Френското вътрешно министерство отчете 71 500 протестиращи и 504 ареста на 8 октомври; до вечерта Бастилията беше покрита с обидни за полицията графити
ПАРИЖ – „Превзехме Бастилията!“ – скандираха протестиращи на 8 октомври, когато хиляди се стекоха на площад „Бастилия“ в Париж – мястото, където щурмът срещу кралски затвор през 1789 г. постави началото на Френската революция.
Над множеството се вееха много комунистически и палестински знамена, а редица транспаранти и плакати призоваваха за нова революция на 13 октомври, когато организаторите са насрочили нов национален ден на демонстрации.
Някои протестиращи се позоваха на Болшевишката революция от 1917 г., която доведе комунистите на власт в Русия, с плакати с надпис „Октомврийска революция“.
Други се позоваха на революционната история на Франция.
На един плакат пишеше: „1789–2026 г. – да си върнем Бастилията“, а на друг: „От френския химн помня само „На оръжие, граждани!““ На трети беше изписано: „Робеспиер щеше да се гордее.“ Друг провъзгласяваше: „Да живее Комуната!“
Лозунгите повтаряха онези от предишни демонстрации, като протестиращите скандираха: „Долу държавата, ченгетата и фашистите“, „Всички мразят полицията“ и „На оръжие!“
Войната в Газа също заемаше видно място, като демонстрантите пееха: „Всички сме деца на Газа.“
Много от протестиращите изглеждаха значително по-възрастни от гимназисти или студенти.
Към средата на следобеда площадът се превърна в сцена на сблъсък между протестиращи и полицията за борба с безредиците.
Около района бяха разположени полицейски микробуси още към 15:00 ч., а малко след 16:20 ч. служителите на реда бяха атакувани с павета и фойерверки. Полицията отговори със сълзотворен газ и водни оръдия.
При един от най-сериозните инциденти през деня от покрива на жилищна сграда бяха хвърлени парчета от комин по полицаите за борба с безредиците отдолу, съобщи Le Figaro. Някои коментатори заявиха, че нападението може да представлява опит за убийство на полицейски служители.
В крайна сметка полицията разчисти площада в ранните вечерни часове, оставяйки след себе си стени, обезобразени с графити. Сред надписите имаше обиди срещу полицията, призиви за унищожаване на френската държава, пропалестински лозунги и голям надпис с призив президентът Еманюел Макрон да бъде обезглавен.
Сблъсъците на Бастилията бяха част от поредния ден на национални демонстрации, които от няколко седмици нарушават учебния процес във френските гимназии и университети.
Според Министерството на вътрешните работи 71 500 души са участвали в шествия и митинги из Франция, включително 24 500 в Париж, докато други 55 000 са се включили в акции пред училища.
Властите съобщиха за 504 ареста и 48 ранени полицаи и жандармеристи.
Министърът на вътрешните работи Лоран Нюнез остро осъди насилието и похвали полицейските служители, че „систематично са осуетявали“ нападенията срещу тях.
Участието намалява. Министерството на вътрешните работи отчете 266 000 демонстранти два дни по-рано, на 6 октомври.
Министерството на образованието съобщи, че 375 от приблизително 3700-те френски гимназии са преустановили занятията изцяло или частично – спад с 30% спрямо предишния ден. По-малко от 1% от учителите са участвали в стачката.
„Това дори не е присвояване на движението“
Според канцеларията на премиера Себастиен Льокорню френските разузнавателни служби са установили, че крайнолявата партия „Непокорна Франция“ (LFI) на Жан-Люк Меланшон и онова, което служители определят като нейните „посредници от ултралявото“, играят роля в разпалването на протестите.
За Рубенс Страчан, национален делегат на UNI – водещия френски студентски синдикат с десни възгледи, политическият характер на демонстрациите едва ли е изненадващ.
„Това дори не е присвояване на движението, тъй като крайната левица стои в началото му“, каза той пред The Epoch Times.
„При блокадите виждаме лозунги – от Газа до Нова Каледония. В крайна сметка вече никой не знае какви са исканията за деня.“
Меланшон – политик, който неведнъж се е изказвал благосклонно за социалистически правителства като тези в Куба, Венецуела и Китай – приветства демонстрацията на Бастилията.
„Бастилията е отново превзета“, написа той в X на 8 октомври. „Огромна гордост. Ще се видим във вторник, 13 октомври.“
Движението се разпространи и в университетите, където подобни протести традиционно не са чести.
На 8 октомври блокадите достигнаха до Католическия институт в Париж, където такива действия исторически са били рядкост, както и до Университета „Париж-Пантеон-Асас“, известен най-вече с програмите си по право и отдавна смятан за университет с по-консервативни студенти.
Страчан каза, че членове на UNI и в двете институции са съобщили, че огромното мнозинство от участващите в блокадите не са записани там.
„В деня, в който видим толкова много хора, облечени в черно и с антифа лозунги в Асас, това ще стане известно“, каза той, поставяйки под въпрос дали демонстрациите отразяват възгледите на студентите в тези институции.
The Epoch Times установи, че някои от протестиращите, присъствали на блокадите пред Католическия институт в Париж, са били и на блокадите край Sciences Po предишния ден.
Реакциите на правителството
Правителството се опита да отговори на проблемите в образованието, които първоначално изведоха учениците по улиците.
В телевизионно обръщение на 7 октомври Льокорню обеща да обяви първите мерки до края на октомври, макар че не предложи допълнително финансиране извън увеличението от 1,2 млрд. евро, което вече е включено в образователния бюджет за 2027 г.
Той също така разкритикува политически фигури, които според него използват разочарованието на учениците за собствени предизборни цели.
На следващия ден министърът на образованието Едуар Жофре обяви, че 3000 заместващи учители, които все още не са били назначени, ще бъдат изпратени „през следващите часове и дни“ в 114 гимназии, определени като изправени пред особено тежък недостиг на преподаватели.
Според Страчан отговорът на правителството ще насърчи по-нататъшни смущения, без да реши основните проблеми.
„Като подхвърля трохи, правителството няма да оправи положението“, каза той. „Крайната левица няма да се задоволи с това и ще продължи. А това показва, че насилието работи.“
Той обвини правителството на Макрон, че през последното десетилетие е направило малко за подобряване на френските училища и университети и че проявява снизходителност към крайнолеви групи.
„Искам да отбележа, че крайнолевите организации получават огромни суми държавно финансиране в университетите, а тези средства след това се използват за купуване на оборудване за демонстрации срещу самото правителство, което ги финансира“, каза той.
„Ситуацията е напълно абсурдна.“
Той добави, че „тези протестиращи не представляват гимназистите и студентите“.
„Има мълчаливо мнозинство, което е против това“, каза той. „Нашето послание е: Оставете ни да учим на спокойствие.“
