Виното е нещо повече от обикновена напитка – то е жив израз на земята, климата и грижите на хората, които го създават. Всяка бутилка разказва история за конкретно място и конкретен миг във времето, улавяйки нещо неповторимо и преходно.
За разлика от бирата или спиртните напитки, виното притежава забележителна сложност, която се развива с годините. Едно добре отлежало червено вино може да предложи вкусови пластове, разгръщащи се с всяка глътка – от плодови и земни нотки до финес и дълбочина, постижими единствено с търпение и време.
Виното заема и централно място в кулинарната традиция. То допълва храната по начин, по който малко други напитки могат да се равняват – усилва вкусовете и превръща обикновената вечеря в нещо специално. Било то леко бяло към риба или плътно червено към задушено месо, правилното съчетание може да издигне цялото преживяване на съвсем друго ниво.
И не на последно място, виното сближава хората. То е неделима част от празниците, от спокойните вечери и от разговорите, които се проточват до късно. В умерени количества то внася удоволствие и топлина в живота – и точно заради това заслужава да бъде отпразнувано.
Виното е сложна дисциплина, която включва земеделие (ботаника и физиология на растенията) и наука за ферментацията (химия и микробиология).
Когато се злоупотребява с него, алкохолът в някои напитки може да причини огромни проблеми за обществото – нещо, което стана болезнено очевидно в годините преди въвеждането на Забраната за алкохол през 1920 г.
През този 13-годишен сух режим американците се убедиха в редица недостатъци на забраната, което в крайна сметка доведе до нейното отменяне през 1933 г.
След края на Забраната и до средата на 60-те години в страната се произвеждаше твърде малко качествено вино. Една от причините е, че развитието на науката за виното е прекъснато в началото на сухия режим и са необходими десетилетия, преди тя да се възобнови.
Виното е сложна дисциплина, която включва земеделие (ботаника и физиология на растенията) и наука за ферментацията (химия и микробиология). Когато Робърт Мондави основава емблематичната си изба в долината Напа през 1966 г., това бележи нов подем на интереса към качествените вина. Насърчаването му обаче попада под надзора на Конгреса.
През 1988 г. Конгресът се вслуша в предупрежденията на новото лоби срещу алкохола и въведе задължителни предупредителни етикети върху всички алкохолни напитки. Освен това наложи и още едно ограничение: нито една изба нямаше право да рекламира ползите на виното за здравето, дори когато те са доказани с научни изследвания.
Почти веднага след това няколко лекари – предимно кардиолози – се обявиха открито срещу това решение. Те посочиха, че рецензирани научни изследвания доказват, че ежедневната умерена консумация на червено вино намалява риска от сърдечносъдови заболявания – водещата причина за смърт сред американците.
Поне две изби се опитаха да популяризират тези проучвания в своите материали, но и двете получиха предупреждение, че рискуват да изгубят лиценза си, ако не преустановят това. Оттогава всички изби са изключително предпазливи, когато става дума за коментари относно умерената консумация на вино.
Самият Мондави по-късно се оказа въвлечен в тази полемика заради своята декларация за „мисията“ на виното.
От 1988 до 1991 г. задният етикет на избата на Мондави носеше следния текст: „Виното е с нас от зората на цивилизацията. То е умерената, цивилизована, свещена, романтична трапезна напитка, препоръчана в Библията. Виното е възхвалявано с векове от държавници, философи, поети и учени. Виното в умерени количества е неразделна част от нашата култура, наследство и изискания начин на живот.“
През ноември 1990 г. Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия (ATF) – звеното на Министерството на финансите, което по онова време регулираше алкохолните напитки – съобщи, че е получило оплакване срещу декларацията за мисията на Мондави от неназован източник. През 1991 г. ATF оттегли одобрението си за декларацията.
Впоследствие ATF одобри преработена версия на декларацията, която гласи: „Виното е с нас от зората на цивилизацията. То е умерена, цивилизована, романтична трапезна напитка. Виното е възхвалявано с векове от държавници, философи, поети и учени. Виното в умерени количества е неразделна част от културата, наследството и изискания начин на живот на нашето семейство.“
Думата „свещена“ и изразът „препоръчана в Библията“ бяха заличени, а думата „семейство“ – добавена към края.
В заключение ще си позволя да цитирам покойния английски ценител на виното и журналист Андре Симон:
„Виното е най-добрата от всички напитки… защото е по-чисто от водата, по-безопасно от млякото, по-просто от безалкохолните напитки, по-нежно от спиртното, по-леко от бирата и несравнимо по-приятно за изтънчените сетива – зрение, обоняние и вкус – от всяка друга позната ни течност.“
