Беларус празнува Рождество на 7-ми януари, по Юлианския календар, заедно с православните църкви на Русия, Украйна, Сърбия, Йерусалим и манастирите на Атон. По този повод на 7-ми януари президентът на Беларус Александър Лукашенко посещава храма „Свети Николай Чудотворец“ в град Логойск, в близост до Минск, и произнася там своето новогодишно послание. Публикуваме го с минимална редакторска намеса.
След радостта на Нова година посрещаме с радост и Рождество. Нека радостта бъде винаги в сърцата ви и по-малко огорчения да има, защото всички знаем, че съвсем без огорчения не може. И най-вече: да не ви огорчават децата.
Тук съм си приготвил няколко думи, които бих споделя с вас и с народа на Беларус, с всички онези, които ще ни чуят, за събитията, които ни предстоят. Годината няма да е проста. И не само защото заедно с Русия започнаха да ни давят и душат от всички страни. Всъщност тази тактика ни помага да живеем достойно. Защото в крайна сметка всеки живее както иска. При нас в Беларус са създадени условия за добър живот. Но ако човек иска да живее добре – трябва да се потруди. Така е било и така ще бъде.
Разбира се, нашите приятели и съседи, с които имаме силни търговски отношения – при тях ситуацията е наистина сложна. Няма как това да не ни се отрази. Ще ни бъде трудно. Но ние ще преодолеем трудностите. Какво ли не преживяхме в последните години – и пандемия, и санкции. Но когато сме единни, когато сме заедно – всичко ще бъде наред.
Един проблем, който още не се забелязва, но става по-сериозен – това е миграцията. И това не са само хора, които бягат от война. Това са хора, които идват, защото искат да работят. За да могат да нахранят децата си. Ако те искат да се учат и да работят – ние можем да ги научим. Но неконтролираната миграция е беда. А през нас в момента минават много хора. Обвиняват ни, че нарочно ги пращаме на Запад. Но ние неведнъж сме казвали, че нямаме намерение да охраняваме ничии граници. Особено не на държави, които са ни наложили икономически санкции и не ни мислят доброто.
И така – ако се държим заедно, ще преодолеем всичко. Ако има мир в управлението – ще има мир и в цяла Беларус. Моята главна задача ще е да съхраня мира в Беларус. Ако има мир и здраве – другото ще си го купим. И да не живеем богато – ще живеем достойно. Както живеем и сега – от никого нищо не искаме. С тези пари, които имаме, с това, което произвеждаме – с него и живеем. Но да има мир!
Знам, че ми се подиграват, че говоря толкова много за мир – особено съгражданите ни, които живеят зад граница. Но погледнете какво се случва при съседите ни – стотици хиляди умират. Нужно ли ни е това? Не!
Ще продължим социалната си политика – защото в Беларус социалната политика е на ниво, каквото няма в друга държава. Ще дам пример – в Минск ще има нови запаси от чиста, артезианска вода. Водата е основата на живота, на здравето. Грижим се и за пътищата, а това при нашия климат не е проста работа и струва доста пари.
Другото важно е смяната на поколенията. Време е нашите деца да вземат Беларус в свои ръце, защото ние не сме вечни. Ние трябва да ги обучим да съхранят постигнатото от нас – да имат свободна, независима държава. Няма да е просто, но ще се постараем хората да не усетят трудностите. Макар че новото ни поколение не умее да работи като нас, Но дано все пак успеят да съхранят постигнатото.
Искам да говоря и за нещо, което стои в основата на всеки дългосрочен успех. Справедливостта. Не, нямаме намерение да регулираме цените, това време мина. Но трябва да създадем система, която да се саморегулира. Защото нека не забравяме – кой каквото е произвел, трябва да го продаде. Тоест, цените трябва да се съобразяват с покупателната способност на хората. Защото благата се създават от хората. И не бива да се крадат от онези, които ги създават. За да пълним собствените си джобове. За тази справедливост говоря. Ако я няма тази справедливост – ще има война. В Украйна войната не започна с Майдана и не започна с Янукович. Тя започна с огромната корупция и произхождащата от нея олигархия. Нима Зеленски е беден? Когато парите в джобовете ти започнат да тежат, защото са толкова много – тогава ти спираш да мислиш за народа и за държавата и мислиш само за парите си. И там всички президенти са били такива. И тогава хората си мислят: А за какво ни е такава държава?
Затова е важно да се стремим към справедливост. Да, едва ли ще успеем на 100%, но поне да опитаме. А част от тази справедливост е и да харчиш парите си там, където си ги произвел. Това е принципен въпрос, на който предстои да обърнем внимание.
Не ми се получи много празнична речта, но исках да знаете какво ни очаква. Аз не мога да ви обещая чудеса. Може да се справим единствено заедно. Нито едно правителство няма да ви спаси, ако то ви води в една посока, а вие вървите в друга. Но ако продължаваме да вървим в крачка, както досега, ще преодолеем това сложно време.
Преди 30 години аз се заклех, че ще служа на народа си. И се старая да изпълнявам тази клетва. Защото обичам хората в Беларус. Те са трудолюбиви, издръжливи, отзивчиви. Това и чужденците го виждат, като дойдат при нас. Ходихме по тънък лед, но той не се пропука. Останахме мирен остров насред всички вълнения наоколо. Старая се да бъде търпелив и издръжлив – както ни учи Бог. Да върша своята работа. Времето ще даде своята оценка. Но бих казал: „По-добре беларуска диктатура, отколкото украинска демокрация“.
