На 15 юни Православната църква почита Свети Ефрем, сръбски патриарх през 14-ти век. Ето какво пише за него в българското издание на „Житията на светиите“ от 1991 г.:
В научното издание на житието на свети Ефрем, патриарх Сръбски, се казва, че бил родом из „областта на българското царство, Тирската страна“. В България няма „Тирска страна“, а трябва да е Трънската. Той се родил в 1311 г. през царуването на българския цар Михаил Шишман., на сръбския крал св. Стефан Милутин и византийския император Андроник Палеолог. Син на свещеник и възпитан в благочестие, той пожелал да се посвети на монашески живот. Но понеже родителите му се възпротивили, той – насърчен от едно свое съновидение – избягал от тях, бил подстриган в монашество на 23-годишна възраст и постъпил на постоянно пребиваване в атонския Хилендарски манастир. Скоро турските нашествия го прогонили на остров Имброс, а оттам – в Сърбия, в Дечанския манастир, където прекарвал в безмълвие. След смъртта на тогавашния сръбски патриарх Сава – при царуването на великия сръбски княз Лазар, след помирението на сръбската патриаршия с Цариградската – той бил избран за сръбски патриарх в 1375 г. въпреки неговото несъгласие. Като патриарх той бил добър учител на своето паство, благотворителен към бедните и нещастни люде, застъпник на вдовици и сираци, а противник на враговете и еретиците. Под врагове древният автор на житието разбира турците.
(снимка: pintrest)
След като управлявал Сръбската църква няколко години, патриарх Ефрем помолил княза и клира да го освободят от патриаршеското бреме, за да прекара старините си – той бил вече 70-годишен – всред любимото нему безмълвие (исихия). Тогава бил свикан събор, който избрал на негово място Спиридона, а сам той постъпил в манастир, където се подвизавал в пост и молитва още 9 години. След историческата битка на Косово поле (15 юни 1389 г.) княз Лазар бил убит, патриарх Спиридон умрял, а Сърбия била разнебитена от турците и не било възможно да се свика събор за избор на нов патриарх. Тогава помолили свети Ефрем да заеме отново патриаршеския престол и той се съгласил. Когато настъпило по-спокойно време, бил свикан събор, който избрал Даниил за патриарх. Свети Ефрем пак се завърнал в своето любимо безмълвие, сега вече в Ждрелото (пролом на река Ерма), където умрял 88-годишен на 15 юни 1399 г., след като се подвизавал 41 години като монах и 24 години като архиерей (епископ – бел.ред.). Пет години подир смъртта му Сръбската църква го канонизирала за светец (1404 г.)
