След разграбването на булеварди, опожаряването на кметство и раняването на близо 1000 служители активисти отново ще излязат по улиците на 24 октомври
ПАРИЖ — На сутринта на 18 октомври миризмата на сълзотворен газ все още се носеше в метростанция „Репюблик“.
На площада, откъдето на 17 октомври потегли шествието, витрините на магазин за електроника Darty бяха разбити, а пред входа стояха двама охранители с куче с намордник.
По околните улици бяха наредени изгорели автомобили. Паметникът в центъра на площада беше покрит с графити и обграден от отломки.
„Изглежда като военна зона“, каза пред The Epoch Times 77-годишният пенсионер Жан-Люк, който посочи само малкото си име. „И познайте кой ще плати за това? Френските данъкоплатци, както винаги.“
Докато работници още разчистваха отломките след една нощ на насилие, започна следващата.
Около 23:00 ч. групи младежи обикаляха улиците, чупеха витрини, разграбваха магазини, тормозеха минувачи и палеха кофи за боклук. На други места във френската столица горяха барикади. По булевард „Шанз-Елизе“ мародери нападнаха бутик на Louis Vuitton.
До края на нощта полицията извърши 351 ареста.
За 24 октомври е насрочена друга голяма демонстрация, а опасенията се засилват, че 17 октомври не беше единичен случай, а начало на по-продължителна конфронтация между радикални леви активисти, участници в безредици и френските власти.
Държава под атака
Демонстрациите на 17 октомври, първоначално свикани заради поскъпването на живота, събраха 550 000 души в цяла Франция, включително 110 000 в Париж, според Министерството на вътрешните работи.
Правителството изчислява, че най-малко 3000 предприятия са били повредени или разграбени. Властите съобщиха за 2397 ареста, а 997 полицаи, жандармеристи и пожарникари бяха ранени, като седем от тях – тежко.
Магазините не бяха единствените мишени. Нападнати бяха и обществени сгради.
В Лимож участници в безредици подпалиха кметството – историческа сграда, открита през 1883 г. С разрастването на пожара покривът и камбанарията се срутиха. На 20 октомври заподозрян, определен като ултраляв активист, беше арестуван при операция с участието на RAID – елитното тактическо полицейско звено на Франция.
В Марсилия протестиращи, някои от които носеха палестински знамена, нахлуха в кметството, скандирайки: „Това е Революцията, превземаме Бастилията.“ След като влязоха вътре, те събориха бюст на Мариан – женския образ, олицетворяващ Френската република.
Само в този град полицейската префектура на департамента Буш-дю-Рон отчете над 30 000 мародери.
Министърът на вътрешните работи Лоран Нюнес призна, че властите са изгубили контрол в някои градове. Той предложи оставката си на 18 октомври, но президентът Еманюел Макрон я отхвърли и вместо това призова за „нови начини на действие“ срещу участниците в безредиците.
Оттогава премиерът Себастиен Льокорню наложи локални полицейски часове, включително нощни ограничения около площад „Репюблик“ и „Ле Ал“ – два от най-тежко засегнатите райони на Париж.
На пресконференция на 20 октомври Матилд Пано, която оглавява групата на „Непокорна Франция“ в Националното събрание, осъди това, което нарече „мерки, ограничаващи свободата“.
Безредиците се засилваха от края на септември, когато ученици започнаха да блокират гимназии в Сен Сен Дени – департамент северно от Париж с голямо имигрантско население. След това протестите се разпространиха в цялата страна.
На 1 октомври канцеларията на премиера съобщи, че разузнавателните служби са установили това, което определиха като „организирана маневра на „Непокорна Франция“ и нейните ултралеви представители“ зад безредиците. „Непокорна Франция“, основната крайно лява партия в страната, отхвърли това твърдение и заяви, че движението е „спонтанно“.
Към 17 октомври присъствието на организирани крайно леви групи трудно можеше да бъде пренебрегнато. Стотици активисти от „черния блок“ се бяха събрали на площад „Репюблик“ преди обед и се придвижваха на групи, докато заповеди се раздаваха чрез мегафони.
Нюнес заяви, че полицията е била атакувана „по съвсем ясното подстрекателство на крайната левица“, а с напредването на деня към тях са се присъединили мародери и онези, които той нарече „опортюнистични престъпници“.
Льокорню обвини крайно левите групи, че се опитват да „организират дълбоки безредици в страната до президентските избори“, които са след едва шест месеца.
„Конфронтация между две Франции“
Министърът на правосъдието Жералд Дарманен заяви, че приблизително 70% от арестуваните са пълнолетни, много от които вече са били познати на полицията.
От другата страна на Атлантика президентът на САЩ Доналд Тръмп се изказа за безредиците, като в публикация в социалните мрежи обвини масовата миграция.
„Имиграцията на хора от един съвсем различен свят, хора с омраза в сърцата си, разруши тази някога велика страна. Затворете границите си и си върнете контрола, преди да е станало твърде късно!“, написа той в Truth Social.
Жан-Пиер Коломбие, бивш френски полицейски командир и анализатор по сигурността, заяви, че не е изненадан да види как тези мародери действат редом с радикални активисти.
„В толкова напрегната обстановка просто трябваше да се очаква, че опортюнистичната престъпност ще се присади към крайнолевите елементи“, каза той пред The Epoch Times и добави, че правителството не желае да посочи произхода на мародерите.
„Това е табу“, посочи той. „Много политици не искат да признаят, че асимилацията, а дори и интеграцията, не са проработили.“
Иван Риуфол, дългогодишен френски журналист и автор на „Предстоящата гражданска война“, заяви, че вижда по-широко политическо и културно разделение зад насилието.
Демонстрациите, каза той пред The Epoch Times, „нагледно показват този съюз между крайната левица и тази Франция на многообразието, породена от имиграцията, която Жан-Люк Меланшон нарича „новата Франция“.“ Меланшон е ляв политик и фактически лидер на „Непокорна Франция“.
„Наблюдаваме как мултикултуралисткият модел се разпада в реално време. Същевременно антикaпиталистическите и антизападните течения създават съюз. Това, което се разиграва, е конфронтация между две Франции“, заяви Риуфол.
Дебат за извънредното положение
В телевизионно обръщение вечерта на 18 октомври Макрон изрази „гняв“ и „срам“ заради насилието, като обвини „бунтовници от разцепнически крайнолеви групи, към които са се присъединили множество престъпници“.
„Онези, които разрушиха, трябва да платят; онези, които разграбиха, трябва да възстановят щетите“, заяви той.
Президентът не обяви извънредно положение и не съобщи за допълнителни полицейски правомощия. Вместо това той обеща финансова помощ за засегнатите предприятия и предложи консултации с млади хора.
Според Жан-Ерик Шотел, бивш генерален секретар на Конституционния съвет на Франция – най-висшият орган на страната по конституционни въпроси – реакцията далеч не отговаря на изискванията на ситуацията. Той определи обръщението на Макрон като „напълно откъснато от реалността“.
Той го сравни с безредиците в предградията през 2005 г., след които френското правителство обяви извънредно положение.
„Събитията от миналия уикенд може би са 10 пъти по-мащабни“, каза той. „Ако извънредното положение беше оправдано през 2005 г., днес то е още по-оправдано.“
Той заяви, че обявяването на извънредно положение „има значение и на символично равнище“.
„Властите трябва да се стегнат и по-твърдо да защитят Републиката, демокрацията и нейните институции“, каза той.
Шотел обаче предупреди, че подобна стъпка няма да реши по-дълбоките причини за безредиците.
„Омразата към Франция, независимо дали приема формата на неоробеспиеризъм или деколониална идеология, се проявява по все по-разрушителни начини“, заяви той.
Правителството обаче заяви, че по-ограничени и по-целенасочени мерки за сигурност биха били по-ефективни.
Льокорню посочи, че обявяването на извънредно положение остава възможност „ако е полезно“, но изтъкна, че локалните полицейски часове „изглеждат по-подходящи“.
Подготовка за втора вълна
Подходът на правителството може да бъде подложен на изпитание още на 24 октомври.
След демонстрациите на 17 октомври за 24 октомври е свикан втори национален ден на действия, обявен като „Акт II“.
Профсъюзите също така обявиха стачка за 5 ноември.
За да избегнат повторение на събитията от миналия уикенд, властите планират много по-сериозно присъствие на силите за сигурност.
Льокорню обеща „масово“ разполагане на полицейски сили.
От своя страна Нюнес обяви „извънредни средства“ в подкрепа на полицейските операции, включително военнослужещи от операция „Сентинел“ – френските вътрешни сили за борба с тероризма.
