Повече от три месеца продължиха преговорите за ново правителство на република Германия. Изборите на 26 септември очертаха пъстър парламент, в който бихме могли да направим много паралели с българския политически пейзаж: много малка разлика между първата и втората политически сили (в Германия социалдемократите са първи с 206 депутата, а християндемократите втори със 197), като втората политическа сила минава в опозиция след дългогодишно управление с един и същ канцлер (16 години Ангела Меркел); широка управляваща коалиция от три партии (т.нар. Коалиция на светофара: червените социалдемократи, зелените със 118 депутати и жълтите свободни демократи със 92 депутати); германците си имат еквивалент на партия „Възраждане“ („Алтернатива за Германия“, която застава твърдо против коронавирус мерките, има 83 депутата); последната прилика е по-скоро любопитно-сензационна: и в германския парламент ще има 7 партии, като една от тях представлява етническо малцинство (датското и фризийско малцинства си имат един депутат в Бундестага).
Министерските постове в Германия са 17, а разпределението е: осем ресора за социалдемократите, пет за зелените и четири за свободните демократи. Нека видим и кои са ключовите министри в една от двете най-големи държави на европейския континент:
Канцлер: Олаф Шолц
Традицията повелява най-голямата партия в коалицията да назове министър-председателя. Олаф Шолц ще бъде четвъртият червен министър-председател в историята на германската република след Вили Бранд, Хелмут Шмид и Герхард Шрьодер. Той започва кариерата си като адвокат по трудово право. Първият му сериозен политически пост е като кмет на Хамбург, после става вицеканцлер и финансов министър. Американският дипломат Джон Корнблъм го определя като „най-скучния човек в Германия“. Очакванията на ARD (първи канал на Германската обществена телевизия) са германците да харесат това.
Председател на службата на канцлера, с ранга на министър, ще бъде също представител на социалдемократите. Това е дългогодишният довереник на Шолц, Волфганг Шмид. 52-годишният юрист от 2018 г. е държавен секретар към Министерството на финансите, а преди това е заемал държавни служби в Хамбург, докато Олаф Шолц е кмет на града.
Финансов министър: Кристиан Линднер
Кристиан Линднер, подобно на бившия австрийски канцлер Себастиан Курц, е политическо дете-чудо от консервативния спектър. Роденият през 1979 г. Линднер става депутат в парламента на Северен Райн Вестфалия непосредствено след падането на Берлинската стена. През 2013 г., когато Партията на свободните демократи остава извън парламента, той се наема с нейното ръководство. Под негово ръководство FDP става твърд противник на политиката срещу климатичните промени и на драконовските мерки срещу коронавируса. В коалиционните преговори той защитава твърдо политическите си позиции и успява да постигне много отстъпки от бъдещите си партньори по отношение именно на развитието на икономиката в бъдещата коалиция.
Външен министър: Аналена Бербок
Зелената съпредседателка е първата жена на този най-висок дипломатически пост. Тя дава заявки да води външна политика, основана на ценности, а не на материални интереси.
Още преди да заеме поста, г-жа Бербок заяви, че ще има промяна в отношението към Китай: „Диалогът е основополагащ в международната политика – заяви тя в интервю за в. „Тагесцайтунг“. – За мен ориентираната към ценности външна политика е смесица от диалог и твърдост. Дългосрочното мълчаливо съгласие не е дипломация, макар че в последните години бе приемано като такава.“ Г-жа Бербок посочи като възможни реакции спрямо Китай забрана за внос на стоки от известната с трудовите си лагери провинция Синдзян, не изключи и бойкот на приближаващите зимни олимпийски игри.
Сега, след клетвата пред Бундестага, е време за „Realpolitik“. На предстоящите срещи с руския и китайския ѝ колега г-жа Бербок ще трябва да изпълни своите думи със съдържание. А това няма да ѝ бъде лесно, предвид сериозните икономически интереси на германските предприятия в Китай. За шеста поредна година Китай ще бъде най-големият търговски партньор на Германия: обстоятелство, което никой политик не би могъл просто да се направи, че не съществува.
Здравеопазване: Карл Лаутербах
Лекар, епидемиолог и здравен икономист – 57-годишният Лаутербах е привърженик на най-строгите мерки срещу пандемията от коронавирус. Депутат от социалдемократическата партия от 2005 г. Очакванията към него от страна на държавната телевизия в Германия са да се осланя на учените: каквото и да значи това. Срещу политиката на строги мерки обаче се очаква да се обяви министърът на правосъдието: Марко Бушман (най-вдясно на общата снимка по-долу – бел.авт.) от свободните демократи. В предишния парламент той е сред острите критици на корона мерките, които се прокарват без допитване до парламента.
Икономика и опазване на климата: Роберт Хабек
Либералните германци се смеят на консерваторите, че са добавили в името на вътрешното си министерство „и отечеството“. Сега сякаш е ред на консерваторите да се смеят на либералите, че ще се опитват с икономиката си да влияят на климата. 52-годишният Роберт Хабек е интелектуалец, свързан с театъра. Ще успее ли да се справи с министерство, което изисква съвсем прагматичен подход? Работата му се очертава още по-трудна, защото ще трябва да си сътрудничи тясно с министъра на транспорта Фолкер Висинг от свободните демократи (т.е. десен консерватор) и с министърката на строителството – Свеня Шулце от социалдемократите. Зелените искаха да постигнат вето за закони, които вредят на климата, но не успяха да наложат това свое искане на партньорите си. Хабек ще трябва да намери и общ език с държавните служители във ведомството, чиито ценности също едва ли поставят на първо място опазването на климата. Предимството на зеления политик е, че в провинция Шлезвиг-Холщайн той шест години е министър на селското стопанство, околната среда и енергийната промяна.
Селско стопанство: Джем Йоздемир
Германия продължава българската традиция министерството на земеделието да е в турски ръце. Разбира се, само в кръга на шегата. Макар и с корени от Анадола, Джем Йоздемир (на снимката зад президента Рудолф Щайнмайер) е роден в германската провинция Баден-Вюртемберг. Злите езици твърдят обаче, че в персоналната битка между него и Антон Хофрайтер за министерски пост в партията на „Зелените“ Йоздемир печели точно с аргумента, че не е германец. Той никога не е бил експерт във възложения му ресор. Но пък е добър оратор и умее да преговаря. Има и добро чувство за хумор. От всички министри той единствен отиде на клетвата на канцлера при президента с велосипед. И не беше по-бавен от останалите.
Освен натрупан в собственото семейство опит (майка е на четири деца), г-жа Шпигел в продължение на 5 години е министър на интеграцията и семейството в Райнланд-Пфалц. И докато г-жа Шпигел прави политика, ролята на домакиня вкъщи играе нейният съпруг.
Като свой приоритет г-жа Шпигел поставя признаването на семейството в неговото многообразие: не само традиционната форма, но и две жени с дете, семейства с деца от предишни бракове, самотни майки и многодетни семейства. Любопитно е, че двете с външната министърка са родени на 15 декември 1980 г. и са най-младите членове на новия германски кабинет.
Червени дами от Хесен ще се занимават с отбраната и вътрешните работи
Феминизират се чисто мъжки министерства като това на вътрешните работи и на отбраната. Всъщност министерството на отбраната в Германия е в женски ръце от 2013. Оттогава до 2019 г. го води сегашната председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, а след това: сочената за наследничка на Ангела Меркел Анегрет Крамп-Каренбауер. Министерството на вътрешните работи обаче е в ръцете на председателя на Християнсоциалния съюз Хорст Зеехофер.
Сега на негово място идва Нанси Фезер (със синия костюм вдясно на общата снимка по-горе), на 51 години, от Хесен. От 12 години говорител за вътрешна политика в провинция Хесен, с акцент върху борбата с десния екстремизъм. С този свой избор Олаф Шолц дава знак, че т.нар. „десен екстремизъм“ е най-голямата заплаха за германското общество. Министърка на отбраната става друга социалдемократка, Кристине Ламбрехт, на 56 години, също от Хесен. Министър на правосъдието от 2019 г., тя поставя акцент върху т.нар. „престъпления от омраза“ и „десния екстремизъм“. Като министър на отбраната тя смята първо да провери чуждестранните мисии на германската армия.
Но и в сферата на сигурността ще има известен паритет: председател на парламентарната комисия по вътрешна сигурност ще бъде излъчен от „Алтернатива за Германия“.
