Изложбите могат да бъдат разгледани в галерии на открито в две столични градини и в Мраморното фоайе на Столична библиотека
На 3 април 2025 г. се навършват 146 години от обявяването на София за столица на България. По повод важната историческа дата Столичната община и Столична библиотека организират любопитни документални изложби в Галерия на открито в Градската градина, Галерия на открито в градина „Кристал“ и Мраморната зала на Столична община.
Изложбата „Модата в огледалото на едно столетие (1850 – 1950)“ в градина „Кристал“
Галерия на открито в градина „Кристал“ ще помести експозицията „Модата в огледалото на едно столетие (1850 – 1950)“, която може да бъде разгледана от 3 до 14 април.
В изложбата в отделни табла са илюстрирани дамската, мъжката, детската, сватбената, дворцовата мода, аксесоарите, униформите, спортните, плажните и карнавалните облекла, както и прическите през тези 100 години. Специално внимание е отделено на известните дизайнери като Пелагия Видинска с нейното ателие на ул. „Леге“ №6 в столицата, както и на тогавашните модни инфлуенсъри, сред тях са имената на Лора Каравелова, Султана Рачо Петрова, Дора Габе и Елисавета Багряна, Яна Язова.
В ролята на социална мрежа е столичният булевард „Цар Освободител“. Всеки ден между 11 и 12 ч. елегантното общество дефилира в отсечката от Орлов мост до Двореца. „Тогава булевардът заприличва на модно ревю, при което се разменят между дами и кавалери красноречиви погледи. Тук експертите по модата и любителите на красотата правеха преценките си за постиженията на крояческото изкуство и за подобренията на човешката раса“, свидетелства Димо Казасов в „Улици, хора, събития. София през първите години на 20-ия век“. Вместо от екран, зрителите наблюдават дефилето през витрината на сладкарница „Цар Освободител“, където се събира интелектуалната бохема.
Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) пази в снимковия си трезор многобройни доказателства за ролята на модата като естетически катализатор в българското общество по пътя на европейското му израстване. Снимките и документите в изложбата – над 130 на брой, са подбрани от 29-те държавни архива в страната. Куратор на изложбата е Адриана Попова, главен експерт в ДА „Архиви“, художник – Ива Велинова.
Изложбата „Градската градина: Любовна история за култура и природа“
В Галерия на открито в Градската градина е представена изложба, посветена на едно от най-емблематичните софийски кътчета. Място на срещи, вдъхновение и любов – Градската градина е не просто парк, а сцена, на която се разгръща културният живот на стара София. Мястото, където историята и изкуството се преплитат, където природата шепне тайните на миналото, оживява една изложба, посветена на културния ритъм на Стара София.
Сред разлистените страници на изложбата „Градската градина: Любовна история за култура и природа“ (3 – 22 април) миналото докосва настоящето. Тя прошепва тайните на пейките, които помнят смеха на поети и артисти, и повежда по цветните алеи, които са били свидетели на безброй нежни истории.
Фотодокументалната изложба в Столична библиотека
Столична библиотека отбелязва 146 години от обявяването на София за столица на България с фотодокументалната експозиция „Първенствуващият град“, която разказва за културно-историческото и архитектурно-градоустройствено развитие на София като столица на България.
Акцент в изложбата е ценният екземпляр от личната библиотека на д-р Константин Стоилов с Дневници на Учредителното народно събрание в Търново от 1879 г., където е публикувано заседанието от 22 март 1879 г. с обсъждането и избора на София за столица на България.
В експозицията ще намерим редки книги от Богдан Филов с християнските символи на София – Църквите „Света София“ и „Свети Георги“, юбилейни издания, посветени на годишнини от обявяването на София за столица на България, както и луксозните издания на Столична библиотека от тематичната поредица за близкото минало на града: „Моята София“, „Голямата София“, „Красивата София“ и „Любопитната София“ с архивни документални материали от Фонда на библиотеката. Част от книгите са достъпни и в раздела „Из колекциите на библиотеката“ сайта на Столична библиотека.
Изложбата може да бъде разгледана от 3 до 14 април 2025 г. в Мраморното фоайе на Столична библиотека. Повече информация за събитието и онлайн достъпа до изложените книги можете да намерите тук.
Из историята на София
На 3 април (22 март по стар стил) през 1879 година Учредителното събрание в старопрестолния Велико Търново избира за столица на Княжество България град София. Предложението е на проф. Марин Дринов – историк, учен и държавник.
По данни от 1878 г., София има 11 694 жители, 2 училища, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3 306 къщи, а общата ѝ площ е 2,84 кв. км. В „Географското единство на българските земи“ проф. Иван Батаклиев пише:
„Положението на българските земи е важно за тяхното единство с това, че те са концентрично наредени около Софийската област. Макар че геометричният център на България се намира в западната част на Горна Тракия, към Пазарджик, Софийската област заема централно обединително място. През тази област минават главните централни пътища в България, които са такива и на Балканския полуостров; именно през нея минава диагоналният път за Цариград. Но през София минава и главният меридианен път в България по долините на Искър и Струма. … Ненапразно София е избрана за столица, главен съобщителен възел и културен център на България, и сполучливо изпъква като главно обединително средище на българските земи… Поради всичко това София заслужава, заедно със своята област, да се смята като обособена българска земя сред другите български земи…“
