След като през 2018 г. Конституционният съд отхвърли Истанбулската конвенция като противоконституционна заради „процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния“, днес той взе още едно решение, важно за понятието „пол“ в българското право. А именно: че изхождайки от предимно православните ценности на българското общество, конституционната закрила на майчинството и уредбата на брака като съюз между мъж и жена, според основния български закон човешкият и съответно гражданският пол следва да се тълкува само като биологичен. Гласовете в полза на това решение са 11, като съдия Филип Димитров е подписал някои от доводите с особено мнение. Прoтив е гласувал съдия Георги Ангелов.
Сред мотивите е записано още, че решението на съда подлежи на развитие, ако възникне обществена необходимост от това. На този етап такава обаче не е налична. Като важен аргумент е приведен и фактът, че бракът като съюз между мъж и жена е записан също в конституциите на Литва, Латвия, Полша, Унгария, Хърватия и Словакия: „…все народи, изправени пред необходимостта през различни периоди от съществуването си да отстояват своята политическа и национална идентичност, което в известна степен обяснява привързаността им към традиционните семейни ценности, тъй като именно домът и семейството винаги са били естествената опора и убежище при всевъзможните предизвикателства, поставящи на изпитание оцеляването на общностите“.
Решението е взето вследствие на запитване, постъпило от Гражданската колегия на Върховния касационен съд, която трябва да излезе със задължително тълкуване на казуса дали в България е допустима юридическа смяна на пола при транссексуалност. Във Върховния касационен съд мненията са разделени на двата полюса. През 2019 г. съдиите Стоил Сотиров, Василка Илиева и Зоя Атанасова са извели два критерия за промяна на пола: медицински – наличие на транссексуалност и сериозно и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната от лицето психична и социална полова роля. През същата година Светла Димитрова, Геника Михайлова и Даниела Стоянова (на особено мнение) приемат, че вписването на друг пол в актовете за гражданско състояние е допустимо само при направена преди това грешка.
Поставеният от ВКС в края на месец март въпрос предизвиква силна реакция от председателя на ВМРО Красимир Каракачанов, тогава все още вицепремиер в правителството на Бойко Борисов. Той публично се обръща към председателя на ВКС Лозан Панов с живописния въпрос „Вас майка ли Ви е раждала, или трансджендър?“ Позицията на Лозан Панов, понастоящем кандидат за президент на България, по темата остава неизвестна, но наскоро в телевизионно предаване партньорката му в кампанията, кандидатката за вицепрезидент Мария Касимова-Моасе заяви, че подкрепя браковете между еднополови двойки.
В решението си Конституционният съд посочва още, че право сами да определят пола си имат интерсексуалните лица, които носят белези и на двата пола. Относно защитата на правата на интерсесуалните и транссексуалните хора, от КС смятат, че тя е в правомощията на законодателната власт на България, а именно – българския парламент. Официални партийни позиции по въпроса няма, но можете да видите как са гласували българските евродепутати при последната резолюция на ЕП, свързана с правата на ЛГБТКИ хората.
Повечето коментари в социалните мрежи приветстват решението на Конституционния съд, макар и да се чуват гласове, че с подобно тълкувание България е уязвима и ще губи дела в Европейския съд по правата на човека.
В решението си КС специално подчертава, че всички държавни органи са длъжни да зачетат задължителното му тълкуване относно биологичността на пола. Както и че всяко незачитане на решенията му е нарушение на самата Конституция. Какво ще реши ВКС предстои да разберем.
