В България сме свикнали все да сме последни в хубавото и първи в лошото – първи по смъртност и последни по доходи. Първи по автомобилни катастрофи и последни по раждаемост. И т.н.
Но има едно нещо, по което сме отличници в Европа, и това е опазването на старите гори на България. През 2016 г. с подпис на земеделския министър Десислава Танева към вече строго опазваните 78 хиляди хектара държавни гори се добавят още 109 хиляди хектара като гори във фаза на старост, а в края на 2020 г. – още 2 хиляди хектара. От тях има 6400 хектара общински гори (от Кюстендил, Трявна, Велико Търново, Севлиево, Ботевград, Горна Малина, Пирдоп и Харманли), другите са държавни. Тези 189 хиляди хектара са около 5% от горите в България. Останалите държави опазват средно от един до три-четири процента. Целта на Европейския съюз е този процент възможно най-скоро да достигне 10 за всички държави членки.
Именно старите гори са темата на медийното събитие, организирано съвместно от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) и природозащитниците от World Wide Fund For Nature (WWF) или Световен фонд за природата. То отвежда група журналисти в местността „Златните мостове“ на Витоша, за да разгледат защо и как една гора се определя като стара.
„В началото на 20-и век, преди да бъде обявена за национален парк, Витоша е била сечена до голо – за отопление и за да има пасища. Но ето че оттогава са минали вече 100 години и тази гора е имала възможност да се възстанови, разказва ни проф. Златанов, който е сред малкото специалисти, които в България оценяват качеството на горите.
И ни обяснява процеса на растеж – в една отсечена гора първо започват да растат треви и офики, след това започват да растат брези и явори, след което идва ред и на величествените букове или дъбове. Всяка истинска стара гора има и умираща дървесина, която помага за разпространение на птици като кълвача и совата (която гнезди в хралупи, на различни гъби и лишеи и която след изгниването си се превръщ в хумус за нови дървета. За този процес е нужен най-малко един век.
„Старата гора е уникален организъм — продължава професорът. — Тя не се състои само от стари дървета, тя е като едно истинско човешко общество – има стари, има млади, има и такива на средна възраст. И всичко е в хармонично взаимодействие. Старата гора умее да се пази, тя е устойчива на бедствия, дърветата комуникират помежду си по начин, за който ние още знаем много малко – чрез кореновата си система силните помагат на слабите, предупреждават се за опасности и още много неща. За мен старата гора е учител. И от професорите си в Лесотехническия институт съм научил много, но най-много съм научил от самата гора.“
И ни показва стъблото на едно дърво, което не е засадено, а е поникнало само – при него корените плавно преминават в стъбло и основата е много стабилна, така че може да посрещне много бури. Докато садените главно през социализма борови гори са много лесно податливи на бури и веднага се чупят именно защото са садени под конец – всички еднакви и равно пораснали нагоре.
Заради това преди няколко години, когато през Бистришко бранище минава голяма буря, тя поваля голямо количество дървета. Заради голямото количество дървесина короядът се увеличават толкова много, че започват да ядат и здравите гори и унищожават около 200 хектара. Това не би се случило, ако част от падналата дървесина беше изнесена.
„Така че човешката дейност в горите не е непременно нещо лошо — допълва Александър Дунчев, новоназначеният директор на Изпълнителната агенция по горите. — Ние може да ги използваме като благо. Но важното е да го правим с разум и уважение. И аз съм много щастлив, че в България можем да бъдем добър пример за цяла Европа с отношението си към горите.“
Той засяга и въпроса за бракониерството и защитава тезата, че не бива да бъдат писани актове само на отделните нарушители, но и на фирмите работодатели или на собствениците, които по една или друга причина не могат да се грижат за тях.
„Ако си собственик и не може да си опазиш гората, може да я повериш на грижите на съответното горско стопанство“, мисли той. И така допълва думите на Нели Дончева от WWF, че поне по отношение на горите държавата не е лош стопанин: „На този етап най-добре в България се стопанисват именно държавните гори.“
По време на разходката попадаме на калище / извор, което също е част от характеристиките на една стара гора. Там животните пият вода и се къпят в калта, която образува защитен слой по кожата им срещу комари, кърлежи и други вредители.
Докато вървим, ми прави впечатление, че въпреки излелия се предната вечер пороен проливен дъжд гората не е кална, а е попила всичко като сюнгер.
Проф. Златанов казва, че това е една от най-важните функции на гората: „В старата гора структурата на почвата е такава, че водата се отвежда в подпочвения слой и се складира в подпочвените води, от които после тръгват ручейчета с пречистена от гората вода. Затова наводнения се случват главно там, където старите гори са изсечени.“ И дава за пример изсечените гори около река Камчия (речните гори за ЕС са основен приоритет, защото са с изключително богато биоразнообразие), където преди няколко години след проливни дъждове станаха големи наводнения.
На финала на събитието от ИАГ, разбира се, не са забравили за доброто старо правило да нахраним журналистите, а пък аз използвам момента да задам на Александър Дунчев въпроса има ли съвет за политиците, на които предстои да съставят правителство. „Нямам съвет, но имам добър пример — отговори той. — Преди няколко седмици направихме среща между природозащитните организации, ловните дружинки и собствениците на гори. Станаха големи скандали, затова решихме, че ще се съсредоточим върху това, което ни събира, а не върху това, което ни разделя. И така стигнахме до премахването на незаконното придвижване на АТВ-та и джипове в гората и започнахме да пишем регламенти за това, които скоро ще влязат в сила.“
Преди да стане директор на ИАГ, г-н Дунчев много години алармира за състоянието на горите в България в качеството му на природозащитник. Питам го каква е разликата да си от другата страна. „Системата е много тежка — отговаря той. — Много е трудно да се случи промяната отвътре. Но пък задвижат ли се веднъж тежките колела, промяната ще е за много дълго време. Дори и аз да не съм част от системата, няма да им е толкова лесно да махнат законите, които вече сме прокарали.“
