-многопластова картина от двете противоположни представи, утвърдили се през десетилетията – за заслуженото наказание на виновните за престъпления преди 9 септември 1944 г., от една страна, и за унищожаването на цвета на българската нация, от друга.
Пред Faktor.bg проф. Иванов посочва, че данните позволяват сред подсъдимите да бъдат откроени три основни групи.
„Събраните от нас данни показват, че картината е по-многопластова. Без да претендираме, че можем да преразгледаме присъдите и да въздадем справедливост, все пак е ясно, че на подсъдимата скамейка са поставени три групи.“
Най-многобройната от тях включва представители на силовите структури на предишния режим – полиция, жандармерия и армия. Проф. Иванов не премълчава наличието сред тях на хора, извършвали тежки престъпления:
„Сред тях без съмнение има хора, които са извършвали чудовищните неща, за които слушахме тъй често преди 10 ноември, пък и след него“.
Втората група включва представители на националния и местния елит – политици, журналисти, писатели, художници, инженери и висши военни.
„Немалко от тях са наследници на заслужили родове от периода на Възраждането и на изграждането на новата българска държава. Малцина досега знаеха, че „Народният съд“ осъжда племенника на Левски, племенника на Иван Вазов, синовете на Райна княгиня, внука на Бачо Киро, съпруга на внучката на Баба Тонка… Все фигури, които и до днес красят с портретите си училища и държавни институции“, посочва проф. Иванов пред Faktor.bg.
Третата група според изследването включва хора, попаднали пред Народния съд вследствие на лични конфликти, натрупана вражда и завист.
„Хора, попаднали напълно случайно, защото са били по-успешни, по-заможни или просто са имали нещастието да живеят със завистливи приятели, близки, съседи…“, казва историкът.
Кои са съдиите
Сред съществените аспекти на изследването е и профилът на хората, включени в съдебните състави на Народния съд.
Пред Faktor.bg проф. Иванов цитира Директива №100 на Отечествения фронт, според която при подбора на т.нар. народни съдии те трябва да бъдат „преди всичко предани антифашисти, които са се борили или са готови да се борят срещу фашизма“.
Според неговия извод това показва политическата цел на институцията:
„Основната му задача, поставена от Комунистическата партия, е да се разправи веднъж и завинаги с политическата опозиция и с конкурентите за властта“.
Пред БНР историкът представя и данни от проучването на съдебните състави. По думите му близо 90% от съдиите са активни членове на Комунистическата партия, а над половината са в близко родство с хора, загинали в партизанската война.
Сред членовете на съдебните състави е имало и хора без юридическо образование – представители на различни професии, включително учители, шивачи и овчари. Според проф. Иванов тази професионална картина поставя въпроси за професионализма при произнасянето на присъдите.
Четири месеца за хиляди съдби
Друг важен акцент е скоростта, с която протичат процесите в България.
Проф. Иванов посочва пред БНР, че за разлика от държави в Централна Европа, където подобни следвоенни съдебни процеси продължават до 1952 г., Народният съд в България приключва дейността си в рамките на четири месеца – от декември 1944 до края на април 1945 г.
Историкът поставя българския случай и в контекста на следвоенното правосъдие в други европейски страни. По думите му в държави като Дания и Норвегия обвинения са повдигнати срещу десетки хиляди лица и са произнесени хиляди присъди, включително смъртни, но единици от тях са изпълнени.
За България проф. Иванов казва:
„И именно тази жестокост на българския „Народен съд“ е зашеметяваща. С уговорката, че разполагаме само с приблизителни числа за повечето от страните, включително и за България, можем обаче да кажем, че броят на изпълнените смъртни присъди у нас е приблизително равен или само малко по-малък от числото на всички подобни екзекуции в цялата останала Европа“.
История, която продължава да разделя
За проф. Иванов значението на изследването не се изчерпва с възстановяването на фактите за Народния съд. В интервюто пред БНР той определя темата като част от българската история, която продължава да разделя обществото, и призовава историческите проблеми да бъдат разглеждани отвъд утвърдените през годините клишета.
Историкът предупреждава и за опасността от идеята за политическа саморазправа – щом веднъж е отворена подобна „кутия на Пандора“, няма гаранция, че хората, които призовават за нов Народен съд, няма да се окажат сред неговите жертви.
Един от най-важните изводи, до които проф. Иванов достига след работата по проекта, е, че няма политическа кауза, която да оправдава изправянето на българи срещу българи. По думите му този урок на историята все още не е научен и съществува опасност обществото отново да бъде принудено да си го припомня.
Вторият том на „Народният съд в България (1944–1945). Герои и антигерои“ добавя нов документален пласт към изследването на един от най-тежките периоди в най-новата българска история – времето след 9 септември 1944 г., когато започва радикалната политическа трансформация на страната и установяването на комунистическия режим.
Информацията, събрана в рамките на проекта за Народния съд, е достъпна и на официалния сайт narodensad.bg.
Източници: БНР, Faktor.bg
