Дългът на ЕС расте, а заемите му поскъпват. Европейската сметна палата предупреждава за нарастващи разходи. Какво означава това за Германия и защо няма твърда граница, отвъд която започва дългова криза.
Европейският съюз поема все повече дълг. В края на 2025 г. той дължеше на инвеститорите 738,9 млрд. евро, а година по-рано сумата беше 601,3 млрд. евро. До 2027 г. тя може да достигне 1 трилион евро. Това сочи годишният доклад на Европейската сметна палата. ЕС набавя тези средства чрез облигации: инвеститорите му предоставят средства назаем и в замяна получават лихва. На договорените дати ЕС трябва да върне заемите.
С тези заеми ЕС финансира различни програми, сред които заеми в подкрепа на Украйна и създадената по време на пандемията програма SURE за подкрепа на схемите за непълно работно време.
Част от този дълг служи за финансиране на Next Generation EU. Чрез тази програма ЕС подпомага икономическото възстановяване след пандемията от COVID-19. Държавите членки получават безвъзмездни средства, които не трябва да връщат. ЕС обаче трябва сам да погаси заемите, взети за тях, и да плаща лихвите от своя бюджет.
Това финансиране става значително по-скъпо от планираното. Първоначално за периода 2021–2027 г. бяха предвидени 14,9 млрд. евро за лихвени плащания. Според посочените в доклада на Сметната палата оценки разходите за финансиране на безвъзмездната част от програмата вече могат да достигнат до 28,3 млрд. евро – почти два пъти първоначално предвидената сума.
Какво означава това за Германия
Германия поема част от тази тежест чрез вноската си в бюджета на ЕС. Германската федерална банка (Бундесбанк) оценява дела на Германия във финансирането на общия дълг на ЕС в края на 2025 г. на 118 млрд. евро. При това не се отчитат двойно заемите, предоставени от ЕС на държавите членки, които вече са включени в националните данни за дълга.
Какво е положението в Германия и съседните ѝ държави
Според Бундесбанк държавният дълг на Германия нарасна през 2025 г. със 144 млрд. евро до 2,84 трилиона евро. По данни на Националния институт за статистика и икономически изследвания на Франция (INSEE) в края на юни 2026 г. дългът на Франция достигна около 3,596 трилиона евро.
Самата сума на заемите обаче не е достатъчна за сравнение между държави с различен мащаб.
Съотношението на дълга към БВП съпоставя дълга с годишния брутен вътрешен продукт – стойността на произведените в страната стоки и услуги. Ако двете величини са равни, съотношението е 100%. Това не означава, че заемите трябва да бъдат върнати в рамките на една година.
По данни на Евростат съотношението на дълга към БВП в Германия беше 64,4% в края на първото тримесечие на 2026 г., а във Франция – 117,6%. За всички държави от ЕС общо показателят беше 82,9%, а за страните от еврозоната – 88,9%. Статистиката включва не само дълговете на съответните национални правителства, но и тези на регионалните и общинските бюджети, както и на социалното осигуряване. Според INSEE новата стойност за Франция за второто тримесечие на 2026 г. беше 119%.
Значителни различия има и сред съседите на Германия. В края на март Белгия достигна 109,1%, докато Люксембург беше на 29,2%. По-високи от френските бяха показателите в Гърция – 143,5%, и в Италия – 138,9%. Следователно Франция няма най-високото съотношение на дълга към БВП в ЕС.
Защо по-високите лихви засягат и гражданите, и предприятията
Последиците от високия дълг се виждат особено ясно в годишната сметка за лихвите. По данни на Федералното министерство на финансите на Германия германското федерално правителство е изразходвало през 2025 г. 29,9 млрд. евро за лихви. Това се равняваше на 6,1% от всичките му разходи. Така от всеки 100 евро в германския федерален бюджет малко над 6 евро бяха нужни за лихвите по предишни заеми. С тези плащания все още не се погасява главницата по нито един заем.
Към лихвите се добавя и погасяването на главницата, тоест връщането на заетите средства. Държавите обаче често връщат падежиращите заеми със средства от нови заеми. Така размерът на дълга не намалява; първоначално старите задължения просто се заменят с нови.
Германското федерално правителство очаква значително по-голяма тежест през следващите години. Във финансовия план за основния германски федерален бюджет са заложени 30,2 млрд. евро лихви за 2026 г., 41,9 млрд. евро за 2027 г. и 80,6 млрд. евро за 2030 г. Това са планирани стойности. Правителството обяснява увеличението с допълнителния дълг и по-високите лихви. Средствата, които германското федерално правителство трябва да изразходва за лихви, не могат да се използват в бюджета за други задачи в полза на гражданите и предприятията, като образование, инфраструктура или подкрепа за икономиката.
По-високите лихви обаче не се отразяват незабавно върху всички заеми. Ако държавата е взела средства за десет години при фиксиран лихвен процент, той първоначално остава в сила. По-скъпо става, когато заемът изтече и бъде заменен с нов. Прост пример: при дълг от 100 млрд. евро лихва от 1% струва 1 млрд. евро годишно. При 4% тя възлиза на 4 млрд. евро. Само за този размер на заемите тогава ще са нужни допълнително 3 млрд. евро всяка година.
Франция също трябва да отделя повече средства. Френската финансова агенция „Ажанс Франс Трезор“ (Agence France Trésor), ведомство към Министерството на финансите на Франция, очаква разходи за лихви по бюджета на централното правителство от 62,6 млрд. евро през 2026 г. и 72,9 млрд. евро през 2027 г.
Средната лихва по новите средносрочни и дългосрочни облигации беше 3,55% до края на септември, спрямо 3,14% година по-рано. Същевременно агенцията съобщи, че търсенето на тези книжа продължава да надвишава предлагането. Следователно Франция може и занапред да набира средства, но трябва да предвижда по-високи разходи за това.
Какво отличава САЩ и Швейцария
Според предварителна оценка на Бюджетната служба на Конгреса на САЩ (CBO) САЩ приключиха финансовата 2026 г., завършила на 30 септември, с дефицит от близо 2 трилиона долара. Разходите надхвърлиха приходите с тази сума. Нетните разходи за лихви достигнаха около 1,14 трилиона долара – с приблизително 115 млрд. долара повече от предходната година. CBO обяснява увеличението с по-високия дълг и по-високите дългосрочни лихви.
В своята прогноза от февруари 2026 г. CBO очакваше федералният дълг на САЩ, държан от инвеститори, да достигне в края на 2026 г. около 101% от годишния БВП и да нарасне до 120% до 2036 г. В актуалния месечен доклад няма нов показател за съотношението на дълга към БВП.
Американският показател обхваща само част от дълга на федералното правителство на САЩ. Европейската статистика, от друга страна, включва и задълженията на регионалните и местните власти и на системите за социално осигуряване; затова стойностите не са пряко съпоставими.
Швейцария е в различно бюджетно положение. През август Федералната финансова администрация на Швейцария очакваше за 2025 г. излишък на всички публични бюджети от около 4 млрд. швейцарски франка (4,29 млрд. евро). Дългът беше оценен на 40,7% от БВП.
Швейцарският показател включва допълнително например неплатени сметки на държавни институции. Такива задължения не се включват в обичайното съотношение на дълга към БВП в ЕС. Освен това търгуваните държавни облигации се оценяват по своята текуща пазарна стойност, а не по номиналната си стойност – тоест по цената, на която се търгуват, вместо по сумата, която държавата трябва да върне. Поради това съотношенията не могат да се сравняват пряко.
Швейцарската дългова спирачка има за цел да предотврати трайни дефицити в швейцарския федерален бюджет. Тя обвързва редовните разходи с приходите, но отчита икономическата ситуация. В лоши времена са позволени ограничени дефицити. В добри времена трябва да се постигат излишъци. Предвидени са изключения за извънредни тежести. Така държавата трябва да може да посреща кризи, без трайно да се нуждае от нови заеми.
Германия също има дългова спирачка. По принцип тя позволява на германското федерално правителство да поема нов дълг до 0,35% от БВП годишно, като се отчитат колебанията в икономическия цикъл. При извънредни ситуации са възможни допълнителни заеми.
След промяна в Основния закон на Германия от началото на 2025 г. важат и широкообхватни изключения за разходите за отбрана и сигурност над 1% от БВП. За допълнителния фонд за финансиране на инфраструктура и климатична неутралност също са възможни до 500 млрд. евро извън това ограничение. Така германското правило ограничава новия дълг, но не изисква ежегодно намаляване на общия дълг.
Защо повече дълг не означава автоматично повече пари
По-големият държавен дълг не означава автоматично, че в обращение има повече пари. Ако инвеститор купи държавна облигация със съществуващи средства, само с покупката не се създават нови пари. Той заменя наличността си с право на лихва и бъдещо връщане на средствата. Държавата получава пари, с които може да финансира разходите си.
Банковото кредитиране работи по различен начин. Ако например банка отпусне заем на компания и завери сметката ѝ със сумата, се създава нов банков депозит. При това банката не преотпуска предварително привлечени спестовни влогове, както обяснява Бундесбанк. Ограничения поставят, наред с друго, регулациите, разходите за финансиране на банката и търсенето на кредити. Следователно заемите за предприятия и частни лица също могат да увеличат паричното предлагане.
Европейската централна банка (ЕЦБ) измерва паричното предлагане, наред с другото, чрез показателите M2 и M3. M2 включва парите в брой, средствата по сметки, които са достъпни по всяко време, и определени спестовни и срочни депозити. M3 включва допълнително например дялове във фондове на паричния пазар. Следователно понятията обозначават парични наличности с различна широта на обхвата. Те не показват колко е задлъжняла дадена държава.
Дори когато централна банка купува държавни облигации, паричното предлагане невинаги нараства в същата степен. Ако тя купи облигация от частен инвеститор, средствата по банковата му сметка могат да се увеличат. Ако обаче продавачът е банка, тя първоначално получава наличност в централната банка. Тези средства не са непосредствено достъпни на потребител за покупки. Затова трябва да се прави разграничение между парите, създадени от централната банка, и средствата по частните сметки.
За цените е важно какво се случва с допълнителните пари. Ако бъдат спестени, първоначално не възниква допълнително търсене на стоки. Ако обаче се харчи повече, без предлагането да може да нарасне съответно, цените могат да се повишат.
Затова ЕЦБ разглежда развитието на паричното предлагане като сигнал за инфлационни рискове. Само от по-високия размер на дълга обаче не може да се изведе определено равнище на инфлация.
Кога дългът става опасен?
Няма фиксиран праг, отвъд който настъпва дългова криза. Договорите на ЕС посочват 60% от БВП за размера на дълга и 3% за годишния дефицит. Държавите, които надхвърлят тези стойности, обаче не стават автоматично неплатежоспособни. За такива случаи ЕС предвижда процедура при прекомерен дефицит. Тя включва доклад на Европейската комисия и възможни глоби.
Международният валутен фонд (МВФ) също проверява дали дадена държава може трайно да обслужва дълга си. При този анализ не бива да се използват нереалистично високи темпове на растеж или прекалено оптимистични оценки за бъдещите държавни приходи.
В публикация на МВФ от 2017 г. за устойчивостта на дълга се посочва: „Всеки анализ на устойчивостта на дълга трябва да се основава на реалистични, а не на героични предположения за бъдещите перспективи за растеж.“ Решаващи са също лихвите, сроковете за погасяване и готовността на инвеститорите да предоставят нови заеми.
Ако икономиката расте по-бързо от размера на дълга, съотношението на дълга към БВП намалява. Нарастващите лихви, слабият растеж и новите бюджетни дефицити обаче могат да увеличат дълговата тежест, както обяснява МВФ. Затова стабилният бюджет се нуждае от надеждни приходи и от свобода за действие при кризи.
Погасяването на дълга по Next Generation EU трябва да започне през 2028 г. и да приключи най-късно до 2058 г. За това ЕС първоначално ще трябва да поеме и нови заеми. Както обяснява Европейската сметна палата, Комисията ще трябва да рефинансира падежиращия дълг, като „издава нови дългови инструменти, за да погаси старите при настъпване на падежа им“. Колко скъпо ще бъде това, остава неясно: промените в пазарните условия могат да „доведат до по-високи или по-ниски разходи за набиране на средства“.
От 2028 г. погасяването ще се превърне в постоянна задача за бюджета на ЕС. Колко средства ще останат за други инициативи, ще зависи и от лихвите, при които Съюзът може да подновява заемите си.
