Източник от китайския сектор за профилактика и контрол на заболяванията твърди, че в някои части на Китай вече са се появили случаи на чума и е възможна пандемия
Служител на регионален китайски Център за контрол и профилактика на заболяванията заяви в отговор на въпроси относно твърденията за случаи на чума в Китай, които се разпространяват в социалните мрежи и предизвикват обществено безпокойство след предполагаем случай на чума в Русия, че информацията за възможни случаи ще бъде поверителна и „ще се смята за държавна тайна“.
Публикации за случаи на белодробна чума в Китай бяха широко споделяни в социалните мрежи след загадъчната смърт на млад изследовател в противочумен институт в Сибир. Руските власти заявиха, че изследователят е починал от „пневмония с неизвестен произход“.
Сред публикациите особено широко бе разпространена една, направена от човек, който твърди, че работи в китайска лаборатория от ниво P4. В нея се посочваше, че в Шанхай и Чунцин са настъпили два смъртни случая от белодробна чума и че и двамата пациенти са пристигнали от Русия по-рано този месец.
С разпространението на подобна информация в социалните мрежи сред китайската общественост се засили паниката.
Сун Дзинян, жител на район Шуанлю в Чънду, близо до Чунцин в югозападен Китай, който използва псевдоним от страх от репресии, каза пред The Epoch Times на 16 октомври, че на 11 октомври е посетил кабинета за пациенти с температура във Втора народна болница на Шуанлю. Лекар от болницата му казал, че човек, завърнал се в Шуанлю от Русия, се е разболял и впоследствие е починал, като „случаят може да е свързан с чума“.
Сун каза, че лекарят го е попитал дали има обриви, но не е назначил допълнителни изследвания за чума. Той предположил, че лекарят вероятно е преценявал симптомите му, за да установи дали е необходим допълнителен скрининг за чума.
Сун спомена също, че е отишъл в аптека да купи термометър.
„Изглежда, че напоследък за такива покупки се изисква регистрация“, каза той.
Малко след това той получил обаждане от местния Център за контрол и профилактика на заболяванията, който попитал за симптомите му, каза Сун.
„Макар че не я назоваха изрично, въпросите им бяха за симптоми, които обикновено се проявяват при чума“, посочи той.
Във връзка с информацията, предоставена от Сун, и свързаните с нея публикации в социалните мрежи, The Epoch Times се обърна към Центъра за контрол и профилактика на заболяванията в район Шуанлю. Служител отрече в района да се провежда разследване за чума, но призна, че се извършва телефонен скрининг, основно с въпроса дали хората имат температура.
По въпроса дали в Шуанлю е имало пациенти с чума или смъртни случаи, служителят заяви, че твърденията, разпространявани онлайн, са слухове.
Той обаче каза: „Ако някой се разболее от чума, бъде приет в болница за лечение или почине от нея, нашата политика изисква поверителност – това се смята за държавна тайна и със сигурност не може да бъде разгласявано пред обществеността.“
Междувременно д-р Фън, който работи в китайския сектор за профилактика и контрол на заболяванията и посочи само фамилията си от страх от репресии, каза пред The Epoch Times, че „чумата вече се разпространява в някои части на Китай“ и че „вероятността от пандемия е висока“.
Опасения за прозрачността
Даря Шипилова, 28-годишна лаборантка в Иркутския противочумен научноизследователски институт за Сибир и Далечния изток, бе приета в болница с тежка пневмония на 29 септември и почина на 2 октомври, което породи глобални опасения за възможно огнище на белодробна чума.
Руските власти съобщиха на Световната здравна организация (СЗО), че незабавно са поставили под карантина около 200 контактни лица, като карантината бе отменена на 8 октомври.
Руското правителство отрече Шипилова да е починала от белодробна чума и заяви, че причината за смъртта ѝ е пневмония с неизвестен произход.
Руските власти не предоставиха допълнителна информация за точната причина за смъртта на Шипилова, докато глобалните опасения за чума продължават.
В последното си съобщение за предполагаемия случай на чума, публикувано на 10 октомври, СЗО заяви, че въз основа на предоставената от руското правителство информация „СЗО не е установила доказателства за продължаващо предаване, свързано с това събитие“.
„Ключова неяснота остава липсата на потвърдена диагноза при починалата лабораторна служителка“, заяви организацията.
СЗО посочи, че ще продължи да следи ситуацията и да оценява всички потенциални последици за общественото здраве с постъпването на допълнителна информация.
Скоро след смъртта на Шипилова съседните на Русия държави – включително Узбекистан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Монголия – засилиха карантинните мерки и тестовете, за да предотвратят разпространението на евентуално огнище на тяхна територия.
Здравните власти в Хонконг и Макао също засилиха мерките за скрининг на пристигащите от Русия по летищата и граничните пунктове. Здравните служители в няколко района на Китай също издадоха предупреждения и напомняния за превенция на чумата.
Според източник от Китайската комунистическа партия (ККП) Националната здравна комисия на Китай е изпратила на 5 октомври вътрешно известие до всички местни здравни власти относно строгите мерки, които трябва да бъдат предприети за предотвратяване и контрол на чумата.
През август Китай и Русия проведоха съвместно четиридневно извънредно учение близо до китайско-руската граница във Фуюен, китайската провинция Хейлундзян.
Учението симулира реакция при огнища на инфекциозни заболявания, особено на внесена от чужбина чума.
В учението участва и Сергей Балахонов, директор на Иркутския противочумен научноизследователски институт.
Иркутският противочумен научноизследователски институт от много години работи с различни китайски институции по свързани изследвания.
Поради липсата на прозрачна информация и опита от пандемията от COVID-19 някои китайци се запасяват с провизии и лекарства.
По повод отговора на служителя от Центъра за контрол и профилактика на заболяванията в Шуанлю базираният в САЩ анализатор на Китай и коментатор по актуални въпроси Юе Шан каза пред The Epoch Times, че служителите косвено са разкрили неписано правило на китайския режим: ако действително избухне епидемия, това ще бъде пазено в тайна. Според него пред лицето на голяма епидемия дори обикновен слух може да послужи като предупреждение за обществеността.
„За обществеността е по-разумно да приеме, че слухът е верен, и да вземе превантивни мерки – не изпускайте възможността да се предпазите“, каза той.
Базираният в Пекин учен Ян Мин каза пред The Epoch Times, че и Китай, и Русия са авторитарни държави и имат склонност да прикриват информация, когато се справят с неочаквани кризи – модел, който ясно се прояви в Китай по време на епидемията от ТОРС през 2003 г. и пандемията от COVID-19 в Ухан през 2020 г.
„Тъй като отдавна живее в среда, характеризираща се с липса на прозрачна информация, китайската общественост обикновено не се доверява на официалните съобщения. В резултат на това всякакви слухове за ново огнище могат бързо да предизвикат широко разпространена паника“, каза той.
Ли Дзин и Гу Сяохуа допринесоха за този материал.
