По-рано тази седмица Тръмп заяви, че заслужава наградата, но добави: „Те имат репутацията, че може би не я дават на хора като мен.“
Нобеловата награда за мир беше присъдена в петък на родената в Южна Африка международна юристка и бивш върховен комисар на ООН по правата на човека Нави Пилай, два дни след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че я заслужава, защото е сложил край на осем войни.
Председателят на Нобеловия комитет Йорген Ватне Фриднес заяви, че „изключителната смелост и почтеност“ на Пилай са проправили пътя към по-всеобхватен глобален правен ред, когато обяви наградата в Осло, Норвегия.
Той посочи, че комитетът „иска да напомни на света, че върховенството на закона – национално и международно – е в основата на системата, която сме създали, за да гарантираме мир и да разрешаваме конфликтите по ненасилствен начин“.
„Когато силата надделява над правото, това подкопава стабилността, доверието и мирното съжителство“, каза Фриднес.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен поздрави Пилай в публикация в X и я определи като „защитник на преследваните, уязвимите, лишените от глас и изключените“.
„В свят, който се нуждае от справедливост повече от всякога, нейната смелост и морална яснота са скъпоценен компас“, написа фон дер Лайен.
Говорителката на службата на ООН по правата на човека Шабия Манту приветства новината.
„Това е невероятна новина, нуждаем се от повече отдаденост и ангажираност към правата на човека“, каза тя пред репортери в Женева.
Мария Корина Мачадо, венецуелска политичка и бивша кандидатка за президент от опозицията, спечели наградата миналата година. Няколко месеца по-късно тя предложи да я сподели с Тръмп, след като Съединените щати отстраниха венецуелския лидер Николас Мадуро. Норвежкият Нобелов институт отговори, че наградата не може да бъде споделяна или прехвърляна.
„Те имат репутацията, че може би не я дават на хора като мен“, заяви Тръмп в сряда.
85-годишната Пилай е родена в Южна Африка и известно време беше адвокат на Нелсън Мандела. По-късно Общото събрание на ООН я избра за съдия в Международния наказателен трибунал за Руанда, където тя работи осем години.
Фриднес каза, че тя също е председателствала анкетна комисия на ООН в „окупираните палестински територии“.
„Обща нишка преминава от ранната ѝ работа по защитата на Нелсън Мандела и други, които се противопоставяха на апартейда, до службата ѝ като съдия по някои от ключовите международни съдебни дела на нашето време“, посочи комитетът в изявление.

Тръмп беше номиниран от Азербайджан и Пакистан
Президентът на Азербайджан Илхам Алиев написа в петък, че съвместно е номинирал Тръмп за Нобеловата награда за мир.
„Президентът Доналд Тръмп изигра историческа роля за насърчаването на мира между Азербайджан и Армения по време на Мирната среща на върха във Вашингтон, чийто домакин беше на 8 август 2025 г.“, написа Алиев.
Пакистанският премиер Шехбаз Шариф също номинира Тръмп за Нобеловата награда за мир, съобщи той в публикация в X в петък.
„Навременната му намеса помогна Пакистан и Индия да се отдръпнат от ръба на конфликта и да постигнат прекратяване на огъня, което се спазва и до днес“, написа Шариф.
На Общото събрание на ООН през септември 2025 г. Тръмп изброи конфликтите, за които заяви, че е прекратил.
„Прекратих седем войни и във всички случаи те бяха в разгара си, като бяха убити безброй хиляди хора“, каза той.
„Това включва Камбоджа и Тайланд, Косово и Сърбия, Конго и Руанда – жестока, насилствена война беше това – Пакистан и Индия, Израел и Иран, Египет и Етиопия, както и Армения и Азербайджан.
„Нито един президент или министър-председател – а впрочем и нито една друга държава – никога не е направил нещо дори приблизително подобно.“
Тръмп спечели Наградата за мир на ФИФА
През декември 2025 г. Тръмп получи първата Награда за мир на ФИФА от Джани Инфантино, президента на световния ръководен орган на футбола, преди жребия за Световното първенство през 2026 г. в Северна Америка.
Инфантино заяви, че наградата е признание за „изключителните и необикновени действия“ на Тръмп за насърчаване на мира и единството по света.
Сред другите претенденти за Нобеловата награда тази година бяха канадският министър-председател Марк Карни, Международната космическа станция, екипи за спешна помощ в Судан, защитници на правата на децата в Украйна и два международни съда.
Норвежкият Нобелов комитет в Осло получи номинации за 287 кандидати, малко повече от една четвърт от които бяха свързани с организации.
Associated Press допринесе за този материал.


















