Едно видео показва зона на контраст, която наподобява „осемлъчевата звезда с рамена с различна дължина“, представена в първата серия файлове.
Пентагонът публикува четвъртата си серия от НЛО файлове на 10 юли, включително стенограма от конференция, в която са участвали учени, работили по Манхатънския проект.
Това разсекретяване на информация за НЛО – които правителството нарича неидентифицирани аномални явления (НАЯ) – обхваща общо 40 файла, сред които 19 видеоклипа, 14 документа, четири аудиозаписа и три изображения.
Колекцията от частично нецензурирани файлове и исторически документи произхожда от множество агенции, включително ЦРУ, ФБР, Пентагона, НАСА и Министерството на енергетиката.
Пентагонът заяви, че това не е последното разсекретяване на НЛО файлове в изпълнение на президентската заповед на Доналд Тръмп, съгласно изявление на главния говорител на Пентагона Шон Парнел.
В един доклад петима военнослужещи от американските въоръжени сили съобщават за странен обект, наблюдаван над източната част на Съединените щати през 2019 г.
„Забелязах обект с летателни характеристики, различни от всичко, което съм виждал за 28-те си години в служба на [РЕДАКТИРАНО] към [Армията] и Военноморския флот. Малък обект се намираше под нас и изглеждаше, че се движи по права линия в обратната на нашата посока с висока скорост“, пише наблюдателят.
„Проследих го около 10-15 секунди, преди да включим записващото устройство, за да заснемем приложеното видео. Когато увеличих мащаба, за да получа по-добра разделителна способност, обектът се изстреля извън моето [зрително поле] и не успях да го засека отново, дори при по-слабо увеличение.“
Военнослужещият заяви, че обектът „изглеждал правоъгълен“, и добави, че и други „с равен или по-голям опит“ не са успели да го идентифицират.
В 20-секундното видео обектът се движи бързо вляво по екрана, след което изчезва от полезрението.
Докладът произхожда от „разбор след нарушение на въздушна зона“ – „стандартизиран формуляр, използван от ВМС на САЩ за документиране на обстоятелствата около неразрешено навлизане в контролирано въздушно пространство по време на активни военни операции или учения“, съгласно Пентагона.
Балон над Атлантика?
Друг подобен разбор описва наблюдение над Атлантическия океан през 2020 г. на обект, за който наблюдателят предполага, че може да е бил неидентифициран балон.
В силно покрития доклад се посочва, че обектът „се движел по посока на вятъра, докато се приближавахме към него“, и че е трудно да се определи точната му посока, но „като цяло“ вървял на юг, без „маневри или промяна на курса“.
„Самият обект беше с по-тъмен, кафеникавочервен цвят и приблизителна височина 3,5-4,5 метра. По структура приличаше на голям, донякъде деформиран балон, но не успяхме да го потвърдим, тъй като го изпреварихме и преминахме покрай него“, пише наблюдателят.
Странният обект бавно се открои на фона в 32-секундното видео, заснето от американски военен инфрачервен сензор, преди записът рязко да се прекъсне.
Един от историческите документи в четвъртата серия НЛО файлове на Пентагона е стенограма от конферениция, проведена в тогавашната Лос Аламос научна лаборатория в Лос Аламос, Ню Мексико, през 1949 г.
Известна днес като Национална лаборатория „Лос Аламос“, тя събира по онова време едни от най-изтъкнатите учени и физици, много от които са работили по Манхатънския проект.
След като неизвестни „зелени огнени топки“ се наблюдават в продължение на няколко месеца в близост до лабораторията, Американската комисия по атомна енергия свиква конференцията, за да установи техния произход и да обясни явлението.
Комисията не успя да стигне до единно обяснение за „зелените огнени топки“. Една от хипотезите предполага, че може да са метеори, навлизащи в атмосферата под „плитък“ ъгъл и на ниска надморска височина.
Линкълн ЛаПаз – специалист по метеоритика и един от ключовите свидетели – заяви, че „95 процента от наблюденията сочат почти хоризонтална траектория“ на обектите, като ги оцени като движещи се „между 3 и 12 мили в секунда“.
Това се равнява приблизително на 17 000 до 70 000 километра в час – в рамките на скоростния диапазон на метеорите.
Въпреки това, след изчисления въз основа на оценената светлина, скорост и кинетична енергия на обектите, Едуард Телър предположи, че ако не са характерни за „материално тяло“, те „може да представляват електронно явление“.
ЛаПаз отговори: „Разбирате ли защо съм озадачен, д-р Телър.“
„Нищо подобно, доколкото ми е известно, никога не е наблюдавано при падане на метеорити“, добави той.
В края на срещата друг учен отбеляза: „Озадачаващото е дългата хоризонтална траектория, а и липсата на шум е нещо необяснимо.“
Когато метеорите преминават през атмосферата, голямата им скорост поражда звуков удар и редица други звуци — понякога пращене или свистене.
„Шестолъчева звезда“ близо до Китай
12-секундно видео от инфрачервен сензор постъпи от американското Индо-Тихоокеанско командване миналата година. То показва „зона на контраст, наподобяваща шестолъчева звезда“, която остава неподвижна в центъра на екрана.
Пентагонът заяви, че видеото е заснето над Жълто море, в близост до Китай.
Зоната на контраст наподобява „осемлъчевата звезда с рамена с различна дължина“, подадена от Централното командване на САЩ през 2013 г. и включена в първата серия НЛО файлове, публикувана в началото на май.
Друго видео от 2025 г., заснето този път над Източнокитайско море, показва обект, който сякаш прелита по небето в продължение на почти пет минути.
Видео, заснето над Южнокитайско море през 2024 г., показва множество зони на контраст, движещи се в строй по небето. На моменти те приличат на извита линия – като огромно, бързо летящо ято птици.
Министерството на енергетиката включи файл, описващ наблюдение на НЛО във въздушното пространство над ядреното оръжейно съоръжение „Пантекс“ край Амарило, Тексас, през 2015 г.
Двама офицери съобщиха, че са видели обекта в 7 часа сутринта местно време. Той летял на север „по незаплашителен начин“ с приблизително 16 до 24 километра в час.
Докато съоръжението бе поставено под усилена охрана, офицерите продължили да следят обекта и чрез бинокъл преценили, че е приблизително 1,2 метра висок и 0,6 метра широк в долната си част.
„Те отбелязаха, че обектът не издава никакъв звук. Освен това [лейтенантът и служителят по охраната] заявиха, че не са успели да открият никаква задвижваща система на обекта при наблюдението му с бинокъл. След 1-2 минути обектът продължи на север и се отдалечи от съоръжението“, се посочва в доклада.
Наблюдателите не се съгласиха относно цвета на обекта – едни съобщиха, че изглежда черен, докато други казаха, че „изглеждал сребрист, червен и син“.
