Новите строги ограничения, включващи забрани за полети и наблюдение в реално време, сриват продажбите и разкриват напрежението между приоритетите за сигурност и икономическия растеж
Китайската индустрия за дронове, някога символ на бързо развиващите се технологични амбиции на страната, е изправена пред най-мащабното разширяване на регулаторната си рамка досега – такова, което вече охлажда продажбите, разтърсва бизнеса и поставя под въпрос бъдещето на сектора.
Серия от нови правила, въведени в началото на 2026 г., наложиха по-строг надзор върху всичко – от производството и продажбите на дронове до разрешенията за полет. В Пекин китайският комунистически режим отиде още по-далеч. От следващия месец целият град ще бъде обявен за контролирано въздушно пространство – всички полети с дронове на открито ще изискват разрешение, а продажбата и наемането на дронове и ключови компоненти ще бъдат забранени.
Запознатите с индустрията казват, че ефектът се усетил незабавно.
Китай е един от най-големите пазари за граждански дронове в света – над 3,28 милиона регистрирани устройства към 2025 г., според китайската държавна медия „People’s Daily“. Седмиците около Лунната Нова година през февруари обикновено са пиковият сезон за продажби, но тази година търсенето рязко спадна.
Китайското финансово издание Caijing съобщи, че продажбите на дронове при един търговец са паднали с до 50% за два месеца. От доклада става ясно, че дори някои въздушни фотографи са спрели да летят с дронове – от страх да не навлязат случайно в забранено въздушно пространство и да не си навлекат проблеми с полицията.
Съгласно актуализираните правила, неразрешените полети с дронове вече се класифицират като нарушения на обществения ред, съобщи китайската държавна агенция Xinhua. Наказанията са се засилили – от глоби до административно задържане, а в някои случаи и до наказателно преследване.
Нови национални стандарти, влизащи в сила на 1 май, ще задължат всички дронове в Китай да преминат регистрация с истинско име. По време на полет дроновете ще трябва активно да предават своята самоличност, местоположение, скорост, статус и друга оперативна информация, като непрекъснатото предаване в реално време ще е задължително от излитането до кацането.
Операторите трябва да кандидатстват за разрешения за полет в по-голямата част от контролираното въздушно пространство. Дори и да спазят изискванията, това не гарантира безпроблемна работа.
В широко разпространено в китайските социални мрежи видео оператор на дрон от Шанхай, получил предварително разрешение, разказа, че е получил обаждане от полицията в рамките на 30 секунди след излитане, а по-късно е бил поканен да се яви в местния участък за проверка.
Докладът на Caijing сочи, че кандидатите за разрешения за полет често се сблъскват с бюрократични пречки – бавни отговори и висок процент на откази, като в някои случаи одобрението се дава само в 10% от случаите.
Производителите пък са изправени пред нови изисквания да оборудват дроновете си с модули за проследяване и идентификация, което неминуемо оскъпява производството.
Най-строгите мерки се прилагат в Пекин, където властите въведоха всеобхватни ограничения, обхващащи производството, продажбите, транспорта, съхранението и въздухоплавателните операции.
Анализатори посочват, че засиленото регулиране в столицата отразява опасения за сигурността, свързани с политическото ѝ значение като седалище на ръководството на Китайската комунистическа партия (ККП).
Уан Шиоу-Уен, асоцииран изследовател в Тайванския институт за изследвания в областта на националната отбрана и сигурността, заяви пред The Epoch Times, че последните глобални събития – като прицелните удари срещу ирански лидери – са изострили чувствителността на Пекин към въздушното наблюдение и заплахите на ниска височина. Дроновете, способни да събират данни и да оперират близо до земята, се възприемат като сериозен риск.
„Ако не можеш да разграничиш безобиден дрон от враждебен, единственият логичен отговор е да контролираш строго всички“, каза той.
Сигурност срещу растеж
Ограниченията разкриват едно по-дълбоко противоречие в политиката на Пекин – как да се балансира националната сигурност с икономическото развитие.
Китайските власти многократно рекламираха „икономиката на ниска височина“ – включваща дронове, въздушни таксита и свързани технологии – като нов двигател на растежа. На 17 април говорител на Националната комисия за развитие и реформи заяви, че режимът се стреми секторът да бъде „добре управляван, стабилен и гъвкав“ в рамките на следващия петгодишен план.
Базираният в САЩ анализатор по китайски въпроси Уан Хъ предупреди, че сегашният подход рискува да подкопае именно тази цел.
„ККП иска индустрията да се развива, но поставя сигурността на режима над всичко останало“, каза той пред The Epoch Times. „Това е вътрешно противоречие, което трудно може да се преодолее.“
Според него широките, универсални ограничения могат да задушат иновациите и да оставят политиците в омагьосан кръг – непрестанно затягат контрола, а същевременно се опитват да поддържат растеж.
Китайската индустрия за дронове среща сериозни препятствия и в чужбина.
Въпреки че китайските производители доминират в глобалните вериги за доставки и се ползват със сериозни ценови предимства, редица западни правителства затягат ограниченията заради опасения за сигурността. В Съединените щати някои нови модели на водещия китайски производител DJI не могат да излязат на пазара без одобрение от Федералната комисия по комуникациите.
Взети заедно, вътрешните ограничения на ККП и международните бариери коренно променят облика на китайската индустрия за дронове.
Нин Хайжонг и И Ру допринесоха за този материал.
