Двойка от Мюнхен е заподозряна в събиране на усъвършенствани технологии с военно приложение за Китайската комунистическа партия
Неотдавнашният арест на двама заподозрени шпиони на Китайската комунистическа партия (ККП) в Германия разкрива малка част от дългогодишната глобална кампания на режима за „придобиване на чувствителни технологии чрез кражба“, заяви пред The Epoch Times Лин Цун-нан, професор по електротехника в Националния университет на Тайван.
Ключови сектори на европейската икономика са изложени на риск да бъдат опразнени чрез изтичане на информация в резултат на тази операция.
Германската полиция арестува омъжена двойка в Мюнхен на 20 май по обвинения в шпионаж в полза на Китай. Двамата са обвинени в събиране на усъвършенствани технологии с военно приложение, съгласно изявление на Германската федерална прокуратура от същата дата.
За Сюецзюн С. и Хуа С., и двамата германски граждани, се твърди, че „работят за китайска разузнавателна служба“, се посочва в изявлението.
Двамата са заподозрени, че са изградили контакти с множество учени от германски университети и изследователски институции – по-специално с ръководители на катедри, специализирани в аерокосмическо инженерство, компютърни науки и изкуствен интелект (ИИ).
За целта са се представяли за преводачи или служители в автомобилната индустрия.
Някои от тези изследователи са били примамени да пътуват до Китай под претекст да изнасят платени лекции пред цивилна аудитория, но в крайна сметка са се озовали пред служители на „държавни отбранителни компании“, заявиха прокурорите.
Случаят в Мюнхен не е първата среща на Германия с китайски шпионаж.
През февруари германски съд осъди американски гражданин на две години и осем месеца затвор за предложение да предаде чувствителна военна информация на китайска разузнавателна служба.
През септември 2025 г. германски съд наложи присъда от четири години и девет месеца на бивш сътрудник на германския депутат Максимилиан Крах, тогавашен член на Европейския парламент, за шпионаж в полза на китайското разузнаване.
ККП отхвърли обвиненията в шпионаж.
„Координирана шпионска кампания“
Случаите са показателни за по-широка операция, ръководена от Пекин, а не за изолирани граждански действия, заяви Уилям Чжи-тун Чун, младши научен сътрудник в Тайванския институт за изследвания на националната отбрана и сигурност.
„Това е координирана шпионска кампания, задвижвана от целия държавен апарат в тандем с частния сектор“, каза той пред The Epoch Times.
Чун посочи, че германското гражданство на двамата заподозрени показва, че ККП залага на местни посредници за събиране на разузнавателна информация чрез академични и търговски прикрития – което потвърждава защитната позиция на Европейския съюз.
„Тъй като тези тактики често се движат в правни сиви зони, постигането на присъда остава изключително трудно без категорични доказателства“, каза той.
„Този случай допълнително обяснява защо ЕС разглежда Китай като системен съперник.“
„Системен съперник“ е един от трите етикета, с които блокът определя китайския режим от 2019 г. насам – другите два са „партньор за сътрудничество“ и „икономически конкурент“.
Лин се присъедини към тази оценка, като отбеляза, че арестите вероятно представляват само върха на айсберга от дългогодишния глобален шпионски обхват на Пекин.
„Освен в Германия, китайски оперативни служители активно са се насочили към западни държави като Съединените щати и Обединеното кралство, което подсказва операция, ръководена отгоре надолу“, каза Лин пред The Epoch Times.
„Не е тайна, че Пекин методично е превърнал своите разузнавателни мрежи в инструмент за провеждане на промишлен и технологичен шпионаж в чужбина.“
През април Белият дом посочи във вътрешен меморандум, че чуждестранни структури, базирани предимно в Китай, „провеждат умишлени кампании в промишлен мащаб за кипоране на америкасни авангардни системи за изкуствен интелект“.
Съмнителен пряк път
Лин предупреди, че подобни кражби могат да позволят на Китай да постигне бързи успехи в отбранителните и военните си способности.
„Самостоятелните иновации изискват постоянни проби и отстраняване на грешки, но присвояването на технологии с двойна употреба като ИИ позволява на режима да прескочи голяма част от този процес“, каза Лин.
„Пекин е готов да използва всякакви средства, за да ускори своето издигане, следвайки това, което сам нарича „изпреварване в завой“ в надпреварата със САЩ.“
Технологиите с двойна употреба са материали, софтуер или системи, намиращи приложение както в гражданската, така и във военната сфера.
Споделяйки оценката на Лин, Чун заяви, че Китай прибягва до тайни и незаконни методи в стремежа си към господство в областта на ИИ и квантовите технологии.
„ККП използва „военно-гражданско сливане“, за да разшири операциите за събиране на разузнавателна информация и инфилтрация – действия, които биха могли значително да ускорят модернизацията на въоръжението и да засилят военното му изграждане“, каза Чун.
Военно-гражданското сливане е стратегия, чрез която китайският режим придобива граждански технологии, намиращи приложение и в отбраната.
Въпреки това Чун посочи, че институционалните слабости на Пекин са твърде дълбоки, за да може откраднатото ноу-хау да запълни липсата на истинска иновация.
„Китай е поразен от дълбоко вкоренена корупция, а твърдата му политическа система не притежава гъвкавостта и динамиката, характерни за западните демокрации“, каза той.
„Затова кражбата на интелектуална собственост сама по себе си едва ли ще превърне Китай в технологична суперсила за една нощ – пред него все още стои дълъг път.“
Икономическо изтощаване
Лин предупреди, че Европа е проявявала недостатъчна бдителност спрямо технологичното ограбване от страна на Китай и че ако това не бъде овладяно, то може в крайна сметка да подкопае ключови сектори на европейската икономика.
„Европа е проявявала по-малко бдителност към Китай, като по този начин е позволила на режима да придобива изпаднали в затруднение западни компании и да се сдобива с чувствителни технологии чрез кражба“, каза той.
„Това може допълнително да подкопае технологичното предимство на Европа и да постави под съмнение дългосрочните й икономически перспективи.“
Чун посочи, че това експлоатиране крие рискове за националната сигурност, технологичния суверенитет, демократичните системи и конкурентоспособността на отбранителната индустрия в ЕС като цяло.
„Най-сериозното притеснение е изтичането на напреднали технологии и технологии с двойна употреба от европейски страни“, каза той.
„Това дава възможност на Китай да укрепи военните си способности за сравнително кратко време и при значително по-ниски разходи.“
Чун предупреди, че подобни действия могат да подронят политическата независимост на блока и постепенно да задълбочат недоверието към ККП в целия регион.
„Китайският лидер Си Дзинпин се срещна с руския президент Владимир Путин през май, въпреки че Москва продължава да бъде основната заплаха за сигурността на Европа“, каза той.
„Технологичният шпионаж на Китай и авторитарните му амбиции да се противопостави на Запада допълнително засилиха подозренията на ЕС.“
