Бизнес активността в еврозоната изненадващо се върна към скромен растеж през януари, което подкрепя признаците, че спадът в блока може да не е толкова дълбок, колкото се опасяваха експертите, и че валутният съюз може да избегне рецесията.
Индекс на мениджърите по поръчките (PMI) на S&P Global, който се разглежда като добър показател за общото икономическо състояние, се повиши до 50,2 пункта този месец от 49,3 пункта през декември.
PMI индексa показва какви са реалните нагласи сред бизнеса за състоянието на икономиката. Индексът се изготвя за всяка от водещите икономики, като методологията е относително една и съща – провежда се анкета сред висши служители на компании от частния сектор за тенденциите в икономиката и политиката на отделните фирми. PMI индекси се изготвят както за икономиката като цяло, така и с разбивка за производствения сектор и сектора на услугите, като PMI включва и подиндекси, които дават представа за други ключови икономически фактори като БВП, инфлация, износ, заетост и др. Данните за PMI се използват от финансовите и корпоративните специалисти, за да разберат по-добре накъде се движат икономиките и пазарите, и да открият потенциални възможности. (бел. ред.)
За първи път от юни насам PMI индексът за еврозоната надхвърли границата от 50 пункта, която разделя растежа от свиването на икономиката, и показателят изпревари средната прогноза на анкетата на информационната агенция „Ройтерс“ за 49,8 пункта.
„Повишаването на PMI индексите вероятно ще подхрани надеждите на мнозина, че икономиката в еврозоната все пак може да избегне рецесията“, каза Кристоф Вайл, анализатор в една от главните банки на Германия Commerzbank.
Въпреки това Вайл добави, че ясното влошаване на икономическата среда продължава да сочи към поне лека рецесия.
Умерената досега зима, спадащите цени на природния газ и неотдавнашните положителни икономически данни означават, че някои тримесечни прогнози за растеж в анкета на „Ройтерс“, публикувана в понеделник, са повишени, въпреки че все още се предвижда техническа рецесия.
Натискът върху германската икономика, най-голямата в Европа, отслабна допълнително през януари, тъй като инфлацията се забави, а бизнесът гледа с оптимизъм към новата година, показва проучване на „Ройтерс“, въпреки че настроенията все още не са достатъчни, за да се прогнозира възстановяване на растежа.
Във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, производството като цяло отново леко спаднa през януари, показа PMI, но производствената активност се подобри за първи път от август насам.
Британската икономическа активност в частния сектор обаче се понижи с най-бързия си темп от две години насам през януари, показа друг PMI индекс, като бизнесът обвини за забавянето по-високите лихвени проценти на Английската централна банка, стачките и слабото потребителско търсене.
Във вторник доларът се задържа близо до деветмесечно дъно спрямо еврото, тъй като пазарите продължиха да са позитивно настроени след данните за PMI и множеството корпоративни печалби.
Подобряване на услугите
В знак на това, че стават все по-оптимистични, фирмите в еврозоната увеличиха броя на служителите си с по-бързи темпове този месец. Индексът на заетостта се повиши до тримесечен връх от 52,5 пункта спрямо 51,9 пункта през декември.
Индексът PMI, обхващащ доминиращия в блока индекс на услугите, също изненада с положителна промяна, достигайки шестмесечен връх от 50,7 пункта. През декември той беше на ниво 49,8, а анкетата на „Ройтерс“ прогнозираше 50,2.
Въпреки че потребителите бяха изправени пред плащането на големи сметки, търсенето само леко намаля. Индексът на новия бизнес бе малко под границата на рентабилността – 49,8 пункта, при 48,4 пункта.
Производствената активност също отбеляза подобрение, но все още поддържа спад. Производственият PMI индекс се повиши до 48,8 през този месец от 47,8, изпреварвайки прогнозата на анкетата на „Ройтерс“ за 48,5.
Подобно на PMI в сферата на услугите, индексът на производствените цени спадна, но фирмите повишиха разходите си с по-бърз темп. Индексът на производствените цени се повиши от 61,2 на 61,4, но все още е далеч по-нисък от средните си стойности през последните три години.
„PMI индексите показват, че ценовият натиск остава силен. Така че няма изгледи Европейската централна банка скоро да свали крака си от спирачката“, заяви Андрю Кенингам от Capital Economics – световният лидер в предоставянето на независима икономическа информация.
Продължавайки битката си с все още високата инфлация, Европейската централна банка ще повиши лихвените проценти с 50 базисни пункта на всяко от следващите си две заседания, сочи проучване на „Ройтерс“.
Въпреки че централната банка на еврозоната повишава лихвените проценти с най-бързия си темп в историята, досега тя не е успяла да доближи инфлацията до целта си от 2%.
