Франция отчете 2397 ареста и близо 1000 ранени служители на реда след насилието в събота, докато грабежите отново пламнаха в Париж, а политици си разменяха обвинения
ПАРИЖ – Френският президент Еманюел Макрон в неделя осъди насилието и разрушенията, след като протестите в цялата страна прераснаха в най-тежките безредици, които Франция е виждала от години.
„Тези, които разрушаваха, трябва да платят; тези, които грабеха, трябва да възстановят щетите; а тези, които се опитаха да съборят Републиката, ще трябва да отговарят за това“, заяви Макрон в телевизионно обръщение към французите вечерта на 18 октомври – ден след безредиците, довели до близо 2400 ареста.
Като говори за „момент на изключителна тежест“, Макрон обвини за разрушенията „бунтовнически елементи от крайнолеви разцепнически групи, към които се присъединиха множество престъпници“, и открои подпалването на кметството от XIX век в централния френски град Лимож.
„Как французи могат да причинят това на Франция?“, попита той. „Тази вечер всички изпитваме гняв и срам.“
Той обеща, че търговците „няма да бъдат оставени сами“, заяви, че префектите могат да забраняват „определени събирания“, и предупреди, че „страната се нуждае от ред, а не от ескалация“.
„Изпочупиха всичко“
Няколко часа по-рано изстреляни флакони от сълзотворен газ все още бяха разпръснати по площад „Република“, където работници събираха стъкла около паметника на Мариана, чиято каменна основа беше разбита от хвърлени предмети.
Наблизо Йони, който посочи само малкото си име, завари разбити изложбените мостри в своя шоурум за мрамор Pierres Exclusives.
„Очаквахме нещо подобно и направихме всичко възможно да защитим магазина“, каза той пред The Epoch Times. „Но тук нямаше какво да се открадне – имаше само какво да се чупи.“ Мраморна маса на стойност 25 000 евро лежеше на парчета.
„Тази сутрин, когато пристигнахме, в магазина все още имаше хора“, добави той.
В 3-ти район фармацевтът Фабиен Карем стоеше сред останките от своята аптека.
„Не разбирам защо някой би разграбил аптека, която в крайна сметка е първото място, където хората търсят медицинска помощ“, каза той пред The Epoch Times, като оцени само загубените стоки на близо 150 000 евро. „Унищожиха малкия ми бизнес, и то за дълго.“

Камий Мишлен, чийто оптичен магазин Opti’Shop продава само рамки, произведени във Франция, говори за „самота и ужас“.
„Това е компания, която върви в правилната посока, а те разграбват всичко, чупят всичко“, каза той пред The Epoch Times, като оцени щетите си на над 50 000 евро. Той и тримата му служители останаха вътре до 17:00 ч. на 17 октомври, докато тълпата преминаваше покрай тях.
„Имаше послания на омраза, жестове за прерязване на гърло, насочени към нас“, посочи той.
Грабежите не приключиха със съмването.
До следобеда на 18 октомври парижката полицейска префектура отчете още три разграбени магазина и 25 ареста, като определи задържаните като „предимно млади хора от предградията, търсещи възможности за грабеж“.
Бутик на улица „Борепер“ беше опразнен за секунди. Стотици протестиращи отново се събраха на площад „Република“. Полицията използва сълзотворен газ, докара водно оръдие и изпрати специалното подразделение за борба с безредици CRS 8, докато барикади от кофи за боклук горяха на булевард „Волтер“, а велосипеди под наем пламнаха по близките улици.
Шествие, което се изроди
Шествието на 17 октомври беше кулминацията на месец безредици, започнали с протести на крайнолеви гимназисти срещу рушащите се сгради и недостига на учители в предградията с голям брой имигранти. Недоволството скоро се разпространи заради покачващите се цени и съкращенията в държавните разходи, а в интернет започнаха да се разпространяват призиви за възраждане на движението „Жълтите жилетки“ от 2018 г., което протестираше срещу високите разходи за живот.

Министерството на вътрешните работи оцени броя на участниците на 550 000 в цялата страна. Организаторите, сред които беше и синдикатът Обща конфедерация на труда, заявиха, че в шествията са участвали 800 000 души.
Полицията съобщи, че 110 000 души са преминали мирно в шествието в Париж, докато няколко хиляди други са участвали в безредиците.
Парижката полиция заяви, че насилствените групи са били много по-многобройни от обичайното – между 500 и над 1000 души. Когато шествието приключи, малки групи, облечени в черно, разбиваха металните щори на магазини между площадите „Република“ и „Бастилия“, а други влизаха след тях, за да грабят.
„Цели улици бяха методично опустошени“, каза пред журналисти кметът Еманюел Грегоар. Полицията извърши рекордните 855 ареста в столицата и съобщи, че един участник в шествието е починал от сърдечен арест на булевард „Мажента“.
Най-шокиращите кадри дойдоха от Лимож, в централна Франция, където кметството от 1883 г., обявено за паметник на културата, беше подпалено, докато избрани представители и служители все още бяха вътре, съобщи префектурата. Камбанарията му се срути в пламъците.
Кметът на Лимож Гийом Герен заяви пред журналисти на 18 октомври, че около 700 маскирани крайнолеви бойци, „прекалено добре обучени и въоръжени“, са се внедрили в шествие от 5000 души и че полицията, която ги задържаше по булевардите, „вече нямаше боеприпаси“ към 15:30 ч. Той каза, че натрапниците заявили на избраните представители: „Ще ви избием всички.“
„Това беше предумишлен палеж“, заяви той. „Опит за убийство на избраните представители на Републиката.“ Около 7000 души преминаха в шествие през Лимож на 18 октомври.
В Марсилия протестиращи разбиха вратите на кметството, събориха на пода бюст на Мариана – националното олицетворение на Френската република – и се опитаха да подпалят общинско полицейско управление. Полицейската префектура съобщи, че в разгара на безредиците е преброила над 30 000 „грабители“, като 8000 от тях са били определени като участници в безредици; ранени са 118 служители на реда, а са изстреляни 4000 гранати със сълзотворен газ.
В Бордо участници в безредиците разграбиха резиденцията на префекта и до 100 магазина, заяви кметът; кметството на Лил за кратко беше превзето.
„Изключително твърд“ отговор
До вечерта на 18 октомври Министерството на вътрешните работи отчете 2397 ареста и 997 ранени полицаи, жандармеристи и пожарникари, седем от които тежко. Министърът на вътрешните работи Лоран Нунес заяви, че групи от участници в безредици са се сформирали „по съвсем ясното подстрекателство на крайната левица“, а следобед към тях са се присъединили грабители и „престъпници, възползвали се от ситуацията“.
„Демонстрирането е основно право“, написа той в X. „Да се сее безредие чрез насилие и организирано не е.“

Премиерът Себастиен Льокорню заяви, че „крайнолеви групи са организирали насилието в няколко френски града“, и насочи критики към крайнолевия кандидат за президент Жан-Люк Меланшон, който беше обвинил полицейското ръководство за хаоса.
„Не можете да призовавате за прекратяване на насилието, като същевременно намирате оправдания за хората, които го извършват“, написа Льокорню в X. „Това е ВАШАТА политическа отговорност.“
Министърът на правосъдието Жералд Дарманен разпореди „изключително твърд“ съдебен отговор; само в Париж 557 души останаха в ареста.
В интервю за телевизия LCI на 18 октомври Меланшон отказа да осъди безредиците и попита: „Какво би променило това?“, като настоя, че „вината е на правителството, единствено то носи отговорност за всичко това“. Той нарече подпалването на кметството в Лимож „престъпление“, обвини правителството, че „е оставило нещата да се разлагат“, и поиска замразяване на цените и 10 млрд. евро (около 11,2 млрд. долара) за училищата.
Марин льо Пен, кандидатът за президент на Националния сбор, заяви във видеообръщение, че Франция преживява „дълбока криза на доверието и на авторитета“ при „макронистка власт, която е без дъх, изтощена и дезориентирана“, и свърза „силите на разрушението“ с партията на Меланшон „Непокорна Франция“ и групи на антифа.

Сметката идва
Александър Бомпар, който оглавява както федерацията на търговците на дребно FCD, така и Carrefour, оцени, че са засегнати около 1500 предприятия, а щетите възлизат на „няколкостотин милиона евро“. Министърът на търговията Серж Папен свика търговци, банки и застрахователи на среща сутринта на 19 октомври.
Асоциацията на кметовете на Франция призова за събирания пред кметствата в цялата страна на 19 октомври по обед, председателката на Националното събрание Яел Брон-Пиве заяви, че ще предложи парламентарно разследване на насилието и действията на полицията, а пет от най-големите синдикати в страната призоваха за национална стачка на 5 ноември.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп написа в Truth Social, че „Франция гори!“, и призова страната да затвори границите си.
„Имиграцията на хора от един напълно различен свят, хора с омраза в сърцата си, разруши тази някога велика страна. Затворете границите си и поемете контрол, преди да е станало твърде късно!“, написа той.
Обратно край площад „Република“, Йони вече планираше отново да закове с плоскости витрините на шоурума си. Подсигуряването струва няколко хиляди евро всеки път и означава да затвори в събота – най-натоварения си ден.
„Ще трябва ли да правим това преди всяка демонстрация?“, попита той. „Вече не знаем какво да правим.“
















