|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Излезе дългоочакваното предложение за проект на регламент за справяне с кризисни ситуации и форсмажорни обстоятелства в областта на миграцията и убежището като ключова част от пакта на ЕС за миграцията и убежището
На 4 октомври представителите на държавите-членки на ЕС постигнаха съгласие по последния компонент на общата европейска политика в областта на убежището и миграцията. На заседанието на Комитета на постоянните представители на Съвета държавите членки утвърдиха мандата си за водене на преговори по регламент относно ситуации на криза, включително инструментализиране на миграцията, и форсмажорни обстоятелства в областта на миграцията и убежището. Тази позиция ще послужи за основа на преговорите между председателството на Съвета и Европейския парламент.
Министрите търсеха съгласие по отдавна спряната система за разпределяне в ЕС на търсещите убежище, които достигат Европа извън официалните гранични пунктове. Според еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон, броят на незаконно пристигналите тази година е 250 000 души – предимно тези, които са избягали от войните и бедността в Близкия изток, Африка и Южна Азия и са достигнали до ЕС през Средиземно море.
Предложеният правен акт установява рамката, която ще позволи на държавите членки да се справят със ситуации на криза в областта на убежището и миграцията чрез адаптиране на някои правила, например относно регистрацията на молби за убежище или процедурата на границата за убежище. Освен това тези държави ще могат да поискат от ЕС и неговите държави членки мерки за солидарност и подкрепа.
„Днес направихме огромна стъпка напред по въпрос от решаващо значение за бъдещето на ЕС. С днешното съгласие вече сме в по-добра позиция да постигнем споразумение с Европейския парламент по целия пакт в областта на убежището и миграцията до края на полугодието.“, заяви Фернандо Гранде-Марласка Гомес, изпълняващ длъжността министър на вътрешните работи на Испания
Направления в обхвата на новия регламент
Извънредни мерки в кризисни ситуации
В ситуации на криза или форсмажорни обстоятелства на държавите членки може да бъде разрешено да прилагат специални правила относно процедурата за предоставяне на убежище и процедурата за връщане. В този смисъл, наред с други мерки, се предвижда регистрирането на молби за международна закрила да бъде завършвано не по-късно от четири седмици след тяхното подаване, като по този начин се облекчава тежестта върху претоварените национални администрации.
Солидарност с държавите, изправени пред кризисна ситуация
Държава членка, която е изправена пред кризисна ситуация, може да поиска солидарен принос от други държави от ЕС. Този солидарен принос може да бъде под формата на:
- преместването на лица, търсещи убежище, или лица, на които е предоставена международна закрила, от държавата членка в кризисна ситуация в държавите членки, които предоставят солидарен принос
- прехвърляне на отговорност, т.е. подкрепящата държава членка ще поеме отговорността за разглеждане на молбите за убежище с цел облекчаване на държавата членка, която се намира в кризисна ситуация
- финансов принос или алтернативни мерки за солидарност
Тези извънредни мерки и тази солидарна подкрепа изискват разрешение от Съвета в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност и при пълно зачитане на основните права на гражданите на трети държави и лицата без гражданство.
Италия съобщава за „сближаване“ между средиземноморските държави
Миналата седмица италианският министър-председател Джорджия Мелони съобщи за „сближаване“ между средиземноморските държави по отношение на справянето с миграцията и заяви, че очаква с нетърпение лидерите на ЕС да изгладят подробностите по плана, предложен от Европейската комисия.
В речта си в края на срещата на южните държави от ЕС в Малта Мелони заяви, че е настъпил моментът за „конкретен, структуриран и окончателен път напред“.
„Докато Италия и други държави на първа линия като Малта понасят силния натиск на миграционните проблеми, при липса на структуриран отговор ще бъдат засегнати и други държави“, предупреди тя.
Тя настоя, че не бива да се позволява на трафикантите да решават кой да влезе в Европа и че ЕС трябва да се бори по-усилено за разбиване на техните мрежи и финансиране, като същевременно постигне споразумения със северноафриканските държави за спиране на заминаването на мигранти.
Мигрантите и бежанците се опитват да достигнат до Европа главно по 4 основни миграционни маршрута – през Източното Средиземноморие, през Западното Средиземноморие и Западна Африка, през Централното Средиземноморие и през Западните Балкани, а след началото на войната на Русия в Украйна през февруари 2022 г. – и по допълнителен временен маршрут от Украйна.
Надежда за функционираща миграционна система за ЕС и избирателите
Правителствата на 27-те държави от блока искат да разполагат с функционираща миграционна система, за да изглеждат в контрол на миграционната криза пред своите избиратели преди общоевропейските парламентарни избори през 2024 г.
Германия и Италия отбелязаха скок в броя на незаконно пристигналите, като миналата седмица Германия обяви нов граничен контрол в рамките на това, което обикновено е зона за свободно пътуване в Европа, като заяви, че това е необходимо, за да се даде отпор на трафика на хора.
Гранични проверки със съседните Полша и Чехия бяха въведени, след като Германия отбеляза близо 80 % увеличение на молбите за убежище през тази година. Това е повод за безпокойство за лявоцентристката управляваща коалиция, изправена пред предизвикателството на крайната десница на местните избори в провинциите Бавария и Хесен на 8 октомври този месец.
Миналата седмица лявоцентристкото правителство на Германия потвърди, че подкрепя финансово три германски неправителствени организации, които работят в Средиземно море и редовно докарват мигранти в Италия. Новината разгневи дясното правителство на Италия, което се бори да се справи с рязкото увеличаване на мигрантските потоци, откакто пое поста преди година. Нарастващите притеснения относно миграцията изглежда ще дадат тласък на популистката, антимигрантска крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (Alternative für Deutschland- AfD), която вече се възползва от притесненията относно забавянето на икономическия растеж и зеления преход, както и от гнева към вътрешните борби в правителството. Понастоящем партията е на второ място в общонационалните анкети в предизборните социологически проучвания.
Подобни проверки показват как трудностите при справянето с миграцията поставят под въпрос сътрудничеството в рамките на блока.
„Очевидно никой не е доволен от нов контрол по вътрешните граници“, заяви високопоставен дипломат от ЕС, като добави, че споразумението за „кризисния механизъм“ би укрепило изпитващата затруднения миграционна система на ЕС и би намалило необходимостта от такива мерки.
„По-близки от всякога“
Експертите по миграция обаче предупреждават за практическите трудности при прилагането на всякакви подобни мерки, а правозащитните групи осъдиха предишните предложения като нарушаващи правата на човека.
Министрите от Съвета на ЕС обсъждаха и търсенето на споразумение с Египет, за да се предотврати тръгването на повече хора от южните брегове на Средиземно море към Европа. Критиците заявиха, че неотдавнашното подобно споразумение с Тунис не отговаря на изискванията за защита правата на човека. Търси се обаче още потенциал за подобни споразумения, тъй като Рим алармира, че пристигащите от Лампедуза са повече от тези през 2022 г. – годината, в която министър-председателят Джорджия Мелони спечели националните избори със заявки за ефективна имиграционна политика. Данните за Италия сочат, че през 2023 г. по море са пристигнали повече от 133 000 души в сравнение с близо 181 500 души през рекордната за страната 2016 г.
Полша и Унгария се противопоставят на приемането на кандидати за убежище от Близкия изток или Африка. Те обаче са приели няколко милиона бежанци от войната на Русия в Украйна. Еврокомисарят по вътрешните работи Йохансон заяви, че 4 милиона украинци живеят със статут на специална закрила в рамките на ЕС.
ЕС, блок с население от около 45 млн. души, настоява за по-строги политики за ограничаване на незаконната имиграция, след като през 2015 г. повече от един милион души достигнаха бреговете му, изненадвайки съюза и поставяйки в изключително тежко положение държави-членки, като на дневен ред стои задачата да се грижат солидарно за тези, които са успели да стигнат до Европа.
Регламентът относно ситуации на криза и форсмажорни обстоятелства в областта на миграцията и убежището е част от Новия пакт за миграцията и убежището, предложен от Комисията на 23 септември 2020 г. Пактът се състои от набор от предложения за реформа правилата на ЕС в областта на миграцията и убежището. Други важни предложения, допълващи Регламента относно ситуации на криза в областта на миграцията и убежището включват Регламента относно управлението на убежището и миграцията и Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище. Окончателното приемане на пълния пакет се очаква до април 2024 г.
