Руският президент Владимир Путин заяви в Тиендзин, че трябва да бъдат отстранени „основните причини за кризата“ в Украйна
Руският президент Владимир Путин заяви на 1 септември, че въпросът за разширяването на НАТО на изток трябва да бъде решен, за да се постигне устойчиво мирно споразумение в Украйна.
Путин направи това изявление след разговори с китайския лидер Си Дзинпин и индийския министър-председател Нарендра Моди на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество в Тиендзин, Китай.
Путин посочи, че кризата в Украйна се дължи отчасти на „постоянните опити на Запада да въвлече страната в НАТО“, което по думите му представлява „пряка заплаха за сигурността на Русия“.
Той определи революцията в Украйна през 2014 г. като „преврат“, при който „политическото ръководство, противопоставящо се на членството в НАТО, беше отстранено от власт“.
„За да бъде решението на украинската криза трайно и устойчиво, трябва да се премахнат основните ѝ причини, които току-що посочих и за които съм говорил и преди“, заяви той.
Путин призова за „справедлив баланс“
Владимир Путин призова също да се възстанови „справедлив баланс в сферата на сигурността“.
През февруари 2022 г. Русия нападна Украйна, която беше изразила интерес към присъединяване към НАТО, днес руските сили контролират една пета от страната, включително Крим и големи части от южна и източна Украйна.
Само няколко дни преди нападението, Путин произнесе реч, в която описа евентуалното присъединяване на Украйна към НАТО като „пряка заплаха за сигурността на Русия“.
След руското нахлуване Финландия и Швеция се отказаха от политиката на неутралитет, която поддържаха десетилетия и се присъединиха към НАТО – съответно през 2023 г. и 2024 г.
В момента НАТО има 32 членки, включително редица страни, които някога са били част от Съветския съюз – като Литва, Латвия и Естония – или са участвали в доминирания от Москва Варшавски договор по време на Студената война – Полша, Румъния и България.
Освен Украйна, за членство в НАТО са кандидатствали също Грузия и Босна и Херцеговина.
На уебсайта на алианса се посочва: „Вратата на НАТО остава отворена за всяка европейска държава, която може да поеме ангажиментите и задълженията на членството и да допринесе за сигурността в евроатлантическия регион.“
По време на срещата на върха на НАТО през 2008 г. в Букурещ, лидерите на алианса заявиха в декларация: „НАТО приветства евроатлантическите стремежи на Украйна и Грузия за членство в НАТО. Днес решихме, че тези страни ще станат членки на НАТО.“
Но след срещата на върха на НАТО в Хага през юни, в издадената декларация не се споменаваше украинско членство. Там просто се казваше: „Съюзниците потвърждават твърдия си ангажимент към подкрепата за Украйна, чиято сигурност е неразделна част от нашата собствена.“
Постигнати „споразумения“ в Аляска
Доналд Тръмп се срещна с Владимир Путин в Аляска на 15 август в опит да се разреши конфликтът в Украйна.
По пътя към срещата на върха репортери попитаха 47-я президент дали Съединените щати биха предоставили гаранции за сигурност на Киев. Той отговори: „Може би“, но уточни, че това няма да включва приемането на Украйна за членка на НАТО.
В интервю на 29 август Тръмп заяви, че едва ли скоро ще се проведе среща на четири очи между Путин и украинския президент Володимир Зеленски.
„Тристранна среща ще се проведе. За двустранна – не знам, но тристранна определено ще има. Понякога обаче хората просто не са готови за това“, уточни той.
Руският президент заяви, че е споделил със Си Дзинпин подробности за срещата на върха в Аляска и че „вече се работи“ по разрешаването на конфликта.
„Споразуменията, постигнати на скорошната руско-американска среща в Аляска, се надявам също да допринесат за тази цел“, посочи Путин.
На срещата на върха в Тиендзин, той заяви: „Високо оценяваме усилията и предложенията на Китай и Индия за улесняване на разрешаването на украинската криза“.
Тръмп засили натиска срещу Индия
Индия внася големи количества петрол и газ от Русия, а Моди описа отношенията на страната си с Москва като „специални и привилегировани“.
Путин нарече Моди „скъп приятел“ и добави: „Русия и Индия поддържат специални отношения вече десетилетия – приятелски и изпълнени с доверие. Това е основата за развитието на нашите отношения в бъдеще.“
Моди от своя страна заяви: „За да приключи конфликтът възможно най-скоро и да се установи траен мир, трябва да намерим решение“, визирайки войната в Украйна и добави: „Това е призив на цялото човечество.“
Съвременните отношения между Ню Делхи и Москва датират от август 1971 г., когато Индия и Съветския съюз подписват договор за „мир, сътрудничество и приятелство“, по време на войната в Източен Пакистан – днешен Бангладеш.
С указ от 6 август Доналд Тръмп въведе допълнително 25-процентно мито за Индия, като заяви, че Ню Делхи „в момента внася пряко или косвено петрол от Руската федерация, който подхранва руската военна машина“.
Новите мита, които възлизат общо на 50 процента за вноса от Индия, влязоха в сила на 27 август.
