Премиерът Кирил Петков се срещна днес с министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин. На пресконференцията след срещата шефът на Пентагона и Петков си размениха благодарности за сътрудничеството. Петков увери, че българското общество може да е спокойно, тъй като се взимат мерки за подобряване на отбраната ни.
Специално искам да благодаря, че САЩ първи отговориха на нашите искания за подсилване на бойната група, на която сме водеща страна в многонационален елемент. САЩ се съгласиха да предоставят една рота „Страйкър“, обяви премиерът. Според него това е силен знак към всички наши съюзници в НАТО.
Шефът на Пентагона също благодари на България, че приема бежанци от Украйна и че им предоставя хуманитарна помощ. Той подчерта важността на еднаквите ценности и едновременните и бързи действия от страните в алианса за обединена подкрепа към Украйна. Той поздрави България, че създава мултинационална бойна група. „Нашето партньорство в сферата на отбраната никога не е било толкова силно – заяви той. – Нашето сътрудничество е пример за другите страни“.
Преди два дни НАТО представи инфографика на изнесеното присъствие по източния фланг на Алианса. То включва 40 000 бойци под пряко командване на НАТО, 100 000 бойци, които вече присъстват в Европа, 130 военни самолета и 140 кораба в повишена бойна готовност.
Това съобщи в на 17 март говорителят на НАТО Оана Лунгеску в Twitter.
We face a new reality for our security due to #Russia’s illegal invasion of #Ukraine.
— Farah Dakhlallah (@NATOpress) March 17, 2022
In response, #NATO has reinforced its defensive presence in the eastern part of the Alliance with more troops, planes & ships.
Here’s the overview ⤵️ pic.twitter.com/0liDlP0aHD
За България това означава допълнителни 900 бойци, а останалите сили са разпределени както следва: най-много в Полша – 10 500 военнослужещи, в Румъния – 3300 бойци, в Естония допълнителните сили са 2000 бойци, в Латвия – 1700, в Литва – 4000, в Словакия – 2100, и само Унгария е с по-малко от България – 800 военни.
В държавите от Прибалтика съюзниците осигуряват военновъздушни сили, а в Полша и Словакия – средства за противовъздушна отбрана.
Пактът уточни по-рано, че укрепването на източния фланг е предприето първоначално след завземането на Крим от Русия през 2014 година. Очаква се през юни алиансът да утвърди дългосрочни планове за изнесеното присъствие заради променената обстановка със сигурността от началото на войната в Украйна.
Според „Файненшъл таймс“ визитата на Остин целеше да убеди правителството на България да предостави зенитни ракети на Украйна, с каквито разполагаме още от времето на Съветския съюз, но Петков опроверга тези твърдения и ги нарече слухове.
Премиерът подчерта, че темата на срещата му с Остин не е била предоставянето на военна подкрепа към Украйна и че „към момента военна помощ няма да бъде възможна“, а ако се вземе такова решение, то трябва да бъде гласувано от парламента.
Благодарение на Aegis-системите инсталирани от Полша до Румъния, вече въобще не се страхувам от „Иранската заплаха“!