Поводът за това интервю с посланика на Руската федерация в България, г-жа Елеонора Митрофанова, е националният празник на България: Трети март – денят на Санстефанския мирен договор. Ролята на Руската империя за създаването на Третата българска държава в официалните медии от година на година се омаловажава все повече и повече. А изкривяването на историята е един от основните белези за наличието на комунистическа идеология. Идеология, която, отново от безпристрастната гледна точка на историята,е създадена в Западна Европа. Идеология, която твърди, че защитава равенството между хората. Но която в същността си на първо място се противопоставя на човешката вяра в Боговете, а също и на човешките традиции. Представянето на историята такава, каквато е, е част от реалната мисия на журналистиката. Защото журналистиката търси истината нм днешния ден. А историята търси истината от миналото.
– Г-жо Посланик, Вие винаги се отнасяте с уважение към Трети март. Споделете плановете си за този ден с нашите читатели?
– Трети март е значима дата в нашата обща история и, разбира се, ние не можем да останем встрани, дори и да не сме поканени на официалните тържества. Това е денят, увенчал с победа борбата на Руската императорска армия и българското опълчение за свободата на България. И въпреки че Санстефанският идеал така и не беше осъществен поради позицията на Великобритания и Австро-Унгария, датата на мирния договор остава свещена не само за българските граждани, но и за нас. Тази година отново не получихме покани за събития с участието на държавни представители. Заедно с нашите сънародници и наши български приятели ще поднесем цветя на Паметника на свободата на Шипка и на монумента на император Александър II в центъра на София. Политическите обстоятелства не са в състояние да заличат общата ни памет.
– Българският народ в голямата си част искрено би се радвал да Ви види, като представител на Руската федерация, наследница на Руската империя, до президента на страната на Трети март на паметника на Шипка. Кога смятате, че това ще стане отново възможно, и какво трябва да направят Русия и България за това?
– От наша страна няма пречки за това, ние не сме инициирали прекратяването на официалните контакти – така са решили българските власти. Ние винаги казваме, че е важно да се говори, дори когато позициите не съвпадат – както показа неотдавнашната среща на високо ниво на руска и американска делегации в Саудитска Арабия. Да не се споменава Русия при честването на годишнината от Освобождението от Османското иго е предателство към истината, неуважение към хилядите руски войни, дали живота си за свободата на братския български народ. Радваме се, че част от българския елит разбира това.
– Ако погледнем картата на Европа, ще видим, че културно и цивилизационно тя е разделена на две части: източната част – православна и говореща предимно славянски езици и използваща кирилица – и западната част, където говорят езици от латински и немски произход, пишат на латиница и изповядват католицизма. От гледна точка на китайската теория за Ин и Ян, двете части са неразривно свързани и образуват едно цяло, но в момента Западът воюва срещу Изтока. Какво трябва да се случи, за да заживеят двете части отново в хармония?
– Не бих се съгласила, че в рамките на Европа може да се говори за цивилизационно противопоставяне между западната (католическата) и източната (православната) част – все пак и България е предимно православна, но политически ясно се е изправила срещу Русия. По-уместно би било да говорим за демонизирането на страната ни, отприщено от колективния Запад (ЕС и НАТО), при това с определени допускания – все пак и в рамките на ЕС има държави, които се придържат към по-балансирани и конструктивни подходи. Концепцията за хармония в международните отношения е много условна – по-важен е балансът на интересите, желанието да се вземат предвид притесненията на другия и търсенето на допирни точки. В това отношение рецептата е проста: необходимо е да се осъзнае, че ескалирането на конфронтация води само до увеличаване на шансовете за взаимно унищожение на нациите, а не до техния просперитет. Обнадеждаващ знак са стъпките, инициирани от президента на САЩ Доналд Тръмп за възстановяване на доверието между Москва и Вашингтон. Да се надяваме, че и ръководството на страните от ЕС ще стигне до извода, че Русия не е заплаха, а равностоен партньор, чиито интереси трябва да се зачитат.
