Една много оспорвана древна китайска поговорка, nan zun nü bei (男尊女卑), често се превежда като „мъжът е по-висш, а жената – по-нисша“. Съвременният китайски език обаче е заличил истинското значение на думите, предизвиквайки объркване относно начина, по който древната китайска култура е разглеждала отношенията между мъжа и жената.
На пръв поглед знакът zun (尊) означава почит или възвеличаване, а bei (卑) – покорност и смирение. Като се има предвид начинът, по който двата йероглифа се използват за образуване на думи в съвременния китайски език, това прави старата поговорка да изглежда като обида към жените.
Особено в днешен Китай, който е претърпял радикални промени по време на и след комунистическата революция, автентичните конотации и мъдростта, които се съдържат в идиома, са били допълнително изкривени.
Истинското значение на „сексистката“ фраза
Отношенията между мъжа и жената в традиционната китайска култура се основават на хармонията между ин и ян, където ян е олицетворение на яркото и видимото, а ин въплъщава прикритото и тайното. Ин и ян могат да се разглеждат като основна философска концепция в голяма част от традиционните китайски учения като Тайдзи, Книгата на промените (И Дзин) и методите, използвани в традиционната китайска медицина или фън шуй.
Според принципа на ин и ян мъжествеността въплъщава силата на ян, която се смекчава и уравновесява от природата на ин в женствеността. Всяка от тях е еднакво важна за запазване на хармонията и баланса между противоположностите.
Ето защо, въпреки че от жените не се очаквало да се конкурират с мъжете в обществения живот или на работното място, традиционните китайски норми за равенство между половете считали жените за допълващи, а не по-нисши от мъжете.
Въпреки съвременното си значение двата йероглифа zun и bei произхождат от Книгата на промените, където описват баланса между ин и ян. Поради различията си мъжът и жената обикновено са подходящи за различни роли в семейството и обществото. Когато мъжете и жените се придържат към естествените си предназначения, човечеството ще процъфтява.
Фразата nan zun nü bei – „мъжете почтени, а жените скромни“ – всъщност означава допълваща се хармония между половете, а не унижение на жените пред мъжете.
Zun и bei се отнасят до противоположността: небето е горе, а земята е долу. В „Книга на промените“ се казва: „Тъй като небето горе е достойно, а земята долу е смирена, по този начин се определят позициите на небето и земята, циен и кун (乾坤). При позиционирането на ниското и високото, смиреното и достойното, всеки има своето място… Мъжете наследяват пътя на qian [небето], а жените носят пътя на kun [земята]“.
Хармония в баланса
Според „Книга на промените“ и други произведения на китайската даоистка философия човечеството следва моделите на небето и земята, за да просперира. Отклоняването от естествения път би донесло нещастия и катастрофи.
Конфуций говори за джун дзи (君子) или „благородникът“, който достига високо ниво на морално съвършенство. Според „Книга на промените“ „небесата са в непрекъснато движение; а джун дзи се усъвършенстват постоянно“. „Природата на земята е щедра и толерантна; джун дзи посреща всичко с благородство“. По същия начин жените се стремят към моралния идеал на шу ню (淑女) – жена, която е достойна, скромна, уважителна и последователна.
Пример за това са трите кралици Тай Дзян, Тай Рен и Тай Си, съпруги на трима последователни крале преди 3000 години. „Трите Тай“ помогнали на своите добродетелни съпрузи да положат основите на 800-годишната династия Джоу (1046-256 г. пр. Хр.).
Тай Си, описана в „Класика на поезията“ като архетип на шу ну и подходяща за съпруга си, крал Уен от Джоу, се заема с отглеждането на десетте принца на кралската двойка и с управлението на харема.
Според „Записите на образцовите жени“ (列女傳) това позволява на царя да се съсредоточи върху управлението си и да цивилизова страната. Тай Си е почитана като Уен Му (文母), „културната майка“, а за кралската двойка се казва, че „крал Уен управлявал външно, а Уен Му – вътрешно“.
Когато мъжете са почтени и благородни, а жените са смирени и толерантни, семейството естествено ще бъде хармонично. Общество, което работи на този принцип, ще уважава и цени жените.
Отхвърляне на традиционната мъдрост
Преди и след като идват на власт, китайските комунисти се застъпват за „освобождението“ на жените. Мао Дзедун, основателят на комунистически Китай, обявява, че „жените притежават половината небе“.
Макар често да се възприема като изявление в подкрепа на правата на жените и тяхното равенство, това отношение всъщност се опитва да заличи различията, а оттам и равновесието между мъжете и жените. По време на Културната революция и други комунистически кампании китайките са отхвърляни или наказвани заради модерно облекло; женските модели за подражание, изобразени в „революционното“ изкуство, са гръмогласни и груби.
Щетите от подобно индоктриниране са дълбоки. Китайската комунистическа партия не само не “ освобождава“ жените, но и заменя традиционните семейни добродетели с култура на борбата, противопоставяйки мъжете и жените едни срещу други и хвърляйки обществото в хаос. Много хора, израснали по време на Културната революция, са свикнали с грубо и нецивилизовано поведение, напълно противоположно на ценностите, които се срещат в древната китайска цивилизация.
Политиката на ККП за едно дете, отговорна за предотвратяването на около 400 милиона раждания, допълнително влошава тенденцията. Милиони момчета и момичета се оказват отгледани като „малки императори“ или „принцеси“, разглезени от възрастните, без да се полагат особени грижи за моралното им възпитание.
В днешен Китай разводите и изневерите са широко разпространени – смята се, че в страната има от 20 до 30 млн. сексуални работници. Високопоставените длъжностни лица са известни с многобройните си любовници и разпуснатия си начин на живот. Бракът и децата бързо стават все по-малко разпространени, което води до неясни перспективи за демографското бъдеще на Китай.
