Експерти: Инвазията на Пекин в ООН представлява реална заплаха за САЩ

Стратегията на Китайската комунистическа партия (ККП) за „глобално господство“ и огромното ѝ влияние в международни организации педставлява заплаха, която тревожи все повече политици и експерти.

Гражданите на комунистически Китай, които заемат лидерски позиции в Организацията на обединените нации (ООН) и институции извън нея, стават все повече, давайки повод за опасения и карайки опонентите да призоват за предприемане на действия за ограничаване на Пекин.

Официални лица от Китай оглавяват редица влиятелни глобални институции и организации.

Например четири от петнадесет специализирани агенции към ООН са под ръководството на китайски служители и това е само върхът на айсберга.

Кевин Моли, бивш помощник на Държавния секретар на САЩ по въпросите на международните организации, заяви пред „Епок Таймс“, че настоящата инвазия предствавлява „най-голямата екзистенциална заплаха за нашата република от основаването ѝ“.

„Това е битката на живота ни – заявява Моли. – Това е борба между западната цивилизация и комунистическата партия на Китай“.

От новия доклад на Американско-китайската комисия за преглед на икономиката и сигурността (USCC), публикуван през месец април 2020 г., става ясно, че хватката на китайския режим върху международни организации се затяга бързо.

„След като Комисията проследи служителите от Китайската народна република, на ръководни позиции в международни организации, установи засилващото се влияние на Пекин върху ключови агенции на ООН, отговарящи за финансирането и разработването на голям диапазон политики във важни сфери на дейност“ – се посочва в изявление на Комисията пред „Епок Таймс“.

„Те [китайските официални лица, които ръководят агенциите на ООН] използват тези позиции, за да преследват външнополитическите цели на Китай, което е в противоречие с Международните стандарти за поведение на държавни служители“ – продължава изявлението.

Пекин използва своето нарастващо влияние в ООН и други международни организации, за да преследва своите собствени интереси, включително по-голямо глобално влияние и контрол, твърдят от Комисията.

„Китай методично пропагандира становища, които облагодетелстват собствените интереси и възгледи на Пекин, като Интернет контрол, технически стандарти за нововъзникващи технологии и икономическо развитие, като пренебрегва опасенията относно правата на човека“ – се заявява изявлението.

Експертите и политиците, които разговаряха с „Епок Таймс“ предупредиха, че докладът на Комисията не отразява цялостния обхват на проблема.

Според тях Конгресът и държавната администрация на САЩ трябва да предприемат мерки.

Пекин контролира китайски служители в ООН

Екперти отбелязаха, че китайските официални лица, заемащи ръководни роли в международни организации, са особено проблематични, тъй като ККП очаква от тях да са ѝ абсолютно лоялни.

Такъв е примерът с Мън Хунуей – бивш президент на Международната организация на криминалната полиция – Интерпол и бивш заместник-министър на Обществената сигурност на Китай. През 2018 г., по време на посещение в Китай, той е арестуван от режима с обвинение, че не се подчиняава на заповедите на комунистическата партия.

Не един китайски политик парадира по китайската национална телевизия как китайски граждани, заемащи отговорни постове, използват влиянието си в ООН, за да осъществят набелязаните цели.

Бившият заместник-секретар на ООН и шеф на Департамента за икономически и социални въпроси на ООН (UNDESA), У Хунбо, се хвали пред китайския държавен телевизионен оператор CCTV, че е използвал позицията си, за да накара полицията на ООН да отстрани президента на Световния уйгурски конгрес Долкун Айса от семинар в сградата на ООН. Айса е нарочен от ККП поради факта, че е ръководител на дисидентска група, която се застъпва за правата на уйгурите в северозападния регион Синдзян.

„Ние трябва самоотвержено да защитаваме интересите на родината“ – обяснява У пред аплодиращата публика.

Заплахата

Бившият служител на Държавния департамент на САЩ Кевин Моли, който беше в администрацията на Доналд Тръмп от 2018 до 2019 г. каза, че не може да наблегне достатъчно на сериозността на заплахата.

В телефонно интервю с „Епок Таймс“ Моли алармира за ситуацията: „Чувствам се като Пол Ривиър, който казал: „Британците идват, британците идват!“. Но в действителност китайците вече са тук“ – предупреждава той.

От 2001 до 2006 г. Моли заема длъжността постоянен представител на САЩ в ООН. Според него повечето медии и голяма част от политиците подценяват или пренебрегват опасността.

Бившият държавник сравнява концентрационните лагери за уйгури в Синдзян със ситуацията в края на 30-те години на ХХ в., когато световните лидери си затварят очите пред жестокостите на нацисткия фюрер Адолф Хитлер.

Той коментира, че дългогодишни ключови служители в Държавния департамент, датиращи още от администрацията на Обама и дори преди него са съучастници в това, което се случва в момента.

Моли посочва, че Пекин си служи с „корупционни практики“ за установяване на контрол върху институции на ООН и други международни организации и че САЩ трябва да реагират на това по подходящ начин.

„Това не е просто необработено игрище за спорт – заявява той. – Ние сме напълно обезоръжени и надхитрени.“ Той допълва, че най-новият доклад на Комисията е само върхът на айсберга.

„Китайците също така наводниха тези агенции със стажанти и консултанти“ – твърди политикът и дава за пример Монреал, където канадските власти не са в състояние да проследяват броя на китайските агенти, които работят в международни институции.

По същия начин Пекин „наводнява“ и Световната здравна организация (СЗО) със стажанти и младши професионалисти, които са под директния контрол на своето правителство, за разлика от служители от САЩ и други западни държави.

„Те категорично напълниха системата на ООН със свои хора“ – продължава Моли. Няколко вътрешни източника в ООН също потвърдиха пред „Епок Таймс“, че въпросната ситуация е налице.

Моли обяснява, че това носи риска многобройни глобални органи за контрол и определяне на стандарти във важни сфери на икономиката, от телекомуникации до световната авиация, да попаднат под контрола на Пекин.

„Те използват това, за да облагодетелстват Китай, да прокарат целите си и да разширят своя контрол“ – казва Моли, цитирайки иницативата на Китай „Един пояс, един път“, за да илюстрира случващото се на глобално ниво.

„Те създават мрежа от инфраструктура, за да упражняват търговско влияние и могат да дестабилизират страните, разполжени по този маршрут.“

Моли също така окачествява допускането на Пекин в Световната търговска организация като „опасна грешка“.

Моли добавя, че Пекин експлоатира международната система, за да се сдобие с икономическо предимство пред Съединените щати.

„Най-важният продукт на Америка е интелектуалната собственост. Най-важният продукт на Китай също е американската интелектуална собственост“ – пояснява той.

Пекинската заплаха е всеобхватна. „Това е културна, военна и икономическа конкуренция – каза Моли. – Те искат да победят Запада във всичко, включително по отношение на ценностите.“

Той коментира, че по време на мандата му в Държавния департамент е имало ограничен кръг от хора, на които е можел да разчита и да има пълно доверие по китайските въпроси.

Институции на ООН под контрола на Пекин

Почти една трета от всички организации на ООН в момента са под ръководството на китайски партийни служители на най-високи длъжности, се посочва в доклада на Американско-китайската комисия за преглед на икономиката и сигурността.

Такъв е примерът с Международния съюз по далекосъобщения (ITU), председателстван от Джао Хоулин от 2015 г. насам.

Преди да заеме поста в ООН, Джао служи в китайското министерство на пощите и съобщенията, което в момента е част от Министерството на индустрията и информационните технологии.

Международният съюз по далекосъобщения (ITU) е важна институция в системата на ООН. Множество правителства се обявиха да му бъдат предоставени широки правомощия върху Интернет.

Когато южнокорейската агенция Yonhap зададе въпрос на Джао за цензурния апарат на Пекин, той просто отклони въпроса.

„Ние [в ITU] нямаме обичайното разбиране за това какво означава цензура“ – беше неговият отговор.

Друга ООН агенция, намираща се под контрола на Пекин, е Международната организация за гражданска авиация (ICAO), която се стреми към глобален контрол върху въздушния транспорт и авиационната индустрия.

Главен секретар на организацията е Лиу Фан, чиято кариера започва в авиационен отдел на китайския режим. Той се сдобива с лоша слава заради враждебността си към самоуправляващия се Тайван и предложението за международно данъчно облагане на въздушния транспорт.

Организацията на ООН за промишлено развитие (UNIDO) се оглавява от бившия китайски заместник-министър на финансите Ли Юн.

Дискредитираната институция се прости с членството на множество западни правителства, след като финансира инвестиции в диктаторските режими на Куба и Иран.

Ли, който е начело на организацията, често защитава и лансира китайски компании като Huawei, а пропагандната машина на Пекин подчертава това и твърди, че има подкрепата на ООН.

Базираната в Рим Организация за прехрана и земеделие към ООН (FAO) е последната институция, която попадна под контрола на Пекин. Това стана миналото лято, когато Цю Дуню пое нейното управление.

Според медийни доклади, Пекин си осигурява влиятелния пост чрез подкупи и заплахи.

Институцията регулира аграрните стратегии в световен план и разпределението на продоволствените помощи.

ККП също така парадира, че е изиграла „критично важна роля“ в създаването на „Програмата на ООН за устойчиво развитие 2030“, която е широко пропагандирана от лидерите на ООН като „генерален план за човечеството.“

Генералният секретар на ООН Антонио Гутиерес също похвали „координирането на инициативата на ККП „Един пояс, един път“ с Програмата на ООН за устойчиво развитие“.

Други отговорни постове в ООН

Други отговорни ръководни постове в ООН включват този на Лиу Джънмин, който от 2017 г. е заместник генерален секретар на Икономическия и социален съвет на ООН. Той поема длъжността от своя предшественик – също китайски служител. Самият Лиу е бивш заместник-министър на външните работи.

Сю Хаолян е помощник генерален секретар на Програмата за развитие на ООН (UNDP) – институция, която има история на лансиране на комунистически режими.

Например през 80-те години, под прикритието на т. нар. „развитие“ UNDP помага на пекинския съюзник в Пхенян да построи завод за полупроводници, които севернокорейското правителство употреби в производството на части за военни ракети.

Сюе Ханцин е вицепрезидент на Международния съд към ООН, който е основен правоприлагащ орган на организацията.

Международният съд, който определя себе си, като „Световен съд“ беше създаден с цел уреждане на спорове между различни държави.

Представители на Пекин заемат също така и постове на заместници в управлението на институции на ООН.

Такъв е Лиу Дзиен – водещ учен и изпълнителен директор на научния отдел към ООН, познат като Програма на ООН за околната среда, който помага за създаването  на стратегиите за опазване на околната среда в световен мащаб.

Вижте още: ESG е глобалистка измама, целяща да въведе глобално правителство

Китайски служители са основни привърженици на намаляването емисиите на CO2 в западните държави, докато същите продължават да се увеличават в родния им Китай.

До 2018 г. китайският представител Тан Циен изпълняваше длъжността помощник-генерален директор на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) и беше номиниран от Пекин да поеме цялата организация, въпреки че в крайна сметка това не се осъществи. Циен беше подчинен на Ирина Бокова –  дъщеря на бившия главен редактор на вестник „Работническо дело“, официалната медийна платформа на ЦК на БКП.

ЮНЕСКО играе огромна роля в създаването на глобалните образователни политики и влияе върху моделирането на съзнанието на милиарди деца по света.

В доклада на Комисията не се споменава китайския комунистически служител Цю Син, който през 2018 стана заместник-генерален директор на ЮНЕСКО на мястотото на Тан. Той беше назначен от новия шеф на Юнеско, френската социалистка Одри Азулай.  

Жън Минхуей изпълнява длъжността помощник-генерален директор за „универсалното здравеопазване.“ в Световната здравна организация (СЗО), която е подложена на критика заради това, че дублира информационната стратегия на Пекин по време на пандемията.

Лоялната към Пекин Маргарет Чан, която е бивша хонгконгска политическа фигура, оглавяваше СЗО преди да бъде сменена с поддържания от Пекин д-р Тедрос Аданом Гебреисус.

Скандалът с COVID-19 стана повод наскоро президентът Тръмп да обвини СЗО, че е „твърде ориентирана към Китай“ и нареди САЩ да преустановят финансирането й, докато не се извърши щателен анализ на реакцията на организацията в отговор на пандемията.

Друг китайски лидер в ключова позиция в ООН е Уан Бинин, който е заместник-генерален директор на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС).

Пекин лобира Уан да оглави организацията.

Експерти изразиха опасения, че ако представител на Китай застане начело на институцията, Пекин ще има достъп до най-голямия регистър на интелектуална собственост и секретни данни, което ще има последици за американските компании и националната сигурност на САЩ.

Джан Уъндзиен заема поста заместник-генерален секретар на Световната метеорологична организация, която се занимава със стратегиите за климата.

Някои висши ръководни постове в ООН, заемани от агенти на Пекин не са упоменати в доклада на Американско-китайската комисия за преглед на икономиката и сигурността, като например Ся Дзинюен, който е секретар на Международната конвенция за защита на растенията.

Трябва да се посочи също, че броят на китайските консултанти и сътрудници на ключови позиции, способни да оказват влияние, ограничават действията на официално назначените служители. Това коментираха пред “Епок Таймс“ многобройни източници.

Авторът Алекс Нюман е носител на награди международен журналист, преподавател, автор и консултант. Той работи като изпълнителен директор на Liberty Sentinel Media и има редица публикации в САЩ и чужбина.

Непартийни и независими новини

„Епок Таймс“ е безпартийна и базирана на ценности медия. Ние вярваме, че истинският журнализъм се базира на морални принципи. Ние се фокусираме върху важни въпрси и върху политиките, и тяхното въздействие, а не върху партийност. Ние не следваме неетичната тенденция на воден от дневен ред журнализъм. Вместо това, прилагаме нашите принципи на Истина и Традиция, като водеща светлина за безпристрастни новини.