На 14 октомври 1915 г. руски военни кораби и хидроплани атакуват българския черноморски град. Загиват мирни граждани, десетки са ранени, а разрушенията надхвърлят 2 милиона лева
На 14 октомври 1915 г., навръх Петковден, Варна е подложена на бомбардировка от руския Черноморски флот. Нападението се случва в първите седмици след включването на България в Първата световна война на страната на Централните сили. Атаката отнема живота на мирни граждани, причинява множество разрушения и оставя болезнена следа в историята на българо-руските отношения.
Днес, 111 години по-късно, събитията припомнят един от драматичните моменти, в които България и Русия се оказват на противоположни страни във военен конфликт.
България и Русия – противници в Първата световна война
На 1 октомври 1915 г. по тогавашния български календар България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили, водена от стремежа към национално обединение след Балканските войни.
Този избор я изправя срещу държавите от Антантата – Русия, Франция и Великобритания. Докато българските войски настъпват срещу сръбските сили в Моравско и Македония, заплахата от руския Черноморски флот налага спешни мерки за защита на крайбрежието. Варна е обявена за укрепен пункт, а подстъпите към пристанищата са минирани.
Според изложеното от военния историк проф. полк. о.з. Димитър Недялков френският посланик в Санкт Петербург Жорж Морис Палеолог, потомък на последния византийски император Константин XI Палеолог, настоява пред руския император Николай II за незабавно бомбардиране на Варна и Бургас.
Руската ескадра приближава Варна
Рано сутринта на 14 октомври руска военноморска ескадра, включваща бойни и спомагателни кораби, приближава българския бряг. В операцията участват и хидроплани, използвани за въздушно разузнаване и бомбардиране.
Около 6:20 часа жителите на Варна са събудени от шума на руски хидроплан от типа Curtiss. Летателният апарат се насочва към центъра на града на височина над 2000 метра, прелита над пристанището и хвърля две бомби. След известно време се отдалечава към Бургас.
Появява се втори хидроплан, който също хвърля бомби над града, но според историческото описание те не причиняват поражения. Машината е обстрелвана с корабна картечница и получава попадения в крилата и пропелера, преди да се оттегли. Въздушното разузнаване и бомбардиране продължават приблизително един час.
След това на хоризонта се появява руската ескадра, която се разгръща по направление на Евксиноград. От морето излита нов хидроплан, вероятно използван за наблюдение и коригиране на артилерийския огън. Започва обстрел с тежката корабна артилерия. Българските брегови батареи отвръщат на огъня.
Снаряди падат в центъра на града
Първоначално руските снаряди поразяват района на пристанището, Галата и Евксиноград. Впоследствие обстрелът обхваща централната част на Варна и гъсто населени квартали. В града настъпва паника. Жителите търсят убежище в мазетата на сградите или се опитват да напуснат населеното място.
За преживяното свидетелства дневникът на варненката Радка Стоянова, откъси от който са представени в историческата публикация на проф. Недялков. Тя описва оглушителните взривове, непрекъснатия артилерийски огън и шума на хидроплана, който кръжи над града.
Германски подводници се намесват в сражението
В хода на нападението към Варненския залив се насочват германските подводници UB-7 и UB-8, които действат на страната на Централните сили. Според изложената от проф. Недялков версия, след получаване на информация за бомбардировката двете подводници предприемат действия срещу руската ескадра.
От UB-7, командвана от мичман I ранг Вилхелм Вернер, е изстреляно торпедо срещу линейния кораб „Пантелеймон“.
В историческите описания се споменава за взрив, като една от версиите е, че торпедото е попаднало в предпазната мрежа около кораба, а не в неговия корпус.
Руските исторически източници отричат попадение в кораба. След намесата на подводниците руската ескадра прекратява обстрела и се оттегля, но точните обстоятелства и причините за оттеглянето изискват съпоставка на различните военни свидетелства.
Същата вечер германските подводници пристигат във Варненското пристанище, където са посрещнати от граждани с възгласи и ръкопляскания.
Девет загинали и десетки ранени
Човешките загуби от нападението са тежки. Според посочените в историческата публикация данни на място загиват девет души – петима мъже, три жени и 12-годишно момче. Сред жертвите е и рускинята Мария Филова, съпруга на бившия варненски кмет Добри Филов.
Ранени са 24 мирни граждани, двама офицери и четирима войници – общо 30 души. Пострадалите са откарани във военния лазарет. Някои от тях получават толкова тежки наранявания, че се налагат ампутации на крайници.
Материалните щети също са значителни. Повредена е външната част на пристанищния вълнолом. Засегнати са сградите на Първи полицейски участък, телеграфо-пощенския клон, мюфтийството и кулата на морския фар. Поражения понася и сградата на руската параходна агенция. Разрушени са повече от 50 магазина, жилищни сгради и кантори, голяма част от които се намират в Гръцката махала. Общата стойност на щетите се оценява на над 2 милиона лева – сума, многократно надвишаваща тогавашния годишен бюджет на община Варна.
Последиците за българо-руските отношения
Бомбардировката предизвиква възмущение сред жителите на Варна – град, който преди войната многократно е посрещал приятелски руски моряци. Нападението се превръща и в повод за политически действия.
По настояване на цар Фердинанд на 19 октомври 1915 г. е подготвено решение за промяна на името на храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София на „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“. Решението е свързано с правителствено постановление и парламентарните действия на XVII обикновено народно събрание. Промяната отразява политическото напрежение между България и Русия по време на войната.
Началото на организираната противовъздушна отбрана
Събитията от есента на 1915 г. поставят с особена острота въпроса за защитата на българските градове от въздушни нападения.
Още на 25 септември същата година началникът на артилерията на Софийския укрепен пункт полковник Атанас Раковски представя за утвърждаване план за въздушната отбрана на столицата. Този документ се разглежда като начало на организираната противовъздушна отбрана в България.
По онова време българската авиация разполага с ограничени ресурси, съсредоточени предимно на западния фронт.
На 14 октомври 1915 г. аеропланното отделение предприема първи опит за участие в бойните действия в района на Пирот. След бомбардировката на Варна със Заповед № 31 на полковник Раковски е разпоредено да започне изпълнението на плана за въздушна отбрана, като приоритет е защитата на София.
Организирана е батарея от три артилерийски взвода с по две оръдия и седем картечни звена. Въоръжението включва две турски зенитни оръдия, пленени при Одрин, четири нескорострелни 87-милиметрови оръдия, пет картечници Madsen и две картечници Hotchkiss Mie 1914, монтирани на специални зенитни установки.
На 27 октомври полковник Раковски е назначен за „Заведующ въздушната отбрана на царството“. Под негово ръководство отбранителните сили са разположени в районите на Лозенец, Слатинския редут, Коньовица, двореца „Врана“, летището, гарата, барутния склад и Арсенала.
Първите бойни действия на българската противовъздушна отбрана
На 3 ноември 1915 г. под командването на подпоручик Богдан Бонев българските артилерийски разчети откриват огън срещу самолети на Антантата, които се опитват да бомбардират обекти по железопътната линия Одрин – Дедеагач. Изстреляни са 31 снаряда. Нито един самолет не е свален или повреден, но противниковите машини са принудени да се оттеглят.
На 7 ноември българските артилеристи свалят край град Фере самолет от типа Farman. Това събитие се приема за едно от първите успешни бойни действия на българската противовъздушна артилерия.
Историческият спомен
Бомбардировката на Варна от 14 октомври 1915 г. остава трагична страница от българската история. Тя показва как военнополитическите съюзи могат да превърнат доскорошни приятелски държави в противници, а цивилното население – в жертва на военните действия.
Сто и единадесет години по-късно споменът за загиналите варненци напомня за човешката цена на войната и за необходимостта историческите събития да бъдат познавани и осмисляни.
Бележка на редакцията: Датите в статията са посочени по Юлианския календар (стар стил), използван в България през 1915 г. Разликата с действащия днес Григориански календар е 13 дни. Бомбардировката на Варна от 14 октомври по стар стил съответства на 27 октомври по нов стил.
Историческа основа: публикацията „Руски кораби бомбардират Варна през 1915 г.“ на проф. полк. о.з. Димитър Недялков, публикувана първоначално във в. „Българска армия“, а на 14 октомври 2026 г. – в Mediapool.
Източници: в. „Българска армия“ и Mediapool.
