Силвио Берлускони – медийният магнат и бивш министър-председател на Италия, който промени облика на страната с полярните си политики, почина днес на 86-годишна възраст, предаде Ройтерс. Най-дългогодишният премиер на Италия страдаше от левкемия и наскоро получи белодробна инфекция.
Партията на Берлускони „Форца Италия“ е част от дясната коалиция на министър-председателя Джорджия Мелони и въпреки че самият той не е имал роля в правителството, смъртта му вероятно ще дестабилизира италианската политика през следващите месеци.
Бизнес империята му също е изправена пред несигурно бъдеще. Той така и не посочва публично кой ще поеме управлението на компанията му MFE след смъртта му.
За кончината му изразиха скръбта си както съюзниците му, така и съперници.
„С него водихме, печелихме и губихме много битки, а и заради него ще върнем у дома целите, които си бяхме поставили съвместно. Сбогом, Силвио“, заяви италианският министър-председател Джорджия Мелони.
„Той беше човек, който никога не се е страхувал да защитава убежденията си. И точно тази смелост и решителност го направиха един от най-влиятелните хора в историята на Италия“, каза Мелони по италианската телевизия.
Бившият премиер Матео Ренци припомни разделителното наследство на Берлускони в Twitter. „Силвио Берлускони направи история в тази страна. Мнозина го обичаха, мнозина го мразеха. Всички трябва да признаят, че неговото въздействие върху политическия живот, но също и върху икономиката, спорта и телевизията, е безпрецедентно.
Енрико Лета, бивш лявоцентристки премиер, написа в Twitter: „Берлускони написа историята на нашата страна. Смъртта му бележи един от онези моменти, в които всички, независимо дали са подкрепяли или не неговите избори, се чувстват засегнати.“
След като изгражда телевизионна империя през 80-те години, Берлускони се хвърля в политиката през 1994 г. и почти веднага става министър-председател. Той е най-дългогодишният министър-председател на Италия, като заема този пост съответно в периодите 1994 – 1995 г., 2001 – 2006 г. и от 2008 до ноември 2011 г. Лидер е на дясноцентристката партия Народът на свободата, която създава през 2009 г., като слива своята партия „Форца Италия“ („Напред, Италия“) с „Национален алианс“ на Джанфранко Фини и други партии. Неговата победа на извънредните парламентарни избори през 2008 г. му осигурява третия мандат в правителството. През януари 2008 г. той е обявен за най-дългогодишен член на Г-8.
Той се оттегля от поста министър-председател за последен път през 2011 г., когато Италия е близо до дългова криза, а репутацията му е накърнена от обвинения, че е организирал секс партита с непълнолетни жени, което той отрича.
След обжалване той е оправдан по всички обвинения, свързани с партитата, но през 2013 г. е осъден за данъчни измами, което води до петгодишна забрана да заема публични длъжности.
Въпреки здравословните си проблеми и непрестанните съдебни битки, Берлускони не се отказва от контрола върху „Форца Италия“ и се връща в политиката, като печели място в Европейския парламент през 2019 г. и в италианския Сенат миналата година.
Той продължава да подклажда спорове, най-вече с отказа си да обвини стария си приятел Путин за инвазията в Украйна през 2022 г., като заявява, че Москва е искала само да постави „достойни хора“ начело на Киев.
Италианското обществено мнение беше разделено на полюси по отношение на полемичната личност на Берлускони. Според някои той бе корумпиран и омразен политик, поддържащ връзки с мафията, а според други – човекът, който дърпа Италия напред.
И все пак, усилено рекламиран от собствените си медийни компании, Берлускони пренесе отличните си търговски и комуникативни умения в скучния свят на политиката, предложи ярка и оптимистична перспектива и спечели любовта на милиони.
