Бръснещият вятър и закъснението не отказаха посрещачите, сред които пеликанът Стойчо
Българските полярници са са единица мярка за висок професионализъм, за принос към човечеството. Носят ни самочувствие и гордост. Това заяви вицепрезидентката Илияна Йотова във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, където бе представена успешно приключилата 33-а антарктическа експедиция на българските полярници до българската изследователска база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. В презентацията са взели участие ръководителят на експедицията проф. Христо Пимпирев, ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев и капитан II ранг Николай Данаилов – първият командир на българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421).
Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ заедно с Българския антарктически институт и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ придобива през 2021 г. научноизследователския кораб, чиято основна цел е да осигури транспорта за българските полярни мисии до Антарктида и да участва в научноизследователските дейности от Националната програма за полярни изследвания. Корабът е част от състава на Висшето военноморскоучилище, чиито курсанти също участваха в неговия ремонт. Корабът е 37-годишен, закупен е през 2021 г. от фирма с руски собственици за 1,2 милиона лева. За ремонта му отиват още 5 милиона.
Г-жа Йотова определи включването на военния научноизследователски кораб в антарктическата експедиция като един от най-успешните български проекти през последните години. „Това е пример какво можем и трябва да правим заедно, такива новини да се чуват, за да избягваме голямата глъч на скандалите“, посочи тя.
Военният научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ е изминал 19 725 мили за 155 денонощия по време на третата мисия до Анатрактида. Това съобщи по време на презентацията кап. II ранг Радко Муевски, капитан на кораба в тазгодишната му мисия. Плаването започва на 7-ми ноември 2024 година и завършва на 11-ти април 2025 година. Маршрутът на кораба минава през Турция, Егейско море, Средиземно море, целия Атлантическия океан и достига до Антарктида.
Кпаитанът докладва за изпълнените при плаването задачи: превозване на около 80 т. товари – строителни материали, оборудване за провеждане на научно-изследователски проекти, гориво, провизии и на 150 научни и логистични работници, сред които учени от България, Испания, Боливия, Колумбия, Турция, Черна гора и Гърция. Изпълнявани са и задачи, свързани с научно-изследователски проекти са в отдалечени от българслката база райони, тъй като способността на кораба да пробие леда навсякъде е изключително добра. Така е бил разширен ареалът на българските научни изследвания. Такава задача е например достигането до о. Смит, откъдето са взети геоложки проби. Островът е част от състава на Южните Шетлански острови и един от най-трудно достъпните заради формата му, местоположение и хидрометеорологични условия.
Корабът е транспортирал и строителни материали в размер на 20 тона до испанската нова лаборатория на остров Дисепшън – „Хуан де Кастиля“. Транспортиран е и товар от Варна до турския антарктически кораб „Бетанзос“. Четирима курсанти от военноморското училище – един навигатор, един мехатроник, двама инженери – механици, са завършили успешно своята практика в рамките на 155 дни. От Варна до испанския град Картахена и от Картахена наобратно са провели краткосрочна практика около 60 курсанти.
Организирано е посещение на българската общност в Комодоро Ривадавия, Аржентина за празника на града. Посетени още са военноморските бази в Картахена и Мар дел Плата (Аржентина), аржентинските пристанища Ушуая и Комодоро Ривадавия, Аржентина, пристанище Салвадор де Баия в Бразилия, аржентинската военна антарктическа база „Дисепшън“, испанските арктически бази „Хуан Карлос I“ и „Габриел де Кастиля“. Осъществени са контакти с военноморските сили на Аржентина: прием от командващия на Атлантическото командване в Мар дел Плата и от командващия на Южното командване в Ушуая. По обратния път са транспортирани всички научни проби, събрани на терен и обработени от нашите учени в Антарктика и сега предстои да бъдат допълнително изследвани, анализирани и публикувани. Прибрани са и около 10 тона отпадъци от строежа на новата българска лаборатория.
Състоянието на кораба към момента е добро, като предстои да се извърши следпоходно обслужване на материалната част и преглед на съда. Осигурен е и период за почивка и възстановяване на личния състав през месеците април и май.
Корабът се очакваше към 9 сутринта, но заради лошото време акостирането му на пристанище Варна се случи едва към четири следобед. Бръснещият априлски вятър обаче не стресна посрещачите: официален кордон пред сградата на пристанището, журналисти, близките на моряците, граждани на Варна. Умиление и усмивки предизвика у всички най-екзотичният посрещач – пеликанът Стойчо, който от няколко седмици е избрал за свой дом Морската гара на Варна. При акостирането на кораба фотографите бягат по кея, а някои са на колело. Сирената на кораба бе пусната за поздрав, послучай пристигането на кораба на родна земя, след което прозвуча и химна на България.
В материала е използвана информация от БТА и прес службата на президентската институция.
