Мнение
През уикенда се появиха две големи медийни събития. По-зрелищното от тях беше представянето на новия Roadster на Tesla, който прави много повече от това просто да се движи бързо. Той се противопоставя на гравитацията, издига се във въздуха и след това отново се приземява безопасно. Това е съчетание между ракетните технологии на SpaceX и вече напредналите електрически системи и автономно управление на Tesla.
Прякото представяне беше напълно зашеметяващо и завладя общественото внимание по начин, невиждан от десетилетия. То засили и американската гордост във време, когато изглежда, че Китай ни изпреварва в производството на всякакъв фронт. Макар че малцина някога ще могат да си позволят този автомобил, когато след две години той бъде пуснат в продажба, самото знание, че може и наистина съществува, вдъхва оптимизъм за бъдещето.
На следващия ден попаднах в задръстване по междущатска магистрала и се запитах за какво изобщо би послужила тази кола при всекидневно шофиране. Не успях да измисля нищо, но може би това не е същината. Самото въображение за бъдеще, което може да е по-добро от настоящето, е същината на американския оптимистичен дух, който силно се нуждае от възраждане.
Пътувах към премиерната прожекция на „You Can See Everything“ („Можете да видите всичко“) – нов документален филм за Елизабет Холмс. Филмът на Нейтън Фийлдър и Ланс Опенхайм проследява основателката на вече несъществуващата здравно-технологична компания Theranos през седмиците, преди Холмс да започне да излежава федерална присъда затвор за измама на инвеститори.
Големият въпрос, на който документалният филм се стреми да отговори, е следният: в каква степен Елизабет носи лична вина за измамите, за които беше осъдена, или е била и все още е мечтателка, склонна към преувеличения, попаднала от грешната страна на разгневена тълпа инвеститори?
Така и не получаваме ясен отговор, но силно се съмнявам, че някой, който гледа филма, ще сметне, че въпреки всичките ѝ недостатъци тя трябва да е в затвора точно сега. Филмът определено оставя зрителя със смесени чувства към нея като личност. Тя несъмнено е определен тип човек – завладяващ, защото искрено вярва в идеите си. Такъв човек – силен във визията, но слаб в детайлите – лесно може да бъде манипулиран от други, а именно това изглежда се е случило тук.
Тя вярваше, че е изобретила процес и машина, които ще заменят индустрията за кръвна диагностика на стойност 100 млрд. долара с убождане на пръста и малки децентрализирани машини за изследвания, правещи тестовете достъпни за всички. Тя умело подбираше думите си. Винаги казваше, че нейната компания „е направила възможно“ извършването на всички кръвни изследвания, което все пак е различно от твърдението, че това вече е реалност.
Нейната история е пример за културата на предприемаческия подход „Преструвай се, докато успееш“, характерна за онова време. Тя породи много митове. Нека само разгледаме хронологията. След 2001 г. лихвените проценти бяха свалени до нула, което обезцени традиционните спестявания и изпрати капитала в трескаво търсене на доходност. В същото време пазарите вече бяха преодолели срива на дотком компаниите и бяха готови за следващото ново нещо.
Първият голям пробив беше iPod, представен пищно от Стив Джобс. За пръв път си представихме, че всички физически носители за възпроизвеждане на музика могат да бъдат заменени от малко цифрово устройство. Край на виниловите албуми, касетите 8-track, аудиокасетите и компактдисковете. Вместо това щяхме да имаме малка кутийка, побираща музика, която иначе би изпълнила цели стаи. Беше невероятно и цяло поколение прие тази идея с ентусиазъм.
Част от легендата включваше обезценяването на традиционното академично образование и обичайните професионални пътища. Джобс изгради сам кариерата си, както направиха и толкова много технологични стартъпи. Защо да се задържаш в училище и да преминаваш през обичайните професионални препятствия, когато носиш в себе си идея, способна да промени света?
И наистина, Елизабет Холмс, тогава 19-годишна, напусна Станфорд през 2003 г. и основа Theranos – име, съчетаващо думите за терапия и диагностика. Технологичните журналисти по онова време отчаяно искаха доминираната от мъже технологична култура на Силициевата долина да бъде разтърсена от жена, особено от жена с толкова завладяваща външност и начин на говорене.
Facebook беше създаден през 2004 г. от Марк Зукърбърг и още преди да стане достъпен за широката публика, вече беше обявен за следващото голямо нещо. Това беше новият телефонен указател за цифровата епоха, отново плод на мечтател, напуснал университет от Бръшляновата лига.
Архетипът беше установен: намерете основател визионер с невъзможен план и насочете към него милиони и милиарди.
Още през 2006 г. Theranos набра 30 млн. долара и усилено работеше, за да превърне мечтата в реалност, докато самата Холмс прекарваше времето си в реклама и усъвършенстване на представянето си пред инвеститори. На следващата година Стив Джобс представи iPhone.
Спомням си как стоях на пикник, когато приятел ми показа новия си iPhone. Не можех да повярвам на очите си. От години исках телефон с интернет връзка, която реално може да се използва, но тя винаги беше нестабилна и трудна за управление. Тази нова машина беше невероятна на съвсем друго ниво.
Очите ми се ококориха и заедно с всички останали се поддадох на всеобщата еуфория. Станах пламенен привърженик на невъзможното, без изобщо да осъзнавам, че ме увлича неограничена визия и че приемам едно обикновено технологично подобрение като метафора за осъществяването на преобразяващ живота спасителен идеал. Всъщност по-късно, в разгара на този дух, основах собствена компания. Тя се провали, но това е история за друг път.
До 2008 г. лихвените проценти бяха свалени още повече, стигайки до отрицателни стойности, което насочи целия инвестиционен капитал към необуздана спекулативна треска, от която спечели целият култ към стартъпите. До 2010 г. оценката на Theranos достигна 1 млрд. долара. Същата година филмът „Социалната мрежа“ възвеличи Facebook на Зукърбърг като машина за магически пари – резултат от основател, който няма реален продукт освен цифровата свързаност.
Когато Стив Джобс почина през 2011 г., Елизабет беше готова да възприеме неговата визия и стил. Тя облече черно поло, снижи гласа си и започна да обикаля всички медии. Легендата за нейния гений само се разрастваше. Две години по-късно тя сключи партньорство с Walgreens, за да разпространява продукта си, а това повиши оценката на компанията до 9 млрд. долара.
Имайте предвид, че всичко това се случи без нито едно предварително публикувано изследване, да не говорим за рецензирани научни анализи на технологията. Нямаше статия, която да потвърждава възможността да се правят стотици видове изследвания с една-единствена капка кръв.
Нямаше никакви доказателства, че който и да е в компанията разбира от микробиология, инженерство или каквото и да било за индустрията, която се опитваха да преобърнат. Нямаше външна проверка дори на едно-единствено твърдение. Всичко се случваше въз основа на внушения, връзки с обществеността и нищо повече. В самата компания всички наблюдаваха как съмняващите се и скептиците бяха отстранявани, докато онези, които представяха пред висшето ръководство розови сценарии за работещ продукт, бяха повишавани.
Още тогава рисковият капитал беше загубил всякакво доверие в официалната наука, конвенционалното обучение или официалните механизми за проверка. Инвеститорите бяха започнали да вярват, че внушението вероятно е по-надеждно. Тази загуба на доверие – много преди COVID – създаде възможност за всеки възможен продавач на измами, когото можете да си представите.
Холмс е в затвора за измама на инвеститорите си. Не съм толкова сигурен в това. Те поеха риск. Не проявиха никакъв интерес към надлежната проверка. Загубите им са си техни загуби. Всеки от тях можеше да отдели един ден, за да разгледа внимателно продукта или твърденията. Те не го направиха. Доста лицемерно е от тях да хвърлят камъни по човека, който рекламираше продукта, и да си отмъщават, като я изпращат в затвора.
В наши дни имаме новата история за най-големите фармацевтични компании в света, подкрепяни от най-големите и влиятелни правителства, които всички заедно наложиха и дори принудиха хората да приемат друга иновация – магическа иРНК инжекция, която уж предпазва от вирус, разпространил се многократно сред повечето хора по света въпреки милиардите инжекции.
Тя не само не проработи – разполагаме с милиони страници преки доказателства, че инжекцията е причинила инвалидизация и смърт в невиждан мащаб. А какво се случи с тези главни изпълнителни директори? Нищо лошо. Те получават повече инвестиции, по-висок статут, повече власт и пускат още продукти.
Цялата ситуация е отвъд всякакво вярване. Прекарах 12 изтощителни часа в четене на преки свидетелства на хора, чиито животи бяха съсипани, след като се съгласиха да приемат тази инжекция и в резултат преживяха опустошение. Никой не носи отговорност за това безобразие. И все пак Холмс тъне в затвора, защото машината ѝ не постигна обещаните резултати, макар че, доколкото разбирам, тя никога не беше осъдена за увреждане на нечие здраве.
Ето я иронията на нашето време. Неправилните хора отиват в затвора за медицинска измама. Ако можем да видим нещо, камо ли всичко, именно това трябва да видим.
Що се отнася до летящата кола на Илон, това, което видяхме, беше истинско. То повдига духа ни, дори никой от нас никога да не притежава такава кола. Всички предприемачи живеят на тънката граница между фантазията и реалността. Някои просто са много по-добри от други в това да се движат по тази граница.
