В разговор с Крум Савов историческият изследовател Иван Тренев поставя под съмнение автентичността на останките на цар Самуил и повдига въпроси за предадените на Гърция исторически ценности и ремонта на паметника на Шипка
Автентичността на предполагаемите тленни останки на цар Самуил и ремонтът на Паметника на свободата на Шипка са сред темите, които журналистът Крум Савов и историческият изследовател Иван Тренев обсъждат в разговор, посветен на историческата памет, националното наследство и неговото съхраняване.
Двамата изразяват сериозни съмнения относно действията на държавните институции и поставят въпроси за историческата достоверност, прозрачността на вземаните решения и възможните политически мотиви зад тях.
Чии са костите на цар Самуил?
Една от основните теми в разговора е автентичността на тленните останки, представяни като принадлежащи на българския цар Самуил. Иван Тренев поставя под съмнение тяхната идентификация и настоява за провеждането на поне три независими ДНК експертизи и допълнителни научни изследвания. Според изложените в разговора твърдения костите не съответстват на предполагаемата възраст на владетеля при смъртта му, а на значително по-възрастен човек. Изразени са и съмнения относно анатомичните им характеристики, липсата на царски атрибути в саркофага и символиката на предполагаемата погребална одежда.
Тези твърдения не са подкрепени в материала с независимо проверени експертни заключения.
Критики предизвиква и тържествената церемония по посрещането на останките, включваща военна авиация. Събеседниците я определят като прекомерна и изразяват предположение, че зад нея стоят политически и PR мотиви.
В разговора е цитиран и коментар на Волен Сидеров, свързан с династичните конфликти и братоубийствата в епохата на Самуил. Темата е използвана като повод за размисъл върху историческите личности, националните символи и начина, по който се изгражда обществената памет.
Какви исторически ценности са предадени на Гърция?
Особено внимание е отделено на твърденията за предаване на ценни исторически артефакти на Гърция във връзка с връщането на предполагаемите останки на цар Самуил. Според Иван Тренев сред тях са архиепископска митра, оценявана от него на 150 милиона долара, златни и сребърни икони, както и средновековни ръкописи, свързвани с института „Иван Дуйчев“.
В разговора се твърди, че част от тези ценности са били съхранени от български учени по време на Първата световна война и имат важно значение за изследването на българското историческо и културно присъствие в региона.
Събеседниците поставят въпроса дали подобно предаване е било достатъчно публично обсъдено и при какви условия е осъществено. Отправени са и критики към директора на Националния исторически музей Бони Петрунова. Иван Тренев настоява за публикуване на пълен списък на предадените ценности и на документите, уреждащи отношенията между България и Гърция.
В представения разговор обаче не са установени документално нито твърдяната размяна, нито посочената стойност на артефактите. Остава открит въпросът какво точно е било предадено, на какво правно основание и дали действително съществува пряка връзка с връщането на останките.
Какво се случва с Паметника на свободата на Шипка?
Втората основна тема в разгоора е състоянието и ремонтът на Паметника на свободата на връх Шипка.
Според събеседниците паметникът е бил занемаряван в продължение на години въпреки подаваните сигнали за необходимостта от поддръжка. Те изразяват съмнения относно организацията на ремонтните дейности, използваните методи и осъществявания контрол.
Поставя се и въпросът за евентуална обвързаност на изпълнителя с турски фирми или политически структури, свързвани с ДПС. В разговора обаче не са представени проверими доказателства за подобни зависимости.
Критики са отправени и към политици, които според събеседниците използват ремонта за публична изява, без да са предприели своевременни действия за опазването на паметника.
Иван Тренев излага и предположение за съществуването на голямо римско златно находище в района на Шипка. Изразява опасение, че ремонтните дейности биха могли да послужат като прикритие за достъп до него. Това предположение не е подкрепено с представени археологически данни и следва да се разглежда като непотвърдено твърдение.
Историческата памет и националната сигурност
От конкретните случаи разговорът преминава към по-широки въпроси за националната идентичност, историческите архиви и държавната политика. Иван Тренев изразява убеждението, че през последните десетилетия се води целенасочена политика за отслабване на българската държавност и историческа памет.
Сред обсъжданите теми са отношенията с Турция, договорът с „Боташ“, участието на турски компании в инфраструктурни проекти и възможното им влияние върху националната сигурност.
Отправени са критики и към управляващите, като събеседниците свързват определени политически и икономически решения с опасения за засилване на турското влияние в България. Изразените крайни прогнози за бъдещето на страната обаче не са подкрепени с доказателства в разговора.
Особено внимание е отделено на необходимостта от дигитализация на българските исторически архиви и осигуряване на по-широк обществен достъп до тях. Според Иван Тренев ограниченият достъп до исторически документи създава предпоставки за манипулиране на обществените представи за миналото.
В разговора се споменават и опасения за евентуално териториално разцепване на България и преместване на столицата в Пловдив до 2030 г. Тези предположения също не са подкрепени с проверими данни.
Крум Савов и Иван Тренев анонсират и бъдещи разговори, посветени на спорни въпроси от българската история, сред които предполагаемият гроб на Христо Ботев и събития, свързани със село Волуяк.
Разговорът поставя въпроси, които заслужават обществено внимание – за опазването на културното наследство, достъпа до историческите извори и прозрачността на институционалните решения.
Публикуваме линк към пълния видеозапис на разговора между Крум Савов и Иван Тренев, за да могат читателите да се запознаят с изложените позиции и сами да си съставят мнение.
