Един от основните танцьори на „Шен Юн“, Чад Чън от Тайван, удивлява зрителите със своята експлозивност. Известен със своята уникална отдаденост и перфекционизъм, Чън излъчва на сцената енергия, която е спонтанна, но и пречистена. От 2008 г. насам той пленява публиката с роли като тази на лоялния генерал Юе Фей и безсмъртния поет Ли Бай. Чън е печелил три пъти първо място на Международното състезание по класически китайски танц на НТД ТВ. Роден е в Тайван, впоследствие се мести в Ню йорк да следва класически китайски танц в Академията по изкуства и университета на Фей Тиен, като придобива академична степен по хореография.
Твоят първи спомен, свързан с танца?
Преди да се занимавам с танци, тренирах лека атлетика в училище и така се поддържах във форма. Така, когато започнах да танцувам, осъзнах, че тренировките при танците на са толкова интензивни, колкото при леката атлетика.
Кой е любимият ти град по време на турне и защо?
Токио. Всичко е много удобно, точно както в родния ми град в Тайван, само че в Токио не е толкова горещо.
Какво ти харесва най-много при представлението на сцената?
Когато играя различни персонажи на сцената, се чувствам много по-жив, отколкото когато съм просто себе си извън сцената. Понякога, когато съм в креативно състояние, усещам как през мен преминават емоции и маневризми, които не са от мен, от настоящото ми Аз. Но се проявяват толкова естествено, сякаш идват дълбоко отвътре. Усещането е наистина невероятно. Може би наподобява разказите на хората за предишни животи.
Три неща, които винаги взeмаш със себе си на турне?
Моето въображение, един проект и един план. Или ако говорим за нещо практично: тениски, панталони и чорапи.
Любимата ти храна?
Пържола Кобе или пържено пиле, както ги приготвя съпругът на сестра ми.
Кое е най-интересното нещо, което са ти казвали след представление?
Веднъж положих доста усилия, за да изиграя дадена роля. Впоследствие, обаче не някой от публиката, а моят ментор ми сподели, че ролята не е сполучлива. Този случай ме научи винаги да обмислям изпълнението си от гледна точка на публиката. Също така си напомних да обръщам внимание на излъчването си на сцената, за да може персонажът, който играя, да се прояви.
По какво според теб се различава класическият китайски танц от другите танци?
Танцът е вид език. И сред различните танцувални форми класическият китайски танц е особено изразителен. Класическият китайски танц отваря въображението към древната китайска култура. Много пъти ми се е случвало дадено движение или значението зад него да ми говори и да ме вдъхновява. И колкото по-добре разбирам движенията, толкова по-добре мога да изразя себе си чрез тях.
Имал ли си сценична треска или момент, в който да изпиташ страх на сцената?
Веднъж имах роля, чиято хореография се състоеше от 20 технични движения в един акт. В началото беше доста плашещо както физически, така и психически, така че трябваше да събера смелостта и увереността да се справя.
Как се справяш с физическите изпитания по време на танц?
Бенджамин Франклин казва: „В този свят има две сигурни неща: смъртта и данъците.“ Това, което си казвам, е: когато си танцьор, има две сигурни неща: болката и потта. Болката е нещо нормално в живота на един танцьор, но само поддържайки положителна нагласа, мога да продължа.
Коя е любимата ти историческа личност и защо?
Истински се възхищавам на хора, постигнали велики неща, без да търсят слава и признание за делата си, тези, които са опитват да изтрият имената си от историята – техните истории са най-епични.
Какво си мислиш точно преди да се вдигне завесата?
Встъпителният ни акт се развива в небесата и това винаги ме кара да си мисля за моя произход и защо съм част от „Шен Юн“. Когато завесата се вдигне, се надявам, че божествените сцени отново ще възпламенят нещо в сърцата на зрителите, за да си припомнят откъде са дошли, истинския си дом и връзката си с божественото.
Разкажи ни нещо лично. Как стигна дотам, където си в момента?
Веднъж точно преди да изляза на сцената, копието ми си разцепи на половина. Беше направено по поръчка и винаги го ползвах, така че ми беше добре познато, дължината му и как да го балансирам. Но в този момент трябваше да превъзмогна притеснението си и да ползвам резервно. Смятам, че неочакваните инциденти като този са един вид изпит за изпълнителя. Като се замисля, ако това ми се беше случило, когато бях по-млад, щях да се паникьосам повече и нямаше да се справя както сега. Така осъзнах, че да израснеш като изпълнител не означава да израснеш само в танца, но и като човек.