Правителството поставя акцент върху енергийната сигурност, намаляването на административната тежест, инфраструктурата и конкурентоспособността на българското производство
Подкрепата за предприятията, които вече развиват производство в България, трябва да бъде основа за бъдещия растеж на индустрията и за привличането на нови инвестиции. Това заяви на 2 октомври вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев по време на официално събитие по повод 20-годишнината от създаването на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК).
Пулев посочи, че индустрията, избрала България като производствена база, формира над 25% от брутната добавена стойност. В енергоемките производства пряко работят около 250 хил. души, като според него зад тези работни места стоят семейства, домакинства и цели региони.
По думите му усилията на правителството са насочени към създаването на по-предвидима среда за бизнеса, по-ефективна работа на институциите и условия както за нови инвестиции, така и за по-широка икономическа трансформация.
Вицепремиерът подчерта, че подкрепата за индустрията не трябва да бъде ограничавана единствено до преодоляване на трудности. Според него трябва да бъдат създадени инструменти, които позволяват на предприятията да се развиват, да инвестират и да увеличават своята конкурентоспособност.
Сред предприетите мерки той открои осигурения с подкрепата на министъра на енергетиката ресурс от Фонда за сигурност на електроенергийната система, предназначен за енергоемките производства.
Пулев заяви, че финансовите стимули трябва да помогнат за защитата на индустрията, като изрази очакване значителна част от предприятията да насочат този ресурс към енергийна сигурност и повишаване на ефективността.
Според него задачата не е единствено предприятията да преминат през настоящата енергийна криза, а да получат условия и инструменти за бъдещ растеж.
Друг основен елемент от политиката за бизнеса е намаляването на административната тежест. Вицепремиерът посочи, че се работи по целенасочена програма за ограничаване на регулациите и административните изисквания, като процесът се провежда в диалог с представители на бизнеса и индустрията.
Сред правителствените приоритети е и новото законодателство в областта на публично-частните партньорства. Целта му е частният капитал да бъде комбиниран с европейски средства за модернизация на инфраструктурата.
Пулев посочи индустриалните зони, транспортната свързаност и енергийната инфраструктура като основни направления, в които подобен модел може да бъде използван.
Декарбонизацията и развитието на зелени технологии също бяха определени като стратегически направления. По думите на вицепремиера тези теми са във фокуса на разговорите на европейско ниво и ще имат централно място в следващата многогодишна финансова рамка.
Пулев обобщи, че основната задача е да бъдат създадени условия българската индустрия да расте, да инвестира и да бъде конкурентоспособна.
Пулев: Подкрепата за бизнеса трябва да създава условия за растеж, а не само за оцеляване
