|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Тази година отбелязахме 155-ата годишнина на исторически втората по създаване национална институция на България – БАН
Най-голямата научна институция у нас – Българската академия на науките – отбеляза 155 години от създаването си. Юбилейното честване на 12 октомври бе съпроводено с тържествено събрание и концерт в Софийската опера и балет, на които присъстваха Негово Светейшество патриарх Даниил, депутати, посланици, представители на международни академии, партньорски организации на БАН и учени.
Тази най-стара научна институция в България, изпреварила с почти десетилетие възкресяването на нейната държавност, започва своето съществуване с образуването на 12 октомври 1869 г. на Българското книжовно дружество в Браила. Замислено като всебългарско научно общество, носещо заложбите на една бъдеща академия от европейски тип, Българското книжовно дружество става родоначалник на българската наука. През 1911 г. се преименува в Българска академия на науките, когато е приет първият закон за нея.
Чествайки 155 години от създаването на Българската академия на науките председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски поздрави учените и гостите на празника с тържествено слово, в което посочи:
„В последвалите десетилетия и досега, учените от Българската академия на науките постигат резултати, получили световна известност, като откритието на фотоелектретното състояние на веществата, довело до развитието на копирната техника, изследванията за кристалния растеж, методът на леене с противоналягане и редица други. В годините след Втората световна война, новосъздадените институти към Българската академия на науките бяха катализаторът за развитието на модерните индустрии на страната, които позволиха такива световни постижения, като създаването на четвъртия електронен калкулатор в света Елка и първия български микрокомпютър, нареждането на България сред държавите с ядрена енергетика, развитието на фармацевтиката в България, изстрелването на България до 6-та страна в света, изпратила човек в Космоса, пробивите на световно ниво в полимерната химия и биомедицината и редица други.“
„Със своя академичен състав, представляващ около 15 % от научния потенциал на страната, БАН създава почти 40% от националния научен продукт. Учените в БАН изпълняват 40% от проектите по рамковите програми на Европейския съюз, сега са ангажирани и в програмите за възстановяване, а регионалните академични центрове обединяват в тази дейност изследователи от цялата страна. Като съветници на нацията, ние развиваме наука на високо световно ниво в полза на обществото и сме жизненоважен ресурс, на разположение на българските държавни институции.“
Създаването на Българската академия на науките
Българска академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество, имащо за цел да създаде потенциал, който да равни българите с развитите и свободни европейци. Това е едно от върховите събития през Българското възраждане наред със създаването на първото българско читалище в Свищов и учредяването на Българската екзархия.
Идеята за общобългарско книжовно дружество вълнува младата българска интелигенция още от първите десетилетия на XIX в. Горещи патриоти като българите от Велес Константин Петкович и Нешо Стоянович (сетнешния охридски митрополит Натанаил) основават „Българска матица” в Цариград (1852 г.), отъждествена с „великата идея на българите да си направят самички едно общо, всенародно учреждение за по-систематично и по-благоразумно разпространение на просвещението между народа си”. По-късно пак там от Драган Цанков е основана „Община за българската книжнина”, която да разпространява учебници и други книги, да разработва книжовния език и да издава „Периодическо списание”.
Опитите на българите в Цариград са последвани от тези на одеските българи, от патриотичните призиви на Г. С. Раковски и Л. Каравелов, но създаването на единен просветен и книжовен център, който да укрепи националното съзнание у българите, е мъчително трудно при липсата на собствена държавна организация. Ред събития, настъпили през 1867 и 1868 г., раздвижват българската емиграция и довеждат до сгрупирането на младата българска интелигенция в една „братска дружина”. Сформирането и гибелта на Хаджи-Димитровата чета, дейността на Васил Левски за образуване на вътрешна революционна организация, промените в Хабсбургската империя са консолидираци фактори, които обаче не биха довели до акта на учредяване на Българското книжовно дружество, ако не бяха замислите на двама млади българи, живеещи в Прага – Васил Д. Стоянов и Марин Дринов.
Те решават през 1868 г. да организират дружество, което да обедини около себе си разпръснатите по различни места учени българи, и разработват проектоустав на Българско книжовно дружество „Кирил и Методий” със седалище Букурещ. Негова цел трябвало да бъде „разпространението на всеобщо просвещение и усъвършенстването на българския език, на българската история и на нашата словестност”. До есента на 1869 г. постепенно успяват да обединят българите в Румъния около своята идея и най-вече тези в Браила. По това време там работят писатели и публицисти като Христо Ботев, Добри Войников, Василаки Попович, напредничавите български търговци Н. Ценов, К. Попович, Ст. Берон, Д. Михаилиди.
В Браила представители на българските общини от Браила, Букурещ, Галац, Болград, Гюргево, Кишинев, Виена и Одеса приемат устав, изработен на заседания от 26 до 30 септември с активното участие на Л. Каравелов. Този устав поставя Българското книжовно дружество на много широка демократична, общонационална и едновременно общоевропейска основа. Предвижда се то да обедини всички „образовани българи и народни заведения”, както и да установи тесни връзки с учените от целия свят – „учения мир въобще”. В кръга на първостепенните му задължения влизат обработването и усъвършенстването на българския език, на българската история и на народната „наша словестност въобще”, както и разпространението на всеобщото просвещение и напредък у българския народ.
Българската академия на науките след 1944 г.
Скоро след Деветосептемврийския преврат през 1944 година някои членове на академията, начело с председателя ѝ проф. Богдан Филов, са изключени, съдени и убити за фашистка дейност, а в началото на 1945 г. са избрани значителен брой нови академици. През същата година започва преобразуването на организацията по съветски образец. Тя се превръща в централно държавно учреждение, на което са подчинени повечето научноизследователски институти в страната. В Устава от 27 – 28 февруари 1947 г. изрично е вписано, че БАН „развива дейността си съобразно програмата и решенията на Българската комунистическа партия“.
Академията развивала дейността си в 3 научни направления: историко-филологически, философско-обществени и природо-математически. През 1947 г. Великото народно събрание приема нов Закон за БАН, като Академията се превръща в централно държавно учреждение, на което са подчинени по-голяма част от създадените след 1945 г. научноизследователски институти в страната. След 1991 г. академичните звена на БАН стават автономни.
Структура и организация на Българска академия на науките
Българската академия на науките е национална автономна организация за научни изследвания и подготовка на научни кадри и висококвалифицирани специалисти. Тя се състои от академичните институти и другите самостоятелни звена, както и от общността на академиците (действителните членове), член-кореспондентите (дописните членове) и чуждестранните членове на БАН. Ръководни органи на БАН са Общото събрание, Управителният съвет и Председателят на БАН.
БАН се състои от: самостоятелни научни звена; академични експертни звена; общоакадемични помощни звена; звена, извършващи основно стопанска дейност; ръководните органи на БАН и техните обслужващи звена; общността на академиците, член-кореспондентите и чуждестранните членове на БАН.
Самостоятелните научни звена (академичните институти по чл. 1, ал. 2 от Закона за Българската академия на науките) са постоянни научни, временни научни и научни специализирани звена. Те се обединяват по решение на Общото събрание на БАН на тематичен принцип в научноизследователски направления. Критериите за статут на самостоятелните научни звена като постоянни научни, временни научни или научни специализирани се определят в правилник, приет от ОС на БАН.
Постоянните научни звена са институти, централни лаборатории, както и центрове и музеи или други, създадени или утвърдени с решение на ОС на БАН. Временни научни звена са академичните изследователски групи. Основната дейност на научните специализирани звена е създаване, разпространяване и популяризиране на научни знания, както и тяхното приложение в практиката, включително иновации и трансфер на технологии.
Чествания в паралел с 155 години БАН
Във връзка с честването на 155 години от създаването на Българска академия на науките, учените от научните звена на БАН разказват за своята работа чрез серия от късометражни филми за: Институт по физиология на растенията и генетика, Институт по молекулярна биология, Институт по електроника, Геологически институт, Институт по органична химия с Център по фитохимия, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, Институт по обща и неорганична химия, Институт по минералогия и кристалография, Национален институт по геофизика, геодезия и география, Ботаническа градина, Централна библиотека. БАН представя и моменти от своя V-ти Интердисциплинарен Докторантски форум.
На церемонията по честването на годишнината на 12 октомври беше връчена за първи път „Голямата награда за наука на БАН“. Носител за 2024 г. е акад. Вася Банкова от Института по органична химия с Център по фитохимия на БАН.
Акад. Банкова получи наградата за нейните оригинални и световно признати научни приноси по химия на биологично-активните природни вещества с обект на изследване – пчелния клей (прополис). Научните постижения имат и реализирани приложения със значителен социален ефект – създаване на нова концепция за стандартизация и качествен контрол на прополиса, приета и препоръчана за световно прилагане от Международната комисия по меда, и разработване на метод и създаване на водоразтворима форма на прополис, защитена от Патентното ведомство на Република България като „полезен модел“.
Този месец на 21 октомври Институтът за икономически изследвания при БАН ще отбележи 75 години от създаването си. Празникът ще е в зала „Проф. Марин Дринов“ в сградата на БАН от 17:00 часа.
На 22 октомври ще се състои тържествено честване на 55-годишнината на Института за космически изследвания и технологии–БАН, 45-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов и 20-годишнината на Международната научна сесия „Космос-Екология-Сигурност“.
На 29 октомври се навършват 40 години Институт по минералогия и кристалография към БАН.
Сградата на Българска академия на науките неслучайно се намира в непосредствена близост до храм-паметник „Свети Александър Невски“ и сградата на Светия Синод, както и до Парламента, като науката, религията и държавното управлението поставят основите на обществото в триединство за научен, духовен и държавен подем.
„Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови! Върви към мощната Просвета! В световните борби върви, от длъжност неизменно воден – и Бог ще те благослови! Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей!“
